РЕШЕНИЕ
№ 137
гр. Пловдив, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети октомври, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Красимир К. Коларов
Членове:Георги В. Чамбов
Емил Люб. Митев
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Красимир К. Коларов Въззивно търговско
дело № 20215001000503 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
От ЗД „Б. и.“ АД е обжалвано Решение № 260045 от 02.04.2021 г.,
постановено от Хасковския окръжен съд по т. д. № 10/2020 г., в частта му, с
която предявеният от М. ХР. М. пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, е бил уважен в
размер на сумата 25 000 лева (горницата над 20 000 лева до присъдената сума
от 45 000 лева), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
22.09.2018 г. до окончателното и изплащане, както и в съответната част на
разноските.
Ответникът по жалбата е на мнение, че тя е неоснователна.
Апелативният съд прецени данните по делото и като съобрази
становищата на страните, съобразно правомощията по чл. 269 ГПК прие:
1
Единствените спорни въпроси по делото понастоящем са:
- първо, какъв трябва да е размерът на обезщетението за
претърпените от М. неимуществени вреди в предявения пряк иск по чл. 432,
ал. КЗ и
- второ, дали и доколко пострадалият М. е допринесъл за
собствените си увреждания, получени вследствие на транспортното
произшествие от 04.12.2017 г.
1. Според подробното заключение на вещото лице д-р Х.Е. по назначената
в процеса комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза (л.
169 и сл.) и допълнителното заключение на д-р Е. (л. 233 и сл.), в резултат на
произшествието от 04.12.2017 г. пострадалият М.М., който тогава е бил на 31
години, е получил следните увреждания: контузия на главата с подкожен
хематом и мозъчно сътресение, което е протекло със степенно помрачаване на
съзнанието, отломъчно счупване на дясната лопатка, което му е причинило
трайно /за повече от 30 дни/ затруднение в движението на дясната ръка и
счупване на четвърто дясно ребро без разместване, което се е възстановило в
срок не по-голям от 20 дни. Според вещото лице д-р Е., обичайният срок за
имобилизация в подобни случаи би трябвало да е 20 – 25 дни, срокът
нетрудоспособност е 2 – 3 месеца за физически труд и 1 – 2 месеца за
нефизически труд, но „в момента ищецът има ограничено отвеждане на
дясната ръка в раменната става и болки при физическо натоварване и
промяна на времето“ при това състоянието на М. сега е такова, че болките и
ограничението в движенията на дясната ръка вероятно ще продължи и
занапред, без да може да се предвиди времето за пълно възстановяване.
Било е прието и заключението по психологическата експертиза на
вещото лице д-р С.Д. (л. 128 и сл.), а изводите в него са, че пострадалият е
бил лекуван около месец с обезболяващи лекарства, в момента, почти четири
години след катастрофата, М.М. проявява признаци на стрес и
посттравматичен стрес, с проявена висока личностна тревожност и с
нарушена възможност за социална реализация, най-вече поради нарушените
му възможности за полагане на физически труд, само с какъвто досега се е
занимавал, което на свой ред е довело до „емоционална резервираност и
2
чувството, че „не е полезен“ както за себе си, така и за семейството си“.
Тези констатации на вещите лица се потвърждават и от показанията на
разпитаните в съдебното заседание от 19.10.2020 г. (л. 152 и сл.) свидетели
Р.А.И. и Х.М. М., които са установили не само силните болки, при които е
протекло дългото оздравяване, но и крайно влошеното му, дори агресивно
отношение към хората, които са около него, предизвикано най-вече от
невъзможността да върши работата, с която преди катастрофата е изхранвал
семейството си. Движението на дясната му ръка не е възстановено напълно,
налице е промяна в походката и положението на тялото му, невъзможност за
пълноценни движения на дясната ръка и от там ограничения за физически
труд, болки при промяна на времето и физически натоварвания, чести
главоболия, промяна в характеровите особености на ищеца, страхове и
неудовлетвореност,
Апелативният съд дава вяра на показанията на тези близки на ищеца
свидетели и не трябва да се мисли, че евентуалната заинтересованост на
свидетел по смисъла на чл. 172 ГПК е – сама по себе си – необорим признак
за недостоверност на неговите показания, подобен подход към преценката на
събраните в процеса доказателства поставя емоционални, но рационално
неоправдани пречки към разкриването на истината (чл. 10 ГПК) и затова би
бил не само необосновано предубеден, но и процесуално недопустим.
При тези събрани в процеса доказателства, преценката на настоящата
въззивна инстанция е, че приетият от окръжния съд размер на парично
обезщетение от 50 000 лева, като предвидена и допустима от закона
компенсация на подлежащите на репариране и доказани от ищеца негови
неимуществени вреди, е определено правилно.
2. Поддържаното от жалбоподателя възражение за фактическо
допринасяне на пострадалия М. за собствените му увреждани, поради
непоставен по време на движението на автомобила и съответно при
настъпването на удара предпазен колан, е неоснователно. Според
комплексната експертиза на вещите лица д-р Х.Е. и инж. Н.А. (л. 169 и сл.),
причинените на ищеца травми са изцяло предизвикани от удари на тялото му
във вътрешната дясна част на купето и вероятно биха настъпили, независимо
3
от наличието или не на предпазен колан, тъй като „няма убедителен отговор,
дали поставен колан би предотвратил или ограничил възникването на
уврежданията“. Което означава, че това възражение на ЗД „Б. и.“ АД е
останало недоказано (чл. 154, ал. 1 ГПК) и не е следвало да бъде уважавано.
Няма съмнение обаче, че настоящото здравословно състояние на М.М. е
предвидим резултат и на собственото му последващо катастрофата поведение,
изразено не само във факта на първоначалното напускане на болницата в най-
важния период на лечението му, но и в липсата на последваща
рехабилитация, която би помогнала за оздравяването му. В този смисъл,
макар и твърде теоретично и без категорични доказателства в изразеното от
вещото лице д-р Е. мнение, може да се приеме, че ищецът М. наистина е
допринесъл за собствените си вреди (чл. 51, ал. 2 ЗЗД). Като се има предвид,
че основната, определяща причина за тези вреди е безотговорното поведение
на водача на застрахования при ответника автомобил, приносът на ищеца за
тяхното настъпване не може да се определи на повече от 10%, каквато е и
преценката на окръжния съд.
При тези събрани в процеса доказателства, приетият от окръжния съд
размер на паричното обезщетение от 50 000 лева, намалено на основанието по
чл. 51, ал. 2 ЗЗД и съответно присъдено в настоящото производство по чл.
432, ал. 1 КЗ, в размер на сумата 45 000 лева, като предвидена и допустима от
закона компенсация на подлежащите на репариране и доказани от ищеца
негови неимуществени вреди, е било определено по справедливост (чл. 52
ЗЗД).
Заключението е, че в обжалваната му част решението на Хасковския
окръжен съд е правилен и законосъобразен отговор на поставения по делото
спор и на осн. чл. 271, ал. 1 ГПК ще следва да се потвърди, със съответното
препращане (чл. 272 ГПК) и към подробните мотиви на съда.
Пред настоящата инстанция ищецът М.М. е защитавал материален
интерес в размер на сумата 25 000 лева, като адвокатското възнаграждение по
чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за тази съдебна инстанция е било в размер на
4
сумата 1 536 лева с включен ДДС. Защитил е материален интерес в размер на
сумата 25 000 лева.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, жалбоподателят ЗД „Б.
и.“ АД дължи на адвокат Р. ИВ. М. адвокатско възнаграждение за тази съдебна
инстанция, в размер на сумата 1 536 лева с включен ДДС.
Ето защо Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260045 от 02.04.2021 г., постановено от
Хасковския окръжен съд по т. д. № 10/2020 г., в частта му, с която съдът е
решил следното:
„ОСЪЖДА ЗД „Б. и.“ АД, ЕИК ...., да заплати на М. ХР. М., ЕГН
**********, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, сума в
размер на 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева – обезщетение за
неимуществени вреди във връзка с настъпило на 04.12.2017 г.
пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва от 22.09.2018 г.
до окончателното изплащане на вземането“.
ОСЪЖДА ЗД „Б. и.“ АД, ЕИК ......, да заплати по бюджетна сметка на
ХОС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сума в размер на 2 300 лева – държавна
такса и разноски.
ОСЪЖДА ЗД „Б. и.“ АД, ЕИК ...., да заплати на адвокат Р. ИВ. М., на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сума в размер на 2 256 лева – адвокатско
възнаграждение, с ДДС.“
В останалата му част Решение № 260045 от 02.04.2021 г., постановено
от Хасковския окръжен съд по т. д. № 10/2020 г. – като необжалвано – е
влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗД „Б. и.“ АД, ЕИК ...., да заплати на адвокат Р. ИВ. М.,
личен номер ....., като процесуален представител на М. ХР. М., ЕГН
**********, адвокатско възнаграждение в размер на сумата 1 536 (хиляда
5
петстотин тридесет и шест) лева с включен ДДС.
Решението е постановено при участието на М. Д. Д., ЕГН **********,
като трето лице помагач, привлечен от ЗД „Б. и.“ АД, ЕИК .....
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6