Р
Е Ш Е Н И Е
№
………
21.08.2020
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд, седми
наказателен състав, в публично заседание, на двадесет и трети юни през две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Мирослав Йорданов
при
секретаря Дарина Илиева,
като
разгледа докладваното от съдията АНД № 661 / 2020 год., по описа на съда, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Н. Веселинов М. против Наказателно постановление № 19-1085-003022
/ 22.10.2019 год. на началник група към Сектор ПП при ОД на МВР – Русе, с което
за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр.
1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лева,
а за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 20.00 лева.
Жалбоподателят
излага довод, че актосъставителят имал тенденциозно отношение към него. Твърди,
че е управлявал автомобила с предпазен колан, а неизпълнението на задължението
му автомобилът да премине през технически преглед, не било допуснато виновно. Иска
от съда да отмени изцяло наказателното постановление.
Въззиваемата
страна не се явява и не взема становище.
Русенска
районна прокуратура не изпраща представител и не взема отношение по казуса.
След
като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На
06.09.2019 год. в гр.Русе, около 11:55 часа, жалб. М. *** лек автомобил „Рено”
с рег.№ Р 24-22 ВР, без да е поставил обезопасителния колан, с който автомобила
бил оборудван. Това обстоятелство било забелязано от органите за контрол на
движението по пътищата, което наложило да бъде спрян за проверка, при която се
установило и че превозното средство е с изтекъл срок на извършения задължителен
технически преглед. За двете нарушения свид. А.К. – мл.автоконтрольор, съставил
срещу жалбоподателя АУАН, а впоследствие въз основа на акта било издадено
обжалваното наказателно постановление.
Тази
фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните гласни и писмени доказателства.
Като
съобрази изложените доводи и прецени законосъобразността на обжалваното
наказателно постановление, съдът намира за установено следното:
Жалбата
е допустима, т.к. е подадена в законоустановения срок от процесуално
легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна.
АУАН
е съставен от оправомощено за това лице, в присъствието на нарушителя и на
свидетел. Спазено е изискуемото от закона задължително съдържание. Същия е
подписан от актосъставителя, свидетеля и нарушителя, като последният е
отбелязал, че няма възражения. При съставянето на цитирания акт не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Въз основа на това и вземайки
предвид факта, че при издаване на наказателното постановление точно и еднакво
са отразени констатациите, направени в АУАН, съдът намира, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати нарушения, които да
водят да отмяната на наказателното постановление на това основание.
Видно
от показанията на разпитаните по делото свидетели – полицейските служители А.К.
и И.И., същите визуално са възприели, че жалбоподателят управлявал лекия
автомобил без да използва обезопасителния колан, поради което бил спрян за
проверка, в хода на която установили, че автомобилът е с изтекъл срок на
прегледа за техническа проверка. Действително може да се допусне, че свид.К. е
заинтересован жалбоподателя да бъде наказан, тъй като последния бил свидетел по
дело водено срещу него, но като се има предвид, че дава показания под
наказателна отговорност и че те се потвърждават и от показанията на свид.И.И.,
който също лично е възприел нарушенията, може да се направи категоричния извод,
че съставът им е осъществен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, водачите и пътниците в моторни
превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение,
използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са
оборудвани.
От
събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът намира, за безспорно
установено, че жалб. М. не е използвал обезопасителен колан при управлението на
лекия автомобил. В случая не са налице предвидените в разпоредбата на чл.137а,
ал.2 от ЗДвП хипотези, при които водачите могат да не използват обезопасителни
колани.
От
субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, т.к.
деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
Съобразно
чл.147, ал.1, изр.1 от ЗДвП, регистрираните моторни превозни средства и
теглените от тях ремаркета и пътните превозни средства, с които се извършват
превози с атракционна цел, с изключение на пътните превозни средства на
поделенията на въоръжените сили, и пътните превозни средства с животинска тяга,
подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им
изправност.
Безспорно
се установи и обстоятелството, че автомобилът не бил преминал технически
преглед валиден към датата на управлението му. Жалбоподателят сочи, че
нарушението не е извършено умишлено. В случая то е допуснато по
непредпазливост. В тази връзка следва да се отбележи, че според чл.7, ал.2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи,
а при конкретния казус няма предвидена такава изрична разпоредба.
С
оглед изложеното законосъобразно на жалбоподателя са му наложени на основание
чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП глоба от 50 лв. и на основание чл.185 от
същия закон глоба в размер на 20 лева. Размерите на тези наказания са фиксирани
от закона и не подлежат на индивидуализиране.
Ето
защо, наказателното постановление се явява законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 19-1085-003022 / 22.10.2019 год. на началник група
към Сектор ПП при ОД на МВР – Русе.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд Русе, в 14-дневен срок от
съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
……………………