Р Е Ш
Е Н И Е
№ 11
гр.
Силистра, 17 февруари 2020 година
СИЛИСТРЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Георгиева-Железова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Елена Чернева
при секретаря Румяна Пенева, при
участието на прокурора от Окръжна
прокуратура Галина Вълчева като разгледа докладваното от съдия Чернева КАНД № 145 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба на М.Д.Д. с ЕГН – ********** против
Решение № 354 от 15. 11. 2019 г. на Районен съд гр. Силистра, постановено по АНД
№ 455 / 2019 г. на СРС, потвърждаващо електронен
фиш (ЕФ) серия К № 22371426 на ОДМВР-Силистра, с който за нарушение по чл. 21,
ал. 2 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство или система, на
касатора е наложена глоба в размер на 50. 00 лева на основание чл. 189, ал. 4,
във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 ЗДвП
Касаторът твърди неправилност
на обжалваното решение поради допуснати от въззивната инстанция съществени
нарушения на закона и съдопроизводствените правила – касационни основания по
чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК, във
вр. с чл. 63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Посочва, че съставът на СРС, разглеждащ
делото, е допуснал съществено процесуално нарушение, значително увреждащо и ограничаващо
правото му на защита, тъй като с неясни и неразбираеми мотиви е отказал
изготвянето и получаването на преписи от доказателствата, съдържащи се в
административнонаказателната преписка, а в последствие отново без мотиви е
отказал и предоставяне на преписи от протокола от проведеното по делото
единствено съдебно заседание. Твърди
още, че съдът не е разгледал възражението, че процесният електронен фиш е
издаден след изтичане на всички срокове за допустимост на производството,
предвидени в ЗАНН. Акцентира, че законността на извършеното заснемане не е
доказана в производството, тъй като липсват доказателства, че издаването на
електронния фиш е станало при спазване на изискванията на чл. 9 и 10 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата. Твърди се, че липсват доказателства за одобряването на
типа АТСС, използвано при заснемането, а също и че е нарушен чл. 6, ал. 2 от
цитираната наредба, не е посочен издател на електронния фиш и не е налице
описание в него на точното място, на което е установено нарушението. Моли за отмяна на съдебното решение и на потвърдения с
него електронен фиш.
Ответната страна ОДМВР гр.
Силистра, чрез юрисконсулта В. А., изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Представителят на Окръжна
прокуратура-Силистра дава заключение за основателност на касационната жалба.
Настоящата съдебна инстанция,
след като прецени допустимостта на жалбата, обсъди направените в нея оплаквания
и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и
чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
С обжалваното решение е
потвърден електронен фиш за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство, с който на касатора, на основание чл.189, ал. 4, във вр. с чл.182,
ал.2, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50
лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
За да постанови това решение,
въззивният съд е установил, че в ЕФ е констатирано административно нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство, с което е била регистрирана
скорост от 89 километра в час извън населено място, при ограничение от 70 км/ч,
въведено с пътен знак В-26. Превишението на скоростта е установено с уред за
контрол на скоростта модел „АТСС TFR1-M”, с идентификационен № 571. Коментирано е, че заснемането е
осъществено от мобилно техническо средство, автоматизирано - без участието на
контролния орган , при спазване на изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Прието е,
че използваната мобилна система за видеоконтрол е от одобрен тип и е преминала
последваща метрологична проверка. Установено е, че ЕФ е издаден по одобрения от
МВР образец и съдържа всички необходими реквизити съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДП и
че от съдържанието му стават ясни датата и мястото на нарушението, данните за
автомобила, с който е извършено, данните за АТС, с които е заснето, разрешената
скорост, превишената скорост, размера на превишението, данните за собственика
на МПС, на когото е издаден ЕФ, както и размера на наказанието. Коментирано е, че приложеният към преписката
снимков материал позволява на съда да направи преценка на законосъобразността
на ЕФ, а също, че липсата на реквизити, присъщи на наказателно постановление в ЕФ, не води до
неговата незаконосъобразност, тъй като закона приравнява двата акта само по
правни последици, но не и по съдържание. Констатирано е, че правото на защита
на жалбоподателя не е нарушено в резултат на това, че от установяването на
нарушението е изминал доста дълъг период от време.
По изложените съображения
съдът е потвърдил изцяло електронния фиш, като правилен и законосъобразен.
Настоящата инстанция не
споделя изложеното на първо място в касационната жалба основание за
незаконосъобразност на съдебното решение. Мотивите на районния съдия да откаже
издаването на незаверени преписи (копия) от
административната преписка и от протокола от проведеното съдебно
заседание са свързани с липса на подобна възможност в ЗАНН. Изтъкнатата причина
показва непознаване на нормата на чл. 78, ал. 2 от Правилника за
администрацията в съдилищата (ДВ, бр. 68 от 22.08.2017 г.). Все пак обаче, за
да бъде нарушението на процесуалните правила съществено по смисъла на чл. 348,
ал. 3, т. 1 от НПК, е необходимо същото да е довело до ограничаване на
процесуалните права на страната и да не е било отстранено. В настоящия случай
страната не е била лишена от гарантираните си процесуални права по чл. 55, ал.
1 НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН. Същата е имала възможност да се запознава с
делото и да прави необходимите извлечения от него, в това число и възможност
сама да копира и фотографира книжата по делото при извършване на справка (чл.
78, ал. 2, изр. 2 от ПАС). В този смисъл отказът на съда да предостави на
страната копия от доказателства по делото и протокол от проведено съдебно заседание, макар и нормативно
необоснован и укорим от гледна точка на съдебната етика, не съставлява
съществено процесуално нарушение, респ. основание за отмяна на постановеното
съдебно решение.
Изложеният довод, че
оспорваният електронен фиш е издаден след изтичане на всички срокове за
допустимост на производството, предвидени в ЗАНН, не може да бъде проверен от
настоящата инстанция. Макар в проведеното съдебно заседание пред въззивния съд
на 18. 09. 2019 г. процесуалният представител на жалбоподателя да е направил
възражения за издаване на електронния фиш след изтичане на тримесечния срок от
откриване на нарушителя по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, съдът не е предприел никакви
действия за изясняване на обстоятелството кога е издаден електронния фиш, а в
съдебния акт е посочил само: „Действително от установяването на нарушението е
изминал доста дълъг период от време, но това не означава, че правото на защита
на жалбоподателя е нарушено.“. Макар в предвидените в чл.
189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити да не е предвидено посочването на дата на
издаване на електронния фиш, предвид направеното възражение и приложимостта на
чл. 34, ал. 1 от ЗАНН и към производството по издаването на електронен фиш, е
необходимо изследването и на този въпрос.
Неустановяването на факти и обстоятелства от значение за правилното
решаване на делото и в частност на въпросите, свързани с приложението на
института на давността, осуетява извършването на проверка дали възможността за
реализация на административната отговорност е погасена. Предвид
регламентираната с чл. 220 от АПК забрана за фактически установявания,
невъзможно е релевантните за възражението по чл. 34 от ЗАНН факти да бъдат
установени от касационната инстанция. Ето защо само на това основание
оспорваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново
разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът
следва да изиска извлечение от информационната система на МВР за издаване на
електронни фишове относно датата на издаване на процесния фиш и да прецени дали
относно същият е спазен тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН.
В допълнение на изложеното и
във връзка с наведените в жалбата оплаквания следва да се коментира, че е
налице още едно нарушение на процесуалните правила, допуснато от въззивния съд.
Съдът е неглижирал задължението си по
чл. 107, ал. 2 НПК, във вр. с чл. 317 НПК и чл. 84 ЗАНН, да събере по свой
почин необходимите доказателства във връзка с изясняването на фактите по
делото. Макар съдът да е коментирал, че отчитането на нарушението е станало в съответствие с изискванията на Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г., в производството пред първата инстанция не е
изследван въпроса дали заснемането е осъществено законно. В преписката липсва протокол по чл. 10 от
Наредбата, който съставлява
доказателство за правомерно ползване на посочения уред за контрол на скоростта на
датата и в часа отразени в електронния фиш.
Посоченият протокол е официален удостоверителен документ, доказващ, че
уредът е бил използван правомерно, от надлежен орган, и при спазване на всички
изисквания предвидени в наредбата, които са гаранция и за достоверността на
регистрираните и заснети данни. Съгласно
чл. 189, ал. 8 от ЗДвП при изпращане на преписката по подадената жалба срещу
електронния фиш в съда в съпроводителното писмо се посочват и доказателствата в подкрепа на обжалвания
електронен фиш, както и информация за участъка от пътя с описание на
мястото и географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл.
21, посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното
техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка. Приложеният
снимков материал към Клип № 2423, TFR1-M № 571, който несъмнено представлява годно
веществено доказателство по смисъла на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, не доказва всички
посочени обстоятелства. От него се установяват точните дата, час, посока на
движение на автомобила, регистрационния му номер, географските координати на
разположение на техническото средство, измерената скорост на нарушителя и нулевата
скорост на патрулния автомобил. Не се установяват обаче участъка от пътя с
описание на мястото на нарушението, както и използването на уреда в
съответствие с предписанията на Наредба № 8121з-532, за които е било необходимо
да бъде представен посоченият по-горе протокол по чл. 10 от Наредбата. Като е
приключил съдебното следствие, без да е извършил всички процесуални действия за
изясняване на важни за правилното решаване на спора въпроси и по-конкретно – да
изследва дали е съставен протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. и да го изиска за прилагане по делото, съдът е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила, довело до постановяване на
порочен съдебен акт.
По изложените съображения,
настоящият състав намира, че решението на районния съд следва да бъде отменено
и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото
разглеждане на делото, въззивният съд следва да събере относимите за случая
доказателства, съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящото решение,
да ги съобрази при постановяване на съдебния акт.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение Решение № 354
от 15. 11. 2019 г. на Районен съд гр. Силистра, постановено по АНД № 455 по
описа на съда за 2019 г.
ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.