Р Е Ш Е Н И Е №
107
гр.Кюстендил, 15.06.2020год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд -
Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
при секретаря Ирена Симеонова и с участието на прокурора Марияна Сиракова, като
разгледа докладваното от съдия Стойчева
КАНД № 75 по описа за 2020год.,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.63 ЗАНН във вр. с чл.217
и сл. от АПК.
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Кюстендил, чрез началника гл. инсп. Р. Б., обжалва решение № 45 от 22.01.2020г. на Кюстендилския районен съд по АНД № 1487/2019год., с което е отменено Наказателно постановление № 19-1139-001378/30.09.2019год. Жалбата е с бланкетни доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон – отменителни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Сочи се, че административното нарушение е безспорно доказано, а в производството по установяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения. Прави се искане за отмяна на решението и постановяване на друго за потвърждаване на наказателното постановление.
Ответникът Р.С.Й. ***, не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура - гр.Кюстендил
дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административният съд,
извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на оспорения съдебен акт на осн.чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от страна с право на
касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на
чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и
съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба се приема
за неоснователна. Съображенията са следните:
Предмет на касационно оспорване е
решение на районния съд, с което е отменено
Наказателно постановление № 19-1139-001378/30.09.2019год.,
издадено от началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Кюстендил, с което на Р.С.Й., на основание чл.638, ал.3
от Кодекса за застраховането е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 400,00лв.
Административнонаказателната отгворност на нарушителя е ангажирана за
това, че на 23.09.2019г., в 02,15ч. в гр. Кюстендил управлява МПС – лек
автомобил „Фолксваген поло“ с ДК № КН3469АК, собственост на Н. К. И., във
връзка с чието притежаване и използване няма сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
За деянието е съставен АУАН GA101902/23.09.2019г.,
в който са описани идентични фактически обстоятелства относими към установеното
нарушение, като същият е връчен на нарушителя на датата на съставянето му -
23.09.2019г. Видно от съдържанието на акта в оригинала и в копието, приложено
към преписката, в частта, касаеща нарушените с деянието разпоредби е налице поправка, изразяваща се в заличаване
на печатния текст и вписване с ръкописен
текст на чл.638, ал.3 от КЗ. Съобразно отразеното върху АУАН, корекцията е
извършена на 24.09.2019г. и е удостоверена с нечетлив подпис и без ясен
автор.
Във въззивното производство са разпитани
актосъставителят и свидетелят по акта, които са извършили проверката и с
показанията си потвърждават констатираните в АУАН фактически обстоятелства от състава на
релевираното деяние.
Съдът е приел копие от застрахователна полица за сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ за процесния автомобил на 24.09.2019г., т.е. след установеното
нарушение.
При изложените обстоятелства, районният
съд отменя наказателното постановление по
съображения за незаконосъобразност. Приема се, че е допуснато съществено
процесуално нарушение в административнонаказателното производство, изразяващо
се в едностранно изменение на съставения АУАН от неизвестно лице и невръчване
на изменения /поправения/ акт на нарушителя. По същество съдът е преценил деянието като съставомерно административно нарушение по
чл.638, ал.3 от КЗ, което е надлежно доказано.
Касационната инстанция, при служебната проверка на оспорения съдебен акт
съобразно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не констатира основания за
нищожност и недопустимост на същия. Преценката за съответствието с материалния
закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци,
сочещи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, обосновава
следните изводи:
Въззивното
решение е правилно. Правните изводи на районния съд за допуснато съществено
процесуално нарушение в административнонаказателното производство са съобразени
с доказателствата по делото и приложимите процесуални норми. Въззивният съд е
събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателствени
средства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от
значение за спорното право и е извел обосновани изводи, които касационната
инстанция изцяло възприема. Атакуваният
съдебен акт е постановен при спазване на съдопроизводствените правила.
Поддържаните от касатора отменителни основания по чл.348, ал.1, т.1 и
т.2 от НПК, са неоснователни. Обосновани с оглед съдържанието на АУАН и
законосъобразни с оглед правилата на
ЗАНН, са решаващите мотиви на районния съд за допуснато съществено процесуално
нарушение в административнонаказателното производство. От приложения към делото АУАН в оригинал
и в заверено копие, безспорно е видно, че е
налице поправка в същия в частта относно нарушените с извършеното деяние
разпоредби, която поправка, видно от отбелязването е извършена след съставянето
и връчването на акта, а именно на 24.09.2019г. и от неизвестно лице. Освен, че
специалният ЗАНН, както и субсидиарно приложимият НПК, не предвиждат процесуална възможност за
корекция /поправка, изменение/ на АУАН, но и горното съдържание на същия не
покрива изискванията на чл.42, т.5 от ЗАНН. Неясно е на коя нормативна
разпоредба несъответства релевираното деяние, доколкото визираният реквизит на
първоначалният акт, както и на акта, препис от който е връчен на
нарушителя, не е установен по
делото. Вследствие на допуснатото
опущение, не може да се провери достоверността на доводите във въззивната жалба
за това, че съставеният и връчен на нарушителя акт е за друго административно
нарушение, различно от санкционираното с НП. От изложеното следва, че предявеното обвинение е неясно, с което съществено е засегнато правото на защита на нарушителя. Горните
констатации за неспазване на задължителните
правила на ЗАНН, относими към
съдържанието и реда за съставяне на АУАН съставляват достатъчно
основание за отмяна на НП, както обосновано е приел районният
съд. Това
следва от общите принципи на административно-наказателното производство и в
частност от функциите на акта за установяване на административно нарушение по
дефиниция - установителна, сезираща и обвинителна. В случая е негативно засегната
обвинителната функция на АУАН и същият не би могъл да произведе своето действие. Административно-наказателното производство е
строго формално и така установените корекции на реквизитите на
акта са в противоречие с приложимите
процесуални правила на ЗАНН, а и на НПК. Същите не са били констатирани от АНО,
който вместо да издаде НП е следвало да анулира коригирания АУАН и да укаже съставянето на друг акт по реда на
чл. 36, ал.1 от ЗАНН.
Допуснатото нарушение при процедиране на административнонаказателното
производство е съществено и опорочава НП само на това
основание. Като го е отменил районният съд е
постановил правилно решение, което
настоящатна инстанция оставя в сила.
Водим от горното и на осн.
чл.221, ал.2, предл.1 от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН, Административният съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 45 на Районен съд - Кюстендил от 22.01.2020год., постановено
по АНД № 1487/2019год.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи.
Председател: Членове:
1. 2.