№ 4
гр. Бургас, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Десислава Д. Щерева
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно търговско
дело № 20222001000244 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на синдика на „Ромекс кар“
ЕООД (н), ЕИК **** - В. Г., против решение № 197/ 17.08.2022 г., постановено по т.д.
№ 153/ 2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което е отхвърлен иск, предявен от
„Ромекс кар“ ЕООД (н), ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: Благоевград,
****, срещу ЧСИ И. Б. Б., рег. в КЧСИ под № ***, с район на действие – Окръжен съд
– Бургас, с адрес на кантората: гр. Бургас, **** и съдебен адрес: гр. Пловдив, ул.
„Хъшовска” № 5, ет. 3, Адвокатско дружество Д. П. и Б., за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 4 211 658 лв., представляваща имуществена вреда за ищеца
– възникване на задължение за неустойка по договор № 183 за покупко-продажба на
недвижим имот по чл. 19, ал. 3 ЗЗД от 04.05.2012 г., настъпила поради непрекратяване
от страна на ответника, в качеството му на ЧСИ, на изп. дело № 2014********** по
описа за 2014г. и вдигане на наложена възбрана по това дело.
Решението се обжалва като неправилно и необосновано. Поддържа се, че
Окръжен съд Бургас неправилно определил предмета на делото, като допуснал грешки
в тълкуването и значението на релевантните обстоятелства. Сочи се, че с исковата
молба за попълване масата на несъстоятелността се търси обезщетение за вреди, не
поради неизпълнение на предварителния договор, а поради установено със сила на
пресъдено нещо задължение на ищеца, в резултат на неизпълнение на задължения на
ЧСИ, причинно и функционално свързано с неизпълнение на договор № 183/
04.05.2012 г. за покупко – продажба на недвижим имот, по който неизправна страна е
1
въззивникът – ищец. Твърди се, че извън предмета на спора стои въпросът дали
правилно е била ангажирана отговорността на „Ромекс кар“ ЕООД по този договор и
дали са възникнали вреди, още повече, че този въпрос вече е решен. Сочи се, че БОС
не е зачел силата на пресъдено нещо на арбитражно решение № 1/ 09.09.2015 г. по
арбитражно дело № 1/ 2015 г. по описа на арбитър П. Б. Б., както и определението на
Окръжен съд – Пловдив по т.д.н. № 639/ 2014 г. за одобряване на списъка на приети
вземания в производството по несъстоятелност на „Ромекс кар“ЕООД (н), между които
и вземанията на „Белокар“ ЕООД, представляващи исковите суми в настоящото
производство.
Въззивнникът намира за неправилни изводите на съда, че за закъснялото
действие по вдигане на възбраната изключителна вина имал „Ромекс кар“ ЕООД, а
действията на ЧСИ не представляват пряк причинител на твърдяната вреда за ищеца.
Сочи, че след като било представено определение №2165/21.07.2014 год. по ч.гр.д.
№2183/14 год. на ОС Пловдив, ЧСИ Б. е била длъжна служебно да вдигне наложените
възбрани и да прекрати изпълнителното дело. Във въззивната жалба се поддържа, че
неизпълнението на тези й задължения, поставило дружеството в неизпълнение на
негови договорни задължения.
Твърди се, че въззивникът направил всичко необходимо , за да изпълни
задълженията си по предварителния договор – обжалвал заповедта за незабавно
изпълнение, постигнал обезсилване на изпълнителния лист, предпоставка за вдигане на
възбраната, представил определението пред ЧСИ Б., поискал вдигане на възбраната.
Непредставянето на заверен препис от определението за обезсилване на изпълнителния
лист не следвало да се счита за неизвършване на действието. ЧСИ трябвало да упражни
правомощията си по чл.18 ЗКЧСИ, чл.431, ал.3, изр.трето ГПК или чл.186 ГПК, и да
изиска от Окръжен съд Пловдив преписи или информация за наличие на съдебен акт,
обезсилващ изпълнителния лист. Възбраните е следвало да бъдат вдигнати от ЧСИ, не
само поради задължението й от чл.433, ал.3 ГПК, а с оглед действието им спрямо трети
лица. Във въззивната жалба се излагат аргументи, че дори въззивникът и „Белокар“
ЕООД да били сключили договора при невдигната възбрана, отказът на ЧСИ да
изпълни задълженията си не би станал законен, както и задълженията на „Ромекс кар“
ЕООД да прехвърли имота без възбрана, не биха отпаднали. ЧСИ Б. била нарушила и
други две задължения, освен процесното – да действа служебно в изпълнение на
правомощията си и да следи за законосъобразността на висящността и хода на делото.
Още през м.април 2014 г. същата била длъжна да препрати делото на надлежния
съдебен изпълнител по местонахождението на възбранения имот – Окръжен съд Враца.
Не било спряно изпълнителното дело и след откриване на производството по
несъстоятелност с решение № 555/ 15.10.2015 г. по т.д.н. № 639/ 2014 г. на Окръжен
съд Пловдив. Присъденото с арбитражно решение задължение на „Ромекс кар“ ЕООД
било прието в това производство по несъстоятелност, като определението на съда по
2
несъстоятелността за приемане на вземанията било задължително за всички съдилища
и учреждения съгласно чл.297 ГПК. Сочи се, че на ищеца, а и на всички кредитори, е
била причинена вреда, поради което е предявен процесния иск за попълване масата на
несъстоятелността. Твърди се, че след осребряване на недвижимото имущество,
получените сумите ще бъдат преведени и на „Белокар“ЕООД, независимо дали
арбитражното решение или определението по чл.692 от ТЗ са правилни. Твърди се, че
без арбитражното решение и без бездействието на ЧСИ задълженията на длъжника
биха били по-малки с няколко милиона.
Моли се за отмяна на решение № 197/ 17.08.2022 г., постановено по т.д.№
153/ 2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас изцяло, уважаване на предявения иск и
присъждане на исканото обезщетение.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор по въззивната жалба от И. Б. Б.,
лично и в качеството й на частен съдебен изпълнител с рег. № *** на КЧСИ, с район на
действие – Окръжен съд – Бургас, чрез адв.С. П. – АК – Пловдив, адв. Н. Ш. – АК –
Пловдив и адв.А. Н. – АК – Пловдив, в който се поддържа, че същата е неоснователна,
а обжалваното с нея съдебно решение – валидно, допустимо и правилно. Поддържат се
направените в условията на евентуалност в първоинстанционното производство
възражения. Поддържа се, че не е налице нито един от елементите на фактическия
състав на деликта по чл.74, ал.1 ЗЧСИ, който да обуславя отговорност на ЧСИ Б..
Твърди се, че представените в производството арбитражно решение № 1/
09.09.2015 г. по арбитражно дело № 1/ 2015 г. и предварителен договор от 04.05.2012 г.
между „Белокар“ ЕООД и „Ромекс кар“ ЕООД (н) са антидатирани, а предварителния
договор – нищожен поради липса на предмет и симулативен. Твърди се, че е липсвало
изобщо изявление от страна на ищеца, на база на което същият да претендира
настъпване на вреди в неговия патримониум и причинна връзка между поведението на
ЧСИ и твърдените вреди. Било установено, че представеното пред ЧСИ определение не
било заверен от съда препис, а заверено „вярно с оригинала“ , но не от сочения адв.Д.
Д., а от неизвестно лице. Според отговора, бездействието на въззивника да изпълни
дадените му указания от ЧСИ Б. да представи пълномощно за адв.Д. и заверен от съда
препис на определение № 2165/ 21.07.2014 г. на Окръжен съд Пловдив, изключват
отговорността на ЧСИ. Съдебният изпълнител нямал задължение да се грижи за всички
права и задължения на страните по делото.
В отговора на въззивната жалба се поддържа също, че не била налице
причинена на ищеца вреда, а дори и да била такава налице, то същата не би могла да
бъда в причинно – следствена връзка с поведението на ЧСИ. Оспорват се
представените по делото фактури като се твърди, че на „Белокар“ЕООД не била
изплащана каквато и да е част от процесната неустойка. Излагат се аргументи, че
наложената възбрана не прегражда пътя на възможността за сключване на окончателен
3
договор. Твърди се още, че сградата, предмет на предварителния договор, въобще не
съществувала към датата на твърдяното разваляне на договора, уговорената цена била
много над реалната цена на този имот, а „Белокар“ ЕООД не притежавало средствата
за финализиране на подобна сделка. Обосновава се свързаност между едноличния
собственик и управител на продавача по предварителния договор „Ромекс кар“ ЕООД
– П. Б. и едноличния собственик и управител на купувача по предварителния договор
„Белокар“ ЕООД – Я. Р.. Поддържа се още, че клаузата за неустойка в предварителния
договор от 04.05.2012 г. била нищожна поради противоречие с добрите нрави и
морала, а по отношение на претендираните вземания била изтекла погасителна
давност.
Моли се за потвърждаване на обжалваното решение.
По въззивната жалба е постъпило и становище от третото лице по делото –
помагач на страната на ответника – „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89 Б, чрез юрк. В. Й.. В
него се поддържа, че въззивната жалба е неоснователна и необоснована и се моли за
потвърждаване на първоинстанционното решение. Твърди се, че действията на ЧСИ Б.
са били законосъобразни, а ищецът, въпреки знанието му за вменено му процесуално
задължение по изпълнителното производство, не е предприел необходимите действия.
Сочи се, че сключването на окончателен договор е било изцяло във властта на страните
по предварителния и вписаната възбрана не е била пречка за същото. Споделят се
изводите на Окръжен съд Бургас, че твърдението на ищеца за настъпила вреда остава
недоказано.
Моли се за потвърждаване на обжалваното решение.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените в жалбата
съображения, доводите на страните, събраните по делото доказателства и прилагайки
закона, приема
следното:
Пред Окръжен съд Бургас е предявен иск от синдика на „Ромекс кар“ ЕООД в
н. против ЧСИ Б. за осъждането й на осн.чл.74 от ЗЧСИ да заплати обезщетение за
причинени на дружеството имуществени вреди в размер на 4 211 658 лв.,
представляващи неустойка, дължима по чл.3, т.3.6 от предварителен договор,
присъдена в полза на „Белокар“ ЕООД с арбитражно решение №1/09.09.2015 год. на
арбитър П. Б.. Поддържал е, че ЧСИ Б. не изпълнила задълженията си по ЗЧСИ и ГПК,
не прекратила изпълнителното производство и не вдигнала наложената възбрана,
въпреки, че й бил представен препис от определение, с което изпълнителния лист е
обезсилен и именно поради нейните действия – незаличаване на възбраната, „Ромекс
кар“ ЕООД било осъдено с решение №1/09.09.2015 год. по арб.дело №1/2015 год. да
заплати неустойка за неизпълнение на задължение по предварителен договор в размер
4
на 4 211 659 лв., част от която – 3 674 813,07 лв. била предявена и включена от
синдика на дружеството в списъка на приетите вземания на кредиторите на „Ромекс
кар“ ЕООД, обявен в ТР на 05.02.2016 год. и одобрен с определение №1331/17.06.2016
год. от съда по несъстоятелността. Поддържал е, че е налице причинна връзка между
неправомерните действия на ЧСИ и вредата, която не би настъпила, ако ЧСИ беше
изпълнил задълженията си и беше вдигнал възбраната.
Ответникът е оспорил претенцията, с твърдения, че е действал
законосъобразно и не е извършил каквото и да било неправомерно действие или
бездействие по изп.дело №136/2014 год. Оспорил е твърденията за причинена вреда, с
доводи, че предварителния договор е нищожен като привиден и поради невъзможен
предмет, евентуално – че клаузата за неустойка е нищожна поради противоречие с
морала и добрите нрави. Въвел е твърдения за привидност на арбитражното
производство и непротивопоставимост на ЧСИ Б. и възражение за изтекла погасителна
давност за претендираните вземания.
По искане на ответника като трето лице-помагач е привлечено ДЗИ „Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК ****.
С обжалваното решение претенцията е отхвърлена изцяло.
Първоинстанционният съд е приел, че не е доказана твърдяната вреда, нито причинно-
следствена връзка между нея и предприетите действия от ЧСИ.
Решението е валидно и допустимо, като постановено по предявен от синдика на
дружеството – носител на вземането за обезщетение по чл.74 от ЗЧСИ, иск за
попълване масата на несъстоятелността, който иск се подчинява на общите правила на
ГПК за разглеждане, вкл. на правилата за родова и местна подсъдност, с единствената
разлика, че за воденето му държавната такса не се внася предварително – чл.620 ал.5 от
ТЗ.
От фактическа страна между страните пред настоящата инстанция не се спори,
нито се оспорват изводите на първоинстанционния съд за осъществилите се факти от
правната действителност. Спор между страните има само от правна страна, като те по
различен начин интерпретират релевантните факти.
За да бъде ангажирана деликтната отговорност на ЧСИ по чл.74 от ЗЧСИ,
необходимо е установяване на неправомерни действия на ЧСИ, настъпила вреда,
причиняване на същата при изпълняване на дейността на ЧСИ и причинна връзка –
така решение № 264 от 8.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 474/2009 г., IV г. о. и мн.други.
Действията на ЧСИ са правомерни, когато съответстват на разпоредбите на
процесуалния закон – ГПК и на специалния закон – ЗЧСИ, и обратно – са
неправомерни, когато са предприети в отклонение на закона. В случая, от въззивника
се твърди в жалбата, че ЧСИ Б. незаконосъобразно не прекратила изпълнителното
производство и не вдигнала наложената възбрана, въпреки, че й бил представен препис
5
от определение, с което изпълнителния лист е обезсилен, а освен това допуснала и
други две нарушения – не препратила делото по подсъдност по местонахождение на
имота и не го прекратила, след като било открито производство по несъстоятелност на
длъжника „Ромекс кар“ ЕООД. Второто и третото нарушения не са били въведени като
предмет на спора с исковата молба, а едва с въззивната жалба, и по тази причина са
преклудирани, а отделно са и неотносими, тъй като не се твърди от тях да са
произлезли конкретни вреди за въззивното дружество.
Приложено е копие от изп.дело №136/2014 год. на ЧСИ Б. в цялост и от него се
установява, че то е образувано с постановление от 11.02.2014 год. по молба на БАКБ с
приложен изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№20414/2013 год. на РС Пловдив,
срещу длъжника „Ромекс кар“ ЕООД и поръчителите П. Б., Е.Б. и „Ромекс инс“ ЕООД.
С постановление от 03.04.2012 год. е наложена възбрана върху недвижим имот -
поземлен имот № 000573 по картата на възстановената собственост на землището на
гр. Бяла Слатина, ведно с намиращата се в него масивна едноетажна производствена
сграда - главен корпус, собственост на длъжника, придобит с нотариален акт за
покупко-продажба №144, том VІ, рег.№8143, дело №1053/30.10.2008 год. на л.580 от
първоинстанционното дело. На 09.09.2014 год. е депозирана молба от „Ромекс кар“
ЕООД, чрез адв.Д. Д., със служебен адрес гр.Пловдив, ул.“Марица“ №93, с искане за
прекратяване на изпълнителното дело и вдигане на всички запори и възбрани, поради
обезсилване на изпълнителния лист и отмяна на разпореждането за незабавно
изпълнение на заповед №44/06.01.2014 год. по ч.гр.д.№20414/2013 год. на РС Пловдив.
Към молбата е приложено заверено с адвокатска заверка за вярност от адв.Д. копие на
определение №2165/21.07.2014 год. по ч.гр.д.№2183/13 год. на ОС Пловдив. С
разпореждане от 09.09.2014 год. от ЧСИ на длъжника е указано да се представи
заверен препис от определението. Изготвен е протокол от същата дата, за това, че
делото следва да се прекрати по отношение на БАКБ, след като се представи заверен
препис от определението и след като се заплатят дължимите такси. На взискателя и на
длъжника са били изпратени съобщения за размера на дължимите такси (за длъжника
изх.№19423/18.09.2014 год.), а само на длъжника е изпратено съобщение с указания да
се представи заверен препис от определението и пълномощно, удостоверяващо
представителната власт на адв.Д. (изх.№19426/18.09.2014 год.). Съобщенията са
връчени на длъжника на актуалния адрес на управление, вписан в ТР, с пощенска
пратка с известие за доставяне, за което след оспорване от ищеца и чрез съдебно-
почеркова експертиза е установено, че е подписано, съответно пратката е получена на
24.09.2014 год. от служител на дружеството. След това други искания не са направени
от взискателя или длъжниците и не са представени доказателства, вкл.заверен препис
от определението и пълномощно на адвоката, и делото е прекратено с постановление
от 02.09.2016 год. поради перемпция, а възбраната върху имота в гр.Бяла Слатина е
вдигната с постановление от 12.10.2016 год.
6
Общите правила на ГПК се отнасят и за изпълнителния процес, вкл.правилата
относно представителството, формата и валидността на процесуалните действия в
писмена форма – чл.32, чл.101 и чл.102 от ГПК. Когато процесуалното действие се
извършва от пълномощник, към писменото изявление се прилага препис от
пълномощното – чл.102 ал.2 т.1 от ГПК. В конкретния случай първото сезиращо
изявление от длъжника в изпълнителното дело е именно молбата от 09.09.2014 год. за
прекратяване на изпълнението и вдигане на запорите и възбраните и за неин автор се
сочи упълномощен адвокат, който не представя пълномощно. Освен това, към молбата
е приложено копие на определение, което е заверено от същия адвокат по ЗА, и при
липса на пълномощно тези заверка няма стойността по чл.32 от ЗА. Едва в хода на
процеса е установено, че молбата изобщо не е била подписана от адв.Д., т.е. тя е била
неавтентичен документ, но поради късното откриване на този факт, неавтентичността е
ирелевантна към преценката за законосъобразност на предприетите действия от ЧСИ в
хода на изпълнението. От изложено по-горе може да бъде направен извод, че
писменото изявление на длъжника е било нередовно и в съответствие със закона от
ЧСИ са предприети действия по чл.101 от ГПК, като на длъжника е указано да
представи заверен препис от определението и пълномощно на адвоката. Указанията са
били връчени редовно на служител на търговеца, подписал известието за доставяне, а
последното съвсем логично предварително е било попълнено от служител в кантората,
разпитан в качеството на свидетел за техническите подробности относно обработката
на кореспонденция. Невярно е твърдението във въззивната жалба, че отказът да бъдат
упражнени служебно задължения, възложени на ЧСИ от ГПК по висящността на
делото, представляват нарушение на служебните задължения на ЧСИ. Всъщност в
случая няма отказ от упражняване на служебни задължения – не е постановен акт, с
който да е отказано прекратяване на изпълнението и вдигане на възбраната, а са
осъществени дължими действия по отстраняване нередовностите на сезиращото
процесуално действие.
Не може да бъде споделен довода на въззивника, че поради принципа на
служебното начало ЧСИ трябва да следи служебно за действието на изпълнителния
лист, ако има доказателства и данни за обезсилването му, вкл. е следвало сам да изиска
информация от Окръжен съд Пловдив за съдебния акт, обезсилващ изпълнителния
лист.
Също както исковия процес, изпълнителния процес е състезателен, с
участието на страни с противоположни интереси, всяка от които сама трябва да следи
за своите права. Не случайно с т.10 от ТР №2/26.06.2015 т.д.№2/13 ОСГТК ВКС се
обяви за изгубило сила Постановление на Пленума на Върховния съд №3/80 год.,
основано на засиленото служебно начало в изпълнителния процес. При новите
икономически реалности и правна уредба, изцяло на преценката на взискателя остава
упражняването на процесуалните му права, сезирането на съдебния изпълнител и
7
посочването на изпълнителни способи, чрез които да се удовлетвори от имуществото
на длъжника, а бездействието му има негативни последици - в изпълнителния процес
тече погасителна давност и перемпцията е основание за прекратяване на делото (т.10
от ТР№2/13 год). Съответно на това, длъжникът също следва да охранява своите права,
като се брани срещу принудителното изпълнение, вкл.може да иска прекратяването на
изпълнителния процес в предвидените от чл.433 от ГПК случаи. Законът не вменява на
ЧСИ служебно задължение за движение на процеса и аргумент за това е разпоредбата
на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
По делото не е доказано, че в правната сфера на въззивника е настъпила вреда,
вкл. не може да се приеме, че такава е установена по отношение на въззиваемия със
сила на пресъдено нещо. За да установи вредата, въззивникът се позовава на два акта –
арбитражно решение и определение на съда по несъстоятелността по чл.692 от ТЗ, като
никой от тях няма обвързваща за въззиваемия ЧСИ сила на пресъдено нещо.
Приложено е арбитражното дело на арбитър П. Б., съдържащо искова молба от
„Белокар“ ЕООД с приложения – предварителен договор, уведомления, протокол от
28.08.2014 год., фактури и споразумителен протокол, отговор на исковата молба от
„Ромекс кар“ ЕООД и решение №1/09.09.2014 год., без данни за връчването му на
страните. С това решение „Ромекс кар“ ЕООД е осъдено да заплати на „Белокар“
ЕООД сумата от 4 211 658 лв. – неустойка по чл.3 т.3.6 от предварителен договор с
предмет 3/7 ид.ч. от недвижим имот в гр.Бяла Слатина. Необсъден от арбитъра е
останал споразумителния протокол от 14.09.2015 год. за прихващане на насрещни
задължения, поради датата на съставянето му, посочена в самия документ – 14.09.2015
год., т.е. 5 дни след постановяване на решението, като същата дата прави нелогично
местонахождението му в делото. Прихващането очевидно е било съобразено от
„Белокар“ ЕООД, тъй като вземане в размер на 3 674 813,07 лв., установено с
арбитражно решение, е предявено от този кредитор в производството по
несъстоятелност на „Ромекс кар“ ЕООД, открито с решение №555/15.10.2015 год. по
т.д.№639/2014 год. на ОС Пловдив. Вземането е било включено в списъка на приетите
вземания на кредиторите, обявен в ТР на 05.02.2016 год., като от съдържанието на
определението по чл.692 от ТЗ - №1331/17.06.2016 год. по горното дело се установява,
че никой от кредиторите не е подал възражения против това вземане.
Самата ЧСИ Б. не е кредитор на „Ромекс кар“ ЕООД и не участва под
каквато и да било форма в производството по несъстоятелност, съответно – не може
да се противопостави на приемането на вземането на „Белокар“ЕООД, ето защо за нея
списъка и определение 1331/17.06.2016 год. нямат никакъв обвързващ характер.
Доктрината и съдебната практика приемат, че арбитражното решение се
ползва със сила на пресъдено нещо, изпълнителна сила и конститутивно действие
(арг.от чл.41 ал.3 от ЗМТА) - то представлява едностранно волеизявление с
8
частноправен характер, но и с публично правни последици – така напр.определение
№355/27.06.2011 год. по т.д.№203/2011 год. ІІІ гр.о.ВКС. Същевременно, субективните
предели на силата на пресъдено нещо на арбитражното решение не са идентични с тези
на съдебното решение, както се поддържа във въззивната жалба, тъй като СПН
произтича от арбитражно споразумение и има същите субективни предели, които има
абритражната клауза – важи само за страните и не се разпростира спрямо трети лица –
„Българско процесуално право“ Ж.Сталев, изд.“Сиела“ девето преработено издание,
стр.828. Това разрешение на правната теория изцяло се възприема и от съдебната
практика – напр. решение № 60065 от 1.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 2883/2019 г., II т.
о., ТК, според което субективните предели на силата на пресъдено нещо на арбитражно
решение не се разпростират спрямо лица, които не са участвали като страни, нито са
правоприемници на страни в арбитражното дело. Ограниченият субективен обхват на
СПН мотивира въззивната инстанция да приеме, че наличието на арбитражно решение
не препяства възможността на исковия съд да разгледа по същество оспорванията на
правопораждащите факти, доколкото ЧСИ Б. не е участвала като страна, нито е
правоприемник на страна от арбитражното дело и следователно не е обвързана от
субективните предели на силата на пресъдено нещо. Именно поради липсата на
обвързващо действие на решението, ирелевантно се явява възражението за
симулативност на процеса пред арбитъра.
Основание за възникване на вземането на „Белокар“ ЕООД е неизпълнение на
поето задължение от „Ромекс кар“ ЕООД за прехвърляне на недвижим имот по
предварителен договор №183/04.05.2012 год. и неустоечна клауза по същия договор,
според която, при неизпълнение на задължението към договорената за нотариалната
сделка дата – 28.08.2014 год. продавачът дължи неустойка в двоен размер на
уговорената продажна цена. Въззиваемата е противопоставила възражения за
нищожност на договора поради привидност и невъзможен предмет. Привидните
сделки са тези, при които страните съзнателно не желаят настъпването на правните
последици, те се сключват, само за да се даде вид, т.е. има съзнателно несъответствие
между изразеното и желаното, и поради това са нищожни – чл.26 ал.2 от ЗЗД.
Договарящите по предварителния договор са свързани лица, като от справка по
партидата на „Ромекс кар“ ЕООД в ТР е видно, до 14.09.2011 год. П. Б. и Я. Р. са били
съдружници и управители на „Ромекс кар“ ЕООД. По обяснения на управителя на
въззивното дружество по чл.176 от ГПК, предварителния договор бил подписан от
него в Пловдив, а от Л. – в Киев, тъй като по това време последният бил там.
Установява се от приложената справка от ГД“Гранична полиция“, че Л. е бил в
България единствено в периода от 29.11.2015 год. до 13.12.2015 год. Интензивната
кореспонденция между страните по повод невъзможността да се прехвърли имота е
без достоверна дата, както и самия предварителен договор, и от нея се установява
следното: на 28.07.2014 год. купувачът е уведомен, че върху имота е наложена
9
възбрана, но ще бъдат предприети действия за заличаването й и изповядване на
сделката. Съобщението е получено лично от Я. Р. срещу подпис. На 30.07.2014 год.
„Ромекс кар“ ЕООД е уведомено от „Белокар“ ЕООД, че купувачът има интерес от
сключване на договора, дори и след 28.08.2014 год. и е даден нов срок до 02.10.2014
год. Съобщението е връчено на Беширов на 30.07.2014 год. На 28.08.2014 год. (датата,
на която е следвало да се сключи окончателен договор), страните са се съгласили, че
имота е обременен с възбрана и продавачът е в неизпълнение на чл.3.3 от договора,
поради което дължи неустойка в размер на 2 151 000 евро, която ще заплати до
30.08.2014 год. На 26.09.2014 год. „Белокар“ ЕООД е уведомено от „Ромекс кар“
ЕООД, че продавачът е депозирал пред ЧСИ определението за обезсилване на
изпълнителния лист и е поискал вдигане на възбраната и че ще направи всичко
възможно да изпълни задълженията си по договора. Съобщението е връчено на Л.
лично и срещу подпис. Свързаността на лицата, отсъствието на Л. от България в
периода от датата на предварителния договор до 29.11.2015 година и липсата на логика
в поведението им е основание да се приеме, че предварителния договор е привиден. На
28.08.2014 год. обещателят по договора се е съгласил, че е в неизпълнение и е поел
задължение за заплащане на неустойка в двоен размер на продажната цена в срок до
30.08.2014 год., преди още да е изтекъл новия срок за изпълнение на поетото
задължение за прехвърляне на имота – 02.10.2014 год. Освен това, отсъства логика
при поето вече задължение за заплащане на неустойка поради неизпълнение
продавачът да прави усилия да изпълни задължението си за прехвърляне на имота.
Дори и предварителния договор да е действителен, то нищожна като противоречаща на
добрите нрави се явява клаузата за неустойка. От преписката за имота, предоставена от
Община Бяла Слатина, се установява, че след сключване на предварителния договор
сградата е била разрушена доброволно от продавача. Двойния размер на продажната
цена, в която се включва стойността и на премахнатата сграда, представлява форма на
обогатяване за „Белокар“ ЕООД и излиза извън присъщите обезщетителна и
санкционна функция на неустойката, т.е я прави нищожна поради противоречие с
добрите нрави. Нищожния договор, респ.от нищожната клауза за неустойка, не са
годни правопораждащи основания и не може да се приеме, че за „Ромекс кар“ ЕООД е
възникнало задължение за заплащане на сумата от 4 211 658 лева.
Дори и да се приеме, че за въззивното дружество е налице вреда, то същата не
е в причинна връзка с поведението на ЧСИ в изпълнителния процес. Установява се, че
с протокола от 28.08.2014 год. задължението за неустойка е признато от „Ромекс кар“
ЕООД и е определен падежа му още преди ЧСИ да е била сезирана с молба за
прекратяване на делото и заличаване на възбраната.
В обобщение въззивният съд намира, че не са налице предпоставките на закона
за ангажиране на деликтната отговорност на ЧСИ Б. – липсват противоправни действия
или бездействия, вреда и причинна връзка. Тъй като крайните изводи на двете
10
инстанции съвпадат изцяло, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора държавната такса за въззивно обжалване следва да се
възложи върху въззивното дружество „Ромекс кар“ ЕООД в н.
Въззиваемата е била представлявана от адвокат безплатно на осн.чл.38 ал.1 т.3 от
ЗА и съобразно изхода от въззивното обжалване минималния размер на
възнаграждението следва да бъде възложен върху другата страна.
Водим от изложеното Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 197/ 17.08.2022 г., постановено по т.д.№ 153/
2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
ОСЪЖДА „Ромекс кар“ ЕООД в несъстоятелност, с ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление: гр. Бургас, ул. Благоевград, ул. Астра № 10, представлявано от
синдика В. Г., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на
Апелативен съд Бургас държавна такса в размер на 84 233,16 (осемдесет и четири
хиляди двеста тридесет и три 0.16 ) лв.
ОСЪЖДА „Ромекс кар“ ЕООД в несъстоятелност, с ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление: гр. Бургас, ул. Благоевград, ул. Астра № 10, представлявано от
синдика В. Г., да заплати на адвокат С. С. П. от АК Пловдив със служебен адрес
Пловдив, ул.“Висла“ №4, възнаграждение за осъществено процесуално
представителство на И. Б. по т.д.№244/22 год. в размер на 64 380 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „ДЗИ Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Витоша“ № 89 Б, на страната на ответника.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчване
на препис от него на страните, пред Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
11
1._______________________
2._______________________
12