Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 25.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в
публично съдебно заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Десислава
Йорданова
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №862
по описа за 2019
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №192398
от 11.08.2017г., постановено по гр.дело №19278/2015год. по описа на СРС, ГО, 52
с-в, е признато за установено по предявените от „Т.С."ЕАД срещу „К.“ООД
искове по реда на чл.422 ГПК, че ответникът дължи на ищеца на основание чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата 10978,64 лева- цена за доставена
топлинна енергия за топлоснабден имот- двуетажна жилищна сграда с тавнски полуетаж
в гр.София, ул.“*******, абонатен №Т346853 за периода от м.07.2011г. до м.07.2013г.
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.07.2014г. до
погасяването, както и сумата 740,86лв. обезщетение за забава в погасяването на
главния дълг за периода от 01.09.2011г. до 16.06.2014г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по гр.д.№17072/2013г. по
описа на СРС, 90 състав, като искът за мораторна лихва е отхвърлен за разликата
над уважения до пълния предявен размер от 2037,68 лева. Със същото решение ответникът
е осъден да заплати на ищеца 2083,01 лева разноски.
Срещу решението в
отхвърлителната му част е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Т.С.”ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че неправилно
първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск за разликата над уважения до
пълния предявен размер от 2037,68 лева. Моли решението на СРС да бъде отменено
в обжалваната му част, а искът за мораторна лихва- уважен изцяло. Претендира
разноски и юрисконсултско възнаграждение във въззивната инстанция.
Ответникът не е
подал в срок отговор на въззивната жалба, негов представител не се е явил в
проведеното по делото открито съдебно заседание и не е взел становище по
въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Решението е частично
неправилно в обжалваната част по следните съображения:
В случая се касае
за периодични плащания и по отношение на тях приложима е кратката тригодишна
погасителна давност, която съгласно чл.114 ЗЗД
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Следователно в случая решаващи са въпросите кога вземането е станало изискуемо
и кога (ако изобщо) давността е била спирана или прекъсвана. Съгласно
приложените по делото Общи условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за процесния период, купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Следователно за периода м.07.2011г. (най-отдалеченият по
време) плащането е станало изискуемо на 01.09.2011г. и оттогава е започнала да
тече тригодишната погасителна давност за това плащане. Заявлението за издаване
на заповед за изпълнение е подадено на 10.07.2014г. и към този момент
погасителната давност за това плащане не е била изтекла. Същото се отнася и за следващите
по време плащания (задължения) до м.07.2013г. включително. Тези обстоятелства
са правилно установени от първоинстанционния съд. Съгласно неоспореното заключение
на вещото лице по приетата в съдебно заседание от 23,03,2016г. ССЕ, размерът на
законната лихва върху главницата, считано от датата на изпадането в забава (за
всяко едно то задълженията по месеци след 07.2011г.) до 16.06.2014г. е 1814,38
лева. Ето защо въззивната жалба следва
да бъде частично уважена, а обжалваното решение отменено в частта с която
предявеният иск за бораторна лихва е отхвърлен за сумата над уважения от
първоинстанционния съд размер 740,86лв. до сумата от 1814,38 лева, като вместо
това бъде признато за установено съществуването на вземане на ищеца срещу
ответника за още 1073,52 лева. В останалата част въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение, а решението на СРС– потвърдено като правилно.
При този изход на
спора жалбоподателят има право на разноски в размер на 25,94 лева за държавна
такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
На основание
чл.280, ал. 2 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №192398 от 11.08.2017г., постановено по гр.дело
№19278/2015год. по описа на СРС, ГО, 52 с-в В ЧАСТТА с която искът за мораторна
лихва е отхвърлен за разликата над уважения размер от 740,86 лева до сумата от
1814,38 лева, като вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Т.С."ЕАД срещу „К.“ООД иск по
реда на чл.422 ГПК, че ответникът дължи на ищеца на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от още 1073,52 лева (хиляда седемдесет и три лева и 52
стотинки) освен вече признатата по този иск от
СРС сума 740,86 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „К.“ООД С ЕИК******* да заплати на „Т.С."ЕАД с ЕИК********
сумата от 75,94 лева (седемдесет и пет лева и 94 стотинки)- разноски във
въззивното производство.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/