№ 3403
гр. София, 23.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно частно
гражданско дело № 20211000503597 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274, вр.чл.15, ал.2 от ГПК.
Производството е образувано по повод постъпила частна жалба от „Виасат
уърлд лимитед” против определение № 262 892 от 27.05.2021 г., постановено по т.д. № 1
432/20 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 21 състав, с което съдът
е прогласил, че не е международно компетентен да разгледа делото, образувано по искова
молба на „Виасат уърлд лимитед“, Великобритания, с която се предявяват срещу „ТВ-Нет“
ООД искове за заплащане на лицензионно възнаграждение и обезщетение за забавеното му
плащане по договор № 119 565/01.01.2011 г. и е прекратил производството по т.д.№ 1 432/20
г. по описа на Софийски градски съд.
В частната жалба се твърди, че атакуваното определение е незаконосъобразно
и необосновано. Твърди, че с определение постановено по ч.гр.д. № 489/21 г. Софийски
апелативен съд е отменил определението за прекратяване на производството поради липса
на международна компетентност и е върнал делото за продължаване на
съдопроизводствените действия със задължителни указания. След това първоинстанционния
съд отново е прекратил производството по делото. Така постановеното второ определение
смята за незаконосъобразно предвид разпоредбата на чл.278, ал.3 от ГПК. От друга страна
твърди, че същото е неоснователно. Излага доводи, че към момента на сключването на
договора основанията за международната компетентност на съд на държава членка са
уредени в Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22.12.2000 г. относно подсъдността,
признаването и изпълнението на съдебни решения (Регламент Брюксел 1), в сила от
01.03.2002 г. до 10.01.2015 г. Приложното поле на този регламент се определя от
едновременното прилагане на две условия – искът да има международен характер и
предметът му да се отнася към гражданското и търговското право. Разглежда предоставената
международна компетентност на съдилищата, съобразно правилата на този Регламент.
Твърди, че към датата на подаване на исковата молба основанията за международната
компетентност на съд на държава членка се определят от стълкновителните норми на
Регламент (ЕС) № 1 215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г.
относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански
и търговски дела ( Регламент Брюксел 1Б), в сила от 10.01.2015 г. Цитирана изрично
изключените видове дела, както и предоставената международна компетентност съобразно
правилата на чл.24, чл.25, чл.26, чл.7-23 и чл.4 от същия. С оглед на посоченото твърди, че
1
чл.14.3 от договора, страните са уговорили, че всеки възникнал спор във връзка с предмета
на договора се подчинява на неизключителната юрисдикция на английските съдилища, но
телевизионната организация не е ограничена в правото да предяви иск срещу оператора в
българските съдилища за плащане на дължимите суми по договора. В тази връзка твърди,
че е налице споразумение на страните по смисъла на чл.23 от Регламент Брюксел 1, респ.
чл.25 от Регламент Брюксел 1Б, които са предвидили възможна компетентност на
английския и българския съд във връзка с правен спор, свързан с предмета на договора.
Твърди, че ищецът е упражнил своето право на избор и по този начин е обявил за
предпочитана юрисдикция българския съд. СС това действие е настъпил пророгационния
ефект. Ето защо моли съда да постанови определение, с което да отмени атакуваното и да
върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответникът по частната жалба „ТВ-Нет“ ООД оспорва същата. Твърди, че
съдът е постановил законосъобразен акт и моли съда да бъде потвърден. В тази връзка
твърди, че страните с разпоредбата на чл.14.3 от договора са направили избор на
приложимото право по отношение на целия договор. Твърди, че съгласно уговорките в
българския и английския текст на договора страните са направили уговорка за пророгация
на компетентност по см. на чл.25 от Регламент (ЕС) № 1 215/2012 от 12.12.2012 г., поради
което извода на съда, че се касае за спор, който не попада в хипотезите на изключителната
компетентност по см. на чл.22 от регламента за който не е допустима пророгация, като
разминаванията в българския и английския текст не променят волята на страните относно
приложимостта на английското право и компетентността на английския съд. Твърди, че
евентуалното разглеждане на спора от българския съд, при приложението на
законодателството на Англия и Уелс съществува не малък риск от постановяването на едно
недопустимо, неправилно и незаконосъобразно решение. Твърди, че дори да се приеме, че е
налице разминаване между текстовете на цитирания член от договора, то липсва логика
страните да изберат като приложимо право това на Англия и Уелс, а да не изберат споровете
да се разглеждат от английски съд. Твърди, че предявените искове не следва да се
разглеждат от българския съд и по аргумент от правилото на чл.22 от КМЧП. Оспорват
наведените доводи относно приложението на Регламент Брюксел 1. В тази връзка прави
изрично волеизявление за оспорване на международната компетентност на българския съд.
Моли съда да постанови определение, с което да потвърди атакуваното и претендира
разноски.
Съдът след като се съобрази с доводите, изложени в жалбата и отговора и като
взе предвид, представените по делото писмени, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото,
че с определение № 262 892 от 27.05.2021 г., постановено по т.д. № 1 432/20 г. по описа на
Софийски градски съд, Търговско отделение, 21 състав, съдът е прогласил, че не е
международно компетентен да разгледа делото, образувано по искова молба на „Виасат
уърлд лимитед“, Великобритания, с която се предявяват срещу „ТВ – Нет“ ООД искове за
заплащане на лицензионно възнаграждение и обезщетение за забавеното му плащане по
договор № 119565/01.01.2011 г. и е прекратил производството по т.д.№ 1432/2020 г. по
описа на Софийски градски съд.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че
с определение № 261 894 от 08.12.20 г., постановено по т.д. № 1 432/20 г. по описа на
Софийски градски съд, Търговско отделение, 21 състав съдът е прогласил, че не е
международно компетентен да разгледа и се произнесе по предявените обективно съединени
искове.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че
с определение № 893 от 30.03.21 г., постановено по ч.гр.д. № 489/21 г. по описа на
2
Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 4 състав, въззивния съд е отменил
определение № 261 894 от 08.12.20 г., постановено по т.д. № 1 432/20 г. по описа на
Софийски градски съд, Търговско отделение, 21 състав и е върнал делото на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно
мотивите на определението. Видно от мотивите на същото съдът е върнал делото за
извършване на действия по проверка на международната компетентност от сезирания
първоинстанционен съд.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че
след постановяване на отменителното определение първоинстанционния съд е повдигнал
препирня за подсъдност. Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с
определение № 201 от 19.05.21 г., постановено по ч.т.д. № 848/21 г. по описа на Върховен
касационен съд, Търговска колегия, Първо търговско отделение съдът е оставил без
разглеждане повдигнатия спор за подсъдност и е върнал делото на първоинстанционния съд
за произнасяне по исковата молба.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.15, ал.1 от ГПК въпросът дали заведеното дело е
подведомствено на съда може да бъде повдигнато от страните или служебно от съда при
всяко положение на делото, освен, ако в закон не е определен срок за това.
Наведените доводи за незаконосъобразност на атакуваното определение са
свързани с твърдения, че постановеното определение е незаконосъобразно предвид
неизпълнението на задължителните указания на въззивния съд. Наведени са твърдения за
незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното определение, свързани с тълкуването
на договора, приложимите към спора норми, обосноваващи компетентността на българския
съд. Така наведените доводи, съдът в настоящия си състав намира за основателни по
следните съображения:
Липсва спор между страните, че предметът на делото касае спорно
правоотношение с международен елемент между частноправни субекти. Спорът попада в
предметния обхват на Регламент (ЕС) № 1 215/2012 г. Въведеното твърдение в частната
жаба, че съдът следва да изследва въпроса при приложението на действащите към момента
на сключването на договора международни правни норми е неоснователно, тъй като
подлежащия на разглеждане в производството спор относно компетентността на съда да
разгледа делото е процесуално-правен. С отговора на исковата молба ответникът е направил
възражение относно компетентността на сезираният български съд по седалището на
ответника.
Първоинстанционния съд е извършил проверка и е констатирал, че не е
международно компетентен да се произнесе по спора като се е позовал на българския текст
на сключеният между страните договор, като по същество е приел, че между страните
съществува изричен избор на съд.
Липсва спор между страните, че в сключеният договор същите са обективирали
и пророгационно споразумение, по смисъла на чл.25, §1 от Регламент (ЕС) № 1 215/2012 г.
Същото е отразено в разпоредбата на чл. 14.3 от договора. Съгласно постоянната съдебна
практика понятието „споразумение за предоставяне на компетентност“ трябва да се тълкува
като автономно понятие от правото на Съюза и принципът на автономия на волята, на който
се основава чл. 25, § 1 от Регламент № 1 215/2012, трябва да намери своето пълно
3
приложение (вж. в този смисъл решения от 10 март 1992 г., Powell Duffryn, C‑214/89,
EU:C:1992:115, т. 14, от 9 декември 2003 г., Gasser, C‑116/02, EU:C:2003:657, т. 51).
Страните не спорят, а и от представените по делото доказателства (договор) се
установява, че е налице разлика от формална страна в клаузата на двата езика, на които е
съставен договорът, в частта относно съдържанието на пророгационното споразумение,
касаеща компетентността на английските съдилища. Съгласно чл. 25, § 1 от Регламент № 1
215/2012 съдът или съдилищата, които са определени в клаузата за предоставяне на
компетентност, имат компетентност, освен ако споразумението е недействително по
отношение на материалноправната си действителност „съгласно правото на тази държава
членка“. По този начин законодателят на Съюза е въвел правилото, че действителността на
клауза за предоставяне на компетентност се преценява съгласно правото на държавата,
чийто съд или съдилища са определени с тази клауза. Преценката за действителност, вкл. и
наличие на „грешка в изписването“ в клаузата за избор на съд, поддържано от ответника,
както и тълкуването на изразената воля от страните следва да се извърши по правилата на
чл.25, §1 от Регламент (ЕС) 1 215/2012, т.е. според правото на държавата, чийто съдилища
са определени в клаузата. Този въпрос следва да се решава съгласно правото на държавата
членка на съда или съдилищата, определени в споразумението, включително
стълкновителните норми на тази държава членка (арг. от съображение № 20 от Регламент
(ЕС) № 1 215/2012г.), вкл. и от уговореното приложимо материално право към договора.
Съдържанието на това приложимо право подлежи на установяване в това
число и със съдействие на страните, въз основа на представените към настоящия момент
доказателства и при съблюдаване на правилата на избраното от страните право,
стълкновителните норми на правото на избрания съд/съдилища. Осъществявайки
правомощията си настоящият възивен състав намира, че не следва да се споделят изводите
на първоинстанционния съд по отношение на липсата на компетентност да разгледа
повдигнатия спор. Тълкуването на действителната воля на страните, изразена в спорната
разпоредба на чл.14.3 от договора, следва да се извърши при спазване на правилата на чл.20
от ЗЗД, не самостоятелно, а като част от цялото съглашение.
Видно от разпоредбата на чл.15.1 от сключеният договор, страните са изразили
недвусмислено съгласие, че договорът се съставя на български и английски език, които са
идентични, като в случай на разногласия (несъответствия) за меродавен следва да се приема
английския текст, като преводът на български има само информативен характер. С оглед на
така изразената и неоспорена от страните воля, преимущество да има текста на английски
език, настоящият състав намира, че компетентен да разгледа спора е сезирания съд.
Неоснователни и извън предмета на спора относно компетентността са всички наведени
твърдения от страна на ответника, свързани с приложението и тълкуваното на правото на
Англия и Уелс, което е избрано от страните като приложимо към възникналите спорове.
Евентуалното му неправилно приложение би могло да представлява основание на
незаконосъобразност на постановеното решение и не е основание делото да се разглежда от
друг съд, при нарушаване на законово определените правила за местна подсъдност.
По изложените съображения съдът намира, че атакуваното определение е
неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да се отмени, като делото се върне на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
4
Водим от гореизложеното, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 262 892 от 27.05.2021 г., постановено по т.д. № 1 432/20 г. по
описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 21 състав, като неправилно и
незаконосъобразно.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5