Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260367
гр.
Пловдив, 13.10.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на двадесет и трети септември, две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при
участието на секретаря Тихомира Калчева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 4850/ 2020г., по описа на РС- Пловдив,
IV- ти наказателен състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на жалба,
подадена от А.П.Н., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 20- 1030- 002926
от 24.03.2020г., издадено от ***- група в с-р „Пътна полиция“ при ОД на МВР-
Пловдив, с което на А.П.Н., ЕГН **********, за нарушаване състава на чл. 150 ЗДвП,
на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП й е наложена глоба в размер на 300 /триста/
лв. и за нарушаване състава на чл. 147, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 185 ЗДвП й
е наложена глоба в размер на 20 /двадесет/ лв.
С жалбата се оспорва законосъобразността
на атакуваното наказателно постановление. Оспорва се и изложената фактическа
обстановка, като жалбоподателката твърди, че на процесната дата въобще не е управлявала МПС. Моли се, наказателното
постановление да бъде отменено в своята цялост.
В съдебно заседание, жалбоподателката, редовно призована, не се явява, изпраща
упълномощен процесуален представител в лицето на адв.
М.. Поддържа се така депозираната жалба.
Акцентира се върху обстоятелството, че от събраните в рамките на съдебното
производство доказателствени материали не се
установява жалбоподателката да е управлявала МПС на процесната дата. Липсва каквото и да било пряко
доказателство, че тя е била водач на лек автомобил на дата 15.03.2020г. и че с
управляваното МПС е ударила и увредила пътен знак. Защитата акцентира върху
факта, че административнонаказателната преписка е
образувана по повод на жалба за увреден пътен знак, като в същата въобще не е
посочен извършител. Впоследствие, административните органи единствено са
събрали данни от кмета на с. Ягодово, който е предположил, че ПТП е станало с
лек автомобил рег. № ** **** **, тъй като посоченото МПС е било в ударено
състояние и се е намирало в двора на св. Л.. Защитата сочи, че наказващия орган
базира своите заключения единствено на писмени обяснения, дадени от Л. и жалбоподателката, които са били предварително написани и
дадени им да ги подпишат. По отношение на вмененото нарушение по смисъла на чл.
147, ал. 1 ЗДвП, то се възразява, че доколкото процесното
МПС не е собственост на жалбоподателката, то тя не е
и адресат на задължението да го представи за годишен технически преглед. Моли
се, атакуваното НП да бъде изцяло отменено. Претендират се разноски.
В съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното
постановление, счита следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок ( препис от процесното НП е получен на 12.06.2020г., а жалбата е входирана на 16.06.2020г.), произтича от процесуално легитимирана
страна, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелен контрол по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Относно приложението на процесуалните
правила:
Съдът, след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП счита, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като материалната, териториална и персонална компетентност
на административнонаказващия орган следва от така представената
Заповед № 8121з- 515/ 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните
работи ( т. 2.8 от цитираната заповед). При съставянето на АУАН и при
издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да водят до опорочаване на административнонаказателното
производство. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42
и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава
правото на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН,
в тридневен срок от съставяне на акта, да направи писмени възражения срещу
него. Съдът счита за нужно да посочи и че АУАН е съставен в присъствието на
жалбоподателя, предявен му е и е подписан лично от Л.Д..
По отношение на атакуваното
наказателно постановление- същото съдържа реквизитите, разписани в чл. 57 от ЗАНН и в него не са налице съществени пороци, водещи до накърняване правото на
защита на жалбоподателя.
Спазени са и разписаните в чл. 34 ЗАНН давностни срокове- твърдяното нарушението и
нарушителят са установени на 16.03.2020г. (когато органите са извършили
разследване по повод на подаден сигнал), на която дата е съставен и АУАН, а
атакуваното НП е издадено на 24.03.2020г.
По фактите:
Съдът приема за установена
следната фактическа обстановка: на 15.03.2020г. около 18.30ч. неизвестно лице
управлявало неустановен лек автомобил на територията на с. Ягодово. Достигайки
кръстовището на ул. „Мизия“ с ул. „Васил Левски“ в с. Ягодово, неустановеното
лице изгубило контрол върху управлявания лек автомобил и се ударило в
поставения на кръстовището пътен знак „В4“- „забранено влизането на товарни
автомобили“. Въпреки удара, автомобилът бил в движение и водачът му напуснал
местопроизшествието. На следващия ден - 16.03.2020г., лицето Д. Д. установило
увредения знак на кръстовището и подал сигнал в 05- то РУ при ОД на МВР-
Пловдив. Органите на реда извършили проверка по повод на сигнала, като св. Д. (
актосъставител) провел разговор с кмета на с.
Ягодово. Последният казал, че не е присъствал на инцидента, но въпреки това
изложил предположение, че знакът е увреден при управление на лек автомобил рег.
№ ** **** **. Своите подозрения кметът основавал на обстоятелството, че автомобилът е оставен в двора на св. Л. в
увредено състояние. С. Д. посетил адреса на св. Л., където установил лекия
автомобил. Не бил извършен оглед и не бил изготвен снимков материал,
онагледяващ състоянието на автомобила. Впоследствие, св. Л. и жалбоподателката Н. били призовани в сградата на 05- то РУ
при ОД на МВР- Пловдив, където били съставени писмени обяснения. Въз основа на
тях, било преценено, че жалбоподателката А.Н. е
управлявала МПС рег. № ** **** ** на процесната дата.
Предвид това, св. Д. съставил АУАН бл. № 714435 от 16.03.2020г., който бил предявен
на жалбоподателката и подписан лично от нея.
Така
описаната фактическа обстановка се установява въз основа на показанията на св. Д.
(л. 18 от съд. пр.), св. Л. ( л. 18 гръб от съд. пр.) и св. Ю. ( л. 19 от съд.
пр.). Съдът кредитира показанията на свидетелите, като счита че поднесената от
тях информация е обективна, логически последователна и допълваща се. Следва да
се посочи, че нито един от изброените свидетели не е очевидец на процесното ПТП, нито е забелязал автомобил с рег. № ** ****
** да се отдалечава от местопроизшествието, а още по- малко посоченият
автомобил да е бил управляван от жалбоподателката.
Всъщност, по делото не е налице нито един пряк информационен източник, който да
обоснове ангажиране отговорността на жалбоподателката
Н.. Отправна точка при извършеното от св. Д. разследване, е казаното от кмета
на с. Ягодово. От показанията на св. Д. обаче, се установява, че кметът на с.
Ягодово не е възприел лично случилото се ПТП, нито е видял конкретно лице или
автомобил, което да го напуска. Цялата верига от последващи
събития се базира единствено на изразеното предположение от страна на кмета на
с. Ягодово, че ПТП е настъпило с автомобила на св. Л., тъй като той бил оставен
в двора му и бил в увредено състояние. Подобна насока не може да бъде възприета
дори и като косвено доказателство, доколкото липсва каквато и да било
юридическа, а и житейска пречка, дадено лице да съхранява МПС в своя двор (
било то и с определена степен на увреда). Всъщност,
дори не може да се твърди с категоричност и какви са увредите по МПС рег. № **
**** **, които е забелязал кметът на с. Ягодово, тъй като органите при ОД на
МВР- Пловдив не са осъществили оглед на посоченото МПС, с цел да констатират
състоянието му и ако действително са налице увреди, то да се прецени дали е
възможно те да са получени при удар с пътен знак. Това е от особена важност,
тъй като при пълна липса на яснота кое е точното МПС, с което е настъпило ПТП,
то неясно е и как е преценено, че именно жалбоподателката
Н. го е управлявала. Както вече бе посочено, изводите досежно
авторството на процесните деяния се базират
единствено на писмени обяснения, дадени от жалбоподателката
и св. Л.. Тези писмени обяснения обаче, не могат да бъдат ползвани в рамките на
съдебното производство и би било напълно недопустимо съдът да базира на тях
изводите си досежно виновността на жалбоподателката Н.. В тази връзка, следва да се посочи, че
тези обяснения са дадени и преди на лицата да се разяснят правата им и най-
вече правото да не се самоуличават ( в тази връзка е практиката на ЕСПЧ- делото Д.
М. срещу България; делото А. З. срещу
Русия). Отделно от изложеното досежно
недопустимостта да бъдат ползвани писмени обяснения, то съдът счита за нужно да
акцентира и върху факта, че приложените към административнонаказателната
преписка писмени обяснения, дадени от св. Л. са и неподписани.
По правните аспекти на спора:
При така
изяснената фактическа обстановка, неправилно административнонаказващият орган е
приел, че от обективна страна, жалбоподателката е
осъществил всички съставомерни признаци на административно нарушение по смисъла
на чл. 150 ЗДвП. Жалбоподателката би реализирала
посоченото административно нарушение, само ако на процесната
дата тя е управлявала МПС с рег. № ** **** **. Както бе вече изяснено, то
липсват данни в тази насока, като изводите на наказващия орган се базират
единствено на изразени предположения от страна на кмета на с. Ягодово. Доколкото
изводът за отговорност на дадено лице не следва да почива на предположения и
догадки, то съдът счита, че от обективна страна, на процесните
дата и място, жалбоподателката не е извършвала
активни действия с приборите и уредите на МПС рег. № ** **** **, предвид което
е без значение дали тя е правоспособен водач на МПС.
Неправилна
е и преценката на наказващия орган, че от обективна страна, жалбоподателката
е осъществил и всички съставомерни признаци на административно
нарушение по смисъла на чл. 147, ал. 1 ЗДвП. На първо място, след като се
установи, че на процените дата и място жалбоподателката не е управлявала МПС по пътната мрежа,
отворена за обществено ползване, то е напълно безпредметно да се обсъжда и дали
МПС с рег. № ** **** ** е следвало да е преминало годишен технически преглед.
Допълнително, то следва да се акцентира върху обстоятелството, че съобразно чл.
181, т. 1 ЗДвП адресат на задължението да представи МПС за годишен технически
преглед е неговият собственик. От приетото по делото уведомително писмо
постъпило от ОД на МВР- Пловдив, то се установява, че титуляр на собствеността
върху МПС рег. № ** **** ** е лицето З. Г. М., а не жалбоподателката
Н..
Отделно от гореизложеното, то прави
впечатление и че наказващият орган е посочил като санкционна норма текстът на
чл. 185 ЗДвП. Настоящият съдебен състав счита, че това е неправилно, доколкото посочената
санкционна норма се прилага единствено в случаите, когато в ЗДвП не е
предвидено друго наказание за съответен вид нарушение. В конкретния случай, то
е налице специална норма- чл. 181, т. 1 ЗДвП, който възвежда задължение за
собственика на МПС да го представи за годишен технически преглед.
Съобразно
гореизложеното и доколкото се установи, че жалбоподателката
не е извършила вменените й нарушения, то атакуваното наказателно постановление следва
да бъде отменено в своята цялост.
По разноските:
Съобразно
изхода на спора и на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН, то в полза на жалбоподателя
срещу ОД на МВР- Пловдив се поражда вземане за разноските, сторени в рамките на
настоящото производство. Претенция за присъждане на разноски е своевременно релевирана от процесуалния представител на въззивника, като е представен и документ удостоверяващ
тяхното договаряне и реално заплащане / л. 11/ . Предвид това, ОД на МВР-
Пловдив следва да бъде осъдена да заплати в полза на жалбоподателката
сума в размер от 350 лв.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 20- 1030- 002926 от 24.03.2020г., издадено от ***- група в с-р
„Пътна полиция“ при ОД на МВР- Пловдив, с което на А.П.Н., ЕГН **********, за
нарушаване състава на чл. 150 ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП й е
наложена глоба в размер на 300 /триста/ лв. и за нарушаване състава на чл. 147,
ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 185 ЗДвП й е наложена глоба в размер на 20
/двадесет/ лв.
ОСЪЖДА ОД на
МВР- Пловдив да заплати на А.П.Н., ЕГН ********** сума в размер на 350 / триста
и петдесет/ лева, представляваща сторени разноски за процесуално
представителство в рамките на настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- Пловдив в
14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му,
по реда на гл. XII- та АПК и на касационните основания, разписани в НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала.
Е. К.