Р Е Ш Е Н И Е
№ 142/16.1.2020г.
Град Пловдив, 16 януари 2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ
касационен състав, в открито заседание на седемнадесети
декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Стоил Ботев
Георги Пасков
при секретар Севдалина Дункова
и с участието на прокурора Марин Пелтеков, като разгледа докладваното от съдия
Харитева к.а.н.д. № 3179 по
описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във
връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на Областен
отдел „Автомобилна администрация – Пловдив“ против решение № 1656 от 12.09.2019
г., постановено по а.н.д. № 4476 по описа на Пловдивския районен съд за 2019
година, с което е отменено Наказателно постановление № 36-0000311 от 03.07.2019 г. на и.д. началник
в Областен отдел „Автомобилна администрация – Пловдив“, с което на „Холоан” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, ул. „Константин
Величков” № 2, ет.2, офис 2, представлявано от управителя Х.Х.Т.М.,
на основание с чл.104, ал.1 ЗАП е наложена имуществена санкция в размер на 1000
лева за нарушение по чл.10, § 2, изр.1 от Регламент (ЕС) № 561/2006.
Според касатора оспореното
решение е неправилно. Иска се отменя на обжалваното решение и потвърждаване на
наказателното постановление.
Ответникът чрез
процесуалния си представил оспорва касационната жалба и моли тя да се остави
без уважение. Правилен е изводът на районния съд, че наказателното
постановление не отговаря на изискването за форма по чл.57 ЗАНН. Претендира
разноски.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на касационната
жалба.
Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е основателна поради следните съображения:
За да отмени
наказателното постановление, районният съд е приел, че описанието на нарушението не отговаря
на критериите на чл.42 и чл.57 ЗАНН и не позволява на съда да направи проверка
за съставомерността на деянието. Направен е извод, че деянието на превозвача ще бъде съставомерно по чл.10, § 2, изр.1 от
Регламент 561/2006, само ако
работникът е допуснал конкретно нарушение на глава втора от същия
регламент, но непосочването в АУАН и НП коя точно норма административнонаказващият
орган приема за нарушена от
работника лишава съда от възможността да провери, дали е извършено нарушение на
регламента.
Решението е неправилно.
Правнорелевантните факти са установени, но въз основа на тях районният съд е
направил необосновани изводи, което е довело до неправилно приложение на
материалния закон.
Не се
споделя извода на районния съд, че за да е съставомерно деянието на превозвача по чл.10, § 2, изр.1 от
Регламент 561/2006, следва изрично да е посочена норма на
глава втора от Регламент 561/2006, която е нарушена от работника. Нарушената
от работодателя норма е изрично посочена и напълно съответства на допуснатото
нарушение, както е описано в акта за установяване на административно нарушение
и в наказателното постановление.
Противно на
възприетото от районния съд, касационната инстанция намира, че от събраните по
делото доказателства по безспорен начин се доказва неизпълнение на задължението
на дружеството в качеството на превозвач да осигури спазване на разпоредбите за
работното време и почивките на водачите, какъвто е съставът на нарушението по
чл.104, ал.1 ЗАП. Нарушението е описано достатъчно точно и конкретно, така че
на законния представител на нарушителя да стане ясно за какво административно
нарушение се ангажира административнонаказателната отговорност на дружеството –
затова, че е допуснал водача да управлява товарния автомобил седем периода на
управление от 26.10.2018 г. до 01.11.2018 г. без задължителната почивка.
Доколкото фактическата обстановка е правилно
установена, по безспорен начин са доказани нарушението и нарушителят, правилно
е квалифицирано извършеното нарушение и е определена санкционната норма, като
размерът на имуществената санкция е във фиксиран от закона размер, под който не
може да бъде определено наказание, допуснатото
нарушение от първостепенния съд не налага връщане на делото за ново
разглеждане.
С оглед всичко изложено касационната
инстанция намира, че е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК,
обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да се
постанови друго, с което да се потвърди обжалваното наказателно постановление.
При този изход на делото на ответника не се дължат разноски. Затова и на
основание чл.63, ал.1 ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2 АПК Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1656 от 12.09.2019 г.,
постановено по а.н.д. № 4476 по описа на Пловдивския районен съд за 2019 година,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 36-0000311
от 03.07.2019 г. на и.д. началник в Областен отдел „Автомобилна администрация –
Пловдив“, с което на „Холоан” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град
Пловдив, ул. „Константин Величков” № 2, ет.2, офис 2, представлявано от
управителя Х.Х.Т.М., на основание с чл.104, ал.1 ЗАП
е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение по чл.10, §
2, изр.1 от Регламент (ЕС) № 561/2006.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.