РЕШЕНИЕ
№ 1026
гр. Плевен, 24.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и трети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Зорница Д. Димитрова Банкова
при участието на секретаря ПОЛЯ Б. ЦАНЕВА
като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско
дело № 20214430102703 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Пред ПлРС е депозирана искова молба С. Б. ИВ. против „Фронтекс
интернешънъл“АД, в която се твърди че ч. гр.д.№5946/2016г. на ПлРС е
издадена заповед по чл.417 от ГПК против ищеца, за сумата 2021лв., от които
545,26лв. главница, законна лихва в размер на 204,17лв. за периода
05.08.2016г. до 14.04.2000г., 561,12лв. мораторни лихви, обезщетения, 325лв.
разноски, издаден е ИЛ и образувано изп. Дело№20199060400097 на ЧСИ
***, като последното действие е налагане на запор.Твърди се, че е погасена
възможността за принудително изпълнение и моли да се признае, че
вземането, за което е издадена заповед по чл.417 по ч.гр.д.№5946/2016г. на
ПлРС, за което е образувано изпълнително дело не подлежи на принудително
изпълнение. Счита, че към момента на издаване на заповедта е изтекла
погасителната давност на задължението, а и след издаване на зоповдта към
настоящия момент е изтекла преидвизенета петдгодишна давност
възможността на ответника да събира, чрез принудително изпълнение,
вземанията си по Заповед №3830 от 08.08.2016г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от
1
06.01.2017г., издадени по ч. гр. дело № 5946/2016г. на РС Плевен, в рамките
на висящото изпълнително производство по изпълнително дело, е погасено по
давност. Това е така защото:
Видно от материалите по изпълнително дело изп.
Дело№20199060400097 на ЧСИ ***, последното действие на принудително
изпълнение по делото е извършени март 2020г. и се състои в налагане на
запор на вземания на длъжника по банкова сметка, открита в
„Райфайзенбанк” АД.Заявява, че след тази дата липсват и не са извършвани,
каквито и да са действия на принудително изпълнение по гореописаното
изпълнително дело.
Твърди се, че към момента на предявяване на настоящия иск от
последното действие на принудително изпълнение са изтекли повече от пет
години, т.е. налице е изтекла погасителна давност по смисъла на чл.110 от
ЗЗД, като е погасена възможността на ответното дружество да събира
вземанията си, предмет на изпълнителното дело, по принудителен ред.Излага
се становище, че фактът на изтекла погасителна давност обуславя
недопустимост на последващи принудителни действия и принудително
изпълнение за събиране на процесиите вземания, тъй като е погасена
процесуалната възможност за това по реда на съдебното изпълнение. Този
юридически факт съставлява основание, по силата на закона, за прекратяване
на принудителното изпълнение, респективно за прекратяване на висящото
изпълнително производство.
Посочва, че е налице правен интерес да предяви пред съда настоящия
иск с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК, тъй като има интерес да бъде
отречено с влязло в сила решение изпълняемото право на ответника, поради
изтекла погасителна давност, както и за осуетяване образуването на
последващ изпълнителен процес.Моли съда да постанови решение, с което на
основание чл.439 ал.1 от ГПК да приеме за установено в отношенията между
ищеца и ответника, че не дължи на ответника сумите, както следва:
- сумата 545,26лв., главница, дължима по договор за банков кредит;
- сумата 204,17лв., представляваща законна лихва върху главницата,
считано за периода от 05.08.2016 г. до 14.04.2020 г.;
2
- сумата 561,12лв. неолихвяеми вземания, 325лв. присъдени разноски,
100лв. разноски по изпълнително дело, 305,45лв. такси по Тарифа на ЧСИ,
дължими към 14.04.2020г., поради погасено по давност право на
принудително изпълнение на вземанията, които са предмет на изпълнително
дело.Претендира разноски.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с
който оспорва исковата претенция.
Съдът като прецени събраните в хода на производството писмени
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното
от фактическа страна :
Безспорно по делото, че със Заповед №3830 от 08.08.2016г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
и изпълнителен лист от 06.01.2017г., издадени по ч.гр.дело№ 5946/2016г. на
Районен съд Плевен, ищецът е осъден, да заплати на ответника: сумата 545,
26 лв. главница, сумата 524, 61 лв. договорна лихва за периода от 05. 02. 2011
год. до 05. 06. 2011 год., сумата 36, 51 лв. лихва за забава за периода от 05.
12. 2015 год. до 31.07.2016 год., законната лихва върху главницата, считано от
05. 08. 2016 год. до изплащане на вземането, както и сумата 325, 00 лв.
разноски по делото.
Вземането произтича от следните обстоятелства: неизплатени
задължения по цедиран договор за потребителски кредит с номер
LD0717300695 от 21. 06. 2007 год. и Договор за цесия от 04. 12. 2015 год.
По молба на кредитора и въз основа на така издадените изпълнителен
лист и заповед за изпълнение е образувано изпълнително дело изп.
Дело№20199060400097 на ЧСИ ***, срещу ищеца, за събиране на
гореописаните суми.
Спорен по делото е въпросът за изтекла погасителна давност и
възможността на кредитора да изгуби правото си на принудително
изпълнение на притезанието си.
Защитата на длъжника в заповедното производство срещу издадена
3
срещу него заповед за изпълнение се осъществява чрез възражението по
чл.414, ал.1 ГПК или съответно по чл.423 от ГПК. След подаване на
възражението кредиторът следва да предяви установителен иск за
съществуване на вземането по чл.422 ГПК. Ако възражение не бъде подадено
в предвидения от закона срок или след влизане в сила на съдебното решение,
с което установителният иск е уважен, заповедта за изпълнение влиза в сила
според изричната разпоредба на чл.416 ГПК. Оспорването на вземането след
влизане в сила на заповедта за изпълнение е допустимо по исков ред в
хипотезите по чл.424 ГПК, а именно: при новооткрити обстоятелства или
нови писмени доказателства от съществено значение за делото/ оказват
влияние върху съдържанието на правоотношението, обуславящо
претендираното вземане/, които не са могли да бъдат известни на длъжника
до изтичане на срока за подаване на възражението по чл.414 ГПК, или с които
не могъл да се снабди в същия срок./Определение№225/27.03.2012г. на ВКС
по ч.гр.д.№41/2012г. ГК.В съдебната практика се приема, че иска по чл.424 от
ГПК е специален УИ, насочен към преодоляване на преклудиращото действие
на влязла в сила заповед за изпълнение по отношение на тези факти и
установяващи ги писмени доказателства, които не са били известни на
длъжника до изтичане на срока за подаване на възражение.Освен това
съгласно практиката, дали един обстоятелство е новооткрито, се преценяват
от съда във връзка с допустимостта на иска./ТР№4/2013г.т.16/ В заключение,
съдът намира, че оспорването от длъжника, основано на факти и
обстоятелства, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането,
следва да се извърши с възражението по чл.414 ГПК или чл.423 от ГПК.
По отношение на второто основание за изтекла давност, съдът приема
следното: На първо място, иск по чл. 439 ГПК е допустим и по отношение на
вземания, изпълнението, по които е предприето на основание заповед за
изпълнение. Това е така въпреки, че чл.439, ал.2 ГПК предвижда искът да се
основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. При
заповедното производство не се провежда съдебно дирене. Въпреки това
обаче заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в
сила и по тези съображения, разпоредбата на чл. 439, ал.2 ГПК следва да се
прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за
4
изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо че
съдебно дирене не се провежда /така и задължителната практика на ВКС- вж.
Определение № 831 от 17.12.2013 г. по ч.пр. д. № 7393/2013 г. на Върховен
касационен съд/.
Ищецът твърди, че не дължи на ответника процесните суми поради
изтекла погасителна давност. Чрез иска по чл. 439 от ГПК длъжникът може да
установява само факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, от които
факти длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право /например
погасяване на правото на принудително изпълнение, поради изтекла давност,
плащане, прихващане и др/. Именно такъв факт се навежда от ищеца като
основание за изключване на вземането- погасяване на същото по давност.
Въпросът за погасителната давност, уреден по чл. 110 ЗЗД и сл., важи за
всички правоотношения.В случая вземането на ответника е установено с
влязла в сила заповед, поради което, съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, срокът е
петгодишен, считано от влизане на заповедта в сила, който тече след
връчване на заповедта на длъжника от съдия- изпълнител.Въз основа на
същата през 2019г. от кредитора е образувано изп.производство и е поискано
налагане на запор. Съгласно Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015 г. на
ВКС по тълк. д. №2/2013 г., ОСГТК, т.10, Постановлението на Пленума на
Върховния съд №3/1980г. се счита за изгубило сила. Прието е, че
изпълнителният процес е сложен динамичен процес, при който не могат да се
приложат правилата за спиране и прекъсване на давността, приложими за
исковия процес. Поради това в изпълнителния процес давността се прекъсва с
всяко насочване на взискателя към нов изпълнителен способ, а не се спира.
От датата на последното изпълнително действие по изпълнителното дело,
започва да тече нова давност. В същото Тълкувателно решение е посочено и
кои изпълнителни действия прекъсват давността - "прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал.1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
5
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др."
Видно от приложеното заверено ксерокопие на изп. дело, че още с
образуването на изп. дело, взискателят е посочил способ за изпълнение-запор
с молбата за образуване на производството, от когато тече нова петгодишна
давност, предприети са действия 05.02.2019г..С нови молби, депозирани от
кредитора от 24.01.2020г. и 13.01.2021г., е прекъсвана давността и е
започнала да тече нова петгодишна давност.
Разпоредбата на чл. 116, б. „в” от ЗЗД, повелява, че давността се
прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на
вземането. Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам за себе
си, тъй като той е законодателно предназначен да способства за реализацията
на неудовлетворени по доброволен начин притезания. Същият съществува
само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни
изпълнителни способи.
Доказателство за успешното поддържане на висящността на
изпълнителното производство са множеството изпълнителни действия,
съответно - подадени надлежно искания за извършването на такива, които са
били подчинени на общата идея да се насочи изпълнението спрямо
секвестируемите имуществени права на длъжниците, чрез избора на
оптималния изпълнителен способ, посредством който да бъдат събрани
съдебно установените парични суми в полза на кредитора. В тази насока е и
възприетото становище в мотивите на Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015г. по тълк. д. № 2 / 2013г. на Върховен касационен съд, ОСГТК, че
„при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
6
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.“ Ефектът на
прекъсване течението на давностния срок настъпва „независимо от това дали
прилагането на избрания изпълнителен способ е поискано от взискателя, или
е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на
взискателя“.При всички случаи действието, което прекъсва давността, е
действието на носителя на материалното право, а не действието на
компетентния орган, движещ производството и извършващ действия на
принудително изпълнение.
При това положение съдът приема, че към датата на ИМ, не е изтекла
петгодишната давност и искът следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
С оглед изхода на процеса не се дължат разноски в полза на
ищеца.Ответникът е претендирал юрисконсултско възнаграждение в размер
на 300лв.Съдът счита, че размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от Закона за правната помощ-Наредба за заплащането на правната
помощ- чл.25, ал.1-или в размер от 100 до 300лв. В случая, съдът намира, че
юрк. възнаграждение, следва да бъде определено в минимален размер от
100лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Б. ИВ., ЕГН********** против „Фронтекс
интернешънъл“АД, ***, със седалище и адрес на управление ***, ИСК с
правно основание чл.439, ал.1 от ГПК, за признаване за установено, че не
дължи на„Фронтекс интернешънъл“АД, ***,следните суми:
- сумата 545,26лв., главница, дължима по договор за банков кредит;
- сумата 204,17лв., представляваща законна лихва върху главницата,
считано за периода от 05.08.2016 г. до 14.04.2020 г.;
- сумата 561,12лв. неолихвяеми вземания, 325лв. присъдени разноски,
7
100лв. разноски по изпълнително дело, 305,45лв. такси по Тарифа на ЧСИ,
дължими към 14.04.2020г.,
които са предмет на изпълнително дело №20199060400097 на ЧСИ ***,
рег. №906, с район на действие - ОС Плевен, образувано въз основа на ИЛ от
06.01.2017г. по Заповед, издадени по ч.гр.дело№5946/2016г. на Районен съд
Плевен, поради погасено по давност право на принудително изпълнение на
вземанията, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА С. Б. ИВ., ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ на „Фронтекс
интернешънъл“АД, ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата
100лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски Окръжен Съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8