Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ..........., град Шумен, 10.11.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският
административен съд в публичното заседание на шести ноември две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател: Снежина Чолакова
Членове:
Росица Цветкова
Бистра Бойн
при секретаря Ив. Велчева
и с участие на прокурор Я. Николова от ШОП
като разгледа докладваното от административен съдия Р.
Цветкова КАНД №174 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по
чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), образувано въз основа на
касационна жалба от „Т.” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, ж.к.София парк, чл.16В, офис 2.1, представлявано от управителя Ж.К.,
чрез пълномощник гл. юрисконсулт З. М., срещу Решение №234/04.07.2023 г. на Районен
съд град Шумен, постановено по АНД №1035/2023 г. по описа на същия съд.
Касационният
жалбоподател излага аргументи за незаконосъобразност на атакуваното съдебно
решение, по същество свеждащи се до издаването му в нарушение на материалния
закон. Касаторът излага доводи, че неправилно решаващият съд е установил и
приел осъществено нарушение на разпоредбата на чл.8 ал.1 от Закона за
здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/ и чл.186 ал.1 от Наредба №7 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните
места и при използване на работното оборудване /наричана за краткост Наредба
№7/. Навеждат се доводи, че работодателят е предприел всички необходими мерки,
а именно осуетил е достъпът до опасната зона на машината като е монтирано
предпазно ограждение, което напълно покрива изискването на разпоредбата на
чл.186 ал.1 от посочената Наредба №7. Твърди се, че доколкото е изпълнена
първата хипотеза на чл.186 ал.1 от Наредба №7, а именно движещата част на работното
оборудване е било оградено с предпазно устройство – метална конструкция, която
се отваря с резе, то не съществува задължение за работодателя да изпълни
втората хипотеза на нормата, а именно „или се снабдяват с устройства, спиращи
движението им при достигане на опасната зона от човек или предмети". На
сочените основания касаторът отправя искане да бъде отменено да бъде отменено
атакуваното Решение на РС град Шумен като неправилно и да бъде постановено
друго решение по съществото на спора, с което да бъде отменено Наказателно
постановление /НП/ №27-2300047/28.04.2023 г. на Директора на Д „ИТ“ град Шумен.
Ответникът по
касационната жалба Директор на Д „ИТ” град Шумен, редовно призована, не изпраща
представител, но е представено писмено становище от процесуалния представител
ст. юрисконсулт Д. В.-И., с което се оспорва касационната жалба като
неоснователно и е отправено искане към касационната инстанция атакуваното
Решение на РС град Шумен да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно,
както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Представителят
на Шуменска окръжна прокуратура застъпва тезата, че жалбата е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предлага решението на Районния
съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Настоящата
съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт,
който подлежи на обжалване, поради което жалбата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, предвид следните
съображения:
С атакуваното
решение РС град Шумен е потвърдил НП №27-2300047/28.04.2023 г. на Директора на
Д „ИТ“ град Шумен, с което на основание чл.413 ал.2 от КТ, за нарушение на
чл.8 ал.1 от ЗЗБУТ и чл.186
ал.1 от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, на
касатора е наложена имуществена санкция в размер на 3 000.00 лв.
Безспорно е
установено от решаващия съд, че контролните органи на Д „ИТ“ град Шумен на
10.03.2023 г. извършили проверка по осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд и спазване на трудовото законодателство от страна на касатора,
като проверката била провокирана във връзка с допусната трудова злополука на
07.03.2023 г. с машинен оператор С.М.. Контролните органи установили, че дружеството,
в качеството му на работодател, в цех "Електрически бойлери", участък
"Пресови операции" бил оградил с метална конструкция самата машина,
която е порязала работника, като вратата на това ограждение се отваряла.
Безспорно установено е, че на 07.03.2023 г. пострадалото лице е работило по
график в цех "Електрически бойлери" - ПД, участък "Пресови
операции" и наблюдавал линия за разкрой "ТИМАК" – машина за
изрязване на дъна за водосъдържатели на електрически бойлери от пулта за
управление. Машината "ТИМАК" била снабдена с роботизирано устройство
– механична ръка, която посредством вакуум вземала изрязаната заготовка във
форма на окръжност от ламарина и с въртеливи движения я поставяло в палет.
Районът в полето на действие на роботизираното устройство бил ограден с метално
ограждение, на което била монтирана врата, позволяваща изнасянето на напълнения
със заготовки, палет с помощта на палетна количка. Около 09.00 часа машинният
оператор С.М. забелязал леко огъване на листа ламарина, който се подавал на
режещото устройство. Спрял машината и проверил за проблем откъм лявата страна
на командния пулт. Не открил такъв, пуснал отново в действие машината и решил
да провери дясната страна на рулона с ламарина, където се намирало ограждението
на опасната зона, в която бил палета със заготовки. Пострадалото лице отворило
вратата на ограждението, без да е спрял работното оборудване и влязъл в
опасната зона и попаднал в обсега на роботизиращото устройство, като при
въртеливото движение на роботизиращото устройство, ламарината срязала лявата
ръка над лакътя в областта на мускула на работника.
При извършената
проверка в цеха на касатора контролните органи констатирали и приели, че
работодателят е допуснал експлоатирането в цех "Електрически бойлери"
- ПД, участък "Пресови операции", на работно оборудване /линия за
разкрой "ТИМАК" – машина за изрязване на дъна за водосъдържатели на
електрически бойлери/ без да е предприел необходимите мерки за предпазване на
упълномощените работещи при влизане в опасната му зона, а именно не е осигурено
устройство, спиращо действието на движещите се части на работното оборудване
при отваряне на вратата на металното ограждение и съответно влизане на работещ
в опсаната зона, за което да дружеството-касатор бил съставила АУАН №27-2300047/05.04.2023
г. за това, че при осъществяване на неговата дейност, в качеството му на работодател,
не е изпълнил задълженията си по осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, с което е нарушил чл.8 ал.1 от ЗЗБУТ и чл.186 ал.1 от Наредба
№ 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работно оборудване. Въз основа на
съставения акт, е издадено и процесното НП, с което на касатора е била наложена
имуществена санкция в размер на 3 000.00 лв.
Въз основа на
така установеното фактическо положение, РС град Шумен е приел, че при съставяне
на АУАН и при издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Прието е, с оглед събраните по делото доказателство, че на
процесното работно оборудване е било поставено метално ограждение на опасната
зона, но на него била монтирана врата, позволяваща свободен достъп до опасната
зона, както и липсата на механизъм автоматично да спира движението при попадане
в опасната зона на предмет или човек. Съдът е посочил, че при избора на
възможност за обезопасяването на движещите се части, следва да се предвиди
такова, което да гарантира премахване на възможността за настъпване на трудови
злополуки, която преценка в случая не е направена от страна на санкционираното
дружество в качеството му на работодател, а именно не е била премахната
възможността за достъп до движещите части на линията за разкрой. Този факт е станал
причина и за трудовата злополука. Неизпълнението от страна на дружеството на
предписанията, съдържащи се в разпоредбата на чл.186 ал.1 от Наредба №7 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните
места и при използване на работното оборудване и на чл.8 ал.1 от ЗЗБУТ за
осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд – обезопасяване на
линията за разкрой, представлява противоправно бездействие, осъществяващо от
обективна страна състава на административно нарушение по чл.413 ал.2 от КТ. С
оглед на това РС град Шумен е потвърдил процесното НП и е възложил на
санкционираното лице направените от наказващия орган разноски.
Настоящият
касационен състав приема, че решаващият съд е достигнал до правилно установена
фактическа обстановка и до правилни и законосъобразни правни изводи.
Съгласно нормата
на чл.8 ал.1 от ЗЗБУТ, работното оборудване трябва да е подходящо за
извършваната работа, така че да не застрашава здравето и безопасността на
работещите, а съгласно разпоредбата на чл.186 ал.1 от Наредба №7
"движещите части на работното оборудване, които създават риск от
злополуки, се ограждат с предпазни устройства, осуетяващи достъпа до опасните
зони или се снабдяват с устройства, спиращи движението им при достигане на
опасната зона от човек или предмети".
Както сочи
касаторът и решаващият съд в чл.186 ал.1 от Наредба №7 е използван съюза „или“,
а именно „движещите части на работното оборудване, които създават риск от
злополуки, се ограждат с предпазни устройства, осуетяващи достъпа до опасните
зони или се снабдяват с устройства, спиращи движението им при достигане на
опасната зона от човек или предмети“. Действително законодателят алтернативно
предоставя възможност на работодателя да обезопаси движещите се части на
работното оборудване по посочените в нормата механизми – или ограждане с
предпазни устройства, или с устройства, спиращи движението им при достигане на
опасната зона от човек или предмети. Това обаче неозначава, както твърди
касаторът, че щом като било изпълнено първото по вид задължение от страна на
работодателят, а именно че работното оборудване било оградено с предпазно
устройство, то не бил задължен да изпълни и второто задължение, а именно да
снабди с устройства, спиращи движението на работното оборудване при достигане
на опасната зона от човек или предмети. Задължението на работодателят е вменено
в разпоредбата на чл.8 ал.1 от ЗЗБУТ, а именно работното оборудване трябва да е
подходящо за извършваната работа, така че да не застрашава здравето и
безопасността на работещите. Това е законовото задължение на работодателя, а
начинът на осъществяване на това задължение е посочено в нормата на чл.186 ал.1
от Наредба №7. Или работодателят следва да използва посочените два механизма за
обезопасяване на работата с движещите части на работното оборудване, които
създават риск от злополуки, така че те да гарантират и да не застрашават здравето
и безопасността на работещите, което е и целта на закона. Безспорно е
установено по делото, както сочи и решаващият съд, че предприетите мерки от
касатора в настоящия случай, а именно осигуряване на метално ограждение на
опасната зона не е било достатъчно да се гарантира здравето и безопасността на
работещите, тъй като пострадалото лице е влязло през врата на това ограждение,
попаднало е в опасната зона на действие на оборудването и не е било налично
устройство, спиращо действието на движещите се части на това оборудване. С
оглед последвалата трудова злополука, безспорен е изводът, че от страна на
касатора е нарушена разпоредбата на чл.8 ал.1 от ЗЗБУТ, тъй като работното
оборудване трябва да е подходящо за извършваната работа, така че да не
застрашава здравето и безопасността на работещите, а съгласно разпоредбата на
чл.186 ал.1 от Наредба №7 движещите части на работното оборудване, които създават риск от злополуки,
следва да бъдат обезопасени по посочените в нормата механизми.
Наведените
доводи в касационната жалба по отношение начина на изпълнение на това
задължение и че ще затрудни производствената му дейност, са ирелевантни в
настоящият случай. Както бе посочено по-горе, задължението на работодателят е
да гарантира здравето и безопасността на работещите, ползващи работното
оборудване. Как ще бъде извършено това, е в преценка на работодателя, стига
избраният от него метод или механизъм по чл.186 ал.1 от Наредба №7 да гарантира
задължението по чл.8 ал.1 от ЗЗБУТ. Това е и целта на закона.
Настоящата
касационна инстанция приема, че РС град Шумен е достигнал до правилно
установена фактическа обстановка и съответно да правилно приложение на
процесуалния и материалния закон, поради което касационната жалба се явява
неоснователна. По тези съображения, касационният състав счита, че решението на
районния съд следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода
на спора и направеното своевременно искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за настоящата касационна инстанция, съдът намира, че касаторът следва
да бъде осъден да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ град Шумен
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лв.
Водим от
горното, Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №234/04.07.2023 г. на Районен
съд град Шумен, постановено по АНД №1035/2023 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА „Т.” ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, ж.к.София парк, чл.16В, офис 2.1,
представлявано от управителя Ж.К., да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“
град Шумен юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 /осемдесет лева/ лв.
за настоящата касационната инстанция.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.