РЕШЕНИЕ
№ 2320
гр. Пловдив, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20215330115706 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от Ц. Т. Г. срещу ЗАД „Бул Инс“, с която е предявен
осъдителен иск за присъждане на сума в размер на 5 000 лева, представляващи обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени болки и страдания, в резултат от настъпило на
12.05.2021 г. ПТП, виновно причинено от водач на л.а. „Опел Зафира“, с рег. № ***,
застрахован при ответника по застраховка Гражданска отговорност, ведно със законната
лихва върху главниците от датата на получаване на уведомлението за настъпило
застрахователно събитие до ответника– 17.05.2021 г. до окончателното плащане.
Претендират се разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 12.05.2021 г., около 15.15 часа в гр.
П. ищецът се придвижвал с мотоциклет „Ямаха“, с рег. № по *** в посока Военна болница.
В участъка на кръстовището с ул. „***“, излизащ от същата улица лек автомобил „Опел
Зафира“, с рег. № ***, управляван от Д. М. Ц., предприема маневра ляв завой, като неспазва
знак „Б-2“, отнема предимството и не пропуска движещия се по булеварда мотоциклетист, в
резултат на което настъпва ПТП. В резултат от неправомерно извършената от Ц. маневра,
ищецът се удря челно в задната лява част на намиращия се перпендикулярно на булеварда
автомобил. На мястото е пристигнал екип на Пътна полиция, който е съставил Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица. В резултат на сблъсъка ищецът е претърпял телесни
повреди, поради което е извикан екип на Спешна помощ, които поставили диагноза ***
подбедрица и е съставен фиш за спешна медицинска помощ. На следващия ден ищецът е
посетил УМБАЛ „Св. Георги“ в гр. Пловдив, където е извършен преглед от д-р П. Д.,
резултатите от които са обективирани в Съдебно удостоверение. Констатирани са
охлузвания, както и оток на меките тъкани и кръвонасядане в областта на *** бедро.
Вследствие на травмата ищецът изпитва силни болки и затруднения в ходенето, което води
до състояние на временна нетрудоспособност за период от 10 дни /от 13.05.2021 г. до
22.05.2021 г./, за което му е издаден болничен лист. Лечението на ищеца продължава в
1
отделението по хирургия на МБАЛ „Медлайн Клиник“ АД,където постъпва с оплаквания от
силни болки, зачервяване и оток. На 23.05.2021 г. е извършена операция на ***, наложила се
поради настъпила инфекция, съпроводена с наличието на множество некрози в дълбочината
на раната и гноевиден секрет. Престоят му в болницата продължил 3 дни до 25.05.2021 г. и е
придружен с допълнителен дискомфорт вследствие на хирургичната намеса, както и със
силни болки след преминаването на ефекта на упойката. Временната неработоспособност
продължила от 33 дни. От процесния инцидент ищецът претърпял и стрес. Известен период
ищецът чувствал страх да шофира и да се вози като пътник в МПС, не спял спокойно и
сънувал инцидента. Към датата на ПТП лекия автомобил, с който е причинено ПТП на
виновния водач бил с валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Ищецът отправил
претенция към ответника за заплащане на обезщетение на 17.05.2021 г., но до настоящия
момент такова не му било изплатено.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който се оспорва така
предявения иск по размер. Оспорва механизма на ПТП. Счита, че липсва виновно поведение
у водача на застрахования при ответника лек автомобил. Позовава се на случайно събитие.
Прави възражение за съпричиняване, доколкото ищецът бил карал с несъобразена скорост,
без протектори и по осевата линия. Счита, че причинените телесни увреждания не са
възникнали през твърдения от ищците период и не кореспондират с исканото обезщетение.
Излагат се твърдения,че не се дължи обезщетение за забава, доколкото ищецът не
представил банкова сметка на ответника за плащане. Иска се отхвърляне на исковете.
Претендира разноски.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимостта на иска:
По делото са представени доказателства, че преди завеждане на настоящия иск,
ищецът е спазил разпоредбата на чл.380 КЗ, като първо е отправил извънсъдебна претенция
към застрахователя за изплащане на обезщетение нa 14.07.2021 г., като липсва произнасяне
по нея от ответника в законовия тримесечен срок.
По същество:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 52
ЗЗД.
За да бъде уважен така предявения иск ищецът следва да установи настъпването на
процесната дата и място на ПТП, следствие на противоправното поведение на лице, което е
имало застраховка гражданска отговорност при ответника, причиняване на ищеца на
неимуществени вреди във връзка с увреждания поради инцидента, причинно-следствената
връзка между вредите и противоправното поведение на водача на л.а. „Опел Зафира“, с рег.
№ ***, размера на обезщетението, отправянето към застрахователя на писмена
застрахователна претенция, настъпването на падежа на главното задължение. Вината се
предполага. Ответникът носи насрещно доказване, както и доказателствена тежест да
установи възражението си за съпричиняване, както и възражението си за прекомерност на
претендираното обезщетение, както и да обори презумпцията за виновност.
С Определение от 16.12.2021 г. като признати и ненуждаещи се от доказване са отделени от
съда обстоятелствата, че към датата на ПТП 12.05.2021 г. „Опел Зафира“, с рег. № *** е
имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника. Не се спори, че
ответникът е получил заявлението на ищеца за изплащане на обезщетение на дата
14.07.2021 г.
В Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 12.05.2021 г. /л.4/ е посочено
2
кои са участници в ПТП от същата дата, а именно лек автомобил „Опел Зафира“, с рег. №
*** с водач Д. М. Ц. и мотоциклет „Ямаха“, с рег. № ***, управляван от ищеца Ц. Т. Г.,
като пострадало лице е посочен ищеца - Ц.Т. Г., с отразена травма – контузия на ***. В
Констативния протокол в раздел „Обстоятелства и причини за ПТП“ е отразено, че водачът
на лек автомобил „Опел Зафира“, с рег. № *** не спазва знак Б-2, отнема предимството на
движещия се по път предимство мотоциклет „Ямаха“, с рег. № ***. Видно от Констативния
протокол на водача на „Опел Зафира“, с рег. № *** – Д.Ц. е съставен Акт за установяване на
административно нарушение.
Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ, поради което има
обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него
обстоятелства, пряко възприети от съставителя му, а именно, че е настъпило ПТП на
12.05.2021 г. в в гр. П., на кръстовището на ***, с участие на лек автомобил „Опел Зафира“,
с рег. № *** с водач Д. М. Ц. и мотоциклет „Ямаха“, с рег. № ***, управляван от ищеца Ц.
Т. Г., както и че на Д. М. Ц. е съставен АУАН, както и че водачът Ц. Т. Г. имал обективни
травми – контузия на ***.
По отношение на механизма на настъпване на вредите, протоколът не се ползва с
материална доказателствена сила, тъй като не е възприет непосредствено от съставителя и
подлежи на доказване в настоящото производство.
В тази връзка по делото е изискано и представено от ОДМВР – Пловдив, Сектор „ПП“
преписката, заведена във връзка с процесното ПТП /л.74-93/. От там са представили АУАН
издаден срещу Д. М. Ц., с което е установено, че именно той е виновен за ПТП-то, като не е
спрял на знак Стоп и не е пропуснал движещия се по път с предимство ищец. Въз основа на
така издадения АУАН е съставено Наказателно постановление срещу Д. М. Ц. и му е
наложено административно наказание за извършеното от него нарушение. Наказателното
постановление е било връчено на нарушителя на 11.06.2021 г., видно от разписката под
него, като не се установява да е било обжалвано, поради което съдът приема, че същото е
влязло в законна сила.
Съдът не може да кредитира показанията на свидетеля Д.Ц. /протокол от о.с.з. от
25.01.2022 г. л.49/, в частта, че не той е виновен за процесното ПТП, а водачът на
мотоциклета, който е карал с несъобразена скорост. Съдът приема изявлението на този
свидетел като защитна теза, която не се подкрепя от другите събрани по делото
доказателства.
В тази връзка е изслушана и САТЕ /л.94/, която установява, че с оглед настъпилите
щети по двете МПС-та ищецът се е движил със скорост от порядъка на 10-15 км/ч., като не е
превишена максималната скорост от 50 км.ч.
В насока, че именно водачът на лек автомобил „Опел Зафира“, с рег. № *** е виновен
за настъпване на процесното ПТП са и показанията на свидетеля Х.Д. Х. /протокол от о.с.з
от 24.03.2022 г. л.112/
С оглед изложеното от така обсъдените доказателства се установява, че водачът на лек
автомобил „Опел Зафира“, с рег. № *** е виновен за настъпване на процесното ПТП.
Видно от фиш за спеша медицинска помощ /л.5/ на мястото на инцидента е дошъл екип
на Бързо помощ, който е прегледал пострадалия Ц.Г., като в частта за направените
констатации документът е нечетлив.
Видно от Съдебно удостоверение /л.6/ на следващия ден от инцидента – 13.05.2021 г.,
ищецът е посетил ***, който е констатирал охлузване с размери 2/1 см със забелване на
повърхностния слой на кожата по задната повърхност на лявата предмишница в горната
трета. Констатирано е и слабо изразено кръвонасядане на площ 13/11 см, със синкаво-
3
виолетов цвят по предната повърхност на *** бедро, в средна и долна трета. Описано е, че
меките тъкани в посочената област са оточни на площ със същия размер и болезнени при
палпация. В центъра на описаното кръвонасядане е установено охлузване с размери 5.5/3 см,
покрито с кафеникава коричка на нивото а описаната кожа. Съдебният медик е констатирал,
че посочените увреждания могат да настъпят по описания от ищеца начин, при процесното
ПТП.
Видно от Епикриза от Отделение по Хирургия от Болница „Медлайн“ /л.8/ е приет в
болницата на 23.05.2021 г., във връзка с раната от процесното ПТП, която е инфектирана.
Извършена е операция, при която е изтекъл гноевиден секрет, почистени са видими некрози
в дълбочина и хематомът. Ищецът е изписан на 25.05.2021 г., като са дадени препоръки за
ползване на отпуск за времена нетрудоспособност от 33 дни.
Видно от издаден болничен лист /л.10/ на ищца е предоставен отпуск за временна
трудоспособност за периода 13.05.2021 г. до 22.05.2021 г.
Отпускът е продължен от 23.05.2021 г. до 24.06.2021 г. с болничен лист от 25.05.2021 г.
/л.11/
От приетата по делото и неоспорена от страните Съдебно-медицинска експертиза
/л.125/ се установява, че в резултат от процесното ПТП на ищеца са причинени следните
травматични увреждания – охлузвания, оток и кръвонасядане на меките тъкани в областта
на предната част на *** бедро, охлузвания на *** предмишница. Вещото лице установява, че
възстановителния период при такива травми е в порядъка от 15-20 дни. Установява се, че
спрямо ищеца е проведено оперативно лечение на 23.05.2021 г. за отстраняване на хематом,
натрупана подкожно кръв, не се касае за загнояване /уточнено в о.с.з. от 19.05.2022 г. л.129/
Съдът кредитира експертиза в обсъжданата част като обективна и компетентно
изготвена, основа на професионалните знания и опит на вещото лице, изготвена след
проверка на наличната медицинска документация.
От разпита на свидетеля П. Й. К., доведен от ищеца /протокол от о.с.з. от 25.01.2022
г. л.50/, се установява, че свидетелят и ищецът са дългогодишни приятели, като последният
му се е обадил след настъпване на ПТП за помощ, като му разказал за инцидента, но
свидетелят не могъл да се отзове, доколкото не бил в града. Свидетелят установява, че след
като ищецът излязъл от болницата не го бил виждал от около 20 дни, като се чували от
време на време по телефона. Ищецът се оплаквал, че го боли крака, не можел да шофира,
баща му го карал на работа. Първото му излизане било след месец, като бил отслабнал,
особено наранения крак. Ищецът се възстановил месец след инцидента. Свидетелят дава
информация, че след като останал вкъщи ищецът започнал да се кара със съпругата си.
Съдът кредитира показанията на свидетеля в частта, в която видял след месец ищеца
и същият бил видимо отслабнал и особено в наранения крак, в останалата част свидетелят
няма преки обективни впечатления от ищеца, а разказва негови твърдения и оплаквания. Не
се установява от свидетеля, че възникналите в семейството на ищеца конфликти са в
резултат от ПТП-то, не може да се приеме, ищецът е станал изнервен в резултат от ПТП –
то, доколкото няма обективни данни в тази връзка и твърдения от свидетеля.
Предвид обсъдените доказателства съдът приема, че механизма на процесното ПТП е
такъв какъвто е описан от ищеца в исковата молба, установен от Наказателното
постановление, от САТЕ и СМЕ . Съдът приема за установено и че в резултат на инцидента
на ищеца са причинени следните травматични увреждания - охлузвания, оток и
кръвонасядане на меките тъкани в областта на предната част на *** бедро, охлузвания на
*** предмишница. Съдът приема за установено и че в причинно - следствена връзка с
вредите стои противоправното и виновно поведение на водача на л.а. „Опел Зафира“, с рег.
№ ***, причинил ПТП, като е нарушил разпоредбата на чл.50, ал.1 ЗДвП, застрахован към
датата на ПТП при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“.
4
По отношение на размера на обезщетението:
Размерът на подлежащите на обезщетяване неимуществени вреди следва да бъде
определен съгласно чл. 52 ЗЗД – по справедливост. Дължи се обезвреда на телесните и
психическите увреждания на пострадалия и претърпените във връзка с тях болки, страдания
и негативни емоции и дискомфорт. Въведеният от закона субективен критерий е обвързан
от редица обективно съществуващи обстоятелства, сред които актуалната икономическа
ситуация в страната, общественото възприемане на справедливостта, характерът на
уврежданията, възрастта на пострадалия, прогнозите за възстановяване, времето, изминало
от увреждането, положените от пострадалия усилия за преодоляване на последиците и др.
В настоящия случай, с оглед установените по делото претърпени вреди от ищеца,
съдът приема, че справедливият размер на обезщетението за причинените на ищеца
неимуществени вреди е в размер на 4 000 лева. За да определи този размер съдът взе
предвид вида на травматични увреждания на ищеца – охлузвания, оток и кръвонасядане на
меките тъкани в областта на предната част на ***, охлузвания на *** предмишница. Взе се
предвид обстоятелството, че е последвало усложнение при ищеца, наличие на хематом,
премахването на който е изисквало оперативна намеса, както и че имало болезненост на
нараненото място няколко дни след инцидента и след оперативното лечение. Взе се предвид
времето, за което е било необходимо ищецът да се възстанови – около 20 дни. За да намали
размерът съдът приема, че на ищеца са причинени повърхностни рани, не се установява да
са последвали други неблагоприятни за него последици освен тях, да не е могъл да се
обслужва и да е била необходима чужда помощ, да са нарушили качеството му на живот, не
се установява към момента ищецът да търпи неблагоприятни последици от инцидента, както
и да има останали белези, да са се нарушили двигателните му способности.
Съобразно стандарта на живот в страната за 2021 г. за такъв период от около 20 дни
съдът намира, че обезщетението е справедливо именно в определения от съда размер, над
него се явява прекомерно и не е икономически обусловено.
С оглед изложеното съдът определи дължимото обезщетение.
По възражението за съпричиняване:
В срока по чл.131 ГПК ответникът е направил възражение за съпричиняване на
вредите от ищеца, доколкото ищецът бил карал с несъобразена скорост, без протектори и по
осевата линия. От САТЕ се установява, че ищецът не е карал с превишена скорост, че към
момента на ПТП скоростта е била около 10-15 км.ч., не повече от 50 км.ч. От СМЕ се
установи, че ищецът би следвало да е бил с предпазно облекло, в противен случай
уврежданията щели да бъдат по-големи.
Предвид изложеното по делото не се установи, ищецът да е допринесъл за
настъпването на вредите. Предвид липсата на установено съпричиняване не следва да бъде
редуциран определеният от съда размер на обезщетението за вреди. Не се твърди от
ответника, а и не се установява, същият да е заплащал обезщетение на ищеца извънсъдебно,
което също да бъде приспаднато.
Искът ще се уважи за сумата в размер на 4000 лева като за горницата над уважения
размер до пълния предявен размер от 5000 лева искът като неоснователен ще се отхвърли.
По претенцията за законна лихва от датата на събитието:
Като законна последица от уважаване на иска върху обезщетението за неимуществени
вреди следва да бъде присъдена законна лихва за забава, каквото искане е направено от
ищеца с исковата молба.
Съгласно чл.432,ал.1 от КЗ, отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на прекия причинител на увреждането. При задължение от непозволено
увреждане, деликвентът се смята в забава и без покана и дължи лихва от деня на
увреждането, съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД. В Кодекса за застраховането /нов 2016 г./ има
5
специална разпоредба, която регламентира отговорността на застрахователя за дължимост
на законна лихва от един по-късен момент. Разпоредба на чл.497,ал.1 от КЗ, свързва
задължението на застрахователя да заплати лихва с датата, на която изтича срокът от
представяне на всички необходими доказателства или с изтичане на тримесечния срок за
произнасяне на застрахователя (която от двете настъпи по-рано). В конкретния случай
ищецът е отправил претенция до застрахователя да му бъде заплатено обезщетение от
процесното ПТП на 14.07.2021 г. Тримесечният срок за произнасяне изтича на 14.08.2021 г.,
от 15.08.2021 г. ответникът дължи обезщетение за забава до окончателното плащане, за
който период такова ще се присъди. За периода от 17.05.2021 г. до 24.08.2021 г. претенцията
за законна лихва, като неоснователна ще се отхвърли.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат и за двете страни.
Ищецът доказа следните разноски: 200 лева, платена държавна такса, 20 лева – внесен
депозит са свидетел, 150 лева – депозит за вещо лице и 560 лева, платено адв.
възнаграждение или общо 930 лева, от които, на основание чл.78, ал.1 ГПК, съразмерно с
уважената част от претенцията, ще се присъдят в размер на 744 лева.
Ответникът доказа следните разноски: 530 лева – депозити за експертизи, 20 лева –
депозит за свидетел и 720 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение, за реалното плащане на
което са представени доказателства - разписка, обективирана в договор за правна помощ и
съдействие /л.21/, представено е и Удостоверение за регистрация по ДДС на адв. Г. /л.22/.
Общо разноски направени от ответника в размер на 1270 лева, от които на основание чл.78,
ал.3 ГПК ще се присъди сума в размер на 254 лева, съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 ДА ЗАПЛАТИ НА Ц. Т. Г., ЕГН **********, с адрес:
*** сумата в размер на 4000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени болки и страдания, в резултат от настъпило на 12.05.2021 г. ПТП, виновно
причинено от водач на л.а. „Опел Зафира“, с рег. № ***, застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от – 15.08.2021 г. до окончателното плащане, както и сума в размер на 744 лева –
разноски в производството, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди
за разликата над уважения размер от 4000 лева до пълния предявен размер от 5 000 лева,
като неоснователен, както и претенцията за законна лихва от 17.05.2021 г. до 14.08.2021 г.
ОСЪЖДА Ц. Т. Г., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА ЗД „Бул Инс“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“
№ 87, сумата в размер на 254 лева – разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
6