Р Е Ш Е Н И Е
176/28.2.2020г.
28.02.2020г.,
гр.Шумен
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в публично
съдебно заседание, проведено на двадесет
и осми януари през две хиляди и двадесета година, в следния състав:
Районен
съдия: Мирослав Марков
при секретаря Мария Найдева, като
разгледа докладваното от съдията,
гражданско дело №1355
по описа за 2019 год. на Районен съд – Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
В производството по
настоящото дело съдът е сезиран с положителни установителни искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.220, ал.1 от КТ, предявени от „ДЪГА
2000“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. ***,
законен представител: Н.Ш.Ш., ЕГН **********, пълномощник: адв. Г.Ф.С., с адрес
за кореспонденция: гр. Шумен, ул. *** срещу Е.С.А., с ЕГН **********, постоянен
адрес: ***.
Ищецът обосновава исковата си претенция със следните фактически
твърдения:
В исковата молба се
сочи, че ищцовото дружество било с ответника в трудово правоотношение, по
силата на сключен трудов договор № 156/19.03.2017 г., съгласно който Е.С.А.
изпълнявал длъжността "Продавач, разносна търговия". В т. 6 от
договора страните договорили срок от 60 дни на предизвестяване при прекратяване
на същия. Съгласно заявление на ответника от 29.03.2018 г., същият е известил
работодателя за едностранното прекратяване на трудовото си правоотношение с
него от същата дата 29.03.2018 г.
Изрично е заявил, че няма да отработва срока на предизвестието. Със заповед №
144/29.03.2018 г. на работодателя, трудовото правоотношение между страните било
прекратено, считано от 29.03.2018 г. на основание чл. 326, ал.1 от КТ по
отправено писмено предизвестие от ответника за едностранно прекратяване на
безсрочния трудов договор. Заповедта, както и оформената му трудова книжка били
връчени на работника на 28.05.2018 г. с писмо, тъй като последният не се е явил
при ответното дружество да ги получи. Според ищеца, ответникът не е отработил
уговореният срок на предизвестието и не е изплатил на работодателя дължимото
обезщетение по чл. 220, ал.1 от КТ.
Ищецът сочи, че със заявлението си за
напускане, ответникът декларирал, че е съгласен да му бъдат удържани две брутни
заплати за неспазения срок на предизвестие.
С искова молба ищецът заявява, че упражнява правото си на прихващане
спрямо насрещното вземането на ответника, със сума в размер на 374,72 лв.,
представляваща отработено трудово възнаграждение за м. Март 2018 г.
Ищецът, иска от съда
да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът Е.С.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на ищеца „ДЪГА 2000" ООД, ЕИК ***,
сумата от 645,28 лв (шестстотин четиридесет и пет лева и двадесет и осем
стотинки) лева, представляваща остатък от обезщетение за неспазено предизвестие
по чл. 220, ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
до окончателното й изплащане, както и сумата от 325.00 (триста двадесет и пет)
лв., представляваща направените в хода на заповедното производство разноски.
Съдът е констатирал,
че с исковата молба, ищецът е направил частичен отказ от заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за сумата над 645,28 лв (шестстотин четиридесет
и пет лева и двадесет и осем стотинки) лева до 1020,00 лева (хиляда и двадесет лева). В тази връзка
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е
частично обезсилена, поради непредявяване на иска в тази му част.
Ищецът, чрез процесуалния си представител в писмено
становище моли да бъде уважен предявения иск и да се приеме за установено,
че ответникът дължи претендираната сума. Сочи,
че по делото са събрани достатъчно доказателства, установяващи задължението на
ответника Твърди,
че оспорванията направени от ответната страна са неоснователни. Моли за
положително решение по делото, както и за претендираните разноски.
Възражения на ответната
страна:
Препис
от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на
ответника. В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът, Е.С.А.,
чрез процесуален представител оспорва исковата претенция, като едновременно с
това предявява насрещен иск.
Не
оспорва наличието на трудово
правоотношение, произтичащо от трудов договор №156/19.03.2017 г., както и
обстоятелството, че със заявление от 29.03.2018 г. едностранно поискал
прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца от същата дата, без
отработване на предизвестието. Сочи, че
при напускането, освен заплатата за м.март 2018 г., работодателят не му е
изплатил и полагащото му се обезщетение за неползван платен годишен отпуск в
размер на 20 дни. Счита, че предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК е неоснователен и недоказан по размер.
На
основание чл.224, ал.1 от КТ и чл.211 от ГПК, ответникът предявява насрещен иск
срещу „Дъга 2000“ООД, ЕИК ***, представлявано от Управителя Н.Ш.Ш., с който
претендира заплащане на сумата от 650,00
лв., представляваща неизплатено парично обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за времето на трудовото правоотношение - от 19.03.2017 г. до
29.03.2018 г., ведно със законна лихва върху вземането, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното му изплащане,както и законна лихва, считано
от 29.03.2018 г. до 28.06.2019 г./датата на предявяване на иска/ в размер на
82,51 лв.
Ищецът и насрещен ответник, изразява
становище за неоснователност на предявения насрещен иск. Посочва, че като
работодател, дружеството е изплатило на работника всички дължими обезщетения за
ползван годишен отпуск или неползван такъв при прекратяване на трудовото
правоотношение. Потвърждава фактите от исковата молба.
При преценката на
доказателствата, съдът е взел предвид и събрал представените
писмени доказателства, с исковата молба: представените с ИМ
писмени доказателства – ксерокопия на: молба за постъпване на работа от Е.А.,
автобиография на Е.А., трудов договор №156/19.03.2017 г., заповед
№144/29.03.2018 г. от „Дъга 2000“ ООД – Шумен, длъжностна характеристика,
заявление за напускане от Е.А. от 29.03.2018 г., известие за доставяне,
разчетно-платежна ведомост на „Дъга 2000“ ООД – Шумен – 2 листа; представените
с отговор на насрещен иск от 19.08.2019 г. писмени доказателства – ксерокопия
на: справка за болничен и отпуски на „Дъга 2000“ ООД от 01.2017 г. до 12.2017
г. и справка за болничен и отпуски на „Дъга 2000“ ООД от 01.2018 г. до 12.2018
г.; представените писмени доказателства от ищеца, ксерокопия на: съдържащите се
и съхранявани в трудовото досие на ответника писмени документи – 17 листа,
както и отчетна форма за явяването/неявяването на работа за м. юли 2017 г., м.
август 2017 г. и м. януари 2018 г..
По делото е
приобщена съдебно-счетоводната експертиза, в която вещото
лице Д.И.Д. заключава следното:
В трудовото досие на ответника не са установени молби и заповеди за
ползван отпуск. Ползваният отпуск от страна на работника е изчислен на база
отразеното във ведомостите, а полагаемия годишен отпуск е изчислен на база
пропорционалното отработено време. Размерът на дължимото обезщетение за
неползван платен годишен отпуск по чл.155 от КТ и чл.22 от Наредбата за работно
време, почивките и отпуските при начислено обезщетение по чл.224 от КТ, за един
ден е 25,50 лв., като това обезщетение следва да се начисли към последната
брутна работна заплата. Върху обезщетението не се дължат осигурителни вноски и
не участва в осигурителния доход, но има 10% данък, който се удържа от
работодателя. За това вещото лице заключава, че чистата сума на обезщетението
следва да е - 20 дни по 25,50 лв. минус
10%, т.е. 459,00 лева.
Настоящият съдебен
състав, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установени
следните фактически констатации:
Между
страните не се спори, че ищцовото дружество било с ответника в трудово
правоотношение, по силата на сключен трудов договор № 156/19.03.2017 г.,
съгласно който Е.С.А. изпълнявал длъжността "Продавач, разносна
търговия". В тази насока са и ангажираните по
делото доказателства, вкл. и по отношение на периода, през който страните са
били работник и работодател по това правоотношение. В договора между страните било договорено
срок от 60 дни на предизвестяване при прекратяването му. Със заявление от
29.03.2018 г., ответникът известил работодателя, че желае едностранно
прекратяване на трудовото правоотношение от дата 29.03.2018 г., без да отработва срока на
предизвестието. Със заповед № 144/29.03.2018 г. на работодателя, трудовото
правоотношение между страните било прекратено, считано от 29.03.2018 г. на
основание чл. 326, ал.1 от КТ. Заповедта, както и оформената му трудова книжка
били връчени на работника на 28.05.2018 г. с писмо, тъй като последният не се е
явил при ответното дружество да ги получи.
В
писмено си заявление за напускане, което не е оспорено в хода на
производството, ответникът декларативно посочил, че е съгласен да му бъдат
удържани две брутни заплати за неспазения срок на предизвестие, поради
неотработването му. Ответникът не
получил отработено си трудово възнаграждение за м. Март 2018 г. в размер на
374,72 лв., за което от страна на ищеца се заявява, че същото е прихванато от
дължимите суми по неотработеното предизвестие.
Ищецът
се е снабдил със Заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№ 1822/2018г. по
описа на РС-гр.Шумен, която ответникът възразил. В хода на производство, след
частичното му прекратяване, ищецът претендира сумата от 645,28 (шестстотин
четиридесет и пет лева и двадесет и осем стотинки) лева, представляваща остатък
от обезщетение за неспазено предизвестие.
Ответникът
претендира, че работодателят не му е изплатил полагащото му се обезщетение за
неползван платен годишен отпуск в размер на 20 дни, което след приемане на
експертното заключение се установява в нетен размер на 459,00 лева. Не оспорва
наличието на трудово правоотношение,
произтичащо от трудов договор №156/19.03.2017 г., както и обстоятелството, че
със заявление от 29.03.2018 г. едностранно поискал прекратяване на трудовото
правоотношение с ищеца от същата дата, без отработване на предизвестието. Ответникът не оспорва по същество и дължимото обезщетение за
неспазено предизвестие по чл. 220, ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение, което е налично като обстоятелство в п.6 на трудовия му
договор.
При
преценката на доказателствата, съдът формира мнение, че спорният въпрос
по делото е: Ползвал ли е ответникът, полагаемият му се платен годишен отпуск,
предвид липсата на молба за отпуск и писмено разрешение на работодателя по реда
на чл.173, ал.1 от КТ ?
СЪДЪТ,
след като взе предвид установените
фактически констатации, съобрази становищата
на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, формира
следните правни изводи:
На първо място, съдът взе предвид посочената по-горе съдебно-счетоводна експертиза, която
кредитира изцяло. Експертизата е установила, че ответникът е имал право на 16
дни отпуск за 2017г. и 5 дни платен отпуск за 2018г. От съответните ведомости
налични при работодателя е установено, че работникът е ползвал 16 дни отпуск за
2017г. и 4 дни отпуск за 2017г., като му
е останал 1 ден отпуск за ползване. Изрично е подчертано, че това заключение е
на база ведомостите за заплати, тъй като в счетоводството на дружеството и в трудовото
досие няма други документи свързани с ползването на посочените дни платен
годишен отпуск. Вещото лице е посочило, че на всички ведомости за заплати,
когато са отразени дните за ползван отпуск, срещу името на работника Е.С.А. има положени
подписи. Експертизата е отразила и това, че данните от ведомостите за заплати
са отразени без несъответствия в подадените в НАП декларации от работодателя.
На основание чл. 224, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има
право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск. Работникът
или служителят има право на обезщетение, поради това, че заради прекратяването
на трудовото правоотношение той не може да използва платения си годишен отпуск,
който не е използвал до момента на прекратяването. Съгласно разпоредбата
на чл.173, ал.1
от КТ отпускът се разрешава с писмен акт от работодателя.
Ползването и продължителността на отпуска е в правомощие на работодателя, който
разрешава отпуск съобразно производствената необходимост. Въведената писмена
форма за доказване на изявлението на работодателя за разрешаване на отпуската,
е поради изискването за яснота относно даденото разрешение. Едновременно с
това, законодателят не е предвидил писмена форма за работника или служителя,
когато иска да ползва полагащия му се отпуск.
В настоящият случай,
независимо, че по делото не се представиха доказателства за писмени
волеизявления, нито от работника, нито от работодателя, съдът намира, че се установи
действителното ползване на отпуск.
По
делото са налични документи, а именно ведомостите за заплати от месец март 2017г.
до месец февруари 2018г. и заявление на Е.С.А. от 29.03.2018г. за напускане на
работа. Както беше посочено по-горе, вещото лице е
посочило, че на всички ведомости за заплати, когато са отразени дните за
ползван отпуск, срещу името на работника Е.С.А. има положени подписи. Между страните не съществува спор, относно факта,
че ответникът е подписал всички цитирани документи. Те сами по себе си,
представляват частни документи, подписани от лицето, което го издава. В този
смисъл, съставляват доказателство, че съдържащото се изявление е направено
именно от това лице. Всеки неоспорен по реда на чл.193 от ГПК частен писмен
документ, е автентичен и истински, като същият има формална доказателствена
сила относно съдържащото се признание. Налице е извънсъдебно признание на
факти, което е обективирано в писмена форма и съставлява доказателство, че изявленията,
които се съдържат в тях, са направени от тези лица - чл. 180 ГПК. В този смисъл
е и постоянната съдебна практика: Решение №261/2013/22.01.2014 по дело
№2354/2013 на ВКС, ГК, III г.о.Решение № 57 от 29.04.2013 г. на ВКС по гр. д. №
354/2012 г., IV г. о., ГК,; Решение № 748 от 17.02.2011 г. на ВКС по гр. д. №
801/2009 г., IV г. о., ГК ; решение № 506 от 8.09.10 г. по гр. дело № 705/09 г.
на IV г. о.
По
делото е налице и Заповед №144 от
29.03.2018г. за прекратяване на трудовото правоотношение между страните, която
не е получена лично от ответника, но му е връчена, чрез „Български пощи“. В
тази заповед е отразено, че на работника се дължи обезщетение по чл.224, ал.1
от КТ в размер на 25,50 лева, т. е. дължимата сума за 1 ден платен отпуск,
съответстващо изцяло на заключението на вещото лице.
Неоснователни
са доводите на ответника и насрещен ищец, че разрешаването на отпуск може да
стане само по писмена молба на работника. В тази връзка и като се има предвид,
че ведомостите за заплати, в които е
отразен ползван годишен отпуск са подписани от Е.С.А., съдът приема, че
последният е ползвал платения си годишен отпуск.
Вярно е, че от
страна на работодателя, не се представиха заповеди за отпуск по реда на чл.173,
ал.1 от КТ, за което съдът приема, че са налице данни за евентуално административно
нарушение, които обаче не могат да бъдат предмет на настоящото производство. По делото са представени отчетни форми
съставени от работодателя едностранно. Независимо от това, същите съдът приема,
за относими по същество, независимо от становището на ответната страна. Тези
отчетни форми за явяване на работа са в синхрон с приетата експертиза, така и с
ведомостите за заплати. С тях са установени еднакви факти. Ето защо, съдът намира,
че е доказано ползването на платен годишен отпуск, чрез неоспорени и автентични
документи. Не са налице доказателства, че работодателят писмено е разрешил
отпуск, но този отпуск действително е ползван и е заплатен на работника, поради
което не му се дължи обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ, с изключение на 1 ден.
По
изложените по-горе съображения, съдът е на мнение, че се дължи обезщетение за
неспазено предизвестие по чл. 220, ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение, което ответникът не оспорва по същество.
Предвид
гореизложеното, съдът намира исковата претенция за основателна, поради
изложените по-горе съображения. От друга страна, насрещният иск следва да бъде
отхвърлен като недоказан и неоснователен.
Съдът
основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и върху закона.
Относно
разноските:
На основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК и направеното от ищеца искане, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски предвид уважената част от исковете общо в размер на 325,00 лева направени в настоящето производство, както
и разноските в размер на 25,00 лева направени в заповедното производство.
С оглед изхода от
спора, насрещният ищец не следва да бъде осъждан да заплати направените разноски за вещото
лице по съдебно-счетоводната експертиза, тъй като по трудови дела ищците са
освободени от заплащането на разноски за експертизи. Заплатената сума за вещо
лице по съдебно-счетоводната експертиза следва да остане за сметка на бюджета.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, по реда на чл. 422, ал. 1, респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 220, ал.1 от КТ, че длъжникът Е.С.А., с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, със съдебен адрес:***, оф.9, АД “***“,
дължи на кредитора „ДЪГА 2000“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
гр. Шумен, ул. ***, законен представител: Н.Ш.Ш., ЕГН **********, пълномощник:
адв. Г.Ф.С., с адрес за кореспонденция: гр. Шумен, ул. ***;
следните вземания, за които е
издадена Заповед №460 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
22.03.2019г. по ч.гр.д.№2025/2018г.по описа на
РС-Шумен, обезсилена с определение №
3044/30.9.2019г. В ЧАСТТА за
сумата над 645,28 лв (шестстотин четиридесет и пет лева и двадесет и осем
стотинки) лева до 1020,00 лева (хиляда и двадесет лева):
сумата от 645,28 лв
(шестстотин четиридесет и пет лева и двадесет и осем стотинки) лева, представляваща
остатък от обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220, ал.1 от КТ при
прекратяване на трудовото правоотношение, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението – 22.03.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявеният на основание
чл.224, ал.1 от КТ и чл.211 от ГПК, насрещен иск от Е.С.А., с ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, със съдебен адрес:***, оф.9, АД “***“ срещу „Дъга
2000“ООД, ЕИК ***, представлявано от Управителя Н.Ш.Ш., с който претендира заплащане на сумата от 650,00 лв.,
представляваща неизплатено парично обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за времето на трудовото правоотношение - от 19.03.2017 г. до 29.03.2018
г., ведно със законна лихва върху вземането, считано от датата на предявяване
на иска до окончателното му изплащане, както и законна лихва, считано от
29.03.2018 г. до 28.06.2019 г./датата на предявяване на иска/ в размер на 82,51
лв.
ОСЪЖДА Е.С.А., с
ЕГН **********, постоянен адрес: ***, със съдебен адрес:***, оф.9, АД “***“, да
заплати на „ДЪГА 2000“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Шумен, ул. ***, законен представител: Н.Ш.Ш., ЕГН **********,
пълномощник: адв. Г.Ф.С., с адрес за кореспонденция: гр. Шумен, ул. ***, сума в общ размер на 350,00 лева, представляваща
направени по настоящото дело деловодни разноски в
размер на 325,00 лева съразмерно
уважената част на иска и сумата от 25,00 лeва - разноски направени в заповедното
производство, на основание и чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението
може да бъде обжалвано пред ОС - Шумен в двуседмичен срок от получаването му от
страните.
След влизане на решението в сила,
препис от същото да се приложи ч.гр.д.№2025/2018г. по описа на
РС-Шумен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: