Решение по дело №903/2021 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 64
Дата: 18 февруари 2022 г.
Съдия: Даниела Василева Дилова
Дело: 20217170700903
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

64

гр. Плевен, 18.02.2022

В ИМЕТО НА НАРОДА

 Административен съд - гр. Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети януари  през две хиляди двадесет и втора година в състав:

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖИНА ИВАНОВА

                                                                             ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ                                                            

при секретаря Цветанка Дачева  и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Дилова касационно  административнонаказателно дело № 903 по описа за 2021 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 63б. “в“ от ЗАНН, във връзка с чл. 348 НПК и чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба подадена от ТД на НАП офис Плевен чрез юрк. М.Ж., против Решение № 484/15.10.2021 г., постановено по н. а. х. д. № 1501/ 2021 г. по описа на Районен съд Плевен  Плевен, с което е отменено Наказателно постановление №  559931- F585025 / 09.02.2021г. на Началника отдел „Оперативни дейности“ В Търново в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя „Я. М. С-Ие“ СД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Плевен ул. ***представлявано от Т.И.М. и С.Д.Я. за нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ и на осн. чл. 185 ал.2 от ЗДДС във вр. с чл. 185 ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 700 лв като незаконосъобразно. В касационната жалба са развити доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Твърди се в същата, че изводите на районния съд относно приложението на чл. 28 от ЗАНН са неправилни. Сочи се, че процесното нарушение е безспорно доказано и правилно квалифицирано, а в производството по установяване и санкциониране на същото, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което имуществената отговорност на ответното дружество, е ангажирана законосъобразно. По поддържаните с жалбата доводи, се претендира отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който НП да бъде потвърдено.

В съдебно заседание касаторът ТД на НАП се представлява от юрк.Ж., която изразява становище  решението на РС да бъде отменено като неправилно.

Ответникът –  „Я. М. С-Ие“ СД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Плевен ул. ***представлявано от Т.И.М. и С.Д.Я.  в съдебно заседание се представлява от С.Я. и адв. П.К., която изразява становище жалбата да се отхвърли, а решението на РС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Представителят на ОП- Прокурор Шарков дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а решението на РС като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Административен съд – Плевен, в настоящия си състав, след като съобрази направените оплаквания и извърши касационна проверка на първоинстанционното решение, установи следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С обжалваното решение, Районен съд – Плевен, е отменил НП № Наказателно постановление №  559931- F585025 / 09.02.2021г. на Началника отдел „Оперативни дейности“ В Търново в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя „Я. М. С-Ие“ СД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Плевен ул. ***представлявано от Т.И.М. и С.Д.Я. за нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ и на осн. чл. 185 ал.2 от ЗДДС във вр. с чл. 185 ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 700 лв като незаконосъобразно.

За да постанови своя акт и да отмени НП, районният съд е приел, че вмененото на дружеството нарушение е останало доказано от събраните в производството гласни и писмени доказателства, но  същото представлява маловажен случай поради това, че макар с деянието жалбоподателят да е осъществил признаците на предвиденото в чл. 33 ал.1 от Наредба № 18/13.12.2006г. на МФ административно нарушение, последното поради своята малозначителност е с явно незначителна обществена опасност.  Приел е, че в изпълнение на разпоредбите на чл. 27 ал.2 от ЗАНН административнонаказващия орган е следвало да вземе предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване, както и да обсъди всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и ако беше съобразил тази законова разпоредба би стигнал до извода, че в случая се касае за маловажен случай на административно нарушение и да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и да не наложи наказание , като предупреди нарушителя, че при повторно  извършване на нарушение ще бъде наложено административно наказание. На това основание РС е  направил извод, за незаконосъобразност на  обжалваното наказателно постановление и  го е отменил.

Решението е неправилно по следните съображения:

В настоящия случай, имуществената отговорност на „Я.-М. С-ИЕ“ е ангажирана за това, че при наличие на монтирано, въведено в експлоатация и в работен режим фискално устройство /ФУ/, което притежава функциите "служебно въведени" и "служебно изведени" суми, разчетената касова наличност от ФУ в стопансивания от дружеството обект- аптека, находящ се в гр.Плевен, на ул. *** е в размер на 99.30 лв., съобразно отпечатания от фискалния апарат междинен финансов отчет, без нулиране на фискалната памет № 019552/02.02.2021г, а фактическата наличност съхранявана в две чекмеджета в обекта, е в размер на 352,20 лв., съгласно изготвен опис на паричните средства, или е установена положителна разлика от 253,20 лв. АНО е възприел положителна разлика в касата на аптеката, без това да се отрази като операция във фискалното устройство на обекта. Установената фактическа наличност в касата е съгласно опис на парите в касата по банкноти и монети, който е неразделна част от Протокол за извършена проверка № 0449084/02.01.202 г., съставен на място при проверката.

Съгласно нормата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н- 18/ 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, извън случаите на продажби/сторно операции, всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. От горната разпоредба е видно, че извън случаите на продажби, всяка промяна на касовата наличност задължително следва да се регистрира във ФУ. Тези разпоредби са част от установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи ФУ. Нормата има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното ФУ суми от продажби и от извършени служебно отразяване на началното салдо, въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва в депозираната до първата инстанция жалба, че при проверката, извършена на 02.01.2021 г. в стопанисвания от ответното дружество обект- аптека, е установена разлика между фактическата наличност в касата и тази разчетена от ФУ /положителна разлика от 253,20 лв.. Тази стойност не е била отбелязана във въпросното ФУ за деня на проверката като "служебно въведени" суми, въпреки, че ФУ в търговския обект е притежавало операции "служебно въведени" и служебно изведени" суми. По този начин е била нарушена отчетността на касовата наличност, с което търговецът не е изпълнил фискалните си задължения по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н- 18/ 13.12.2006 г. на МФ. Цитираната правна норма е императивна, като се регистрира и се отбелязва във ФУ "... всяка промяна... ", без значение какво е основанието и на какво се дължи същата. Нарушението е подробно, пълно и ясно описано. Следва се и извод, че то е доказано, предвид съвкупната преценка на събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства: Протокол за извършена проверка № 0401864/ 28.11.2019 г., приложените към него опис на паричните средства в касата към момента на проверката, дневен отчет и гласни такива. От показанията на свидетелите се установява, че тази сума е от оборота от 31.12.2020г и е била в чекмедже в близост до касата, като за улеснение на работата в обекта сумата от оборота е била обърната в  монети.  Следователно  изводите на първостепенния съд за извършването на съставомерно от обективна страна деяние, квалифицирано като административно нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н- 18/ 13.12.2006 г. са правилни и се потвърждават от събраните доказателства. За същото законосъобразно на ответника по касация е наложена имуществена санкция на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС.  Съдът намира, че мотивите на съда относно индивидуализацията на наказанието са правилни, но вместо да измени наказателното постановление като прецени тежестта на нарушението и наказанието, първостепенния съд неправилно е приел, че се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и е отменил обжалваното наказателно постановление. Разпоредба на  чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ е част от установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства. Всяка една разлика между наличните и документираните средства препятства проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и отчетност. Нормата има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент. Нарушението по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н- 18/ 13.12.2006 г. на МФ е формално и не изисква като елемент от състава настъпването на вредни последици, поради което непосочването в АУАН и в НП на факти дали нарушението е довело или не до неотразяване на приходи е без значение за съставомерността на деянието.

Съдът не констатира наличието на основания и предпоставки за определянето на случая за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, поради по- ниската степен на обществена опасност на процесното деяние в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Фактът, че констатираната разлика в касовата наличност е в размер на 253,20 лв. не сочи сам по себе си, че деянието е с по- ниска степен на обществена опасност. Както се посочи нарушението е формално, т. е. липсата на вредни последици също не представлява самостоятелно основание за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Нарушения, които не са довели до неотразяване на приходите е определен състав на административно деяние, т. е. този факт е съставомерен и не може да се обсъжда като смекчаващо или отегчаващо вината обстоятелство. От друга страна нарушението е типично за вида си, не са налице и многобройни или смекчаващи отговорността на дружеството обстоятелства. Необоснована на събраните по делото доказателства обаче, е преценката на АНО, възприета и от въззивния съд, за размера на наложената санкция от 700 лева. В хипотезата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, е предвидено налагането на имуществена санкция за търговците от 500 до 2000 лв. В НП органът не е изложил мотиви защо е приел, кои обстоятелства са го мотивирали, да наложи санкция в размер над предвидения минимум от 500 лева, а именно санкция в размер на 700 лева. Няма пречка да се наложи санкция и над минимално установения от закона размер, но във всички случаи органът следва се мотивира за тази своя преценка. При положение, че размерът на неотразените парични средства във ФУ не е голям, нарушението е извършено за първи път, търговецът изразява становище, че е извършено по невнимание/ незнание от продавача в търговския обект, и не са налице други отегчаващи отговорността на търговеца обстоятелства, законосъобразен и съответен на тежестта на извършеното нарушение би се явил размер на санкция от 500 лева-минималният предвиден такъв.

Ето защо оспореното решение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, по съществото на спора, с което размерът на наложената имуществена санкция да бъде намален от 700 лева на 500 лева.

Воден от горното и на основание чл. 63 „в“, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

             Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 484 от 15.10.2021 г., постановено по НАХД № 20214430201501/2021 г. на Районен съд – Плевен, с което е потвърдено Наказателно постановление № 55993-F 585025 от 09.02.2021 г. на Началник на отдел "Оперативни дейности" – Велико Търново в ЦУ на НАП, с което на "Я.-М. СИЕ" със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул. ***представлявано от  Т. М. и С.Я., на основание чл. 185, ал. 2, във връзка с ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 700 лева за извършено административно нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 55993-F 585025 от 09.02.2021 г. на Началник на отдел "Оперативни дейности" – Велико Търново в ЦУ на НАП, с което на "Я.-М. СИЕ" със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул. ***представлявано от  Т. М. и С.Я., на основание чл. 185, ал. 2, във връзка с ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 700 лева за извършено административно нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция от 700 на 500  лева.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                    2.