№ 4580
гр. София, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20221110138407 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на И. И. Б. против К. П. С..
Ищецът твърди, че срещу него е образувано изпълнително дело № ***/**** г. по
описа на ЧСИ В. М., рег. № 833, въз основа на изпълнителен лист от 11.06.2012 г., издаден
по ч.гр.д. № 23638/2012 г. по описа на СРС, 77-ми състав, с който е осъден да заплати на
ответника сумата от 5 000 лева, представляваща главница по запис на заповед, ведно със
законната лихва, считано от 14.05.2012 г. до изплащане на вземането и 400 лева разноски по
делото. Излага, че първоначално изпълнителното дело е било образувано на 01.10.2012 г.
при ЧСИ М. Б., а впоследствие преобразувано при ЧСИ В. М.. Сочи, че последното валидно
изпълнително действие е от 31.05.2014 г., когато взискателят поискал да бъдат наложени
запори върху всички възнаграждения на длъжника, след която дата не били
искани/предприемани действия в продължение на две години. С оглед последното, твърди,
че на 31.05.2016 г. е настъпила перемпция и изпълнителното дело е било прекратено по
силата на закона. Доколкото от датата на последното действие /31.05.2014 г./ е изминал
период от 5 години, развива подробни съображения в насока, че вземането по
изпълнителния лист е погасено по давност. При тези твърдения, ищецът моли съда да
признае за установено, че не дължи сумите по изпълнителния лист. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който предявеният иск се оспорва. Ответникът развива съображения за недопустимост на
иска и сочи, че не е налице висящо изпълнително производство. Не оспорва, че срещу
ищеца е било образувано изпълнително дело първоначално при ЧСИ М. Б., преместено
впоследствие при ЧСИ В. М.. Подробно аргументира, че вземането не е погасено по
давност, като сочи, че е искал извършването на действия по изпълнителното дело с молби от
31.05.2014 г., 03.12.2015 г., 03.11.2017 г., 22.01.2019 г., 17.11.2020 г. Твърди, че с молби от
1
16.12.2021 г. и 27.05.2022 г. е поискал да се насрочи опис и да се изнесат на публична
продан имоти на ищеца. Излага, че на 13.12.2022 г. изпълнителното производство е
приключено. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа
страна:
По делото е приет като доказателство изпълнителен лист от 11.06.2012г., издаден по
гр. д. № 23638/2012г. на СРС, 77 с-в, в полза на ответника срещу ищеца.
Като доказателство по делото е приет препис от изп. д. № ***/****г. на ЧСИ М.,
ведно с приложеното към него изп. д. № ****/****г. на ЧСИ Б..
Други доказателства не са ангажирани по делото в предвидените от процесуалния
закон преклузивни срокове.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
На първо място следва да се отбележи, че неоснователни са възраженията на
ответника за недопустимост на така предявения иск. Ирелевантно е наличието или липсата
на висящ изпълнителен процес. В случай, че има издаден изпълнителен лист, който не е бил
обезсилен, лицето, срещу което и издаден, има правен интерес да установи несъществуване
на вземането на основание твърдяната от него изтекла погасителна давност.
Спорният по делото въпрос е погасено ли е задължението на ищеца по давност.
Видно от събраните по делото доказателства на 01.10.2012г., въз основа на
издадения изпълнителен лист, е образувано изпълнително дело, като взискателят е направил
искане до ЧСИ за предприемане на изпълнителни действия и на основание чл. 18 ЗЧСИ е
възложил на ЧСИ определяне начина на изпълнение. Последствие, видно от приложеното
изпълнително дело, са извършени следните действия:
На 01.10.2012г. ЧСИ е наложил запор върху банковите сметки на ищеца
На 16.11.2012г. ЧСИ е наложил запор на притежаваното от ищеца МПС. Видно от
върнатия отговор от началника на СДВР, запорът е наложен на 22.11.2012г.
На 28.03.2013г. е вписана възбрана в АВ, върху притежаван от ищеца недвижим имот
С молба от 31.05.2014г. взискателят е поискал налагане на запори на вземания на
длъжника
С молба от 03.12.2015г. взискателя отново е отправил искане до ЧСИ за налагане на
запори
На 03.11.2017г. взискателят е подал нова молба до ЧСИ с искане за налагане на
запори, вземания към трети лица и опис на движими вещи на длъжника.
С молба от 22.01.2019г. ответникът е направил искане за запор върху получавано от
ищеца трудово възнаграждение.
2
На 17.11.2020г. ищецът отново е поискал да бъдат наложени запори.
С молба от 22.11.2021г. взискателя е поискал изпълнителното дело да бъде изпратено
на ЧСИ М. за продължаване на изпълнителното производство.
С оглед на така описаните изпълнителни действия, се налага изводът, че
изпълнителното дело не е перемирано, нито е погасено по давност.
Между никое от описаните по – горе изпълнителни действия, извършени от ЧСИ,
респективно поискани от взискателя, не са изтекли повече от две години, поради което не е
настъпила перемпция.
Действително изпълнителното дело се перемира с изтичане на 2 години от
последното изпълнително действие, съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Без правно
значение относно прекъсване на давността е и обстоятелството, дали е издавано
постановление за прекратяване на делото пред ЧСИ, доколкото съгласно трайната съдебна
практика постановлението на съдебния изпълнител за прекратяване на делото има само
декларативно действие, а не конститутивно. В случая обаче не се установява
изпълнителното дело да е перемирано, тъй като поради изложеното по - горе, взискателят е
поддържал висящността на процеса.
Изводът за ненастъпила перемпция обаче не води автоматично до извод, че
вземането не е погасено по давност, тъй като се касае за два различни правни института.
Давността е тригодишна само в случаите, когато в законова норма е предвидена
такава. При издаден изпълнителен лист въз основа на запис на заповед, с нормата на чл.531,
ал.1 във връзка с чл. 537 ТЗ е регламентирана тригодишна давност от падежа за погасяване
на исковете по записа на заповед срещу издателя – решение №139/28.08.2013 г. по т.д.
№98/2012 г. на ВКС, II т.о.; решение №94/27.07.2010 г. по т.д. №943/2009 г. на ВКС, I т.о. и
др. В решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV г.о., е прието, че
когато влиза в сила заповедта за изпълнение, започва да тече новата петгодишна давност за
вземанията, установени със сила на пресъдено нещо, като е поставен знак за равенство
между влезлите в сила заповеди за изпълнение и влезлите в сила съдебни решения. В
случая, макар и да не е представено по настоящето дело, в исковата молба се твърди, че
вземането е установено с влязло в сила съдебно решение. Съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако
вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.
При преценката дали е изтекъл давностният срок, следва да се вземе предвид дали
са налице обстоятелства, които да прекъснат течението на срока. В Тълкувателно решение
№ 2/2013г. от 26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2013г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките
на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е било
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал.1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагането на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис или оценка на вещ, назначаването на
3
пазач и др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи и книжа, назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязло в сила разпределение. Преценката дали е прекъсната давността е конкретна във всеки
конкретен случай с оглед активността на кредитора по делото и предприетите по отношение
на длъжника изпълнителни действия.
В мотивите на цитираното Тълкувателното решение е обсъдено значението и на
молбата на взискателя, с която се иска извършване на конкретно действие в рамките на
изпълнителния способ: „Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение”.
Съгласно приетото в решение № 37/24.02.2021 г. на ВКС, IV ГО, гр. д. №
1747/2020г., същинско действие за принудително изпълнение може да предприеме само
съдебният изпълнител и то прекъсва давността. Давността обаче е свързана с поведението на
кредитора и не се влияе от поведението на други лица. „Затова ако искането от кредитора е
направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган
преди изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора,
давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е
изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство“.
В решение №10/16.02.2016г. по г.д.№3231/2014г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение
№37/24.02.2021г. по г.д.№1747/2020г. на ВКС, ІV г.о.; решение №3/04.02.2022г. по г.д.
№1722/2021г. на ВКС, ІV г.о. и в решение №127/12.07.2022г. по г.д.№2884/2021г. на ВКС,
ІІІ г.о., съдът приема, че давност не тече в случаите, когато кредиторът е поискал
извършване на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и не
предприема изпълнение по причини, независещи от волята на кредитора, в това число и
когато не приложи правилата на чл.129 от ГПК.
В случая действително последното извършено пред ЧСИ Як. изпълнително
действие е вписаната на 28.03.2013г. възбрана в АВ, върху притежаван от ищеца недвижим
имот. С последователно подавани от взискателя молби обаче, както следва: молба от
31.05.2014г., молба от 03.12.2015г., молба от 03.11.2017г., молба от 22.01.2019г. и молба от
17.11.2020г. ищецът е отправял искания до ЧСИ за предприемане на конкретни
изпълнителни действия – запори на банкови сметки, запори на получавано от ищеца
трудово възнаграждение, запори върху вземания на ищеца, опис на движимо имущество.
Въпреки така подаваните молба ЧСИ не е предприел никакви действия,
включително не е дал указания за внасяне на такси и др. от страна на взискателя. Ето защо,
непредприемането на изпълнителни действия, въпреки множеството подавани молби от
взискателя, не може да се вмени във вина на кредитора и не зависи от неговата воля, поради
4
което и давността се счита за прекъсната с подаването на всяка от цитираните молби.
Съгласно изложеното по – горе, ако искането на кредитора е направено
своевременно, но изпълнителното действие не е било предприето от надлежния орган преди
изтичане на давностния срок по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността
се счита за прекъсната с искането. Предвид горното, в случая направените от взискателя
искания, с описаните по – горе молби, са прекъснали погасителната давност, независимо от
това, че съдебният изпълнител не е предприел поисканите изпълнителни действия.
Последната подадена от взискателя молба е от 17.11.2020г., с която ищецът отново
е поискал да бъдат наложени запори. След преместване на делото пред ЧСИ М., същият е
наложил запор върху вземания на ищеца по договор за наем на 29.04.2022г., като запорното
съобщение е получено от третото задължено лице на 04.05.2022г.
На 29.04.2022г. е вписана възбрана върху притежаван от длъжника недвижим имот,
като ЧСИ е пристъпил към реализиране на публична продан. Дори да се приеме, че
последното извършено изпълнително действие е от дата 29.04.2022г., до датата на
образуване на настоящето дело на 15.07.2022г. не са изтекли повече от пет години, поради
което вземането не е погасено по давност.
С оглед на изложеното, исковете следва да бъдат изцяло отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника сумата от 800 лв., представляваща направените по
настоящето дело разноски.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. И. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес (град),
(адрес) срещу К. П. С., ЕГН **********, с адрес (град), (адрес), искове с правно основание
чл. 439 ГПК за признаване на установено, че И. И. Б. не дължи на К. П. С., сумата от 5000
лв., представляваща главница по запис на заповед от 13.06.2008г., както и сумата от 400 лв.
представляваща разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист по гр. д. №
23638/2012г. на СРС, 77 с-в, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА И. И. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес (град), (адрес) да заплати на
К. П. С., ЕГН **********, с адрес (град), (адрес), на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от
800 лв., представляваща направените по настоящето дело разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6