РЕШЕНИЕ

 

гр. ЛЕВСКИ, _15.04._ 2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _петнадесети март_ 2021 г. в състав:

 

                     Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_

 

при участието на секретаря _Янка Димитрова_ и прокурора ­­_Чавдар Мънев_, като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело № ­­_639_ по описа  за _2020_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ – за нарушаване на права, защитени от чл. 5 пар. 2-4 на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.

В районен съд гр. Левски е постъпила искова молба от П.Б.К. – изпратена по подсъдност от РС Плевен в която се твърди, че с присъда № 16/11.03.2010 г. на ОС Русе по нохд № 275/2008 г.  К. е бил признат за виновен  и бил осъден на десет години лишаване от свобода при първоначален строг режим за изпълнение в затвор. Твърди се, че било зачетено на основание чл. 59 от НК предварителното му задържане по мерките за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“, съответно за сроковете от 23 юни до 28 септември 20007 г. и от 28 септември 2007 г. до 23 юни 2008 г., че на основание чл. 70 ал. 7 от НК осъденият трябвало да изтърпи и неизтърпяната част от наказанието лишаване от свобода в размер на 1 година, един месец и 4 дни, по които бил условно предсрочно освободен с определение от 25.10.2005 г. по нохд 795/2005 г. по описа на ОС Плевен. Твърди се, че с решение № 274/15.12.2010 г. на ВтАС по нохд № 217/2010 г.  присъдата била потвърдена по отношение на К. в осъдителната й част. Твърди се и че с решение № 234/04.08.2011 г. по н.д. № 1314/2011 г на ВКС, 2 нак. отделение, решението на ВтАС е било потвърдено изцяло по отношение на К.. Твърди се, че произнасянето по тези присъди става в отсъствието на подсъдимия К., че същия бил обявен за международно издирване с бюлетина на Националното централно бюро ИНТЕРПОЛ България, че на 26.08.2014 г. той бил задържан на летище в София за изпълнение на наложеното му наказание лишаване от свобода след изпълнена екстрадиция от Република Южна Африка. Твърди се, че на 28.11.2013 г. в 17.30 часа К. е бил задържан в гр.Р. от южноафриканските полицейски служби по подозрение в извършена измама във връзка със Закона за електронни комуникации и операции на ЮАР,  че във връзка с бюлетината за международно издирване К., след изясняване на случая, по който бил задържан, по искане на НЦБ Интерпол ЮАР и ДМОПС при МВР България е бил преведен в лагера Л., за да бъде екстрадиран в България, че му бил издаден служебно временен паспорт от Консулството на РБългария от 11.11.2014 г., който бил даден на съпровождащия го конвой при екстрадицията му от ЮАР и след изпълнението й, този документ е бил върнат служебно на органите на МВР. Твърди се, че в лагера Л. му е била издадена карта, за да може да пребивава там, тъй като е нямал документ за самоличност /били са иззети от полицията на ЮАР/, че там К. е пребивавал 9 месеца и на 26.08.2014 г. е бил предаден на придружаващите го служители на полицията и НЦБ Интерпол ЮАР, отлетял за И., Република Т., където служители на тамошната полиция го предали на българската полиция, които го конвоирали до Следствения арест на Г.М.Д. в С., а след това бил въдворен в Затвора Б. за излежаване на наложеното му наказание по горепосочената присъда на ОС Русе. Твърди се, че К. е направил многобройни опити този деветмесечен срок прекаран в лагера Л. преди да бъде осъществена екстрадицията му в България, да бъде приспаднат от съответната прокуратура – отговаряща за изпълнение на наказанието му, от наложеното му за ефективно изтърпяване наказание от 10 години плюс неизтърпяната част от наказанието лишаване от свобода в размер на 1 година, 1 месец и 4 дни, по които бил условно предсрочно освободен, но това не се случило и счита, че е налице неправомерен отказ за това.

В допълнителна молба ищецът е заявил, че са му нарушени правата по чл. 5 от Европейската Конвенция за защита правата на човека и основните свободи, тъй като месеците излежани в лагера Л. преди да бъде екстрадиран не са му били приспаднати при изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“ по горецитираното дело и че в резултат на това през периода от 12.12.2013 г.  /датата на привеждането му в лагера Л./ до въдворяването му в затвора Б. – 28.08.2014 г. са му причинени вреди, произтичащи от лишаването му освобода и болестите, които са били диагностицирани през периода на излежаването на присъдата, които счита, че следва да бъдат обезщетени и за които още в първоначално подадената искова молба е заявил, че следва да му бъде присъдено обезщетение за търпяните от него неимуществени вреди в размер на 5000 лв.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 5000 лв. като обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.08.2019 г. – датата да освобождаването на К. от Затвора Б. до пълното й издължаване. Претендира и направените деловодни разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответникът е представил отговор на исковата молба и е изразил становище, че предявеният иск е процесуално допустим, но същия е неоснователен. Оспорва се исковата претенция както по основание така и по размер. Твърди се, че липсват доказателства ищецът да е отправил искане до съответния орган на Прокуратурата на РБългария, както и доказателства да е налице отказ по конкретното искане от Прокуратурата, въз основа на което да се претендират вреди. Заявено е становище, че претендираната сума от 5000 лв. е прекомерна и несъобразена с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, както и че ищецът не е ангажирал доказателства за това действително да е претърпял неимуществени вреди, както и доказателства да е налице причинна връзка между евентуално претърпяни неимуществени вреди и действия или бездействия на Прокуратурата. Моли се съда да  постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.

          Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

          Видно от представените по делото доказателства е, че П.Б.К. е осъден на 10 години лишаване от свобода с влязла в сила присъда на 04.08.2011 г. по нохд 275/2008 г. по описа на ОС Русе, като на основание чл. 70 ал. 7 от НК е постановено да изтърпи отделно и остатъка от наказанието в размер на 1 година, 1 месец и 4 дни лишаване от свобода определено му по правилата на съвкупността – чл. 25,23 НК по чнд 517/2005 г. на РС Русе, от което е бил условно-предсрочно освободен с определение по чнд 782/2005 г. на ОС Плевен.

          По делото е представено писмо до Окръжна прокуратура гр. Русе /л. 105 от делото/ от което се установява, че Началник на Второ РУП Русе е уведомил ОП Русе, че П.Б.К. *** е обявен за издирване с Б-85/10 г. на ОД МВР Русе и Т-ГД „КП“ № 18949/2010 г. гр. София, по нохд № 275/2008 г. на ОС – Русе с постановена мярка „задържане под стража“. Със сащото се уведомява и че на 10.10.2011 г. е извършена актуализация на издирваното лице в масив „Лица обявени за издирване“ /Т-ГД „КП“ № 18949/2010 г. във връзка с постъпила присъда № 16/11.03.2010 г. по нохд № 275/2008 г. по описа на ОС – Русе, с което е заменено наказанието на издирването лице с „лишаване от свобода“. Уведомена е ОП Русе, че от извършените проверки на посочения постоянен и настоящ адрес ***, същият не е установен, че е придобита информация, че лицето е напуснало пределите на РБългария и се намира в ЮАР, че от извършена справка в система „Граничен контрол“ на МВР, няма отразено официално напускане на страната и няма официални данни за завръщането му до този момент.

          Видно от приложеното на л. 104 от делото предложение до Главния прокурор на РБ е, че на 02.12.2011 г. прокурор от ОП Русе след като е установил, че с присъда № 16/11.03.2010 г. по нохд № 275/2008 г. по описа на ОС Русе е осъден П.Б.К. на 10 години лишаване от свобода при строг режим и на основание чл. 70 ал. 7 от НК, съдът е привел в изпълнение и неизтърпяната част от наказанието лишаване от свобода в размер на 1 г. 1м. и 4 дни, от чието изтърпяване К. е бил условно-предсрочно освободен с определение от 25.10.2005 г. по нчд 7958/2005 г. по описа на ОС Плевен, че присъдата е влязла в сила на 04.08.2011 г., че осъденият К. не е бил открит на известните адреси, като е установено, че е напуснал страната и е заминал за ЮАР, поради което е бил обявен за общодържавно издирване с телеграма № 18949/12.04.2010 г. на ГДКП София и че до момента на постановлението местонахождението му на територията на страната не е било установено и с оглед разпоредбата на чл. 25 ал.2 във връзка с ал.1 във връзка с чл. 23 т.1 във връзка с чл. 13 ал.2 и ал. 4 от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест е предложил да се изготви искане за международно издирване, с цел арест и екстрадиция на осъдения П.Б.К..     

На л. 102 от делото е приложено и писмо от Главен инспектор - Началник сектор „СИРЕНЕ“, Министерство на вътрешните работи – Дирекция международно оперативно сътрудничество до Върховна касационна прокуратура, отдел „Международен“, до РП Русе и Министерство на правосъдието с което уведомява, че в ДМОС – МВР е получено съобщения от Интерпол-Претория, с което ги уведомяват, че К. е задържан в Южна Африка за скиминг, че съдебното заседание е насрочено за 31.01.2014 г. и, че Южноафриканските власти молят да бъде потвърдено издирването на българския гражданин П.Б.К., както и да им бъде изпратена документация, потвърждаваща издирването, с цел същата да бъде представена в съда.

От приложеното на л.101 от делото писмо до МВР-Дирекция „МОС“ се установява, че на 28.01.2014 г. спешно по факс е изпратено същото и е поискано с него чрез Интерпол – П. да се уведомяват компетентните власти на Южна Африка, че се потвърждава издирването на българския гражданин П.Б.К. и  се посочва, че се има готовност за предоставяне на съответните документи в оригинал и в превод на английски език, заедно с официална молба от Главния прокурор на РБ за екстрадиция на това лице, но че няма техническа възможност горното да се изпълни до 31.01.2014 г.

Към материалите по делото е приложено и писмо от 17.07.2014 г. от Началник „СИРЕНЕ“ Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ МВР /л. 100 от делото/, от което се установява, че е уведомена Окръжна прокуратура гр. Русе, с копие до ВКП Отдел „Международен“, Директора на ГД“Криминална полиция“ и Началника на 02 РУП Варна, че в ДМОС сектор СИРЕНЕ е получено съобщение от Интерпол – Претория за задържането на П.Б.К. в Рудепорт дело 1066/11/2013 и, че същия се е явил за изслушване пред криминалния съд в Й. на 10.07.2014 г. но случаят бил върнат за 01.08.2014 г. В същото писмо е посочено, че колегите им ги информират, че вероятно К. ще бъде депортират на Р България скоро, за което допълнително ще бъдат уведомени.

Видно от приложените на л. 70-73 от делото документи е, че на 28.11.2013 г. П.Б.К. в 17.30 часа е задържан в гр.Р. от Южноафриканска полицейска служба /ЮАПС/ и същия е уведомен, че е задържан за измама/Закон за електронни комуникации и операции и са му  разяснени правата, които има като арестувано лице.

По делото на л. 96-98 са приложени писма, изходящи от ВКП /л.96 и 98/ и от МП Главна Дирекция „Охрана“ /л.97/ от които се установява, че предстои депортиране на българския гражданин П.Б.К. от Република Южна Африка и със същите писма е посочено какви действия следва да бъдат предприети в тази връзка, а от приложеното на л. 54 от делото писмо от ВКП Отдел „Международен“ до ОП Русе се установява, че Интерпол – Претория ще депортира П.Б.К. на 25.08.2014 г.

От представеното и приложено на л. 75 от делото писмо от Главна Дирекция „Охрана“ към МП, приложения на л. 76 от делото протокол за приемане-предаване, приложеното на л. 78 от делото писмо от ВКП Отдел „Международен“ до ОП Русе и приложеното на л. 79-81 от делото постановление на прокурор от 25.08.2014 г. се установява, че П.б.К. е депортиран на 26.08.2014 г. от ЮАР и на 26.08.2014 г. в 09:20 часа К. е предаден от командир на отделение в ГКПП „Аерогара – София“ на инспектор от сектор „ЕК“ при ГД „Охрана“ – МП, а от представеното и приложено писмо на л. 74 от делото от Началник Сектор „Арести“ при ОС „ИН“ – София, МП ГД „ИН“ се установява, че в 09:30 часа на 26.08.2014 г. П.Б.К. *** при ОС „ИН“ – София и след пренощуването там в изпълнението на постановлението на прокурор /л.80/ К. е конвоиран до Затвора Б. за изпълнение на присъдата по нохд 275/2008 г. на ОС Русе.

По делото на л. 53 е приложено писмо от Началник сектор „СИРЕНЕ“ от 29.01.2016 г. до ОП Русе и от същото се установява, че „след 07.08.2014 г. между „Интерпол – София и Интерпол – Претория са обменени множество съобщения, като във  всички тях южноафриканските власти сочат, че лицето е обект на депортиране“, че „К. не е охраняван от служители на ГДО при пътуването му от ЮАР до България, а билетът му е закупен от южноафриканските власти“ и че „Според наличната информация К. е депортиран“. Приложено е и писмо на л. 50 от делото, изпратено от Началник сектор „СИРЕНЕ“ до ОП Русе и от същото се установява, че „в получено на 10.03.2016 г. съобщение от Интерпол-П. южноафриканските власти потвърждават, че К. никога не е бил задържан на територията на тяхната страна във връзка с издирването му от българските власти, а само във връзка с нелегалния му престой на територията на ЮАР“.

От представените по делото доказателства се установява, че П.Б.К. след привеждане в изпълнение на присъдата по нохд 275/2008 г. на ОС Русе е правил искане при изпълнение на присъдата му, да бъде приспаднато времето през което К. е бил задържан от южноафриканските власти до превеждането му в Затвора Б., уважаването на което искане Прокуратурата е отказала. Това се установява от приложеното на л. 46-48 от делото Постановление на прокурор от ВКП от 16.08.2016 г. с което са потвърдени постановление от 15.06.2016 г. по пр.пр. 744/2016 г. на АП В. Търново /приложено на л. 49 от делото/ и постановление от 22.04.2016 г. по пр.пр. 32/2011 г. на ОП Русе /приложено на л. 50 от делото/. С посочените по-горе постановления представителите на прокуратурата са приели, че П.Б.К. не е бил задържан на територията на ЮАР във връзка с международното му издирване от българската държава, което обстоятелство е заявено в получено съобщение от Интерпол-П. и че същия е бил задържан само във връзка с нелегалния му престой в ЮАР и е отказано да се приспадне при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, наложено на К. с присъда № 16/11.03.2010 г. по нохд 275/2008 г. на ОС Русе, периода на задържане в ЮАР във връзка с незаконния му престой там, считано 28.11.2013 г. до 26.08.2014 г.

От посочените по-горе писмени доказателства, подробно обсъдени, съдът приема, че по делото един категоричен и несъмнен начин се установява, че П.Б.К. е осъден на 10 години лишаване от свобода с влязла в сила присъда на 04.08.2011 г. по нохд 275/2008 г. по описа на ОС Русе, че на основание чл. 70 ал. 7 от НК е постановено К. да изтърпи отделно и остатъка от наказанието в размер на 1 г. 1м. и 4 дни лишаване от свобода, определено му по правилата на съвкупността - чл. 2–,23 НК по чнд 517/2005 г. на РС Русе, от което е бил условно предсрочно освободен с определение по чнд 782/2005 г. на ОС Плевен, че нохд 275/2008 г. на ОС Русе е било разгледано по реда на задочното производство – чл. 269 НПК, тъй като се е укрил в хода на съдебното производство в качеството му на подсъдим. Установява се, че К. е бил обявен за общодържавно издирване и издирването е продължило и след влизане в сила на присъдата, с оглед възможността за нейното привеждане в изпълнение, както и че е обявен за международно издирване.

От посочените и обсъдени по-горе доказателства се установява също така, че чрез Интерпол – П. е установено, че осъдения П.Б.К. се намира на територията на ЮАР, където е задържан на 28.11.2013 г., което задържане е станало във връзка с извършени от К. закононаршения на територията на ЮАР. Налице е писмено доказателство /писмо приложено на л. 57 от делото/ от което се установява, че К. е задържан на територията на ЮАР за извършена измама, чрез използване на фалшива южноафриканска лична карта за откриване на банкова сметка, ***рудване за производство на клонирани и подправени карти, както и че у К. е открито незаконно оръжие, като в резултат К. е бил осъден от Съда за финансови престъпления в Й. на глоба от 50000 ранда и условно лишаване от свобода.  Установява се, че К. е бил депортиран от ЮАР за България на 25.08.2014 г. и на 26.08.2014г. на ГКПП Аерогара С. е предаден на българските власти, когато е задържан за изпълнение на присъдата по нохд 257/2008 г. на ОС Русе и е приведен в затвора Б. за изтърпяване на присъдата.

По делото няма нито едно доказателство от което да се установява, че задържането в ЮАР е било по искане на българските власти, в това число от главния прокурор или Министъра на правосъдието. Няма доказателства същите да са правили искания към съдебните власти на ЮАР за образуване на производство за екстрадиция. Действително от българска страна южноафриканските власти са уведомени, че П.Б.К. е обявен за международно издирване, но няма данни да е започвала изобщо процедура за неговата екстрадиция, още повече, че южноафриканските власти са уведомили българската държава, че предстои депортиране на българския гражданин К. за България.

От всички обсъдени и представени по делото доказателства се установява, че К. е бил депортиран по волята на съответните компетентни органи на ЮАР.

Предвид изложеното, съдът приема, че прокуратурата е изпълнила точно и в съответствие със Закона своите правомощия и е отказала да приспадне задържането на К. в ЮАР при изпълнение на наказанието  по нохд 275/2008 г. на ОС Русе, тъй като задържането му в ЮАР по никакъв начин не е свързани с престъплението, за което е осъден К., нито пък е било за изпълнение на наложеното му наказание по това дело. Очевидно е, че ищеца приема за идентични  използваните термини депортиране и екстрадиция. Следва да бъде посочено, че между тях не е налице еднозначност, тъй като  депортирането по своята същност представлява принудително наказателно изгонване на нежелани чужденци, признати за нарушители на законовия и административния ред на съответната държава, а екстрадицията по същество е предаване по официален път на престъпник от една държава на поискалата екстрадирането му държава. Както бе посочено по-горе видно от данните по делото южноафриканските власти са депортирали /т.е. принудително изгонили/ К., който за тях е нежелан чужденец, тъй като не само нелегално е пребивавал на тяхна територия, но и е извършил престъпление, за което е и осъден. Бе установено също така, че българската прокуратура не е инициирала производство по екстрадиция на К., а само е потвърдила издирването му. Нещо повече, след задържането на К.  Българската държава вече е била уведомена от южноафриканските власти, че българският гражданин П.К. е бил задържан за извършено от него престъпление в ЮАР и предстои депортирането му, което от своя страна обезсмисля започване от Прокуратурата на процедура за екстрадирането му.

По изложените съображения, съдът приема, че Прокуратурата на РБългария не е нарушила по какъвто и да било начин правата на ищеца П.Б.К., нито пък е станала причина за каквито и да било неприятни преживявания и евентуално влошаване на здравословното му състояние, за да му дължи обезщетение за причинени му вреди. Приема, че  предявеният иск за присъждане на обезщетение за причинени на К. вреди, поради неприспадане на времето на задържането му в ЮАР при изпълнение на наказанието по нохд 275/2008 г. на ОС Русе е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото на ищеца не се дължат претендираните от него деловодни разноски.

На основание изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от П.Б.К., ЕГН ********** ***, чрез адв. Я.Д.П. ***, със съдебен адрес:***, офис …, иск с правно основание чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ – за нарушаване на права, защитени от чл. 5 пар. 2-4 на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи против ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр.София, бул. „Витоша“ №2, представлявано от Главния прокурор – И.Г. за  осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на П.Б.К. сумата от 5 000 лв. - главница за обезщетение на причинени му неимуществени вреди, в резултат на нарушаване на правата му по чл. 5 пар. 2-4 от ЕКЗПЧОС, поради неприспадане на времето през което е бил задържан в ЮАР  през периода от 12.12.2013 г. до 28.08.2014 г. при изпълнение на наказанието по нохд 275/2008 г. на ОС Русе, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.08.2019 г., до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на П.Б.К., ЕГН ********** ***, чрез адв. Я.Д.П. ***, със съдебен адрес:***, офис … за осъждане на Прокуратурата на Република България да му заплати направените деловодни разноски в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Плевен в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: