РЕШЕНИЕ
№ 158
гр. Търговище, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание
на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Красимира Ив. Колева
при участието на секретаря Стела Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Красимира Ив. Колева Гражданско дело №
20223530100917 по описа за 2022 година
Предявен е положителен установителен иск за съществуване на вземане, с правно
основание чл.422 ал.1 ГПК във вр. с чл.415 ал.1 ГПК.
Ищецът твърди в исковата си молба, че със заповед № 359/09.06.2022г. по Ч.гр.д.
№ 737/2022 г. по описа на РС-Търговище е разпоредено на длъжника А. К. Б. от с.
Буховци, общ. Търговище, да заплати на “ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД гр. Варна сумата
от 1123.72 лв. , представляваща неплатена ел.енергия, за периода от 24.01.2022 г. до
23.02.2022 г., сумата от 27.39 лв. представляваща лихва за забава, ведно със законната лихва
върху главницата от 09.06.2022 г. до изплащане на вземането, както и направените по
делото разноски - 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.1-5 от ГПК.
Кредиторът е предявил положителен установителен иск – да бъде признато
съществуването на вземането, посочено по-горе. Ищецът обосновава вземането си с това, че
ответникът е клиент на „Енерго-Про Продажби“ АД-Варна, с клиентски №: **********,
във връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление заведен с абонатен номер аб.
№: *********. находящ се на адрес с. Буховци, общ. Търговище, потребил, консумирал е
електрическа енергия на същия обект, за която е издадена фактура в периода от 24.01.2022 г.
до 23.02.2022 г., но не е заплатил стойността на потребената електрическа енергия, поради
което му е начислена и лихва за забава , считано от падежа на всяка от фактурите до
27.05.2022г.
Двете страни по делото са в облигационни отношения по силата на ОУДПЕЕ на
„Енерго-Про Продажби“ АД-Варна. Задължението на ответника произтича от чл.17 т.2
1
ОУПЕЕ, сроковете за плащане са уговорени в чл.26 от ОУДПЕЕ, като в ал.6 от същия
изрично е посочено, че потребителят се счита надлежно уведомен, че дължи плащане на
използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително
писмено уведомление за размера на задължението. Лихвата за забава е уговорена в чл.38
ОУДПЕЕ. Поради неизпълнение от ответника на парично задължение за заплащане на
потребена електрическа енергия на конкретния обект, ищецът е подал на 09.06.2022г.
заявление по чл.410 ГПК във вр. чл.107 ЗЕ и е издадена процесната заповед. Ищецът моли
съдът да постанови решение, с което да признае за установено вземането посочено по-горе,
за което е издадена заповед по чл.410 от ГПК.
Редовно призован ищецът в открито заседание се представлява от юрк. Е. М., която
в първото открито заседание на 11.01.2023г. поддържа предявения иск, а в открито
заседание на 05.04.2023г. заяви, че ответницата е заплатила претендираните суми на
20.03.2023г. , за което представи писмено доказателство и в хода на устните състезания
моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен, доколкото в хода на настоящия исков
процес длъжникът е погасил задълженията си, но следва да бъдат присъдени на ищеца
разноските в заповедното и в исковото производство.
Ответникът, редовно уведомен за исковата молба по реда на чл.47 ал.1-5 ГПК. В
едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от назначен по реда
на чл.47 ал.6 ГПК особен процесуален представител на ответника. Същият счита иска за
допустим, но неоснователен. Възраженията на ответника се свеждат до следното: - Липсват
доказателства и не е ясно обстоятелството - ответницата дали е собственик, или е наемател
на съответния имот, или ползва ел.енергия за стопански нужди.; - Претендираната искова
сума е в размери, които са големи, като данни за предишни периоди за дължимост в такъв
размер липсват. Това води на съмнение, че е налице възможност друг потребител да се е
включил към системата и да е ползвал ел.енергия, отчитана на този обект. Това
обстоятелство е в тежест за доказване от ищеца.; - Ищцовото дружество само не е ползвало
правата си за прекъсване на снабдяване с електрическа енергия, съгласно чл.14 от Договора
за продажба на ел.енергия.; - Съгласно цитирания договор липсва и уведомление до
ответницата. Не може да се приеме като такова приложената извадка от вестник, след като
потребителят не е известен изначало, къде ще се съобщават съответните уведомления,
покани за плащане и др.подобни от ищеца.
В откритото съдебно заседание ответницата не се яви лично и се представлява от
назначения процесуален представител-адв. Л. М., която моли искът да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Със заповед № 359/09.06.2022г. по Ч.гр.д. № 737/2022 г. по описа на РС-
Търговище е разпоредено на длъжника А. К. Б. от с. Буховци, общ. Търговище, да заплати
на “ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД гр. Варна сумата от 1123.72 лв., представляваща
неплатена ел.енергия, за периода от 24.01.2022 г. до 23.02.2022 г., сумата от 27.39 лв.
2
представляваща лихва за забава, ведно със законната лихва върху главницата от 09.06.2022 г.
до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски. В заповедта по чл.410
от ГПК е посочено, че вземането произтича от следните обстоятелства: неизплатена ел.
енергия за периода от 24.01.2022г. до 23.03.2022г. за аб. № ********* в с. Буховци.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.1-5 от ГПК. На кредитора е
указана възможността в едномесечен срок от съобщаването, че може да предяви иск относно
вземането си. Съобщението е получено от същия на 24.06.2022 г. в законния едномесечен
срок , на 21.07.2022г. /дата на пощенското клеймо/ е предявен иска за установяване на
вземането, с правна квалификация 422 ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 ГПК – положителен
установителен иск за съществуване на вземането във вр. с чл.17 т.2 във вр. с чл.26 ал.6 от
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “Енерго-Про
Продажби” АД и чл.38 от ОУДПЕЕ.
От представените от ищеца писмени доказателства: Извлечение от сметка към
27.05.2022г. на името на А. К. Б. по клиентски № **********, абонатен № **********, с
адрес с. Буховци, 0, 337; Фактура № ********** издадена на 24.01.2022г. по клиентски №
********** за обект ********** с адрес на обекта – с. Буховци-7757, № 337, за
консумирана ел. енергия за целия период от 16.12.2021г. до 15.01.2022г., за електромер №
1127021703934337, ел.енергия на стойност 592.90 лв. с ДДС; фактура № **********
издадена на 23.02.2022г., за същия кл.№, обект и адрес и ел.мер, за периода от 16.01.2022г.
до 15.02.2022г., ел.енергия на стойност 530.82 лв. с ДДС, като получател по фактурата е А.
К. Б., както и Справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца за същия
клиентски № , съответно същия обект и електромер, безспорно се установи следното: за
клиент А. К. Б., за период на консумация от два месеца, считано от 16.12.2021г. до
15.02.2022г. е начислена консумация общо 5236 /2752 + 2484/ кВт/ч ел.енергия, като
разграничена и отделно е посочена дневна и нощна консумация, на обща стойност 1123.72
лв. с ДДС.
Начислената лихва върху главницата от падежа на всяка една от двете фактури
/15.02.2022г. и съответно 15.03.2022г./ до 27.05.22г. е в размер на 27.39 лв.
Няма спор, че е настъпил падежа по посочените две фактури и сумите по тях не са
платени до момента на подаване на заявление за издаване на заповед по чл.410 от ГПК,
както и към момента на предявяване на иска по реда на чл.422 от ГПК за установяване
съществуване на вземането на кредитора.
От приложената справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца е
видно, че на този абонатен номер с адрес в с. Буховци в определени периоди /по време на
летни отпуски или на Великденски празници/ има висока консумация на ел. енергия, напр.:
през м.07. и 08.2020г. общо 720 кВт./ч; за един месец – от 24.03. до 23.04.2021г. е 380
кВт./ч; от 22.06.2021г. до 15.09.2021г. е общо 1476 кВт./ч, както и около Коледните и
Новогодишните празници – в конкретния случай от 16.12.2021г. до 15.02.2022г. общо 5236
кВт./ч. През месеците извън посочените периоди консумацията на ел. енергия в обекта на
3
същия адрес е нулева.
От писменото заключение по съдебна техническа експертиза, прието от съда като
компетентно изготвено и обосновано, потвърдено в открито заседание от вещото лице инж.
П. П. се установи безспорно следното:
1. Обектът на ответника е захранен посредством въздушна кабелна линия. Няма
данни, кога е извършено първоначалното захранване на обекта. Процесният електромер е
монтиран на 25.10.2017 г. След този период няма данни за промяна в начина на захранване.
Може да се приеме, че през процесният период, обектът е бил свързан по описания в т.3.1
начин и е имало налични проводници и електромер. Абонатът е с прекъснато
електрозахранване от 10.03.2022 г. Прекъсването е извършено чрез разединяване на
захранващата линия от изхода на електромера..
2. СТИ монтирано за отчитане на консумираната от абоната електроенергия е
монофазен електромер тип AMS В1 В- FA1SDI, 5/60А, с фабр.№1127 0217 0393 4337.
Същият е монтиран в точката на измерване на 25.10.2017 г. Електромерът е с оценено
съответствие и не подлежи на вписване в регистъра на БИМ. През процесния период СТИ е
бил в срок на метрологична годност.
3. Присъединителните съоръжения на абоната допускат при пълно натоварване,
за период от 31 дни, да бъде доставена електроенергия в размер на 8556 kWh. Следователно
фактурираната в двете процесии фактури електроенергия може да бъде доставена до абоната
за процесния период 16.12.2021 - 15.02. 2022 г.
4. При проверката направена в счетоводството на „Енерго Про- Продажби“ АД,
се констатира, че към дата 15.02.2023 г. ответникът има две неплатени фактури с номера №
**********/24.01.2022 и №**********/23.02.2022. Освен двете фактури има неплатена
такса за прекъсване на захранването, в размер на 19 лв.
5. Видно от направените в т. 3.5 изчисления, левовата равностойност на
ел.енергията в процесиите фактури, е пресметната аритметично точно, съобразно
одобрените с Решение Ц27/01.07.2021 г от ДКЕВР цени за ел. енергия, мрежови услуги и
ДДС.
Предвид установената безспорна фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Ответникът като потребител на електрическа енергия не е изпълнил своите парични
задължения да заплати стойността на консумираната ел.енергия и услугата за
възстановяване на ел. захранването, както и обезщетение за забавата към момента на
подаване на заявление от кредитора на 09.06.2022г. за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК. Връчването на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК на длъжника в
заповедното производство по реда на чл.47 ал.5 във вр. ал.1 от ГПК предоставя
предявяването на 22.07.2022г. на иск от кредитора за установяване на вземането му към
момента на подаване на заявлението на кредитора за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК. Съществуване на вземането се установява по реда на чл.422 от ГПК към
4
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,
към него момент кредиторът предявява претенциите си.
По силата на чл.235 ал.3 от ГПК при постановяване на решението си, съдът взема
предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното
право.
Съобразявайки разпоредбата на чл.235 ал.3 от ГПК с оглед настъпилите факти след
предявяване на заявлението на 09.06.2022г. . по Ч.гр.д. № 737/2022г. по описа на РС-
Търговище и дори след предявяване на иска по чл.422 от ГПК – на 22.07.2022г. , а именно
погА.ване чрез плащане на 20.03.2023г. на вземането в пълен размер, на осн. чл.410 ал.1
т.1 от ГПК, съдът счита, че към момента на приключване на устните състезания в исковото
производство и постановяване на решението, предявеният положителен установителен иск
по чл.422 от ГПК е неоснователен, тъй като вземането е погасено чрез плащане и не
съществува.
Но доколкото с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на иска и
съществувалото вземане към момента на подаване на заявлението по Ч.гр.д. е погасено чрез
плащане обаче едва след завеждане на исковото производство по настоящото гр.д. №
817/2022г. , то направените в заповедното производство разноски в размер на общо 75 лв.
/25 лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение/, както и в исковото
производство в размер на общо 812.50 лв. /75 лв. – довнесена държавна такса; 312.50 лв. –
депозит за адвокатско възнаграждение на назначения особен процесуален представител на
ответника; 325 лв. – депозит за СТЕ; 100 лв. юрисконсултско възнаграждение/, на осн. чл. 78
ал.1 е дължимо.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от “ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление : гр. Варна – 9009, Варна Таурс – Г, бул. “Владислав
Варненчик” 258, представлявано от П. С. С., Я. Д. и Д. Д. – членове на УС, чрез
упълномощения юрисконсулт Е. М., против А. К. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес:
с. Буховци, общ. Търговище, ул. ******, представлявана чрез назначен особен процесуален
представител – адв. Л. М. от АК-Търговище , съдебен адрес гр. Търговище, ул. *****,
установителен иск по реда на чл.422 ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, а именно да се признае
за установено, че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед по чл.410
от ГПК – 09.06.2022г. съществува вземането за сумата от 1123.72 лв., представляваща
неплатена ел.енергия, за периода от 24.01.2022 г. до 23.02.2022 г., по фактури №
**********/24.01.2022 и № **********/23.02.2022г., сумата от 27.39 лв. представляваща
лихва за забава, ведно със законната лихва върху главницата от 09.06.2022 г. до изплащане
на вземането, по клиентски №: **********, за обект на потребление заведен с абонатен
номер аб.№: *********, находящ се на адрес с. Буховци, общ. Търговище, за които е
5
издадена заповед № 359/09.06.2022г. по Ч.гр.д. № 737/2022 г. по описа на РСТ, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА А. К. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Буховци, общ.
Търговище, ул. *****, представлявана чрез назначен особен процесуален представител –
адв. Л. М. от АК-Търговище, съдебен адрес гр. Търговище, ул. ***** ДА ЗАПЛАТИ на
“ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.
Варна – 9009, Варна Таурс – Г, бул. “Владислав Варненчик” 258, представлявано от П. С.
С., Я. Д. и Д. Д. – членове на УС, чрез упълномощения юрисконсулт Е. М., сумата от 75
лв., представляваща общо разноски в заповедното производство по Ч.гр.д. № 737/2022г. по
описа на РСТ и сумата в размер на 812.50 лв., представляваща общо разноски в исковото
производство по Гр.д. № 917/2022г. по описа на РСТ, на осн. чл.78 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6