Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно
заседание на осми октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
САНТИРОВ
мл. с. ЯНА ВЛАДИМИРОВА
при
участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка
Иванова гр. д. № 12958 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 177492 от 15.08.2020 г., постановено по гр. д. № 52004/2019 г. по описа на СРС, III ГО, 113 състав, е признато за установено по иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, че „А.9.“ АД дължи на „Г.С.“ ЕООД, сумата от 20 250 лв. – главница, представляваща неизплатено възнаграждение за периода м.11.2018 . – м.01.2019 г., дължимо по сключен договор за физическа охрана на обект от 31.08.2017 г., допълнен и изменен с анекс от 20.12.2017 г., анекс от 26.06.2018 г. и анекс от 28.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.05.2019 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 23.05.2019 г. по ч. гр. д. № 24324/2019 г. на СРС, III ГО, 113 състав. Ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 1 742, 50 лв. – разноски з първоинстанционното разглеждане на делото и разноски за заповедното производство в размер на 1 235 лв.
Срещу
постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответника „АНМ-98“
АД, с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е
необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Между страните по делото е сключен договор за физическа
охрана от 31.08.2017 г. на обект – административна сграда на „АТМ – ЦЕНТЪР“ АД,
находяща са в гр. София, бул. „******и надземен паркинг пред посочената
административна сграда. Спорно е обстоятелството относно изпълнението на
договора. По делото е оспорена представителната власт на лицето, което е приело
и подписало от страна на ответното дружество книжата във връзка с договорните
отношения между страните. Представената по делото покана рег. № 1/11.01.2019
г., както и протокол за сдаване на обект от 01.02.2019 г. не са подписани от
лице с нужната представителна власт за осъществяване на процесуалните действия
от страна на ответното дружество. Поканата за плащане е адресирана до
изпълнителния директор на ответното дружество, но не е получена от него. Счита,
че решаващият съд не е обсъдил всички доводи на страните, не е анализирал
всички доказателства по делото, не е спазил логическата последователност при
преценка на фактическите констатации, което е довело до грешно вътрешно
убеждение, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение.
Моли съда да отмени решението и да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира
сторените по делото разноски.
В срока
по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „Г.С.“
ЕООД. В проведеното открито съдебно заседание оспорва въззивната жалба. Моли
съда да потвърди обжалваното решение, като му присъди сторените по делото
разноски.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с установителен
иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.266, а.1 ЗЗД
вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че спрямо ответника е постановена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 24324/2019 г. по описа на СРС,
ГО, 113 състав, за сумата от 20 250 лв. – възнаграждения по договор за охрана
от 31.08.2017 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението до окончателното изплащане. Длъжникът е депозирал възражение срещу
постановената заповед. На 31.08.2017 г. между страните е сключен договор за
физическа охрана на обект, с предмет – извършване на невъоръжена охрана на
административна на „АТМ – Център“ АД, находяща се в гр. София, бул.
„Цариградско шосе“, 7-ми километър, ***и надземен паркинг пред
административната сграда на същия адрес, срещу месечно възнаграждение в размер
на 6 350 лв. без ДДС. Страните са подписали анекси към посочения договор
съответно от 20.12.2017 г., от 26.06.2018 г. и от 28.12.2018 г. С анекса от
20.12.2017 г. месечното възнаграждение е намалено на 5 500 лв. без ДДС, а с
анекса от 28.12.2018 г. възнаграждението е увеличено на 5 875 лв. без ДДС,
считано от 01.01.2019 г. На основание чл.25, ал.2 от договора същият е
прекратен едностранно от ищеца поради системно неизпълнение на задължението на
ответника за заплащане на уговореното възнаграждение, считано от 1.02.2019 г. На
същата дата страните са подписали протокол за сдаване охраната на обекта, който
е подписан от представител а ответника, без липси и забележки. Предал на ответника водения регистър за външни
лица, посетили охранявания обект за периода 25.05.2018 г. – 31.01.2019 г.
Считано от 01.02.2019 г. са прекратени трудовите договори на лицата, извършвали
охраната на посочения обект. Въпреки отправената покана ответникът не е погасил
задълженията си, чийто размер възлиза на 20 250 лв. – възнаграждения за
м.10.2018 г. – м.01.2019 г., за които са издадени описаните в исковата молба
фактури. Моли съда да постанови решение, с което да признае спрямо ответника,
че му дължи горепосочената сума, ведно със законната лихва, считано от датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Претендира
сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че многократно е сигнализирал ищца за неточно изпълнение на договорните задължения. Представената по делото покана рег. № 1/11.01.2019 г. не е подписана от лице с нужната представителна власт за осъществяване на процесуалния действия от страна на ответника. Същата не е подписана от изпълнителния директор на ответното дружество. С оглед на това счита, че предявеният иск е изцяло неоснователен. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска, като му присъди сторените по делото разноски.Въз основа на заявление от 02.05.2019 г., подадено от „Г.С.“ ЕООД, е постановена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 23.05.2019 г. по ч. гр. д. № 24324/2019 г. по описа на СРС, ГО, 113 състав, срещу „А.9.“ АД, за сумата от 20 250 лв. – неизплатено възнаграждение по договор за физическа охрана на обект от 31.08.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 02.05.2019 г. до изплащане на вземането и 1 235 лв. – разноски по делото, от които: 405 лв. – държавна такса и 830 лв. – възнаграждение за адвокат. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу постановената заповед, с която е заявил, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.
Ищецът е предявил искове за установяване на
вземанията си по исков ред в срока по чл.415, ал.4 ГПК.
На 31.08.2017 г. между страните по делото сключен договор за физическа охрана на обект,
по силата на който ищецът – изпълнител, сее задължил спрямо ответника –
възложил, да извършва невъоръжена охрана на административна сграда на „АТМ –
Център“ АД, находяща се в гр. София, бул. „Цариградско шосе“, 7-ми километър, ***и
надземен паркинг пред посочената административна сграда. Страните са се
съгласили, че охраната се осъществява с охранители, работещи на смени,
разположени на два поста. Единият пост ще извършва пропускателен режим на
паркинга за автомобили за времето от 07.30 ч. до 17.00 ч. на петдневна работна
смяна без почивни и празнични дни. Другият пост ще извършва пропускателен режим
на централния вход на офис сградата от 08.00 ч. до 20.00 ч. – дневна смяна, от
20.00 ч. до 08.00 ч. – нощна смяна и обходи на паркинга през нощта, съгласно
график, изготвен от изпълнителя.
Възложителят се е задължил да заплаща цена на услугата в размер на 6 350
лв. без ДДС, платима до 10-то число на текущия месец, срещу представена
фактура. Договорът влиза в сила в 08.00 ч. на 01.09.2017 г. и е безсрочен. В
чл.25, ал.2 от договора страните са предвидили като основание за прекратяването
му – по взаимно съгласие на страните.
Страните са подписали анекси към договора за
физическа охрана на обекта. С анекс от 20.12.2017 г. месечното възнаграждение е
уговорено в размер на 5 500 лв. без ДДС, а с анекс № 1 от 28.12.2018 г.
месечното възнаграждение е уговорено на 5 875 лв. без ДДС.
Съгласно подписания между страните приемо –
предавателен протокол на регистър за външни лица на обект „АТМ – Център“ АД на
31.01.2019 г. посоченият регистър е предаден на главния счетоводител на
ответното дружество и съдържа 100 листа.
Ищецът е изпратил до ответника покана рег. №
1/11.01.2019 г. за заплащане на възнаграждение в общ размер от 25 650 лв.,
както и сумата от 10 000 лв. в срок до 12.00 ч. на 30.01.2019 г. Писмото е
получено от ответното дружество, което е поставило на същото вх. №
42/14.01.2019 г.
На 01.02.2019 г. страните в производството са подписали
протокол за сдаване на обект, съгласно договор от 31.08.2017 г., като главният
счетоводител на ответника е посочил, че подписва протокола без липси и
забележки.
Съгласно фактура № 443/01.11.2018 г. стойността на
услугата за м.11.2018 г. по договор възлиза на 5 500 лв. без ДДС или 6 600 лв.
с начислен ДДС.
Видно от фактура № 446/03.12.2018 г. стойността на
услугата по договор за м.12.2018 г. възлиза на 5 500 лв. без ДДС или 6 600 лв.
с ДДС.
Съгласно фактура № 449/02.01.2019 г. стойността на
услугата по договор за м.01.2019 г. възлиза на 5 875 лв. без ДДС или 7 050 лв.
с начислен ДДС.
Представените по делото фактури са подписани от
двете страни по правоотношението.
От заключението на вещото лице Е.К.Й.-М.по
изслушаната пред СРС съдебно – счетоводна експертиза се установява, че
представените по делото фактури, посочени по – горе, са осчетоводени при
ответното дружество по надлежния ред.
Фактура № 443/01.11.2018 г. с
издател „Г.С.“ ЕООД е включена в
дневника за покупки за м.12.2018 г. Фактура № 446/03.12.2018 г. с издател „Г.С.“ ЕООД е включена в дневника
за покупки за м.12.2018 г. Двете фактури са декларирани пред ТД на НАП, офис
„Младост“ със Справка – декларация за ДДС вх. № 22151708205/14.01.2019 г.
Фактура № 449/02.01.2019 г. с издател „Г.С.“ ЕООД е включена в дневника за
покупки за м.01.2019 г. и е декларирана пред ТД на НАП, офис „Младост“ със
Справка декларация ца ДДС вх. № *********/14.02.2019 г. По трите посочени фактури
ответникът е ползвал данъчен кредит.
Съдът възприема изцяло заключението на вещото лице,
като компетентно дадено и задълбочено обосновано. Вещото лице е отговорило
точно и пълно на възложените задачи, използвало е относимите материали.
Експертното заключение не е оспорено от страните, изводите на вещото лице
изцяло кореспондират с останалите доказателства по делото, както и не са
ангажирани такива, които да разколебаят доказателствената му стойност.
От показанията на разпитания пред СРС свидетел С.С.Д.се
установява, че за периода м.01.2015 г. – м.01.2019 г. е работил като охранител
в ищцовото дружество. Не е чувал от свои колеги или от ръководството ответното
дружество да е имало забележки към някого от охранителите. Охраняваният обект
се намирал на бул. „Цариградско шосе“ ***. Същият съставлявал административна
сграда, в която имало офиси на фирми и паркинг. От ръководството на ответното
дружество през 2016 г. – 2018 г. са изплащани възнаграждения за Коледа и
Великден. Свидетелят е работил като охранител само на посочения обект. В
дневната смяна работел един охранител, а в нощната смяна – двама. По искане на
ответника нощната смяна също се намалила на един охранител. Всеки месец при
получаване на трудовите възнаграждения провеждали оперативки с изпълнителния
директор на ищцовото дружество. На същите не са повдигани въпроси за искания
или забележи от ответното дружество.
По делото е представен трудов договор № 44 от
17.10.2014 г., подписан между ищеца – работодател и С.С.Д.– работник, по силата
на който последният се е задължил да изпълнява длъжността „охранител“. Страните
са уговорили място на работа – бизнес сграда „Матрикс Тауър“, гр. София, ж. к.
„Малинова долина“, ул. „р. ******. С допълнително споразумение към посочения
трудов договор, подписано на 23.12.2014 г. страните са уговорили промяна на
мястото на работа – обект „АТМ Център“ АД, гр. София, бул. „Цариградско шосе“ ***,
7-ми километър. Със заповед № 92/01.02.2019 г. на изпълнителния директор на
ищцовото дружество, на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ трудовото правоотношение
на С.С.Д.е прекратено, считано от 01.02.2019 г.
Съдът възприема показанията на свидетеля Д., тъй
като е разпитан за обстоятелства, които лично е възприел. Показанията му са
логични и последователни, както и изцяло кореспондират с останалите събрани по
делото доказателства. Не са ангажирани такива, които да разколебаят
доказателствената им стойност.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната
жалба е депозирана в срока съответно по чл.259, ал.1 ГПК от легитимирана страна,
като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси, той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното решение е
валидно, като същото е процесуално допустимо.
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен
от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, при направено възражение от длъжника в срока по
чл.414, ал.2 ГПК, в рамките на установения в чл.415, ал.4 ГПК срок, в
приложимата към момента на завеждане на делото редакция. Целта на ищеца е да се
установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Ищецът основава претенцията си на вземане, произтичащо от
договор за физическа охрана на обект от 31.08.2017 г. и сключените анекси към
него. Наличието на облигационна връзка
между страните, възникнала по силата на посочения договор е безспорно в
отношенията между страните.
Ответникът своевременно е релевирал с писмения отговор на
исковата молба възражение за неточно изпълнение на поетите договорни задължения
от страна на ищеца, което поддържа и във въззивното производство. На основание
чл.154, ал.1 ГПК в доказателствена тежест на ответника е да установи това свое
възражение. В хода на първоинстанционното и настоящото производство не са
ангажирани доказателства в тази насока. Същевременно ищецът е доказал по
делото, че точно е изпълнил поетите договорни задължения. Представените по
делото фактури за дължимите месечни възнаграждения са двустранно подписани от
страните, при съставяне на протокола заседаване на обект, същият е подписан от
името на ответника без липси и възражения. Разпитания пред СРС свидетел Д.в
дава показания, че не са постъпили възражения и оплаквания от страна на
ответника във връзка с извършваната охрана на обекта.
Относно процесните вземания ищецът е съставил фактури,
обсъдени по – горе, за предоставени през м.10.2018 г. – м.01.2019 г.
охранителни услуги. Фактурите са надлежно осчетоводени при ответника, съгласно експертното
заключение на вещото лице по изслушаната в производството пред СРС съдебно -
счетоводна експертиза. Отразяването на разглежданите фактури в счетоводството
на ответното дружество, включването им в дневника за покупко - продажбите по
ДДС и ползването на данъчен кредит по тях представляват недвусмислено признание
на задължението на ответника и доказват неговото съществуване. В тази насока е
и формираната константна съдебна практика, формирана по реда на чл.290 ГПК,
относно доказателственото значение фактурите след тяхното осчетоводяване –
решение № 42 от 19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ВКС, II ТО, решение №
46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 454/2008 г., решение № 103 от 11.07.2014 г. на
ВКС по т. д. № 2334/2013 г., II ТО, решение № 114 от 26.07.2013 г. на ВКС по т.
д. № 255/2012 г., I ТО, решение № 47 от 8.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 137/2012
г., II ТО, решение № 30 от 8.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 416/2010 г., I ТО,
решение № 198/13.05.2016 г. по т. д. № 2741/2014 г. на ВКС, I ТО, решение №
121/21.07.2016 г. по т. д. № 3210/2015 г. на I ТО, решение № 96/26.11.2009 г.
по т. д. № 380/2009 г. на ВКС, І ТО; решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. №
991/2009 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 23/07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г. на
ВКС, ІІ ТО и др.
Жалбоподателят поддържа възражението си, че поканата с рег.
№ 1/11.01.2019 г., както и протокола за сдаване на обект не са подписани от
изпълнителния директор на ответното дружество. Изпратената до ответника покана
е с поставен входящ номер от ответника по установения от същия ред за това. Ето
защо следва да се приеме, че същата е достигнала до него. Следва да се отбележи
също така, че в договора страните са уговорили срок, в рамките на който
ответникът следва да заплати месечното възнаграждение за охрана, поради което
същият е поставен в забава с изтичане на уговорения срок, без да е необходимо
отправянето на покана от ищеца.
Протоколът за сдаване на обект от 01.02.2019 г. е подписан
от името на ответното дружество от главния счетоводител на същото, като в него
е удостоверено без липси и забележки. Липсата на забележи относно извършената
от ищеца охрана през разглеждания период се установява от извършените
осчетоводявания на процесните фактури по надлежния ред в счетоводството на
ответното дружество, като същото е ползвало и данъчен кредит за тях.
Независимо от изложеното следва да се отбележи, че за да не
бъде обвързан търговецът от извършените от негово име без представителна власт
действия, е необходимо същият веднага да се е противопоставил след узнаването,
съгласно нормата на чл.301 ТЗ. В доказателствена тежест на мнимо
представлявания търговец – ответника, е да установи, че веднага след узнаването
се е противопоставил на извършеното от негово име действие. В случая не е
налице противопоставяне от страна на търговеца. Напротив, същият признава
съществуването на задълженията към ищеца посредством надлежното осчетоводяване
на съставените фактури. С оглед на това и на основание чл.301 ТЗ следва да се
приеме, че търговецът е потвърдил извършените от негово име действия без
представителна власт.
По изложените съображения възраженията на жалбоподателя се
явяват неоснователни.
Предвид обстоятелството, че общият размер на задълженията
на ответника за периода м.10.2018 г. – м.01.2019 г. възлиза на 20 250 лв.,
предявеният иск се явява изцяло основателен.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението в
обжалваната част следва да се потвърди.
По разноските по
производството:
Тъй като ответникът
по жалбата не е доказал сторените във въззивното производство разноски, такива
не следва да му се присъждат.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 177432 от 15.08.2020 г., постановено по гр. д. № 52004/2019 г. по описа на СРС, III ГО, 113 състав.
Решението
не подлежи на касационно обжалване,
на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.