Решение по дело №187/2020 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 273
Дата: 20 август 2020 г. (в сила от 26 ноември 2020 г.)
Съдия: Ели Георгиева Скоклева
Дело: 20201510200187
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

20.08.2020

 

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                 Година                                Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Іс-НО

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

 15.07

 

2020

 
 


на                                                                                                       Година   

 

 
В закрито съдебно заседание в следния състав:

Председател     Ели Скоклева

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
        1.

 

 

Росица Ганева

 
         2.

 

 
Секретар:     

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

нах

 

187

 

2020

 
 


                                        дело №                                   по описа за                                    

 

Р  Е  Ш  И:

 

   ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 1-А-21 /13.01.2020г., издадено от директора на РИОСВ гр.Перник,с  което на осн.чл.157 ал.2 ЗУО  наложена имуществена санкция  в размер на 20 000лв. за нарушение по чл.156,ал.1 ЗУО на „Феникс Дупница“ ООД с ЕИК ********* и адрес на управление гр.Дупница, ул.“Разметаница“ №50, представлявано от  управителя К.И., като НАМАЛЯВА размера на санкцията от 20 000лв. на 15 000лв.

Решението подлежи на касационно обжалване, пред Кюстендилския административен съд, на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ АПК.

 

 

 

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

МОТИВИ: К.И., като управител на „Феникс Дупница“ ООД  обжалва наказателно постановление  № 1-А-21 /13.01.2020г.., издадено от директора на РИОСВ гр.Перник, с което е   наложена имуществена санкция на дружеството  в размер на 20 000лв. за нарушение по чл.156,ал.1 ЗУО. Прави оплаквания за незаконосъобразност на наказателното постановление, като излага доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила,както и че дружеството не е субект на горното нарушение  и иска отмяната на последното.

                   Представителя на АНО оспорва жалбата, излагайки съображения за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление.

                   Съдът, като взе предвид  доводите на страните и събраните по делото  писмени доказателства, преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

                   Дружеството жалбоподател осъществява търговска дейност по третиране/съхранение/ на отпадъци  на територията на „Южна  промишлена зона“ гр.Дупница ,на  площадки, които са вписани в съответното разрешително за осъществяване на горната дейност.

                   На 23.05.2019г.служители на РИОСВ гр.Перник извършили проверка на дружеството, при която било установено,че част от отпадъците са съхранявани извън определените с разрешителното площадки. В м.“Алачица“/извън регламентираните площадки/, землището на с.Джерман, били установени отпадъци в значителни количества.В  присъствието на управителя на дружеството, бил  съставен в констативен протокол № 332/23.05.2019г ,в който отпадъците били описани по кодове, а на дружеството било дадено предписание по реда на чл.113,ал.3 ЗУО да отстрани отпадъците в този имот в срок до 31.07.2019г.В протокола, управителя на дружеството е посочил,че ще направи писмени възражения срещу констатациите, но такива не са направени.

                   С писмо от 11.06.2019г./л.29/,управителят на дружеството –жалбоподател е уведомил АНО ,че са предприети действия по изпълнение на горното предписание,като част от отпадъците са отстранени, прилагайки и писмени доказателства за това.

                   На 13.08.2019г.поради възникнал пожар в този имот, била извършена последваща проверка, при която било установено,че даденото предписание не е изпълнено, като отпадъците не са отстранени.

                   С писмо ,получено от дружеството на 16.09.2019г., управителя на последното бил поканен за съставяне на АУАН на 22.08.2019г. На същата дата, бил съставен такъв № 21/2019г. за нарушение по чл.156, ал.1 ЗУО, в отсъствие на жалбоподателя, който не изпратил представител.

                   Въз основа на съставения АУАН ,е издадено атакуваното наказателно постановление, с което е наложена посочената по-горе имуществена санкция,  на осн.чл.157,ал.2 ЗУО.

                   Съдът прие за установена горната фактическа обстановка като даде вяра на показанията на актосъставителя и свидетеля по акта. Същите са установили нарушението на място, имат преки впечатления, като техните показания изцяло съответстват на събраните по делото писмени доказателства.

                   С оглед на така установеното, съдът счете,че жалбата е допустима. Същата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН от надлежна страна., а по същество е  частично основателна и съдът измени наказателното постановление, като намали размера на имуществената санкция, по следните съображения:

           Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на  АУАН, съставен от оправомощено за това лице.,видно от заповед №  РД-412/24.09.2019г. на министъра на околната среда и водите и заповед  №РД-60/16.06.2017г. на директора на РИОСВ гр.Перник. Неоснователно е възражението за липса на компетентност на наказващия орган, предвид,че същото е издадено от лице заемащо длъжността директор РИОСВ, съобразно изискванията на чл.157,ал.4 ЗУО.АУАН съдържа всички реквизити,визирани в чл.42 ЗАНН, а атакуваното НП е съобразено с изискванията на чл.57 ЗАНН .  

         Неоснователни са възраженията,че АУАН е съставен в нарушение на чл.40,ал.1 ЗАНН.Д, същият е съставен в отсъствие на представител на дружеството жалбоподател , но при спазване на изискванията на ал.2 на този текст,  след писмена покана, връчена лично на управителя, на която същия не се явил.

         Събраните по делото доказателства установиха,че дружеството жалбоподател е осъществявало дейност по съхранение на неопасни отпадъци /предвид посочените кодове в КП/ върху терен, който не е бил определен като площадка за съхранение за отпадъци дейност в съответното разрешително. На 23.05.2019г., съобразно правомощията си по чл.113,ал.3 ЗУО, контролните органи са дали писмено  предписание за отстраняване на тези отпадъци в срок до 31.07.2019г. Макар и да е предприело действия по изпълнение на предписанията/ част от отпадъците са били извозени, а за друга е имало сключен договор за извозването им/,дружеството  не е изпълнило горното предписание, което бездействие осъществява състава на нарушението по чл.156,ал.1 ЗУО и съответно ангажира отговорността му, предвидена в ал.2 на този текст.

 Доводите на процесуалния представител, че дружеството не е субект на горното нарушение, тъй като отпадъците са се намирали на терен, собственост на Община Дупница и  не са съхранявани от дружеството,поради което следва да се ангажира отговорността на кмета на общината, се опровергаха от писмените доказателства по делото.  Именно поради обстоятелството,че дружеството е съхранявало отпадъците на площадка, която не е вписана в разрешителното / като въпроса за собствеността върху тази площадка е ирелевантен за случая/, са дадени предписанията за  отстраняването им. Жалбоподателят не е направил възражения срещу тези предписания  и е предприел действия по изпълнението им-действия, които безспорно установяват,че въпросните отпадъци са били съхранявани от дружеството във връзка с търговската му дейност.

 Предвид,  че горния  текст, ангажира  безвиновната отговорност   на дружеството  като юридическо лице, то налице е и субективната страна на нарушението.

         При налагане на имуществената  санкция обаче, наказващия орган не е съобразил  изискванията на чл.27 ЗАНН, и е наложил предвидения в чл.156,ал.2 ЗУО максимален размер, като не е взел предвид,че са предприети действия по изпълнение на предписанията и част от отпадъците са били изнесени- смекчаващо отговорността обстоятелство, поради което съдът намали размера на имуществената санкция от 20 000лв. на 15 000лв.

         По горните съображения, съдът постанови решението си.