Р Е Ш Е Н И Е
№ 260113
гр. Пловдив, 09.07.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
апелативен съд, втори наказателен състав, в открито съдебно заседание
на единадесети май през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИХАЕЛА
БУЮКЛИЕВА
ВЕЛИНА АНТОНОВА
при участието на
секретаря ЕЛЕОНОРА КРАЧОЛОВА и в присъствието на прокурора БОЖИДАРКА ПОПОВА, като
разгледа докладваното от съдия Антонова НОХД /В/ № 182 по описа за 2021
г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХХІІІ от НПК.
Образувано е във връзка с постъпило искане
от осъдения А.З.М., депозирано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, за
възобновяване на делото, като в същото са били релевирани доводи за допуснато
съществено нарушение по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Изложени са
били и доводи във връзка с претендираното съществено нарушение по смисъла на
чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, а именно за явна несправедливост на наложеното
наказание. В искането са били посочени и аргументите в подкрепа на заявеното касационно основание. Претендира се за
изменение по реда на възобновяване на решението на втората инстанция, с което е била потвърдена присъдата на първия съд и
намаляване на наказанието на осъдения.
В съдебно заседание пред настоящия съд се поддържат
наведените доводи от страна на адв. В.Г. – служебен защитник на осъдения А.З.М..
Прeтендира се за явна несправедливост на наложеното
наказание поради
неотчитането на всички смекчаващи обстоятелства.
В съдебно заседание пред настоящия съд осъденият
поддържа изцяло доводите на своя защитник.
Прокурорът от Апелативна прокуратура – Пловдив
застъпва становище за неоснователност на искането, като намира че молбата за
възобновяване на производството по делото следва да бъде оставена без уважение.
Счита, че предвид динамиката на телефонните измами, значителните вредни
последици за уязвима жертва /възрастна дама/ и ниската
разкриваемост, не е налице претендираната от защитата явна несправедливост на
наказанието.
В последната си дума осъденият заявява, че иска
да му бъде намалено наказанието.
Настоящият съдебен състав счита, че искането на осъдения за ревизия на
цитираните съдебни актове /решение на ПОС и присъда на ПРС/ чрез изменение по
реда на възобновяването, е процесуално допустимо, тъй като е подадено от
процесуално легитимирана страна по смисъла на чл. 420, ал. 2 от НПК срещу
съдебен акт, подлежащ на възобновяване съгласно визираните в разпоредбата на
чл. 419, ал. 1 от НПК, в шестмесечния срок по чл. 421, ал. 3 от НПК, за искания
на осъденото лице.
Разгледано по същество, обаче, искането на осъдения е неоснователно.
С присъда № 45 от 12.02.2019 г. по НОХД № 4318/2017 г. подсъдимият А.З.М. е бил признат
за виновен в това, че на 08.09.2015 г. в град *, област *, в съучастие като
извършител с неустановено по делото лице, с цел да набави за себе си и за
другиго - неустановено по делото лице, имотна облага, е възбудил и поддържал
заблуждение у Е.Б.А. от гр. *, обл. * и с това е причинил имотна вреда - на Е.Б.А.
от гр. *, обл. *, в размер на 500,00 лева и на „*“ ЕООД гр. *, в размер на 575
260,70 лева - 278 000,00 евро (с равностойност към 08.09.2015 г. 543 720,74 лева) и 18 000,00 щатски
долара (с равностойност към 08.09.2015 г. 31 539,96 лева), като общата стойност
на причинената имотна вреда е в размер на 575 760,70 лева, като измамата е в
особено големи размери, представляваща особено тежък случай, поради което на
основание чл. 211, предл. първо,
вр. с чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, вр. с чл. 54, ал. 1 от НК е бил ОСЪДЕН на СЕДЕМ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален СТРОГ режим. На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК от наказанието
е било приспаднато времето, през което подсъдимият А.З.М. е бил задържан по
редна на ЗМВР и НПК, считано от 09.09.2015 г. до 04.05.2017 г. включително.
Въз основа на събраните по делото материали, двете инстанции по същество
приели за установено, че през лятото на 2015 г. осъденият А.М. публикувал обява
в интернет, че търси работа. С него се свързало неизвестно лице и му предложило
да извършва куриерски услуги. На инкриминираната дата го изпратило в *, за да
вземе пари и документи от възрастна жена и да ги занесе първоначално в *, а в
последствие дестинацията била променена на *. Възрастната жената заела, че М. е
„доктор“ от Здравната каса.
Без да уведоми надлежните власти, на 08.09.2015 г. осъденият пристигнал в *
в дома на пострадалата Е.Б.А., която живеела сама. Междувременно по телефона тя
била въведена в заблуждение, че внукът й претърпял пътен инцидент и следвало да
бъде опериран по спешност, тъй като единият му крак „го нямало“, а другият
трябвало да бъде спасен чрез „поставянето на скоби и пирони на гръбначния
стълб“. Тъй като пострадалата настоявала да бъдат уведомени родителите на внука
й, в телефонния разговор с нея се включила и неизвестна жена, която се
представила за „дъщеря“ й, като настояла да „събира каквото има“, защото внукът
й е „много зле“. Мнимият „д-р *“ заблудил пострадалата, че бащата на „пациента“
дава кръв, поради което не може да съдейства. Пострадалата се притеснила изключително
много, особено след като била загубила и съпруга си в пътен инцидент. Съобщила
на мнимия лекар по телефона, че разполага само с 500 лева, но в дома й се
намира металната каса на нейния внук – свид. А.Я.. Осъденият А.М. бил „инструктиран“
от непознатото лице по телефона да се легитимира като лекар. В дома на
пострадалата се представил като „докторът от Здравната каса“ и попитал за сейфа.
След като бил заведен до касата, вкопана в земята, започнал да прави неуспешни опити
да я отвори с инструменти, предоставени от пострадалата. Със сумата от 500
лева, която взел от пострадалата закупил юглошлайф и принадлежности за него.
Върнал се отново в дома на възрастната жена и с помощна на закупените инструменти
успял да направа отвор в предната част на сейфа, през който извадил от него 278 000
евро и 18 000 щатски долари собственост на фирмата на внука на
пострадалата. След това напуснал дома на възрастната жена. След известно,
когато с нея се свързала дъщеря и по телефона, пострадалата разбрала, че е
станала жертва на измама. Близките подали сигнал на телефон 112. В следствие на
предприетите действия по издирване на лицата, съпричастни към измамата, се стигнало
до залавянето на осъдения М., а с негово съдействие и на други лица на мястото,
където осъденият следвало да предаде част от парите на лица, ангажирани от
тези, които го били „наели“ по обява за случая. Част от парите били иззети от
дома на А.М. и в последствие също били върнати на правоимащите лица.
Не могат да бъдат споделени оплакванията на осъдения,
изразени в подадената до съда по възобновяване молба, че наложеното му с присъдата
на първия съд наказание се явява несправедливо.
Доводите във връзка с искането за възобновяване са
неоснователни.
На първо място следва да се вземе предвид, че
производството по делото е било разгледано в диференцираната процедура по т. 1
на чл. 371 от НПК, като е налице и второ по ред разглеждане на делото по
посочената процедура във връзка с отменителното решение по ВНОХД № 479/2017 г.
на ПОС, образувано само по жалба на подсъдимите, с което е била отменена
присъда № 20 от 30.09.2016 г. по НОХД № 108/2016 г. на Районен съд - * и делото
е било върнато за ново разглеждане на Районна прокуратура- *. При произнасяне
на присъдата от страна на втората по ред първа инстанция в мотивите на този
съд, споделени и от въззивния съд, е било посочено, че съобразно целите по чл. 36
от НК, на подсъдимия А.З.М., за извършеното от него престъпление по чл. 211,
пр. 1, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, следва да бъде
определено и наложено наказание „лишаване от свобода”, което с оглед
горепосочената правна квалификация е в граници от 3 до 10 години. При
индивидуализиране на наказанието на М. първият съд е отчел като смекчаващо
вината обстоятелство оказаното съдействие на полицейските служители за
разкриване на другия подсъдим и семейната му ангажираност, предвид наличието на
малолетни деца. Като отегчаващи отговорността обстоятелства е констатирал
лошите характеристични данни на подсъдимия на фона на установената съдимост,
съгласно която е бил осъждан многократно все за тежки умишлени престъпления –
против собствеността /преимуществено за грабежи/, както и против половата
неприкосновеност. За тях е бил наказван ефективно с лишаване от свобода, но
както са посочили инстанциите, тези наказания очевидно не са изиграли своя
поправително-превъзпитателен ефект спрямо подсъдимия, така щото да го мотивират
да приведе поведението си в синхрон със законовите норми. Като отегчаващи
отговорността обстоятелства, в светлината на механизма на реализация на
измамата, е отчел, че се касае за пострадало лице на преклонна възраст, над
което в продължителен период от време /часове/ е било осъществявано емоционално
издевателство, както от М., така и от съучастника му, които не са преустановили
и за миг да подклаждат страховете на възрастната жена относно живота и здравето
на внука й, водени единствено от мисълта за материалното си облагодетелстване.
В случая като утежняващо обстоятелство е отчел и реализираната при общност на
умисъла задружна престъпна дейност на М. и неустановеното лице - съизвършител. Не
е била оставена без внимание и изключително високата стойност на причинената имотна
вреда, която надхвърля многократно изискванията на квалификацията „особено
големи размери”, което също е преценено като отегчаващо отговорността
обстоятелство.
Според преценката на инстанциите наказанието на
подс. А.М. е следвало да се определи при превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства, което е обосновало извод за налагането му при условията на чл. 54,
ал. 1 от НК в параметри по-близки до установения от закона максимум. Втората по
ред първа инстанция е отчела и обстоятелството, че при предходното разглеждане
на делото - по НОХД № 108/2016 г. на Районен съд *, подс. М. е бил наказан с
лишаване от свобода за срок от седем години, а присъдата е била отменена при
въззивния контрол единствено по жалба на подсъдимите, като не е била
протестирана и обжалвана от страна на държавното и частното обвинение, поради
което и предвид забраната reformatio in peius го е осъдила на СЕДЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
По същите съображения първият съд не е наложил и по-лекото предвидено наказание
– конфискация. Втората по ред въззивна инстанция е отчела в допълнение и още
едно отегчаващо обстоятелство - изявения стремеж на М. за лично
облагодетелстване в контекста на това, че на същия не е била достатъчна
договорената с неизвестния извършител сума, поради което отклонил значителна
част от средствата, извадени от касата. Окръжният съд е възприел и изминалият
период от време от пет години, спрямо времето на извършване на деянието, като
допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство. При все посочените
допълнения, се е съгласил с крайния извод на първата инстанция по отношение на
размера на наказанието.
Що се касае до заявената явна
несправедливост на наказанието, мотивирана със семейния статус на осъдения и
оказаното от него съдействие на досъдебното производство, са били взети предвид
всички обстоятелства от значение за неговото определяне при условията на
предвидената законова санкция, като същото е било наложено малко над средния
размер по предвидената санкционна рамка /в случая средният размер на
наказанието лишаване от свобода е шест години и шест месеца/, при съобразяване
с конкретните смекчаващи и отегчаващи отговорността на осъдения обстоятелства.
Установените индивидуализиращи обстоятелства за личността на осъдения и за извършеното
деяние, не са нито многобройни, нито изключителни, поради което
законосъобразното определяне на наказанието лишаване от свобода на или близо до
законоустановения специален минимум от три години е неоснователно. При
индивидуализация на наказанието инстанциите са отчели всички смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства без да надценяват тежестта и значението
на някое от тях за сметка на останалите. Нито съвкупно, нито само по себе си
някое от отчетените обстоятелства не покрива изискването на чл. 55 от НК за
изключителност и извънредност, доколкото не надхвърля типичните смекчаващи
отговорността обстоятелства, нито пък по делото са били събрани доказателства
за наличието на многобройни такива. Не са налице обстоятелства, които да не са
взети предвид с оглед тяхната действителна тежест и значение за обществената
опасност на деянието и дееца, като никое от тях не е ценено във вреда на осъдения.
Няма и очевидно несъответствие между стореното с целите по чл. 36 от НК, поради
което не се налага да се проявява по-голяма снизходителност, особено при
обстоятелството че пострадалата от настоящия случай на измама се явява уязвима
жертва.
Във връзка с посочените съображения искането на
осъдения е НЕОСНОВАТЕЛНО и следва да се остави без уважение.
Предвид изложеното, липсват нарушения от
поддържаните в искането за изменение на въззивното решение и присъда по реда на
възобновяването, поради което същото следва да се остави без уважение.
Поради изложеното, Апелативен съд – Пловдив
РЕШИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А.З.М. за
възобновяване на ВНОХД № 1426/2020 г. на Окръжен съд – Пловдив и НОХД № 4318/2017
г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХXII н. с.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: