Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………/24.04.2019 г.
гр.
София
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10 състав,
в публично заседание на деветнадесети февруари две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Анелия Груева, като разгледа
докладваното от съдията т. дело № 3182
по описа за 2017 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по кумулативно предявени осъдителни искове с правно основание
чл.55, ал.1, предл. 3 ЗЗД и чл.86 ЗЗД от Ф.„Н.И.“ /ФНИ/, БУЛСТАТ ********, със
седалище и адрес на управление:***, срещу „Л.“ ООД, ЕИК ********, с адрес: ***,
за връщане на получени на отпаднало основание суми.
Претендира
се осъждане на „Л.“ ООД, ЕИК ********, да върне сумата от 111 300 лева, която
сума ищецът платил на ответника авансово по договор № ДФНИ М01/0005 от
20.11.2012 г. за финансиране на представен съвместно с Научно-изследователски
сектор при Технически университет - София /НИС при ТУ/ и проф. д-р инж. П.Б.,
научноизследователски проект № FFNN1PO -12-01386, класиран в националния
конкурс "Финансиране на фундаментални научни и научноприложни изследвания
в приоритетните области", организиран през 2012 г. в област
"Мултидисциплинарни изследвания с приложение в повече от едно приоритетно
направление". Претендират се и обезщетение за забавено плащане на горната
сума за периода от превеждането ѝ (22.11.2012 г.) до датата на подаване
на исковата молба (22.11.2017г.), ведно с начислената в периода след тази дата
законна лихва до окончателното събиране на дължимата сума.
Ищецът твърди,
че ответникът „Л.“ ООД е представил съвместен научноизследователски
проект № FFNN1PO -12-01386 с НИС при Технически университет и проф. д-р инж. П.Б.
пред Ф. „Н.И.“ в рамките на организиран през 2012 г. национален конкурс
"Финансиране на фундаментални научни и научноприложни изследвания в
приоритетните области". Проектът е допуснат и класиран от Временно-научна
експертна комисия (ВНЕК) в област "Мултидисциплинарни изследвания с
приложение в повече от едно приоритетно направление", с решение на Изпълнителния
съвет на ФНИ, което е одобрено от Министъра на образованието, младежта и
науката. Въз основа на това, между Ф. "Н.и.", от една страна, като
възложител, и „Л.“ ООД, „Научно-изследователски сектор при технически
университет - София, и проф. д-р инж. П.Б. (ръководител на научния екип), от
друга страна, като изпълнители, е сключен договор № ДФНИ М01/0005 от
20.11.2012г. за финансиране на съвместния им научноизследователски проект №
FFNNIPO-12-01386 за срок от 24 месеца и предоставяне на средства в размер на
300 000 лева. На 22.11.2012г., в изпълнение на договора, ФНИ извършил авансово
плащане за изпълнение на етап първи сума в размер на 111 300 лева по сметка на
ответника „Л.“ ООД. Междувременно, по постъпили сигнали за допуснати нарушения
от страна на ръководството на ФНИ при провеждане на конкурса, министър-
председателят разпоредил извършване на проверка, която констатирала
действително допуснати нарушения по конкурсната процедура „Финансиране на
фундаментални научни и научноприложни изследвания в приоритетни области - 2012
г.“, в това число и по проект № FFNNIPO-12-01386. С оглед на това, и на
основание чл. 99, ал. 1 от АПК, на 11.02.2013 г. министърът на образованието,
младежта и науката издал заповед № РД09-122/11.02.2013 г., с която отменил
утвърденото класиране на проектните предложения за финансиране от ФНИ, която
заповед впоследствие е влязла в сила с постановяване на решение №
7870/10.06.2014 г. от петчленен състав на ВАС по адм. д. № 4917/2014 година.
Ищецът счита, че с отмяната на индивидуалния административен акт, по силата на
който е сключен договор № ДФНИ М01/0005 от 20.11.2012 г., породените от него
последици са отпаднали с обратна сила, поради което и претендира връщане на
платените по този договор суми на ответниците на отпаднало основание.
Ответникът
„Л.“ ООД, призован при условията на чл.50, ал.2 от ГПК, не е заявявил становище
по иска.
Ищецът
е депозирал и писмени бележки по делото, с които поддържа направените с
исковата молба твърдения.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно
чл. 235 от ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи, намира за
установено следното от фактическа страна:
Видно
от протокол № 11 от 09.11.2012 г. от заседание на Изпълнителния съвет на Ф. „Н.и.“ (стр. 4 - 5
по делото),
е взето решение за класиране на проектните предложения според приложение 7
(стр.32 от делото) в област "Мултидисциплинарни изследвания с приложение в
повече от едно приоритетно направление", част от които е и проектното
предложение на ответника.
Въз
основа на това решение е сключен договор № ДФНИ М01/0005 от 20.11.2012г. (стр.
7 от делото) между Фобнд научни излседвания като възложител и Научно-изследователски
сектор при Технически университет - София /НИС при ТУ/, проф. д-р инж. П.Б. –
ръководител на научния екип и „Л.“ ООД, ЕИК ******** като изпълнители на
основание чл. 23, ал.1, т.2 и чл. 24 от Закона за насърчаване на научните
изследвания и чл. 16 от Правилника на Ф. н.и. за
финансиране на научноизследователски проект вх. № FFNN1PO – 12 - 01386, класиран в националния конкурс
"Финансиране на фундаментални научни и научноприложни изследвания в
приоритетните области", организиран през 2012 г. в област "Мултидисциплинарни
изследвания с приложение в повече от едно приоритетно направление".
Видно
от бюджетно платежно нареждане от 22.11.2012 г. в полза на Л. ООД е преведена
сумата от 111 300 лева (стр. 30 от делото) по ДФНИ М01/0005 от 20.11.2012 година.
Видно
от заповед № РД 09-122/11.02.2013 г. на Министъра на образованието, младежта и
науката, министърът, във връзка с доклад № 02.12-138/12 от 25.01.2013 г. на
дирекция „Главен инспекторат към МС, поради установени нарушения в работата на Ф.
„Н.и.“ при провеждане на НК „Финансиране на фундаментални научни и
научноприложни изследвания в приоритетни области“ - 2012 г., на основание чл.
99, т. 1 от АПК е отменил утвърденото класиране на проектни предложения за
финансиране от Ф.а, които са били предложени от Временните научно-експертни
комисии по „Педагогика“ и по „Мултидисциплинарни изследвания с приложение в
повече от едно приоритетно направление“. В заповедта са дадени указания, че
същата може да се оспорва в 14 –дневен срок, считано от датата на нейното
обявяване.
Не
се спори между страните, че с решение № 7870/10.06.2014 г. по описа на ВАС, 5-
членен състав – II колегия е отхвърлена жалбата на Научно-изследователски
сектор при технически университет - София, и проф. д-р инж. П.Б. -ръководител
на научния екип и на „Л.“ ООД срещу решение 14822/12.11.2013 г. по адм. дело
4146 по описа на ВАС, VII
отделение, с което е отхвърлена жалбата на Научно-изследователски сектор при
технически университет - София, и проф. д-р инж. П.Б. -ръководител на научния
екип и на „Л.“ ООД срещу заповед № РД 09-122/11.02.2013 г., в частта, с която е
отменено утвърденото класиране по проектно предложение, вх. № FFNN1PO – 12 - 01386.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Относно иска по чл. 55,
ал.1, пр. 3 ЗЗД
Страните
са обвързани от договор по чл. 29, ал. 4 (ред. ДВ бр. 83/22.10.2010 г., в сила
към момента на сключване на договора) от ЗННИ във връзка с реализация на
научноизследователски проект. Договорът е сключен въз основа на извършено класиране от органа по чл. 29, ал.
3 от ЗННИ, след конкурс, в който е бил
представен научноизследователският
проект.
Към
момента на сключване на процесния договор, в административното право на Р
България не съществува легално определение на понятието „административен
договор“.
Общото
понятие за административния договор е уреден за първи път със ЗИД на АПК (обн. ДВ,
бр. 74/2016), като преди това понятието легално е въведено със Закона за управление
на средствата от европейските структурни и инвестиционни Ф.ове, обн. ДВ, бр.
101/22.12.2015 г., но само в една ограничена хипотеза.
С
оглед спецификите на сключване на процесния договор от 20.11.2012 г. и
действащата към момента на сключването му правна уредба, съдът намира, че се
касае за предвиден в закона и осъществен смесен фактически състав, състоящ се
от административноправен елемент - решение на Изпълнителния съвет на Ф. „Н.и.”,
с което се определя проекта, който ще бъдат финансиран, и размера на
средствата, които се предоставят като финансиране (чл. 29, ал. 3 от ЗННИ),
което има характера на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21,
ал. 1 АПК, тъй като представлява волеизявление на административен орган, с
което се създават права и задължения и гражданскоправен елемент - договор за
финансиране, сключен между Ф. „Н.и.”, действащ чрез управителя си, и лицето,
спечелило конкурсната процедура (чл. 29, ал. 4 ЗННИ).
Актът
на администрацията по класирането предхожда сключването на договора с
административния орган, съответно юридическото лице, който той представлява
(чл. 13, ал. 1 от ЗННИ) и от този акт се поражда задължението на
административния орган да сключи договора. Съгласно договора, ответникът като научна
организация по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗННИ, заедно с другите двама
изпълнителни по договора, които не са страна по настоящото дело, се задължават да
осъществят научноизследователския проект (да изпълнят конкретна научна програма, с постигане
на предвидени в проекта резултати), а
ищецът – да заплати възнаграждение. Заплащането на възнаграждението е с
отпуснати целеви финансови средства, форма на насърчаване на научните
изследвания в страната, като част от провеждана държавна политика (чл. 1, ал.
1, чл. 4, ал. 1 и 2 и чл. 24 от ЗННИ).
Индивидуалния
административен акт в случая – решението на изпълнителния съвет по чл. 29, ал.3
от ЗННИ, е резултат от състезателна процедура по реда на ЗННИ за определяне на
съдоговорители по облигационни отношения на посочен от закона публичноправен
субект на функции по управление и разпореждане с имущество – парични средства.
Правните
последици на сключения гражданскоправен договор с административен елемент обаче
са изцяло гражданскоправни.
По
реда на чл. 99, т. 1 от АПК класирането на научноизследователския проект е
отменено от министъра на образованието, младежта и науката, като непосредствено
по-висшестоящ административен орган.
Спорен
е въпросът дали отмяната на утвърденото класиране, въз основа на което е
сключен договор с ответника в качеството му на изпълнител на класирания проект,
води до отпадане с обратна сила на основанието за получаване на плащането по
договора, каквито са твърденията на ищеца.
Следва
да се отбележи, че отмяната по чл.99 и сл. АПК е извънреден способ за контрол
върху влезли в сила индивидуални административни актове. Тя има ограничен
обхват - може да бъде извършена в ограничен период от време, по инициатива на
ограничен кръг правни субекти и на изчерпателно изброени основания. В настоящия
случай отмяната е мотивирана с наличие на обстоятелства по чл. 99, т. 1 АПК -
съществено нарушение на изисквания за законосъобразността на класирането, а
именно: финансираната област е определена в противоречие с Националната
стратегия за развитие на научната дейност (не попада в надлежно определените
приоритетни области, които е следвало да бъдат финансирани от държавата);
липсват критерии и ясни правила за провеждане на конкурсната сесия в посочената
област; прилаган е различен подход при назначаване на рецензенти за оценяване
на проектите.
Съгласно
чл. 105 АПК отмяната на административния акт по реда на извънредния способ за
контрол не засяга правата, придобити от трети добросъвестни лица. В останалите
случаи, а именно - спрямо адресатите на акта (вкл. и ответникът по настоящото
дело, който не е трето лице – аргумент от решение 10454 от 16.08.2010 г. по
адм. дело 12656/2009 г. на ВАС, V
отделение)
и спрямо третите лица, които не са добросъвестни, отмяната на акта ще доведе до
отпадане на вече породените правни последици.
Доколкото
се касае за индивидуален административен акт, по аргумент от ТР № 2
от 27.06.2016 г. по тълк. д. № 2/2015 г., ОСС на ВАС I и II колегия,
отмяната на индивидуален административен акт, дори и по реда на чл. 99 от АПК, действа
с обратна сила, т.е актът се счита отменен от момента на издаването му.
В
противен случай не би била налице необходимост от изрична правна уредба на
правата на третите добросъвестни лица в хипотезата на отмяна по реда на чл. 99
от АПК, каквато АПК съдържа – чл. 105 от АПК (такава уредба не е установена при
отмяната по пътя на инстанционния контрол, въпреки че тя също действа с обратна
сила, тъй като в общия случай актът поражда своите последици след приключване
на производството по обжалване). Действие занапред на съдебно решение за отмяна
на административен акт е предвидено единствено с разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК, но само по отношение на решенията, с които се отменят подзаконови
нормативни актове, какъвто не е настоящия случай.
Следователно,
с окончателното решение № 7870/10.06.2014 г. по описа на ВАС, 5 - членен състав
– II колегия, с което е отхвърлена жалбата срещу заповед № РД 09-122/11.02.2013
г., в частта, с която е отменено утвърденото класиране по проектно предложение,
вх. № FFNN1PO – 12 - 01386, с обратна
сила е отменен административноправния, предхождащ сключване на договора,
елемент от смесения фактически състав.
С
факта на отмяна на административният акт е отпаднала компетентността на Ф. Н.и.
чрез управителя си да сключи договор по чл. 29, ал.4 от ЗННИ, съответно да
взема решение за разпореждане със събраните средства в бюджета в рамките на
конкретната конкурентна процедура, които включват и бюджетни средства. Съдът
приема, че се касае за настъпила последваща невъзможност за изпълнение на
задълженията на една от страните по двустранен договор по смисъла на чл. 89 от ЗЗД, поради което и договорът следва да се счита за развален по право (аргумент
и от ТР от 28.06.2016 г. по т. дело 3/2014 г. на ОСГК на ВКС).
Настъпилата
правна невъзможност за изпълнение на задълженията на възложителя по договора
обосновава разваляне на същия в хипотезата на чл. 89 от ЗЗД – по право, без
никоя от страните да дължи предизвестие. Този извод не се променя от
обстоятелството, че сключеният между страните договор е такъв с продължително
изпълнение, тъй като задълженията и на двете страни се изпълняват в
продължителен период от време (двадесет и четири месеца). В случая не се
установява по делото наличието на пълно частично изпълнение на проекта или на
отдели негови етапи, нито надлежно приемане на част от изработката до датата на
развалянето.
При
развалянето на договора по право, считано
от 22.04.2014 г., с обратна сила,
и при липсата на изпълнение, на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, ответникът
дължи връщане на авансово получената сума от 111 300 лева.
Не
се твърди и не се доказва плащане. Поради това искът следва да се уважи изцяло.
Относно иска по чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД
Задължението
за връщане на получената без основание сума, възникнало по силата на закона в
тежест на ответника, е парично, поради което последният дължи на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Тъй
като законът не установява срок, в който задължението да се върне полученото без
основание, то лицето, което следва да върне полученото, ще изпадне в забава
след като бъде поканено от кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Още повече, че в
момента, към който се претендира обезщетението за забавено плащане (датата на
превеждане на средствата по първи етап по проекта), е било налице валидно
правно основание за имущественото разместване. Към този момент е невъзможно
ответникът да е изпаднал в забава, тъй като задължението за връщане на
полученото все още не е възникнало.
По
делото не бяха представени доказателства ищецът да е канил ответното дружество
да върне полученото на отпаднало основание, поради което ответникът не е
поставен в забава преди завеждане на делото. С оглед на този извод предявения
акцесорен иск за присъждане на мораторна лихва, начислена от датата на
превеждане на сумата по сметката на ответното дружество до датата на
предявяване на иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен като такъв.
При
този изход на спора, на ищеца се дължат разноски съобразно уважената част от
исковете, като се отчита и частичното прекратяване на делото с влязло в сила
разпореждане 21568/19.12.2018. по делото. На ищеца се дължат разноски в размер
на 4 425 лева – за държавна такса и 7826,82 лева – за адвокатско
възнаграждение.
Водим
от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Л.“
ООД, *** да заплати на Ф. „Н.и.“, с БУЛСТАТ ******** и със седалище и адрес на
управление ***, съдебен адрес:*** сумата от 111 300 лева по иск с оправно
основание чл. 55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД
- дадена на основание развален по право договор № ДФНИ М01/0005 от
20.11.2012 г. за финансиране на представен съвместно с Научно-изследователски
сектор при Технически университет - София /НИС при ТУ/ и проф. д-р инж. П.Б.,
научноизследователски проект № FFNN1PO -12-01386, класиран в националния
конкурс "Финансиране на фундаментални научни и научноприложни изследвания
в приоритетните области", организиран през 2012 г. в област
"Мултидисциплинарни изследвания с приложение в повече от едно приоритетно
направление, заедно със законната лихва от 22.11.2-017 г. до окончателното
заплащане на сумата и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК разноски по делото в
размер на 4 425 лева – за държавна такса и 7826,82 лева – за адвокатско
възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ ОТ Ф.
„Н.и.“, с БУЛСТАТ ******** и със седалище и адрес на управление ***, съдебен
адрес:*** СРЕЩУ „Л.“ ООД, *** иск по
чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата от
56 620,71 лева - лихви за забава
за периода 22.11.2012 г. – 22.11.2017 година.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: