№ 1238
гр. София, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Мария Яначкова
Кристина Филипова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20221000501130 по описа за 2022 година
С решение № 901295 от 13.12.2021 г. по гр. д. № 156/2020 г., ОС
Благоевград, ОСЪЖДА Народното Събрание на Република България да
заплати на А. Б. З. сумата от 25 160 американски долара, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 15.07.2019 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 12 777 щатски долара, представляващи
обезщетение за претърпени имуществени вреди от нарушение на правото на
ЕС.
С решението се ОТХВЪРЛЯ иска на А. Б. З. за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лв. от нарушаване на
правото на ЕС и искането за заплащане на законна лихва върху сумата от 12
777 американски долара, считано от 15.07.2019 г. до окончателното й
изплащане.
С решението се ОТХВЪРЛЯТ изцяло исковете на А. Б. З. против
Държавата, представлявана от Министъра на Финансите за заплащане на
сумата от 25 160 американски долара, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 15.07.2019 г. до окончателното й изплащане, както и на
сумата от 12 777 щатски долара, ведно със законната лихва върху нея,
1
считано от 15.07.2019 г., както и 5 000 лв. обезщетение за неимуществени
вреди от нарушение на правото на ЕС.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца А. Б. З.. Счита,
че неоснователно са отхвърлени исковите му претенции за солидарно
осъждане на Държавата за приетите за установени вреди. Подчертава, че
исковата претенция е предявена преди изменение на чл. 2в от ЗОДОВ и за
това тя е с правна квалификация чл. 4, § 3 ДЕС и може да се насочи или
срещу държавата или срещу процесуалният й субституент. Счита, че съдът не
е действал законосъобразно при определянето на надлежна страна, като се
позовава на практика – решение № 14 от 15.02.2021 г. по гр.д. № 5165/2016 г.,
ВКС. Моли решението да се отмени в обжалваната част, вкл. и в частта за
присъдени разноски.
Срещу решението е постъпила и въззивна жалба от Народното събрание
на РБългария. Намира решението за недопустимо спрямо него, тъй като е
недопустимо да се предявяват в едно или различни производство
едновременно искове за едни и същи вреди срещу Държавата и срещу
нейният процесуален субституент. Отделно намира, че искът срещу
Народното събрание е неоснователен и по подробно изложени аргументи
следва да бъде отхвърлен. Претендира обезсилване на решението или
неговата отмяна.
В писмени отговори ответникът Държавата, чрез министъра на
финансите оспорва жалбата на ищеца А. З. и тази на НС.
Представителя на Прокуратурата на РБ намира решението за
недопустимо.
Въззивните жалби са подадени в срок.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 2в от ЗОДОВ вр. чл. 4, § 3 ДЕС.
Ищецът А. Б. З. твърди, че бил осъден за престъпление по чл. 251, ал. 1
НК, като му било наложено наказание „лишаване от свобода“, както и
отнемане на недекларираните парични средства в размер на 25 160 щ.д.
Твърди, че отнемането на паричните средства е в противоречие с практика на
СЕС по Регламент № 1889/2005. Намира, че ответникът Народното събрание
на РБългария е бездействало тъй като не е съобразило националното
2
законодателство с актовете на Европейския съюз и така му е причинило вреда
в размер на отнетата сума. Твърди, че Държавата чрез орган на съдебната
власт е сформирала състав по наказателното дело при PC Свиленград, който
не е зачел примата на правото на ЕС и е приложил правни норми, които пряко
му противоречат. Твърди, че освен тези имуществени вреди, претърпял и
други, а именно – загуба на 12 777 щ.д., поради противоправното му лишаване
от възможността да се ползва от паричните средства. Отделно счита, че
претърпял неимуществени вреди, за чието обезщетяване претендира сумата
от 5000 лева. Моли посочените суми да му се заплатят солидарно от
Народното събрание и Държавата чрез министъра на финансите (съгласно
искова молба по адм.д. № 8182/19 г.), ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.
Ответникът Народното събрание счита, че държавата не може да
отговаря едновременно и солидарно, когато е посочен и неин орган, с чиито
действия или бездействия са причинени вредите. Поддържа, че действията на
Народното събрание във връзка със законодателната дейност не подлежат на
контрол от съдебната власт. Оспорва основателността на исковете, прави
възражение за изтекла давност.
Ответникът Държавата, чрез министъра на финансите, възразява срещу
допустимостта на иска, като намира, че надлежен ответник е Районен съд
Свиленград. Поддържа, че е недопустимо гражданският съд да извършва
контрол за правилността на постановени в хода на наказателното
производство и влезли в сила съдебни актове от наказателните съдилища.
Също счита, че Районен съд Свиленград е надлежен ответник, както и че
исковете са неоснователно, респ. погасени по давност.
Контролиращата страна Прокуратурата на РБългария оспорва исковете.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Няма спор, че ищецът З. е признат за виновен и осъден за престъпление
по чл. 251, ал. 1 НК, като заедно с наложеното наказание „лишаване от
свобода“ са му били отнети недекларираните парични средства в размер на
25 160 щ.д.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
3
правни изводи:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата. Процесното първоинстанционно решение е валидно, но
недопустимо.
Исковата претенция е с правно основание чл. 4, § 3 ДЕС вр. чл. 2в
ЗОДОВ.
Съгласно задължителните постановки на Решение на СЕС от 04.10.2018
г. по дело С-571/16 (по т. 5 от него) постановено по преюдициално запитване,
съгласно принципа за процесуална автономия (както и други – напр. решение
от 30 септември 2003 г., Kobler, С-224/01, EU:C:2003:513, т. 47), всяка
държава-членка може да регламентира процесуалния ред, по който да се
упражняват материални субективни права срещу държавата - за заплащане на
обезщетение за причинени имуществени вреди от неправилното прилагане на
общностното право от национален съд, действащ като последна инстанция, но
установените от националните законодателства изисквания във връзка с
поправянето на вредите не трябва да бъдат по-неблагоприятни от изисквания,
отнасящи се до подобни вътрешноправни искове (принцип на равностойност),
нито да бъдат уредени по начин, който прави получаването на обезщетение
практически невъзможно или прекомерно трудно (принцип на ефективност)
(решение от 26 януари 2010 г., Transportes Urbanos у Servicios Generales, С-
118/08, EU:С:2010:39, т. 31). Принципът на равностойност изисква всички
правила относно исковете или жалбите да се прилагат еднакво за исковете
или жалбите, основани на нарушение на правото на Съюза, и за сходни искове
или жалби, основани на нарушение на вътрешното право (решение от 15 март
2017 г., Aquino, С-3/16, EU:С:2017:209, т. 50). В съответствие с принципа на
ефективност националните процесуални норми не трябва да правят
практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата,
предоставени от правния ред на Съюза (решение от 15 март 2017 г., Aquino,
С-3/16, EU:C:2017:209, т. 52).
В националния правен ред е включена нормата на чл. 2в ЗОДОВ, която
съставлява специален ред за ангажиране на отговорност на държавата за
вреди от правораздавателна дейност на съдилища (причинени от достатъчно
4
съществено нарушение на правото на Европейския съюз). Нормата е приета с
ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г. и по характер е процесуална (урежда ред и
компетентността на съдилищата), поради което, ако това не е изрично
изключено, тя има действие и за заварените случаи. Както се приема от САС
(напр. влязло в сила решение от 13.12.2021 г. по гр.д. № 3062/21 г., 8 с-в),
правилото на § 6 от ПЗР на ЗОДОВ (ДВ, бр. 94 от 2019 г.) следва да се
тълкуват във връзка с принципа на равностойност и принципа на ефективност
от общностното право. § 6 гласи, че новоприетите норми се прилага за
предявените искови молби, подадени след влизането му в сила, а според ал. 2
неприключилите до влизането в сила на този закон производства се
довършват от съдилищата, пред които са висящи. Ако се приеме, че за
ищците, предявили исковете си преди изменението, общият ред е пътят им за
защита, а тези, предявили исковете си след изменението – трябва да използват
по-облекченият ред на ЗОДОВ, би се достигнало до поставяне на гражданите
в различно положение, като едните ще бъдат неоснователно привилегировани
и ползващи се от по-добри условия за защита на правата им. Това би
противоречало на принципа на равностойност. Всички ищци, претендиращи
обезщетение на търпени от тях вреди от правораздавателна дейност, следва да
могат да се ползват от облекчения ред, предвиждат по-ниска такса, обективна
отговорност (за разлика от виновната по чл. 49 ЗЗД) и пр. Ето защо следва да
се приеме, че по вече висящи искови производства, съдът, пред който те се
развиват, е родово и функционално компетентен да са произнесе по иска по
ЗОДОВ, с който се цели да се ангажира обезпечително-гаранционната
отговорност на държавата за причинени вреди от правораздавателна дейност
на съд, който е нарушил общностното право.
В т. 6 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, е
разяснено, че по исковете за обезщетяване на вреди, причинени на граждани,
пасивно легитимиран е държавният орган, с който длъжностното лице,
причинител на вредата, е в трудови или служебни правоотношения. Тези
органи са процесуални субституенти, като в материалноправен смисъл
имуществената отговорност се носи от самата държава. В случая, доколкото
се претендира обезвреда на щети, причинени от неправилно прилагане на
общностното право от съд, то именно последният се явява легитимираният да
участва като ответник процесуален субституент (в случая РС Свиленград).
Надлежната пасивна процесуална легитимация е една от абсолютните
5
процесуални предпоставки, обуславящи възникването и съществуването на
процесуалното право на иск, за наличието на която съдът следи служебно,
като той има и правомощие да указва на ищеца да насочи иска си към
правния субект, който притежава тази пасивна процесуална легитимация. В
случая това не е сторено. На основание чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК
първоинстанционното решение трябва да бъде обезсилено, а делото да се
върне на друг съдебен състав на ОС Благоевград за разглеждане на
предявения деликтен иск срещу надлежния ответник – PC Свиленград. Този
правен субект, а не държавата - чрез министъра на финансите, като
процесуален субституент, следва да участва в процеса, тъй като съдия при
този съд е постановил съдебния акт, който се твърди, че противоречи на
общностното право.
Така и в Определение № 60686/08.10.2021 г. на ВКС по гр. д. №
1703/2021 г„ Ш г. о., ГК, Определение № 60473/10.06.2021 г. на ВКС по гр. д.
№ 4570/2019 г., III г. о., ГК и пр.
След връщане на делото първоинстанционният съд следва да прецизира
исковата молба в няколко аспекта. На първо място следва да се уточни дали
ответникът Народно събрание е сочен за такъв в качеството му на
самостоятелно юридическо лице или ищецът е целял да ангажира
отговорността на държавата, чрез процесуалният й субституент, който е
обективирал поведение, несъобразено с общностното право. Съобразно
направеното от ищеца уточнение следва да се извърши преценка дали е
относима практиката на ВКС, закрепена в редица актове, разглеждаща
допустимостта на съединяване на искове срещу държавата и държавни
органи. (напр. решение № 249 от 15.01.2021 г. по гр. д. № 4069/2019 г., Г. К.,
ІV Г. О. на ВКС). На следващо място исковата молба е останала
неконкретизирана и в частта й относно периода, за който са претендирани
пропуснати ползи в размер на 12 777 щ.д. (ОС Благоевград не е посочил нито
в мотивите, нито в диспозитива данни за това).
Воден от изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 901295 от 13.12.2021 г. по гр. д. № 156/2020
г., ОС Благоевград.
6
ВРЪЩА делото на ОС Благоевград за разглеждане на предявения иск с
правно основание чл. 4, § 3 ДЕС срещу ответник с надлежна пасивна
процесуална легитимация - РАЙОНЕН СЪД - гр. Свиленград, от друг съдебен
състав.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7