МОТИВИ по  НАКАЗАТЕЛНО ОБЩ ХАРАКТЕР ДЕЛО  № 1964 по описа на Пловдивския окръжен съд за 2010 година

 

Пловдивската окръжна прокуратура е повдигнала обвинение спрямо подсъдимия Н.П.Е. и същият е предаден на съд  за извършено престъпление по чл.343, ал.3, предл.1-во, алтернатива 1-ва, б.”б”, предл.1-во, вр. ал.1, б.”в”, вр. чл.342, ал.1, предл.3-то от НК-  за това, че  на  30.8.2009г. в гр.П., в района на кръстовището на бул.”Пещерско шосе” и ул.”Момина сълза”,  при  управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Ауди” с рег. №РВ **** КА е нарушил правилата за движение  по пътищата - Закона за движение по пътищата /ЗДвП /:- чл. 5. ал.2, т.3; чл. 16, ал.1, т.3 ; чл. 21, ал.1  и по непредпазливост е причинил смъртта  на Р.Н.Н. /настъпила на 13.11.2009г./, като деянието  е извършено в пияно състояние / с концентрация на алкохол в кръвта на Е. от 1,59 промила/ .

Представителят на прокуратурата поддържа изцяло обвинението, със същата фактическа обстановка, описана в обвинителния акт и същата правна квалификация на извършеното. По отношение ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимия, с оглед провеждането на съдебното следствие по реда на глава ХХVІІ- ма, при условията на чл. 371 т. 2 от НПК, пледира да му бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на четири години, това наказание да бъде редуцирано съобр. нормата на чл. 58 а от НК в настоящата й редакция, след изменението с ДВ Бр. 26/2010 г. и да бъде наложено наказание в размер на две години и осем месеца лишаване от свобода, както и лишаване от право да управлява МПС за същия срок. Пледира изпълнението на наказанието от две години и осем месеца лишаване от свобода да бъде отложено при условията на чл. 66 от НК. Според прокурора налице са формалните изисквания на закона за приложението на  института на условното осъждане, а чрез приложението му може да бъде постигната специалната цел на закона.Пледира предявените спрямо подсъдимия граждански искове да бъдат уважени изцяло.

За съвместно разглеждане в наказателния процес бяха приети граждански искове, насочени спрямо подсъдимия, както следва:

Граждански иск,  в размер на 100 000,00 лева,  предявен от пострадалата Н.А.Н., спрямо подсъдимия Н.П.Е.,  претендирано обезщетение за претърпени  неимуществени  вреди- болки и страдания,  ведно със законната лихва върху посочената сума, считано  от 13.11.2009 г.  до окончателното й изплащане.

Граждански иск, в размер на 3 000,00  лева,  предявен от пострадалата Н.А.Н., спрямо подсъдимия Н.П.Е., претендирани имуществени обезвреди, ведно със законната  лихва върху тази сума, считано от 14.11.2009 г.  до окончателното издължаване на посочената сума.

Граждански иск,  в размер на 100 000,00  лева,  предявен от Н.А.Н.,  в качеството  на майка и законен  представител на И.Р.Н., спрямо подсъдимия Н.П.Е., представляващ  претендирани неимуществени  обезвреди- болки и страдания,  ведно със законната  лихва, считано  от 13.11.2009 год.  до окончателното  изплащане на посочената по-горе сума.

 Н.А.Н. и  И.Р.Н., представлявана от майка си и  законен  представител Н.А.Н., бяха конституирани като  граждански  ищци и частни обвинители по делото.Н.А. лично и чрез поверениците си пледира подсъдимият да бъде признат за виновен по възведеното му обвинение, да му бъде наложено наказание при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността му обстоятелства, като лишаването от свобода да бъде изтърпяна реално. Пледират  предявените граждански искове да бъдат уважени изцяло, в тежест на подсъдимия да бъдат възложени направените от гр. ищци и частни обвинители разноски.

Подсъдимият признава вината си, в хода на съдебното производство прави самопризнания  на всички факти от обвинителния акт и декларира съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Лично и чрез защитата си пледира за налагане на наказание при условията на чл. 58 а от НК, в редакцията му преди изменението с ДВ Бр. 26/2010 г. , която норма считат за приложима съобр. чл. 2 ал. 2 от НК. Искат изтърпяването на наказанието да бъде отложено по реда на чл. 66 от НК. По отношение на гражданските искове, предавени спрямо подсъдимия, пледират същите да бъдат уважени по справедливост.

Съдът, като анализира доказателствата по делото, направеното от подсъдимия самопризнание и обсъди изразеното от страните, намира , че самопризнанията на подсъдимия по фактите в обвинителния  акт и наличните по делото доказателства обуславят извод за безспорна  фактическа установеност на извършеното, идентична с  посочената в обвинителния акт, по който е образувано съдебното производство. Тя е следната:

 

Подсъдимият Н.П.Е. е правоспособен водач на моторно превозно средство, категории „В”, ”М”, „ВС” и „МТ”. Не е  наказван от контролните органи като водач на моторно превозно средство.

След 26.03.2009 г. подс. Е. е работел като полицай в сектор  „****” към VІ РУ на МВР, гр.П.

Пострадалият Р.Н.   също бил правоспособен водач на моторно превозно средство, категории: ”ВС” и „ЕМТ”. Наказван е четири пъти като водач на моторно превозно средство за периода от края на месец ноември 1997г. до края на месец октомври 2007г.

На 29.08.2009г. към 22 часа подс. Е. е посетил със свои познати питейно заведение в гр.Пловдив. Употребил  алкохол. Въпреки употребения алкохол, към полунощ на 29/30.08.2009г. подсъдимият посетил дискотека и престоят му там продължил до около 3 часа на 30.08.2009г.След това, с управлявания от него автомобил „Ауди” с рег. №РВ **** КА откарал в близост до дома й млада дама, с която се бил запознал по интернет и която не може да персонифицира. Там – в автомобила, пред жилището й, поговорили, тя се прибрала. Той потеглил с колата си. Около  6 ч. 20 мин. на 30.8.2009г. подс. Е.  управлявал  лекия си  автомобил „Ауди” с рег. №РВ **** КА и се движел по бул.”Пещерско шосе” в гр.Пловдив, в посока от изток на запад. Пътното платно било с асфалтова покривка, равно и сухо. Имало две платна  за движение  - северно и южно. Пътната маркировка между двете платна била с бяла  хоризонтална непрекъсната линия. Северното и южното пътни платна  са  били разделени с по две пътни ленти посредством бели  прекъснати  линии.

Пред лекия автомобил на подс. Е. се е движел лек таксиметров  автомобил, боядисан в жълто,  марка „Дачия” с рег. №РВ **** ВК,  управляван от пострадалия Р.Н.. Бил му предоставен  за управление на лизинг от търговско дружество лизингодател „Ти Би Ай Лизинг” - гр.Пловдив. Лизинговите вноски приживе  били редовно заплащани от пострадалия Н.. След пътнотранспортното произшествие от страна на наследниците на пострадалия  на лизингодателя са били заплатени изцяло и всички останали вноски за лекия автомобил. В лекия таксиметров автомобил не е имало пътник.

Автомобилът на обвиняемия се  движел в  южното платно, в лентите за насрещното движение  на автомобилите, със скорост от 120,28 км/ч. Пострадалият Н. предприел завой на ляво в района на кръстовището, което се е образувало между булевард „Пещерско шосе”  и  ул.”Момина сълза”. Двата леки автомобила в този момент се намирали на разстояние от около 53-54 метра един от друг. От този момент подс.Е. е възприел възникналата за него опасност на пътя. Скоростта на таксиметровия автомобил е била 23,40 км/ч. Таксиметровият автомобил , правейки маневра завой на ляво, навлязъл в насрещната лента за движение. Пресякъл траекторията на движение на движещия се в същата посока, след него, лек автомобил „Ауди”. Последвал удар на лекия автомобил „Ауди” в  лекия автомобил „Дачия”. Първоначалният контакт възникнал между предния десен край на лекия автомобил „Ауди” и  областта на ляво задно колело на лекия автомобил „Дачия”. След първия контакт последвало проникване на автомобилите един в друг, приплъзване на  предната част на автомобила „Ауди” в другия автомобил и същевременно завъртане на двата автомобила около мислена  вертикална ос. Последвало разделяне на двата автомобила. Лекият автомобил „Ауди” продължил движението си към лявата за него тротоарна настилка, навлязъл с предните колела в затревена площ  и спрял. Лекият автомобил „Дачия” се  установил в покой в средата на пътното платно.

Шумът от пътнотранспортното произшествие бил възприет от свидетели, които се насочили към двата автомобила за оказване на помощ. Същевременно е било съобщено на полицията и на „Спешна медицинска помощ”. Наложило се да бъде извикана група от „Гражданска защита”, за да може да бъде изваден подс.Е. от неговия автомобил, предвид  получените големи деформации  и по това  превозно средство.

Телесни увреждания  получили и двамата водачи.

Пострадалият Н. е бил приведен в болница в гр.Пловдив. Започнало незабавно лечение. След временно стабилизиране на здравословното му състояние, той  починал в болница на 13.11.2009 г.

Посочената фактическа установеност на деянието се установява по несъмнен и категоричен начин от:  направените по реда на чл. 371 т. 2 от НПК самопризнания от подсъдимия на фактите , описани в обстоятелствената част на обвинителния акт. Тези самопризнания се подкрепят изцяло от показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели-Т.Б., Т.Т.,К.А., И.А.,Т.Щ., В.Н.,Н.Н., М.П.,В.Н., които съдът  кредитира изцяло като добросъвестно дадени и взаимно допълващи се. В показанията на свид. Б., Н.Н., В.Н. и М.П. не се съдържат факти относно механизма на самото ПТП. Тези свидетели се явяват заинтересовани от изхода на делото, с оглед качеството им на пострадали, а за свид. Н.Н.- и на страна в настоящия процес. Но показанията им не са изолирани от другите налични по делото доказателства и като непротиворечащи им следва да бъдат възприети. Протоколите за разпитите на свидетелите в хода на досъдебното производство бяха прочетени и приети по делото по реда на чл. 283 от НПК . Съдът кредитира изцяло и показанията на свид. З.П., която е близка приятелка на Н.Н., била е кума на семейството, има преки впечатления от отношенията между пострадалия Н. и близките му преди злополучното събитие, а така също и от начина, по който те са преживели случилото се. Съдът кредитира изцяло и приложените по делото писмени доказателства- протокол за оглед на местопроизшествие  с приложен към него фотоалбум,  последващи протоколи за оглед на местопроизшествие от 10.09.2009 г. с приложени към тях фотоалбуми, протоколи за оглед от 12.09.2009 г., медицински документи на името на пострадалия и подсъдимия, справки за съдимост на пострадалия и подсъдимия, справки за нарушители за същите две лица от сектор КАТ при ОДП-Пловдив, документи относно  л.а. „Дачия”, удостоверения за гражданското състояние на пострадалия и за наследниците му, заверено копие от Решение № 8/24.01.2006 г. по бр.д.1001/2005 г. на ПРС,  служебна характеристика, справка НБД, Заповед № 30/23.03.2009 г. на МВР и типова длъжностна характеристика- касаещи подсъдимия Е..Посочените писмени доказателства съдът кредитира изцяло.

  По надлежния процесуален ред бяха прочетени и протоколите за разпит на подсъдимия, депозирани в хода на досъдебното производство, в качеството му на обвиняем.  Те съдържат елементи на частично самопризнание само в протокола за разпит от 08.02.2010 г. Подсъдимият е  признал формално вината си, но видно от съдържанието на този протокол, описва ПТП като резултат на внезапно предприета маневра „обратен завой” и заставане на автомобила на пострадалия напречно на неговия. По отношение на собствената си скорост на движение и движението си в лентата за насрещно движение подсъдимият Е.  не дава никакви обяснения.Ето защо съдът намира, че тези му обяснения съдържат само частично самопризнание, с акцентиране на факти, свързани с виновно поведение на водача на другия автомобил при описанието на случилото се. Подсъдимият в хода на съдебното производство направи пълни самопризнание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт- вкл. и на тези, премълчани от него или интерпретирани по начин, изразяващ в онзи / досъдебен/ етап на производството защитната му версия. Съдът намира, че самопризнанието на подсъдимия в съдебната фаза на процеса  относно всички основни факти на обвинителната теза, за разлика от първоначалните му обяснения, е съответно на наличните по делото доказателства и способите за тяхното изследване. Фактите относно скоростта на движение на двата автомобила, траекторията им на движение непосредствено преди и в момента на удара, извършените от всеки от водачите маневри, съдът намира за установени по несъмнен начин от наличните по делото обективни доказателства- отразеното в протоколите за оглед и изготвените по делото единична и тройна АТЕ.

В хода на досъдебното производство е била изготвена съдебно- медицинска експертиза № 580/2009г. / л. 51- 53 т. ІІ дос. производство/.Видно от заключението й към момента на изготвянето й- м. Х 2009 г.,  пострадалият е бил в безсъзнание, с множество травми, без възможност за прогнози относно изхода от това състояние. От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство СМЕ № 485/2009 г. на трупа на постр. Н. / л. 85-91 т. ІІ дос. произв./ е видно, че  причината за смъртта на пострадалия Н. има комплексен характер. В резултат на тежката черепно-мозъчна, коремна и гръдна  травми е последвало продължително залежаване в коматозно състояние с последвала пневмония. Черепно-мозъчната травма е довела до тежък оток на мозъка и на меките мозъчни обвивки. Всички първоначални увреждания и последвали усложнения са довели до остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност и се явяват основната причина за настъпилата смърт  на пострадалия Н..Телесните увреждания и настъпилата смърт на пострадалия се намират в пряка причинно-следствена връзка с пътнотранспортното произшествие.

Видно от заключението на СМЕ № 579/2009 г., приложена на л. 45-47 т.ІІ дос. произв./, при пътно транспортното произшествие  на подс. Е. са били причинени телесни увреждания: контузия на мозъка, контузия на гръдния кош и на корема, разкъсване на черния дроб, счупване в областта на десния крак.

По делото е приложен протокол за химическо изследване концентрацията на алкохол в кръвта на пострадалия- л. 63 т. ІІ дос. производство.Не е установено пострадалият Н. да е употребил алкохол или други вещества, влияещи на дейността при управление на лек автомобил.

За подс.Е. е установено от приложения на л. 59 т. ІІ от дос. производство протокол за извършена химическа експертиза на концентрацията на алкохол в кръвта му,  че съдържанието на алкохол в кръвта му е било - 1,59 промила.

В хода на предварителното разследване е била назначена и изготвена авто-техническа експертиза- л. 177- л. 197 т. ІІ дос. производство. Според заключението й сблъсъкът на двата автомобила е бил в южната лента на платното за движени, а именно- лентата за движение посока запад- изток. Преди сблъсъка скоростта на движение на л.а. „Дачия” е била 18 км/ч., а на лекия автомобил „Ауди”- не по- малко от 121 км/ч.В момента на удара лекият автомобил „Дачия” е изпълнявала маневра завой на ляво или обръщане на посоката за движение. Л.а. „Ауди” в същия момент  се е движел в посока от изток на запад, леко косо на платното в южната лента на движение. Ударът на лекия автомобил „Ауди”  в лекия автомобил „Дачия” е могъл да се предотврати  при  скорост от 50 км/ч  за лекия автомобил „Ауди”, независимо от наличието на 1,59 промила алкохол в кръвта  на обвиняемия Е., както  и при липса на предприета маневра от водачът на л.а. „Дачия” в този момент.

 

В хода на досъдебното производство е била изготвена и тройна АТЕ, приложена на л. 24-46 т. І от дос. производство. Според заключението й мястото на удара между двата автомобила е в южната лента за движение.Скоростите на движение на двата автомобила в момента на удара са били съответно 23,40 км/ч за л.а. „Дачия” и 120,28 км/ч. за л.а. „Ауди”. В момента на удара лекият автомобил „Дачия” е изпълнявал маневра завой на ляво или обръщане на посоката за движение. Л.а. „Ауди” в същия момент  се е движел в посока от изток на запад.Непосредствено преди ПТП л.а.”Дачия” се е движил с направление в посока „югозапад” , изпълнявайки маневра „завой наляво”, а л.а. „Ауди” се е движел в посока изток- запад, заемайки положение в насрещното за него платно за движение. Непосредствено преди удара водачът му- подс. Е. е отклонил посоката на движение /чрез волан/в посока югозапад / наляво/. Движението на л.а.а”Ауди” се е осъществявало в по- северната/ по- вътрешната/ лента. При установената концентрация на алкохол в кръвна на подсъдимия и при скорост на движение на управлявания от него л.а., в момента, в която той е видял опасността- предприетата маневра от страна на пострадалия, той се е намирал на около 53-54 метра от мястото на удара. В този момент не е имал техническа възможност да предотврати удара. Такава възможност би имал  при скорост на управлявания от него лек автомобил 50 км/ч. дори и при  алкохолната повлияностна подсъдимия, която е довела и до забавена реакция.Като причина за настъпилото ПТП вещите лица посочват същите, които са отразени в единичната АТЕ.

Съдът възприема изцяло заключенията на вещите лица, като задълбочено и добросъвестно изготвени, от лица с необходимите специални знания и опит, изследващи доказателствата по делото. Противоречията в заключенията на единичната и тройна АТЕ относно скоростта на движение на л.а. „Дачия” в момента на удара и извършваната от същия маневра в този момент са незначителни , но следва да се разрешат в полза на тройната АТЕ. В състава й участва и вещото лице, изготвило първоначалната експертиза. Тя изследва в един по- голям обем наличните по делото доказателства. Както бе отразено и по- горе, тези противоречия са незначителни. При изготвянето на тройната АТЕ вещите лица изрично подчертават, че всички възможни доказателства по делото , вкл. данните за употребени или не спирачки от подсъдимия преди удара анализират в най- благоприятния за подсъдимия вариант.

При посочената фактическа установеност на извършеното, съдът намира за установено по несъмнен и категоричен начин, че подс. Н.П.Е. е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните белези на престъплението, визирано в чл.343, ал.3, предл.1-во, алтернатива 1-ва, б.”б”, предл.1-во, вр. ал.1, б.”в”, вр. чл.342, ал.1, предл.3-то от НК, като на 30.08.2009 год. в гр. П., в района на кръстовището на бул. „Пещерско шосе” и ул. „Момина сълза”,  при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Ауди”, с ДК№ РВ **** КА е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 5, ал.2, т.3, чл. 16, ал.1, т.3 и чл. 21, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Р.Н.Н., която настъпила на 13.11.2009 год.,  като деянието е извършено в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия 1,59 промила на хиляда, установена по надлежния ред.

Безспорно е установено по делото, че именно подсъдимият Е. е управлявал лекия автомобил „Ауди”, с ДК№ РВ **** КА. Като лице, управляващо МПС, за него е съществувало задължението да спазва правилата за движение по пътищата.  Тези правила той е нарушил съзнателно, както следва:

Нарушил е предписанието на чл. 5 ал. 2 т. 3 от ЗДвП да не управлява ППС след употреба на алкохол. По делото е установено по надлежния ред, че подс. Е. е управлявал лекия автомобил с концентрация на алкохол в кръвта 1, 59 промила на хиляда. Деянието е извършено в пияно състояние. Съобр. Постановление № 1 от 28.IХ.1977 г. по н. д. № 2/77 г. на  Пленума на ВС, тъй като в Наказателния кодекс липсва легално определение на понятието "пияно състояние", такова не съдържат и  Законът за движението по пътищата и другите нормативни актове по неговото прилагане, деянието следва да се счита извършено в „ пияно състояние” когато по време на настъпване на общественоопасните последици в кръвта на водача се констатира алкохолно съдържание, не по-малко от 0,50%. При наличността на такава алкохолна концентрация, макар и да не е свързана с проявата на външни признаци на опиване, неговото психофизическо състояние е увредено и той не е пригоден да управлява моторно превозно средство.

Допуснато е и нарушение на чл. 16 ал. 1 т. 3 от ЗДвП, съдържаща забрана за водач на МПС да навлиза в лентата за насрещно движение когато пътното платно има четири и повече ленти за движение. От наличните по делото писмени доказателства и АТЕ-зи се установява, че в случая двете платна за движение- северно и южно, са били  с по две ленти за движение. Подс. Е., при движението си от изток на запад, е навлязъл в южната, насрещна му лента за движение и именно там е настъпило произшествието.Навлизането му в тази лента е по причини, които самият водач не обяснява и липсват доказателства, установяващи защо е предприел това поведение. Но е безспорно, че управляваният от него лек автомобил се е намирал в насрещната лента за движение още преди настъпването на ПТП.  Произшествието не би настъпило, ако в този момент пострадалият не е бил предприел маневра”завой на ляво”, с което е попаднал в траекторията на движение на лекия автомобил, управляван от подсъдимия. С това постр. Н. не е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. От една страна пътната маркировка и пътните знаци, видно от огледния протокол и приложения към него фотоалбум, не са разрешавали извършването на тази маневра от пострадалия.  Но при установеното по делото, че подсъдимият Е.  е навлязъл лентата за насрещно движение, при наличие на две такива в неговото платно и при липсата на препятствия в която и да е от тези две ленти, със скорост на движение над 120 км/ч, то наличието на лекия автомобил на пострадалия също в насрещната лента не е обстоятелство, съпричиняващо настъпилото ПТП. Поведението на Н. би било виновно- изцяло или като съпричинител за насрещно движещ се автомобил.  За да е налице съпричинителство следва да се направи извод, че при нарушението на правилата за движение по пътищата пострадалият е бил длъжен или е могъл да предвиди настъпването на вредоносния резултата/ небрежност / или , предвиждайки го, се е надявал да го предотврати/ самонадеяност/. От установеното по делото за начина на движение на лекия автомобил „Ауди” съдът счита, че не може да се вмени в задължение на пострадалия да е бил длъжен и да е могъл  да предвиди , че друг лек автомобил, движейки се след него, ще „ лети” в града със скорост не по- малка от 120 км/ч , движейки се в насрещната лента. Предприетата от постр. Н. неправомерна маневра не би имала никакъв отрицателен резултат при липсата на нарушения от страна на подсъдимия. Не е налице причинна връзка между това нарушение/ на пострадалия/ и настъпилото ПТП. Управлението на л.а. „Ауди” по посочения по- горе начин относно скорост и място на разположение върху пътното платно са обстоятелствата, довели до настъпването на ПТП. То не би настъпило както ако скоростта на движение  е била максимално разрешената в населено място- 50 км/ч., така и ако л.а. „Ауди” се е движел с установената по делото скорост, но в някоя от двете ленти за движение на собственото си пътно платно.

  Подсъдимият Е. е нарушил и чл. 21 ал. 1 от ЗДвП. Посочената правна норма забранява управление на МПС в населено място със скорост, превишаваща 50 км/ч. От наличните по делото доказателства е безспорно установено, че в момента на удара подс. Е. е управлявал автомобилът си със скорост 120,28 км/ч. Именно тази скорост, преценена наред с алкохолната му повлияност, е една от причините за настъпването на пътно транспортното произшествие. Кредитирането от съда авто-технически експертизи дават категорично становище, че при управление на лекия автомобил с максимално разрешената скорост от 50 км/ч. ударът би бил предотвратим.

  Пловдивският окръжен съд намира, че всяко едно от посочените нарушения на ЗДвП е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП. При него пострадалият Р.Н. е получил увреждания, несъвместими със живота. Макар смъртта му да е настъпила в един по- късен момент- на 13.11.2009 г., то от наличните по делото писмени, гласни доказателства и експертизи се установява по не пораждащ съмнения начин, че тази смърт е именно в резултат на телесните увреждания, причинени му при пътно- транспортното произшествие на 30.08.2009 г.

   Престъплението е извършено от подсъдимия по непредпазливост- същият не е искал настъпването на вредоносния резултат, но е могъл и е бил длъжен да го предвиди.

Причина за извършването му- грубо незачитане на установените правила за движение по пътищата.

 

  По вида и размера на наказанието:

С оглед провеждането на съдебното следствие по реда на глава ХХVІІ-ма от НПК, при хипотезата на чл. 371 т. 2 от НПК, съдът е задължен императивно от нормата на чл. 373 ал.2 от НПК да определи  наказанието при условията на чл. 58 а от НК. В производството се очерта правен спор относно приложимата разпоредба на този текст. Към момента на извършване на престъплението в редакцията до изм. с ДВ бр. 26/2010 г. , този текст е предвиждал императивно задължение за съда при разглеждането на делото по реда на глава ХХVІІ-ма, при хипотезата на чл. 372 ал. 4 от НПК, съдът да определи наказанието по реда на чл. 55 от НК. След изменението , в настоящата си редакция, чл. 58 а от НК урежда определянето на наказанието съобразно общите разпоредби на НК, след което императивното задължение се състои в намаляване на така определеното наказание с 1/3-та. Прокурорът и поверениците на гр. ищци и частни обвинители застъпват становище, че приложима е сегашната разпоредба на чл. 58 а от НК. Защитата изразява становище, че съобр. чл. 2 ал. 2 от НК следва да се приложи нормата на чл. 58 а от НК в редакцията, действаща към момента на извършване на престъплението, която се явява по- благоприятна за дееца.

Съдът счита, че нормата на чл. 58 а от НК, в редакцията й до изм. с ДВ бр. 26/2010 г.  урежда по по- благоприятен за подсъдимия начин определянето на наказанието. Тя съдържа забрана за налагане и на най- лекото наказание,  замяната му с по- леко при липсващ специален минимум, а когато законът предвижда такъв- определянето му под този минимум. Сегашната разпоредба на същия текст указва съдът да определи наказанието съобразно общите правила и едва тогава да го намали с 1/3.В настоящия казус, при отменената норма, съдът е бил длъжен да определи наказанието под предвидения минимум- три години лишаване от свобода и при липсата на предпоставките на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК. Наличието и на такива предпоставки би дало възможност на съда да определи наказанието лишаване от свобода  в по- малък от минимално предвидения размер- в случая от три месеца до две години единадесет месеца и двадесет и девет дни.  Действащата разпоредба на чл. 58 а от НК задължава съдът да определи наказанието съобразно разпоредбите на Общата част- т.е.  от три до десет години лишаване от свобода и да намали така определеното наказание с 1/3. При наличието на предпоставките на чл. 55 ал. 1 от НК съобр. чл. 58 а ал. 4 от НК съдът прилага само чл. 55 от НК, ако е по- благоприятен за дееца. С оглед изложеното, настоящият съд счита, че нормата, съдържаща императивната разпоредба за налагане на наказание под предвидения за престъплението минимум е по- благоприятна.  Конкретните индивидуализиращи отговорността на дееца обстоятелства във всички случаи се обхващат от съда при  преценката относно индивидуализацията на наказанието  и  в двете редакции на посочения текст. Така че нормата, съдържаща привилегията  деецът да бъде наказан с наказание, определено под най- ниския размер на предвиденото за престъплението , е по- благоприятна.

Спорът е дали нормата на чл. 58 а от НК е материално правна, в който случай  би следвало приложение и на  чл. 2 ал. 2 от НК, ако са налице основанията за това, или процесуално правна, в който случай няма обратно действие и следва да се прилага редакцията й към момента на постановяване на съдебния акт.

 Съдът намира, че нормата на чл. 58 а от НК е материално правна. В този смисъл е и задължителното за съда тълкуване на ВКС, дадено с Тълкувателно решение № 1/2010 г.  Макар същото да касае чл. 59 от НК, то съдържа указания, относно определянето принадлежността на дадена правна норма като материално правна или като процесуално правна. С него ВКС  дава тълкуване че „ Предметът на правните норми определя принадлежността им към съответен клон на правото. Процесуалноправни са нормите, които определят реда, начина, средствата, предпоставките, условията и пр., за установяване на предмета на наказателното право. Когато нормите уреждат въпроси, свързани с наказателната отговорност на лицата, с наказанието и с останалите последици от осъждането им, а именно: режим за изпълнение на наказанието лишаване от свобода, тип на затворническото общежитие и др., принадлежността им е материалноправна”.

Нормата на чл. 58а от НК е материалноправна не само защото нейното място е в Общата част на НК, но и защото тя урежда именно въпроси, свързани с наказанието- начинът на определянето му.Ето защо наказанието на подс. Е. следва да бъде определено по реда на отменената редакция на чл. 58 а от НК, на осн. чл. 2 ал. 2 от НК, тъй като се явява по- благоприятен за него закон. Наказанието лишаване от свобода следва да бъде определено под предвидения за това престъпление  специален минимум от три години лишаване от свобода.

При определяне размера на наказанието следва да се имат предвид като смекчаващи отговорността му обстоятелства младежката възраст, чистото съдебно минало. Не следва да се има предви като смекчаващо отговорността му обстоятелство направеното самопризнание. То е основание за прилагане на диференцираната процедура на съкратеното съдебно следствие, в най- благоприятната за него хипотеза на чл. 371 т. 2 от НПК и не може двукратна деецът да ползва привилегия от едно и също свое процесуално поведение. В настоящия случай съдът счита, че самопризнанието на дееца не следва да се има предвид като смекчаващо отговорността му обстоятелство и тъй като то не е последователно, изначално негово процесуално поведение. Както бе изложено в мотивите относно кредитирането на обясненията му, в хода на досъдебното производство самопризнанието на подсъдимия е частично,  обхваща авторството на деянието и употребата на алкохол, но не съдържа обяснение на причините относно навлизането му в насрещната лента и твърдение за движение с установената по делото скорост. За посочените  два факта, явяващи се основни в предмета на доказване, липсва самопризнание във фазата на досъдебното производство. Огегчаващите отговорността му обстоятелства са следните: 1.Изключително високата концентрация на алкохол в кръвта му. Установената съдебна практика предвижда наличието на по- тежко квалифициращия престъплението признак «пияно състояние» винаги, когато концентрацията на алкохол в кръвта на дееца е над 0,5 промила на хиляда. Конкретната алкохолна концентрация не е без значение при определянето на обществената опасност на деянието и дееца. Тя е една при наличието на минимално необходимото за определяне на извършеното като такова « в пияно състояние» - 0,5 промила на хиляда и значително по – висока , при наличието на алкохолна концентрация, трикратно надхвърляща минимално необходимата за тази  квалификация. В случая от доказателствата по делото се установява концентрация на алкохол в кръвта на водача  1, 59 промила на хиляда. Съдът намира, че не следва да се има предвид твърдението на повереника на гражданските ищци и частни обвинители, че тази концентрация е била значително по- висока при настъпването на ПТП, тъй като кръвната проба е взета в един по- късен момент.  Няма доказателства за по- висока алкохолна концентрация, тази е посочената в обвинителния акт и този факт подсъдимият е признал. Не следва да се има предвид и твърдението на подсъдимия, че е изпил само 100 гр. концентрат, около 22.00 часа- уиски. НК не предвижда като елемент от състава на престъплението количеството употребен алкохол. Пияното състояние  подлежи на установяване с всички допустими в НПК средства. В настоящия случай алкохолната концентрация е установена чрез вземане по надлежния ред на кръвна проба и химическото изследване на концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия. Тя е безспорна- 1, 59 промила на хиляда.

2. Като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се има предвид и не просто нарушаването от страна на подс. Е. на забраната на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП за управление на МПС от водач, с категория «В» на лек автомобил в населено място със скорост над 50 км/ч. Видно от доказателствата по делото тази скорост е била над 120 км/ч- над два пъти над пределно допустимата, надвишаваща дори ограничението за движение извън населено място и близка до максимално разрешената за движение по автомагистрала. Двежението на водача със законосъобразената скорост  би препятствало настъпването на ПТП, видно от обсъдените по- горе АТЕ-зи. И тук важи казаното по- горе, че  е налице не просто нарушение на цитираната норма от ЗДвП, а изключително грубо нарушение, разкриващо по- висока от обичайното укоримост на извършеното.

3. Като отегчаващо отговорността му обстоятелство следва да се има предвид и упоритостта, с която подс. Е. е извършил управлението на ПТП в пияно състояние. От доказателствата по делото е установено, че още при посещението си в първото заведение той е употребил алкохол, без да стори това във второто посетено завединие. След това е управлявал автомобила си както за придвижването между двете заведения, така и при превозването на непознатата му млада дама до дома й, в квартал, различен от този , в който е настъпило ПТП. Чл. 5 ал. 2 т. 3 от ЗДвП в настоящата му редакция, действаща и към инкриминирания по делото момент, запретява изцяло  управлението на МПС след употреба на алкохол, независимо от концетрацията на такъв в кръвта на водача. Тази забрана подс. Е. е нарушил трикратно   на инкриминираната по делото дата и едва при третото нарушение е настъпило ПТП. Противоправността на управлението на МПС и при първоначалните две такива за деня е безспорно установена от доказателствата по делото. Наличието й налага извод за проявена изключителна упоритост да се управлява МПС след употреба на алкохол. Деянието е с по- висока обществена опасност от обичайното едноактно управление , при което настъпва ПТП.

4. Като отегчаващо отговорността на дееца обстоятелство съдът намира и качеството на подсъдимия на полицейски служител. Това му качество се установява от наличните по делото писмени доказателства. Длъжностното му качество не е съотносимо към съставомерните признаци на престъплението.  Следва да се има предвид, че при спазване на принципа за равенство пред закона, лица, заемащи определени длъжности, имат много по- високи морални задължения от другите членове на обществото. Това са лицата, чиято професия или длъжност са свързани с установяването на неправомерно поведение  или  санкционирането на такова поведение. Към тази категория лица принадлежат служителите на МВР. Видно от приложената по делото / л. 59 т. 1 / типова характеристика, подс. Е.   е имал задължения  да « предотвратява и оказва съдействие при разкриване на престъпления». Извършването на престъпление от лице, изпълняващо въз основа на трудовото си правоотношение функции към недопускане извършването на престъпление от членове на обществото, е с по- висока от обичайната обществена укоримост на извършеното. Според чл. 172. ал.1 от ЗМВР „служителите на МВР полагат клетва за спазване на Конституцията и законите на страната и за лоялност към държавните институции в Република България”. Тази норма не просто прогласява по- високите изисквания към служителите на МВР при спазване на законовия ред в Република България. Тя съдържа задължение за полагане на клетва- вековно установено в народо-психологията ни свещенодействие, изразяващо съзнателното обричане да поемеш изключителни, надвишаващи обичайните ограничения в личния си живот и поведение. Очакванията на обществото ни към лице, положило клетва да спазва закона, независимо на какво законово основание, са много по- високи от очакванията към останалите членове на обществото. С  факта на  заклеването си лицето декларира пред всички останали осъзнатото си желание да бъде ангажиран в много по- голяма степен с дадените обязаности. В случая полицейските служители поемат задължение за много по- отговорно отношение към спазването на закона и морала и на първо място за недопустимост те да извършват закононарушения, за да имат право да изискват такова поведение от всички други. Съобразно цитираната по- горе  типова характеристика подс. Е.  е бил длъжен да спазва и Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Шофирането след употреба на алкохол с концентрация по-висока от допустимата по закон, като нарушение на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР е и дисциплинарно нарушение.  С оглед нарушението на чл. 176, ал. 2 от ЗМВР- норма съдържаща засилено изискване към начина на изпълнение функциите на държавната служба в МВР, следва да се приеме, че извършените подсъдимия  действия уронват  и престижа на службата, чиято основна задача е противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. В подкрепа на този извод е разпоредбата на т. 92 от Етичния кодекс, който гласи, че спазването на правилата на поведение, заложени в него и приети от всеки държавен служител, допринася за изграждането и утвърждаването на положителния образ на Министерството на вътрешните работи -Решение № 278 от 11.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3884/2009 г., III о.. В този смисъл е и Решение № 463 от 12.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3607/2008 г., III о., в което  са изложени мотиви , които не могат да не бъдат споделени и от настоящия съд, че управлението на МПС след употреба на алкохол и то в голямо количество, при извършено ПТП, безспорно уронва престижа на държавен служител, независимо на колко хора е станал известен случая, и, дали е станал и извън работно време.  Това е обстоятелство, допълнително отегчаващо отговорността на конкретния субект на престъплението, с оглед на конкретното му, несъставомерно качество .

При посочените по- горе индивидуализиращи отговорността на дееца обстоятелства, съдът намира, че е налице превес на отегчаващите такива както с оглед тяхната многобройност, така и с оглед  на по- високата от обичайните  при други подобни случаи тежест на деянието и дееца. При определяне на наказанието по общия ред, същото би било определено именно при превес на отегчаващите отговорността на дееца обстоятелства.  В настоящия случай, при категоричния извод за липсващи предпоставки за приложението на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК при разглеждане на делото по общия ред и приложимостта на тази норма само и единствено с оглед разпоредбата на чл. 373 ал. 2 от НПК, съдът намира,  че наказанието на подсъдимия Н.Е. следва да бъде определено при условията на чл. 58 а / отм./ във вр. с чл. 2 ал. 2 във вр. с чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК, при превес на отегчаващите отговорността на дееца обстоятелства. Съответно на деянието, дееца, индивидуализиращите отговорността му обстоятелства  и целите, визирани в чл. 36 от НК е наказанието от    ДВЕ ГОДИНИ И ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Съдът намира, че искането на представителя на държавното обвинение, защитата и подсъдимия за отлагане изпълнението на наказанието по реда на чл. 66 ал. 1 от НК не може да бъде удовлетворено. Формално са налице част от основанията за прилагане института на условното осъждане- подсъдимият не е осъждан до момента, наложеното наказание е под три години лишаване от свобода. Не е налице най- важната от кумулативните  предпоставки- да може да се направи извод, че целите на наказанието и преди всичко превъзпитанието на дееца могат да бъдат постигнати с приложението на този институт. Съдът счита, че при посоченото по- горе относно деянието и дееца, генералната превенция на наказанието категорично не би могла да бъде постигната без реалното му изтърпяване. Действително, за приложимостта на чл. 66 от НК законодателя отдава преимуществено значение на специалната цел, но без да елиминира напълно и генералната такава. Специалната цел на наказанието- да се поправи  и превъзпита осъденият към спазване на законите и добрите нрави, също не може да бъде постигната чрез прилагане на института на условното осъждане. Касае се за личност, извършила  множество и много груби нарушение на ЗДвП. Отегчаващите отговорността на дееца обстоятелства, подробно обсъдени по- горе, не дават възможност да се направи извод, че тази специална цел на закона може да бъде постигната с отложено изпълнение на наказанието. Изискването на закона наказанието да въздейства предупредително върху дееца и да отнеме възможността да върши друго престъпление също не би се постигнало. В подкрепа на този извод  е изложеното по – горе относно особеното му качество/ полицейски служител/, което не го е възпряло. Няма основание да се приеме, че един акт на отложено изпълнение на наказанието ще го възпре в по- голяма степен от положената клетва да спазва Конституцията и законите.Ето защо съдът счита, че на основание чл.  61, т. 3 и чл. 59, ал. 1, предл. последно от ЗИНЗС  наказанието от ДВЕ ГОДИНИ И ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА  следва  да бъде изтърпяно при първоначален ОБЩ режим в затворническо общежитие от открит тип.

За така извършеното престъпление се предвижда и кумулативно наказание лишаване от право да управлява МПС. За постигане целите на наказанието следва да бъде наложено и това наказание. Специалната и генерална  цел на наказанието ще се постигнат като на основание чл. 343Г, вр. чл. 343, ал. 3, предл. 1, алтернатива 1, б. Б, предл. 1, във вр.ал. 1, б. В, вр.чл. 342, ал.1, вр.чл. 37, ал.1, т. 7  от НК подсъдимият Н.П.Е. бъде лишен  от право да управлява МПС за срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. Наказание в по- нисък размер не би допринесло за постигане целите на наказанието.

Причина за извършване на престъплението- грубо незачитане на установените в обществото ни норми за поведение при управление на МПС.

 

По вида и размера на гражданските искове.

 

Гражданските искове, предявени от спрямо подсъдимия, са с правно основание чл. 45 и сл. от ЗЗД.

От наличните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че пострадалият- Р.Н. е съпруг на гр.ищец Н.А. и баща на  И.А.. Отношенията в семейството са били много добри, същият е бил грижовен съпруг и баща. Осигурявал е емоциоален комфорт и материално спокойствие на близките си, бил грижовен ,  работел на две места, имали планове за решаване на ежедневните и бъдещи проблеми. Съпругата му е понесла много тежко загубата му. Към момента на смъртта му детето му- И.Н., не е било навършило две години. Чрез причинената смърт  фактически е разрушено едно младо семейство. Съпругата и невръстното дете на жертвата съвсем внезапно и крайно нелепо са били лишени от опора в живота. Изживели са загубата тежко, а и трайно ще търпят страдания в бъдеще. Съгласно чл. 52 и вр. с чл. 45 ЗЗД, като взе предвид, че окончателно са лишени с деянието от подкрепата, закрилата и издръжката на своя баща и съпруг, както и че Р.Н. е жертва на виновното поведението на подсъдимия Е., съдът намира, че обезщетенията се явяват основателни за всеки от тях в пълния им предявен размер от по 100 000 лева за всеки, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.11.2009 год. до окончателното й издължаване.

Основателен и доказан се явява и гражданския иск, предявен от Н.А. спрямо подсъдимия за причинени й имуществени вреди. От наличните по делото писмени и гласни доказателства се установи, че същата е организирала  и заплатила погребението на съпруга си, на което са присъствали над 200 човека, както и последващите траурни церемонии. Разходите, пряко свързани с обгрижването на трупа и полагането му са в размер на 752 лв. Извън тях са разходите, свързани с  последващите погребението ритуали. Ето защо съдът намира за доказан претендирания размер на гр. иск за причинени имуществени вреди – 3 000 лв. , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.11.2009 год. до окончателното й издължаване. На основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият Н.П.  Е. следва да заплати на Н.А.Н. сумата от 600,00 /шестстотин/ лева – направени разноски по делото.

С оглед на постановената осъдителна присъда  и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият Н.Е., следва да бъде осъден  да заплати по сметка на Висшия съдебен съвет сумата от 1 120,00 лева – направени разноски по делото, както и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, в размер на 8 120,00 лева.

 

   Воден от изложеното, Пловдивският окръжен съд постанови присъдата си.

 

                                       Председател: