Решение по дело №3391/2022 на Районен съд - Варна

МОТИВИ към присъда по НОХД № 3391 по описа за 2022 г. на
Районен съд - Варна, ХХХVІI-и наказателен състав.

Подсъдимият Р. Д. Х. е предаден на съд по обвинение по чл.354а,
ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК:

За това, че на 18.08.2022 год. в гр. Варна, без надлежно разрешително
държал високо рискови наркотични вещества – марихуана с нетно тегло –
0.19 грама, със съдържание на активен компонент – тетрахидроканабинол -
8.38 %, на стойност – 1.14 лева, метамфетамин с нетно тегло 0,01 грама, без
установено съдържание на активен наркотично действащ компонент
метамфетамин, поради недостатъчно количество за анализ - на стойност 0.25
лв., всичко на обща стойност 1.39 лева., като случаят е маловажен.

Съдът разгледа делото по диференцираната процедура на гл.27 от
НПК.

На основание чл.371, т.2 от НПК подсъдимият признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът
прецени, че самопризнанията на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се
подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, поради
което с протоколно определение обяви, че при постановяването на присъдата
ще ползва самопризнанията, без да събира повече доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид това в хода
на съдебното следствие, на основание чл.373, ал.2 от НПК не е извършван
разпит на подсъдимия, свидетелите и вещите лица и не се събираха
доказателства за деянията, описани в обвинителния акт.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение.
Моли подсъдимият да бъде признат за виновен и предлага на съда, предвид
наличието на предпоставките по чл.78а. от НК, да освободи подсъдимия от
наказателна отговорност, като му наложи административно наказание.

Защитникът на подсъдимия Р. Х. - адв. М., ВАК счита, че са налице
1

условията за приложение на чл.9, ал.2 от НК и моли подсъдимият да бъде
оправдан, алтернативно моли да бъде приложена разпоредбата на чл.78а. от
НК.
Подсъдимият заявява, че разбира в какво е обвинен и се признава за
виновен, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно
следствие и е съгласен с тях. В дадената му от съда последна дума на
основание чл.297 от НПК, моли за налагане на наказание глоба в минимален
размер.

След преценка на самопризнанията на подсъдимия в съвкупност със
събраните доказателства, при условията на чл.371, т.2, вр. с чл.373, ал.2
НПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

За времето от 20:00 ч. на 17.08.2022 г. до 08:00 ч. на 18.08.2022 г.
полицейските служители при Второ РУ към ОД МВР – Варна, св.Д.Г. и св.
К.К. били назначени в наряд АП /авто патрул/ 213. При обход на района,
около 01:30 часа на 18.08.2022 г., намирайки се на бул. „Васил Левски“ в
гр.Варна, полицейските служители забелязали лице, което се намирало на
спирка „ХЕИ“.Като ги видяло то хвърлило нещо на земята. Св. К. спрял
патрулния автомобил на пътното платно, непосредствено до него.
Полицейските служители се представили и св.К. попитал лицето, какво е
това, което е хвърлил на земята, като го посочил. Лицето се навело към
земята, след което го взело и заявило, че е – марихуана. Полицейските
служители поискали лична карта и същия бил установен като – Р. Д. Х..

Подсъдимият Х. съобщил, че посоченото вещество представлява
марихуана и метамфетамин, които е закупил за лична употреба.
Същият предал посочените вещества на полицейските служители с
протокол за доброволно предаване от 18.082022 г. /л.6 от БП №955/2022 г. на
Второ РУ при ОД МВР – Варна/, след което бил задържан за срок от 24 часа и
бил отведен във Второ РУ-Варна за изясняване на случая.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа на самопризнанията на подсъдимия в хода на съкратеното съдебно
следствие на основание чл.371, т.2 от НПК, който признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Съдът прие, че
самопризнанията се подкрепят от събраните по надлежния процесуален ред в
хода на досъдебното производство доказателства, които са приобщени по
реда на чл.283 от НПК- от показанията на свидетелите Д.Г. и Г.Н., от
заключението по назначената физико-химическа експертиза, протокол за
2

оценка на наркотични вещества, както и от писмените доказателства,
приложени към ДП. Доказателствата са непротиворечиви и взаимно
допълващи се, като в своята съвкупност кореспондират на самопризнанието
на подсъдимия и установяват по безспорен начин описаната в
обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка.
Същевременно по делото липсват доказателства, които да разколебават
фактическите изводи на съда относно съответствието на направеното
самопризнание със събраните на досъдебното производство доказателства.

От заключението на назначената в хода на досъдебното производство
съдебно-химическа експертиза се установява, че иззетото от подсъдимия
представлява – марихуана с нетно тегло – 0.19 грама със съдържание на
активен компонент – тетрахидроканабинол - 8.38 %, на стойност – 1.14 лева.
Касае се за вещество, което има наркотично действие, няма легална употреба,
пазар и производство и е поставено под контрол в Списък на Приложение
№1- „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве,
поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина“ от Наредба за реда за класифициране
на растенията и веществата като наркотични във вр. с чл.3, ал.2 от Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, поради което се явява
високорисково наркотично вещество по смисъла на чл.354а. от НК. Иззетото
от подсъдимия вещество представлява метамфетамин – 0.01 грама без
установено съдържание на активен наркотичен компонент – метамфетамин
поради недостатъчно количество за анализ. Амфетаминовите производн са
под контрола на Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите: Приложение № 1, към чл.Д, ал.2 с растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от
злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина“, поради което се явява високорисково наркотично вещество по
смисъла на чл.354а. от НК.

От приложения протокол за оценка на наркотични вещества се
установява, че приобщеното като веществено доказателство наркотично
вещество е на обща стойност - 1,39 лв.

От приложения бюлетин за съдимост на подсъдимия се установява, че
същият е неосъждан.

Приложена е справка от ОД МВР – Варна, че по отношение на Х. е
водено – ЗМ №573/2021 г. на Второ РУ – МВР – Варна за деяние по чл.354а.,
ал.5, вр. ал.3, т.1, вр. чл.63, ал.1, т.5 НК и ДП № 554/2022 г. на Второ РУ,
водено срещу Х. по чл.354а., ал.5, вр. ал.3, т.1, вр. чл.26, ал.1 от НК,
3

приключило и изпратено на ВРП.

По въпроса за количеството и стойността на държаното наркотично
вещество, определящи случаят като маловажен, съдебната практика е
противоречива. Това се е наложило, т. к. не са налице абсолютни критерии за
квалифициране на едно деяние като маловажно, а това следва да се преценява
във всеки конкретен случай, като се вземат предвид всички смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, както и личността на подсъдимото
лице. В случая смекчаващи отговорността обстоятелства са съдействието за
установяване на престъплението, оказано в хода на досъдебното
производство, сравнително младата възраст на подсъдимият, тежкото
социално битово положение на подсъдимия Р. Х. .

При тези данни за личността на извършителят и за обективните
характеристики на деянието му, действително извършеното е съставомерно
по ал. 5 на чл. 354а. от НК. Съдебният състав прецени, че процесното деяние
разкрива сравнително ниска степен на обществена опасност в сравнение с
престъпленията от същия вид. Касае се за притежаване на малко количество
наркотично вещество, с ниска стойност. Държаното наркотично вещество е
било предназначено за лична употреба.

Деянието съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от
НК, тъй като с оглед незначителността на вредните последици и на другите
смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случай на престъпленията
от този вид. Обстоятелствата, които обосновават този правен извод се
свеждат до конкретни обективни признаци на самото деяние и до
обстоятелствата, свързани с личността на подсъдимия, които обсъдени в
съвкупност, разкриват по-ниска степен на обществена опасност. Степента на
обществена опасност следва да се преценява във всеки конкретен случай с
оглед степента на посегателство върху обществените отношения, обект на
престъплението.

Но въпреки, че съдът определя стореното деяние като маловажен
случай съобразно възведената квалификация по чл. 354а., ал. 5 от НК, не
приема, че са налице основанията на чл. 9, ал. 2 от НК.

Съдът намира, че в случая не са налице и предпоставките за
приложение на чл. 9, ал. 2 от НК. В разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, са
посочени обстоятелствата, които изключват обществената опасност на
деянието и респективно сочат, кога едно деяние е с явно незначителна
обществена опасност. Съгласно съдебната практика наличието на
4

малозначителност се определя от всички фактически обстоятелства, които се
отнасят до извършеното деяние. В случая от събраните по делото писмени и
гласни доказателства се установява, че деецът е осъществил от обективна и
субективна страна признаците на престъплението по чл. 354а., ал. 5 от НК.

Съществената разлика в двете хипотези на чл. 9, ал. 2 от НК се
изразява в това, че малозначително е това деяние, което не оказва
отрицателно въздействие на обществените отношения или неговото
въздействие е такова, че не ги застрашава, което изключва обществената му
опасност и оттам не се квалифицира като престъпление. Маловажният случай
по чл. 93, т. 9 от НК се характеризира с това, че деянието е общоопасно и на
общо основание съставлява престъпление, само че в сравнение с други прояви
от същия вид е по-малко тежко, докато деянието по чл. 9, ал. 2 от НК поради
липса или явна незначителност на обществената опасност въобще не е
престъпление.

За пълнота следва да бъде посочено, че всяко едно престъпление
трябва да е обществено опасно деяние - чл. 9, ал. 1 от НК, което да прави
обществено оправдано третирането на съответното поведение като
престъпление и да обоснове използването на средствата на наказателната
принуда за обществено приемливи. Действително с разпоредбата на чл. 354а.
от НК се защитават важни обществени отношения, свързани със здравето на
гражданите и преди всичко на младите хора, които преимуществено
употребяват наркотични вещества. Това обстоятелство е преценено от
законодателя при криминализиране на държането на високорисковите
наркотични вещества без надлежно разрешение.

Всички случаи на престъпления от този вид обаче следва да имат
определена степен на обществена опасност, която да не е явно незначителна и
да прави оправдано третирането им като престъпления (в този смисъл
Решение № 870 от 17.10.2005 г. на ВКС по н. д. № 242/2005 г., II н. о.,
Решение № 123 от 19.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 744/2009 г., НК, II н. о. и
др.).

На тази плоскост следва да бъде разгледано решение на ВКС № 362 от
15.07.2011 г. по н. д. 1776/2011 г. с което е изменено реш. по в. н. о. х. д №
475/2010 г. на АС - Варна, с което е прието, че въпреки, че подсъдимият е
осъждан за такова престъпление и е държал високорисково наркотично
вещество на стойност - 120, 90 лева, то деянието е съставомерно по ал. 5 на
чл. 354а от НК. ВКС е преценил, че в случая определящо за правната
квалификация на деянието е количеството и стойността на предмета на
престъплението, като един от обективните белези на деянието. Те не са
5

високи, както по отношение на количеството, така и по отношение на
стойността и е приел, че правната квалификация следва да е по чл. 354а., ал. 5
от НК въпреки, че лицето е осъждано за такова деяние и стойността е с пъти
по-голяма от настоящата. От това решение на ВКС могат да се изведат и
критериите за маловажност на деянието съобразно съставомерността му по
ал. 5 на чл. 354а. от НК.

Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо, неосъждано
физическо лице.

Изпълнителното деяние е осъществено и се изразява в държане на
високорисково наркотично вещество - марихуана с нетно тегло – 0.19 грама,
със съдържание на активен компонент – тетрахидроканабинол - 8.38 %, ,
метамфетамин с нетно тегло 0,01 грама, без установено съдържание на
активен наркотично действащ компонент метамфетамин, поради
недостатъчно количество за анализ , което е включено в приложение № 1 към
чл. 3, ал. 2 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата
като наркотични "Списък І – растения и вещества с висока степен на риск на
общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени
за приложение в хуманната и ветеринарната медицина".

Маловажността на случая се обуславя от една страна от
незначителната стойност на инкриминираните рискови вещества.

От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на
вината пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер
на деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици
и ги е искал. Умисълът на дееца е обхващал както обстоятелствата, че
упражняват фактическа власт върху наркотично вещество, от вид и със
съдържание, описани по-горе, така и че същите действия извършва по
отношение на високорисково наркотично вещество и без надлежно
разрешение за това.

По делото без противоречиво е установен характера на наркотичните
вещества. Те имат наркотично действие и са под контрол съгласно списък 1 и
списък IV на Единната Конвенция на ООН за наркотичните средства от 1961
г., ратифицирана от България. Съгласно Закона за контрол на наркотиците и
прекурсорите, посочените вещества са забранени за приложение в хуманната
и ветеринарната медицина. Ето защо, следва да се приеме, че с
горепосочените действия, той е осъществил по отношение на високорисково
наркотично вещество по см. на чл. 354а, ал. 5, във вр. ал.3, т. 1 от НК.
6

Доколкото по делото не се установи Р. Х. да е придобил или държал
високорисковите наркотични вещества, въз основа на лицензия за
придобиване, преработване, съхраняване и употреба на същата, издадена при
реда и условията на чл. 32 и чл. 35 от ЗКНВП и от органите по чл. 16 и чл. 18
от същия закон, то следва да се приеме, че с посочените действия е
осъществил незаконно, в нарушение на установения за това ред и без
надлежно разрешение за същото.

Причините за извършване на деянието са незачитане на правовия ред в
Република България.

За да определи наказанието на подсъдимия Х., съдът прецени
степента на обществена опасност на конкретното деяние и данните за
личността на извършителя и като взе предвид смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимия,
констатира следното:
Всичко установено и анализирано от съда, налага извод за по-ниска
степен на обществена опасност и морална укоримост и мотивира съдебния
състав да уважи претендиралия от защитата стремеж за социален интегритет
на подсъдимия Р. Х., независимо от негативните данни за личността на
подсъдимия, изведени от справката му за съдимост.

Изложеното даде основание на съдебният състав да приеме, че
извършеното покрива състава на чл. 354а., ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК.
Такова е било и становището на ОС - Варна: по ВНОХД № 86/2013 г., по
ВНОХД № 192/2021 г., по НОХД № 360/2022 г. по аналогичен казус, като
съдът е позовал решението си, воден от ниската стойност и количество на
предмета на престъплението, желанието на лицето за интегритет в
обществото, както и негативните данни за личността на подсъдимия.

Деянието е извършено от подсъдимия чрез действие при форма на
вината, пряк умисъл, при които той е съзнавал обществено опасния характер
на действията си, предвиждал е обществено опасните последици и е искал
тяхното настъпване.

В случая, исканото оправдаване, аргументирано с твърдяната
непрестъпност е основано на предложената теза за малозначителност на
деянието, изведена от предмета на престъплението ( количество и
икономическа стойност) - 0. 19 гр. на стойност 1. 14 лв. и 0. 01 гр. на
стойност 0. 25 лв., както и от положителните данни и възрастта на
7

подсъдимия - неосъждан и 19 годишен към момента на деянието.

Според настоящия състав обективните характеристики на
конкретното деяние не позволяват извод, че се касае за различно от
типичните за този вид престъпления. Ниската стойност и малкото количество
сами по себе си не са от естество да обусловят извод за малозначителност,
изключваща каквато и да е възможност за засягане на защитимите с този вид
престъпления обществени отношения. Показателно в това отношение е
Решение № 464/ 11.11.2013 г. по н. д. № 1414/2013 г., на ВКС, III н. о,
постановено по казус с предмет държане без надлежно разрешително
високорисково наркотично вещество - марихуана с нето тегло 0, 524 грама,
на стойност 3, 14 лева, макар и при по-различни от настоящия случай
характеристики на самия извършител.

Принципно обаче, относно първата хипотеза по чл. 9, ал. 2 от НК от
значение за изключващата обществената опасност, а от там и престъпния
характер на деянието малозначителност, личността на дееца не е от решаващо
значение (вж. Р № 157/01.08.2016 г. по н. д. № 490/2016 г., на ВКС, III н. о),
доколкото водеща е преценката за конкретната обществена опасност на
самото деяние. И това е така, понеже ".. малозначителността по начало се
свързва с обективните му характеристики и представлява негово
неюридическо, обществено - исторически обусловено качество" (вж. л. 41, №
369, уч. Наказателно право, Обща част, проф. д-р. И. Н., изд. 1992 г.).
Следователно, положителните данни за личността на дееца са извън обема на
значимите за преценката за малозначителност на деянието фактори, поради
което и липсват основания за подвеждането му под първата хипотеза на чл. 9,
ал. 2 от НК.

Положителни данни и младостта на дееца имат значение при
преценката за степента на обществената опасност на деянието, респективно
дали същата е явно незначителна. Казано иначе, са фактор при обсъждане
наличието за втората хипотеза на чл. 9, ал. 2 от НК. Преценявайки я обаче,
въззивният съд не намира, че в случая обществената опасност е явно
незначителна: нито обективните параметри (касае са различни по вид
наркотици), нито субективните такива (отношението на дееца към общите
забрани свързани с наркотиците и явното им пренебрегване, не само чрез
установеното държане, но и при предприетото след употребата им
управление на МПС) позволяват подобно заключение.

При определяне вида и размера на наказанието.

Съдът намира, че в случая са налице предпоставките по чл.78а. от
8

НК, а именно:

- за престъпление по чл.354а, ал.5, вр. с ал.3 от НК законът предвижда
наказание глоба до 1000,00 лева;
- обвиняемият не е осъждан за престъпления от общ характер
(реабилитиран е) и са отпаднали пречките за приложението на чл.78 а от НК;
- от престъплението не са причинени имуществени вреди
- не са налице отрицателните предпоставки, предвидени в чл.78а, ал.7
от НК, изключващи приложението на алинеи 1- 6.

Предвид изложеното съдът прие, че подсъдимият Х. следва да бъде
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по реда на чл.78а. от НК. При определяне на наказанието на
подсъдимия съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства
направените самопризнания в хода на досъдебното производство, както и
значителния период от време, през който обвиняемият не е извършвал
противообществени прояви. Като отчете и обстоятелството, че обвиняемият е
безработен и няма данни да реализира доходи, доколкото глобата следва да
бъде съобразена с имущественото положение на дееца, съдът намира, че
наказанието следва да бъде определено в размер на законоустановения
минимум, а именно 1000.00 /хиляда/ лева. Така определеното наказание не
надвишава размера на наказанието глоба, предвидено за извършеното
престъпление и съответства на разпоредбата на чл.78а., ал.5 от НК.

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимия Х. да
заплати в полза на държавата сумата от 127,19 лева, представляваща
направени в хода на досъдебното производство разноски, които следва да
бъдат заплатени по сметка на ОД МВР – Варна.

На основание чл. 354а., ал. 6 от НК съдът отне в полза на държавата
вещественото доказателство – 1 бр. запечатан плик, с печат на БНТЛ при ОД
МВР – Варна, с надпис "ВД - опаковки от наркотични вещества", което след
влизане на присъдата в сила следва да бъде унищожено, на основание чл.
112, ал. 2 от НПК.

9

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ при ВРС:
10

Номер на акта:	1181
Дата:	6 септември 2022 г.
Съдия:	Пламен Димитров Караниколов

Дело:	20223110203391
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	29 август 2022 г.

Решение по дело №3391/2022 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите