№ 948
гр. Плевен, 13.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на тринадесети
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА АЛ.
ЦАРИГРАДСКА
при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА
и прокурора Н. В. П.
Сложи за разглеждане докладваното от ВЛАДИСЛАВА АЛ. ЦАРИГРАДСКА
Наказателно дело от общ характер № 20244400200034 по описа за 2024
година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
За ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН се явява прокурор Н. П..
ОБВИНЯЕМИЯТ М. Н. Д., редовно призован по телефон, се явява лично
и с адв. Д. Г. от САК.
ОБВИНЯЕМИЯТ Й. Г. Ц., редовно призован по телефон, се явява лично
и с адв. Л. Ч. от Адвокатска колегия – гр. Плевен.
ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ М. Н. Д.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Ч.: Да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ Й. Г. Ц.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за даване ход на
делото в днешното съдебно заседание, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА постъпилото в съда на 07.11.2024г. определение на VI
състав на Съда на ЕС, постановено по преюдициално дело С-241/2024г., с
1
което отправеното преюдициално запитване от настоящия състав на съда е
обявено за недопустимо. Постановеното определение е станало и фактическо
основание за възобновяване на настоящото производство, образувано по повод
внесените споразумения от Окръжна прокуратура – Плевен за решаване на
наказателното производство спрямо М. Д. и Й. Ц..
ДОКЛАДВА постъпилата след насрочване на делото в открито съдебно
заседание молба от адв. Г. за изменение на мярката за неотклонение на М. Д.
от „Домашен арест“ в „Подписка“.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо Председател, през декември 2023 година
с други защитници постигнахме споразумения, които внесохме за разглеждане
пред настоящия състав, които споразумения обаче в последствие съгласието за
тяхното подписване беше оттеглено от самите обвиняеми. Така че в случая
следва да се произнесете, като прекратите настоящото производство и върнете
делото на прокуратурата за продължаването му по общия ред, тъй като без
съгласие на обвиняемите такова споразумение очевидно не може да бъде
одобрено.
АДВ. Г.: Уважаема г-жо Председател, аз също поддържам и моята
внесена молба за прекратяване на настоящото производство поради причина,
че не поддържам споразумението, което е подписано от друг защитник на моя
подзащитен, без да е правен отвод относно моето встъпване в досъдебното
производство. Поддържам това становище и продължавам да твърдя, че
въпросното споразумение е внесено при съществени процесуални нарушения,
които засягат правото на защита на моя подзащитен и аз не мога да го
поддържам поради тази причина. При всички случаи М. Н. Д. също е
направил лични изявления и по същите причини, че не поддържа внесеното
споразумение. Налице е такова процесуално нарушение, което е отстранимо и
следва да бъде отстранено, защото аз не съм призовавана за предявяване на
материалите по разследването. По данни на моя подзащитен на него към
момента на подписване на споразумението и само с тази уговорка, тези
материали са му предявени формално. Бяхме формулирали искане
предявяване да бъде извършено на защитата в присъствието на обвиняемото
лице в прокуратурата. Не беше пристъпно към такива процесуални действия.
Поради тази причина Ви моля да прекратите и върнете делото на прокурора.
ОБВИНЯЕМИЯТ М. Н. Д.: Изцяло съм съгласен с казаното от адв. Г.. И
2
аз искам същото - делото да се върне в досъдебна фаза.
АДВ. Ч.: Уважаема г-жо Председател, моето становище е сходно с
говорилата преди мен колежка Г., както и прокурор П.. Смятам, че и моят
подзащитен Й. Ц. е съгласен делото да се гледа по общия ред, отказал се е от
това споразумение, аз не съм участвал при подписване и определяне на
наказанието, но според мен то се явява изключително тежко. За това Ви моля
да прекратите производството и да върнете делото на прокурора.
ОБВИНЯЕМИЯТ Й. Г. Ц.: Съгласен съм с адв. Ч.. Не искам делото да се
решава със споразумение.
СЪДЪТ, като изслуша становищата на страните прие следното:
Към настоящия момент в съда са внесени две споразумения за решаване
на делото в досъдебното производство, постигнати между прокурора и всеки
един от двамата подсъдими. Със споразуменията относно всеки от двамата
подсъдими са били решени въпросите, поставени от процесуалния закон, като
са били уговорени и съответни наказания за обвинението по чл. 321, ал. 3, т. 2
от НК и за още седем престъпления, представляващи различни
квалифицирани състави на трафик на хора.
В хода на образуваното съдебно производство, настоящият състав на
съда на основание чл. 150, ал. 2 от Конституцията на Република България
първоначално сезира Конституционния съд с искане за установяване на
несъответствие между разпоредбите на НПК (чл. 381, ал. 2 и ал. 3 и чл. 382,
ал. 3 от НПК) и Конституцията на Република България (чл. 2, ал. 2, чл. 56 и чл.
121, ал. 1).
В последствие искането е отклонено, като междувременно двамата
обвиняеми изрично в писмени молби, както и устно в съдебни заседания по
повод производства за решаване на въпроса с мерките за неотклонение,
заявяват отказа си от подписаните споразумения и желанието им делото да
бъде разгледано по реда на общата наказателна процедура с въвеждане
включително на оплаквания за нарушения на правата им в досъдебната фаза.
След произнасяне на Конституционния съд с мотивирано определение,
настоящият състав на съда отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС, с
което поиска тълкуване на разпоредби от правото на ЕС - чл. 19, параграф 1 от
договор за ЕС, както и на директива 2011/36ЕС относно предотвратяването и
3
борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него, чл. 47 от Хартата
на основните права на ЕС, отново поставени в светлината на процесуалния
закон.
След определението на съда на ЕС, с което запитването е обявено за
недопустимо, за националния съд възниква задължение да приключи
започналата процедура по повод внесените споразумения съгласно правилата
на чл. 382 от НПК.
Посочената процедура изисква съгласно ал. 4 от текста съдът да се
увери, че обвиняемият разбира обвинението, признава се за виновен, разбира
последиците от споразумение, съгласен е с тях, а така също и че доброволно
го е подписал. В настоящия случай и с оглед гореизложените отклонения,
довели и до продължаване на процедурата отвъд обичайния седмодневен срок,
се налага извод, че в случая липсва процесуалното условие делото да бъде
решено по особените правила на Глава 29, тъй като липсва съгласие от
двамата обвиняеми с писмените споразумения, които преди това са били
изготвени в досъдебната фаза. Липсата на такова съгласие е самостоятелно
основание всяко едно от внесените споразумения да не бъде одобрено и
производството да бъде върнато на прокурора.
Наред с горната процесуална пречка и с оглед спазване на принципа,
въздигнат в чл. 14 от НПК за вземане на решения по вътрешно убеждение и
съгласно разясненията, които настоящият състав на съда е направил в
процедурата по преюдициално запитване, следва да бъдат изложени и
допълнителни съображения, свързани с правната оценка на внесените
споразумения за решаване на делото, доколкото същите споразумения
съгласно чл. 382, ал. 7 от НПК подлежат на преценка за съответствието им
както със закона, така и с морала.
Извършвайки такава преценка, настоящият състав на съда намира, че са
налице две групи основания, които следва да бъдат отчетени. На първо място
и независимо от обстоятелството, че не е допуснато тълкуване на разпоредби
от правото на ЕС в област, намираща приложение и в наказателно-правната
материя, е факт и това право следва да бъде съобразявано. В случая това е
посочената директива относно предотвратяването и борбата с трафика на
хора и защитата на жертвите от него. Тази директива е транспонирана в
националното право както с разпоредбите от НК, на които страните са се
4
позовали при сключване на споразуменията, така също и с процесуалния закон
- параграф 1, ал. 4 от допълнителните разпоредби на НПК и със специалния
Закон за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от
престъпленията.
Това са разпоредби, предвиждащи допълнителни мерки за ефективна
защита на специфичната категория „пострадали от трафик на хора и
организирана престъпност“, които частично са били спазени от държавното
обвинение. Прокурорът с изрични постановления е придал качеството на
пострадалите като такива със специфична нужда от защита, но не е осигурил
дължимата индивидуална оценка на всяка една от пострадалите, на каквато
имат право и респективно държавният орган има задължение да осигури по
силата на чл. 7а, ал. 2, т. 2 от Закона за финансова компенсация и подпомагане
на пострадалите от престъпления. Тези оценки наред с останалото като
нормативно съдържание следва да бъдат периодично актуализирани,
включително и за да бъде извършена преценка дали пострадалите с оглед
особеностите им и тези специфични нужди биха могли сами, без
професионална правна защита да осигурят спазването на правата си и защита
на интересите си, а така също и защита на изключително уязвими преки и
вторични жертви на разследваните престъпления, каквито са близки и деца на
пострадалите.
Освен посочените процесуални пропуски, свързани с правата на
пострадалите, съдът намира, че независимо от заявения процесуален отказ от
страна на обвиняемите делото да бъде решено със споразумение, следва да
бъде посочено, че уговорените по взаимно съгласие размери на наказанието с
оглед установеното в рамките на досъдебното производство се явява в явно
протИ.речие с изискването за справедлИ.ст и по-специално с изискването,
поставено от чл. 35, ал. 3 от НК – наказанието да е съответно на
престъплението.
Мащабите на инкриминираната деятелност, броя на жертвите,
продължителността на неправомерните посегателства спрямо свободата и
неприкосновеността на личността на жертвите, включително използваните
методи в различни форми на психическо, емоционално, а понякога и
физическо насилие са обстоятелства, които следва да бъдат отчитани и дори
да се приложи привилегированата разпоредба на чл. 55 от НК, позволяваща
5
определяне на наказанието и под неговия минимум при наличието на
изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
към която разпоредба препраща чл. 381, ал. 4 от НПК, остава валиден
принципа за справедлИ.ст и законност.
Гореизложените съображения на съда мотивират крайния извод, че
внесените споразумения не следва да бъдат одобрени и делото следва да бъде
върнато на прокурора.
При това положение и по всички допълнителни въпроси като този,
свързан с мярката за неотклонение остават в правомощията на прокурора като
ръководен орган на досъдебната фаза.
Поради горното и на основание чл. 382, ал. 8 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ОДОБРЯВА внесените споразумения за решаване на делото в
досъдебно производство пр.пр. 5913/2023г. на Окръжна прокуратура – Плевен.
ВРЪЩА делото на прокурора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
АДВ. Г.: Моля като имате предвид техническите затруднения, които
срещнах с електронния достъп до делото, протокола и определението на Съда
на ЕС да ми бъдат изпратени на електронната поща.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ поисканите документи на адв. Г. по електронна
поща.
ПРОТОКОЛЪТ написан в съдебно заседание, което приключи в 14:30
часа.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
Секретар: _______________________
6