О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 128
гр.Свищов,
20.07.2018 г.
Свищовския
районен съд, в закрито съдебно заседание
на 20.07.2018 год. в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТЕОДОРА СТОЯНОВА
като разгледа материалите по ЧНД № 211 по описа на съда за 2018 година, за да се
произнесе взема предвид:
Процедура по
прекратяване на наказателното производство по реда на чл.243 от НПК.
Постъпила е жалба от Л.К.К. против Постановление от 15.06.2018г.
на прокурор Калинка Тодорова от Районна
прокуратура Свищов , с което на основание чл.243 ал.1 т.1 от НПК е прекратено
наказателното производство по досъдебно производство № 17/2018г. по описа на РУ
Свищов. В жалбата си твърди, че изводите на прокурора са неправилни. Счита, че прокурорът
е кредитирал показанията на Филипов
относно собствеността на металните конструкции, без да се съобрази със
съдебните решения на Административен съд и Заповеди на Кмета на Община Свищов.
Твърди, че не е установена стойността на асмите и металната конструкция преди
развалянето и, както и не е изследван въпросът за евентуални щети в неговия
имот. Моли постановлението за прекратяване на бъде отменено, а делото да се върне
на прокурора със задъллжителни указания по прилагането на закона. Не сочи конкретни
действия , които могат да допринесат за разкриване на фактическата обстановка.
Съдът
като взе предвид постановлението на прокурора и материалите по приложеното досъдебно
производство, намери за установено следното:
Наказателното производство е образувано за това, че на
17.12.2017 г. в землището на гр. Свищов, в
местността „Стъклен“, чрез използване на техническо средство, е отнета
чужда движима вещ – метална конструкция, на неустановена стойност, от владението
и без съгласието на собственика Л.К. ***, с намерение противозаконно да я
присвои – престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 2 предл. 2 -ро, вр. с чл. 194 ал. 1
от НК.
От доказателствата, събрани на досъдебното
производство наблюдаващият прокурор е възприел следното:
Жалбоподателят Л.К. притежава вилен имот в
местността „Стъклен“ в землището на гр. Свищов. Имотът е ограден с метална
мрежа и се състои от малка постройка и дворно място с обща площ 6 дка. В съседство на него се намира имот, стопанисван от св. Ф.
Р. Ф.. Преди
време, част от имота на св. К., принадлежал към имота на св. Ф.. Тогава св. Ф.
изградил в тази част метална конструкция за асми /асмалък/. Впоследстивие, св. К.
оспорил съществуващата граница между двата имота. Затова той завел съдебно дело
за определяне на новата граница. Съгласно съдебното решение, спорната част от имота на св. Ф. /около 160 кв.м./, трябвало да бъде придаден към
имота на св. К.. Затова последният казал на св. Ф.
да вземе от тази част всичко, което е негово, докато не е монтирал оградата.
Съгласно новата граница, металната конструкция
оставала в частта, която е придадена към имота на св. К. /на около 0,80-1,20 метра границата/.
Св. Ф.не демонтирал веднага металната
конструкция. След известно време св. К. сложил оградна мрежа с бетонни
колове.
На 27.12.2017 г. /месеци след като св. К.
монтирал оградата/ св. Ф.влязъл в имота му и
започнал да реже металната конструкция. След това я пренeсъл на части в своя имот. Св. К. веднага бил уведомен за това от св. М. Д.. Като разбрал за
случващото се, той позвънил на телефон 112 и съобщил, че от
вилния му имот се извършва кражба. На мястото
бил изпратен полицейски автопатрул в състав св. Н.Д. и св. К.С.. Пред двамата полицаи
св. Ф.заявил, че конструкцията, която е отрязал е
негова и че си я взема, защото не му е била заплатена, след като
останала в имота на св. К..
При тези данни прокурорът е счел, че
св. Ф. е действал със съзнанието, че отрязва и
взема нещо, което е негово. В случая липсва субективната страна на
престъплението кражба и поради това деянието му не може да се квалифицира като
такова. То не осъществява и състава на
престъплението самоуправство /по чл. 323 от НК/, тъй като към 27.12.2017 г.
относно собствеността на металната конструкция
не е имало съдебен спор.
Изроженото от Л.К. в жалбата по
никакъв начин не променя възприетата от прокурора фактическа обстановка,
напротив изявленвията му са в унисон с установеното от наблюдаващия прокурор. Жалбоподателят
не посочва конкретни пропуски в разследването, нито прави доказателствени искания,
освен да се установи стойността на асмалъка, което по принцип по никакъв начин
не променя извода за липса на субективна страна на престъплението-крабжа. В
жалбата си К. не се титулува като собственик на асмалъка, т.е. няма твърдение,
че той или негови наследодатели са засадили лозите и изградили металната
конструкция / твърди, че е придобит по приращение, т.е. след като към неговия
имот е придаден част от имота на Ф. и конструкцията и асмите са в тази част,
той е собственик и на тях/. Видно от показанията на св. Ф. асмалъкът е изграден
от него и баща му около 1972 година, когато мястото е било общинско и на
основание §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ е ползвано
от св.Ф. и негови родственици. През всичките тези години той се е считал за
собственик на изграденото и засадено в имота. Със Заповед № 596-РД-01-03 от
14.05.2015г. на Кмета на Община Свищов, наследниците на Р. Ф. Р. – Ф. Р. Ф. и М.
Р. М.са признати за собственици на новообразуван имот с идентификатор
65766.417.17 с площ 1000 кв.м. Съседен на този имот е имотът на жалбоподателя К.,
които от 2011г. води дела в Административен съд Велико Търново против Община
Свищов относно размера и границите на
неговия имот. Самите Решения не са приложени, но въз основа на тях, със Заповед
№ 995 РД-01-03 от 20.06.2016г. на Кмета на Община Свищов е отменена Заповед № 596-РД-01-03 от 14.05.2015г. на
Кмета на Община Свищов, в частта с коята се определя площта на новообразуван
имот с идентификатор 65766.417.17 от 1000 кв.м., като се намалява на 840 кв.м. Останалите
160 кв.м. се придават към имота на жалбоподателя К., в които квадратни метри
попада въпросната конструкция. С оглед на това няма основание да не се
възприеме твърдението на св.Ф.Ф. , че счита асмалъкът за свой и го е изрязал с ясното съзнание , че
прибира своя вещ, още повече че е бил поканен за същото от К. ,но на един по
ранен етап. Друг е въпросът , че К. и Ф.
са в крайно влошени отношения по повод споровете за имотни граници, и К. не би свидетелствал
, че е казал на Филипов да изнесе вещите си от въпросното място.
При така установената фактическа обстановка , съдът намира,
че прокурорът правилно е приел, че деянието на Ф.Ф. не съставлява
престъпление и е прекратил производството.
Предвид изложеното, съдът счита, че постановлението следва да се
потвърди.
Водим от горното и на
основание чл. 243 ал.6 т.1 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 15.06.2018г. на прокурор Калинка
Тодорова от Районна прокуратура Свищов ,
с което на основание чл.243 ал.1 т.1, вр. чл.24 ал.1 т.1 от НПК е прекратено наказателното производство
по досъдебно производство № 17/2018г. по описа на РУ Свищов.
Определението
подлежи на протест или обжалване пред Великотърновски окръжен съд в 7
дневен срок от съобщаване на страните .
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: