Решение по дело №266/2022 на Административен съд - Кюстендил

      Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е № 244

                                                 гр.Кюстендил, 07.11.2022год.

                                                   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Административен съд - Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и шести октомври  през две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

    ДЕСИСЛАВА  ТАБАКОВА

при секретаря Антоанета Масларска и с участието на прокурора Михаил  Крушовски,  като разгледа докладваното от съдия Стойчева  КАНД № 266 по описа за  2022 год.,  за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на  чл.63в ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК.

Регионална дирекция “Автомобилна администрация” – гр.София, представлявана от директора Ч.К.е подала  касационна жалба срещу решение № 94 от 10.11.2021г. на Районен съд – Кюстендил по АНД № 730/2021г., с което е отменено Наказателно постановление  № 42-0001288/14.05.2021г.  Релевирано е касационното основание  по  чл.348, ал.1, т.1 от НПК.  Оспорват се правните изводи на въззивния съд  за допуснати съществени нарушения на изискванията относно съдържанието на АУАН и на НП.  По същество се твърди, че е налице съставомерно деяние, което се явява безспорно доказано и правилно квалифицирано като нарушение по чл.99, предл.4 от ЗАвтПр.  във  вр. с чл.25 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС.  Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго за потвърждаване на наказателното постановление.

            Ответникът “Л.С.”  ЕООД ***, чрез процесуалния си представител  адв. К.С., представя  писмено становище за неоснователност на касационната жалба, което  се поддържа и в проведеното съдебно заседание.  Претендира разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред районния съд. 

            Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за неоснователност на жалбата.

Административният съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт  на осн.чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК  и  отговаря  на  изискванията  за  форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема за неоснователна.

Предмет на въззивно оспорване е Наказателно постановление № 42-0001288 от 14.05.2021год.,  издадено от директора на РА “Автомобилна администрация” - гр. София, с което на  “Л.С.”  ЕООД ***, за нарушение по чл.25 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС, на основание чл.99, предл.4 от Закона за автомобилните превози, е наложена  имуществена санкция в размер на 2000,00лв.

Административнонаказателната отговорност на “Л.С.”  ЕООД  е ангажирана за  това, че  на  21.04.2021год.   в  сградата на ОО “АА”  - Кюстендил,  дружеството  като лице  по смисъла на  чл.2, ал.1 от Наредба № 11/2002г., притежаващо лиценз за международен автомобилен превоз на товари  /лиценз на Общността/  с  № 7056/01.01.2017г.,  не е изпълнило задължението си до 1 март на 2021г. да отчете  еднократно разрешително  за превоз на товари на територията на Република Северна  Македония, получено с резервация   с номер 15ЕSD3ZТ  за влекач с рлег. № КН****ВВ  и  полуремарке с рег. № КН****ЕВ, което е видно от Справка за стари невърнати разрешителни за превоз на товари за 2020год. в системата за резервации на разрешителни за международен превоз на товари  на ИА „АА“- гр. София.

За деянието е съставен АУАН № 288314/21.04.2021г., който е връчен на управителя на дружеството С.М.Р., а последната е вписала възражения, в които сочи като причина за нарушението настъпилите непредвидени обстоятелства във връзка с извършена кражба на документи. В акта е отразено като иззето доказателство писмо до ИААА от превозвача и удостоверение от МВР за установена кражба.

Към административнонаказателната преписка са приложени: Справка за стари невърнати разрешителни  към 02.03.2021г., издадена от ИА “Автомобилна администрация”, в  която  е вписано  процесното разрешително; писмо изх. № 10/19.04.2021г. от управителя на „Л.С.“ ЕООД С.Р. до директора на ИА“Автомобилна администрация“, в което се сочи, че при  извършена кражба  на 24.02.2021г.,  от автомобила й са отнети документи, вкл. разрешително за превоз в РСМакедония, за което е уведомила полицейското управление ***, откъдето са издали удостоверение  УРИ -00-4973/01.04.2021г.  /приложено към писмото/ за образувана преписка във връзка с извършената кражба.  

При така установените факти по делото, съдът е формирал изводи за наличие на съществени процесуални  нарушения, изразяващи се в пороци във формата на АУАН и НП – не са посочени датата и мястото на извършване на нарушението, както и наименованието на нормативния акт, предвиждащ задължението, поради което предявеното обвинение е неясно и е невъзможна съдебната проверка за законосъобразност. По същество съдът приема, че деянието не е съставомерно поради доказана обективна невъзможност да бъде отчетено процесното разрешително, което е откраднато. С горните мотиви, оспореното НП е отменено като незаконосъобразно.

Административният съд, проверявайки обжалваното решение според  критериите по чл.218, ал.2 от АПК, констатира, че е допустим и валиден съдебен акт, постановен по допустима въззивна жалба от компетентен съд в надлежен състав. Осъществявайки проверка относно съответствието на оспореното решение с материалния закон от една страна, а от друга относно посочените в жалбата пороци, сочещи на касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, съдът счита следното:

Решението на въззивния съд е правилно като краен резултат,  поради което и на осн. чл.221, ал.2 от АПК  следва да се остави в сила. Изложените правни изводи по съществото на спора за несъставомерност на деянието са в съответствие със събраните доказателства и приложимите нормативни разпоредби. Съдът е изпълнил задължението си по чл.13 от НПК  за установяване на обективната истина, като е събрал относимите  и необходими за спора доказателства, обсъдил  е фактите от значение за спорното право и е извел  горните  изводи за липса на нарушение, които касационната инстанция възприема за правилни.

Както се посочи, за да отмени НП съдът е приел, че бездействието на превозвача във връзка със задължението му по чл.25 от  Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС за  международен автомобилен превоз на пътници и товари не е съставомерно административно нарушение по чл.99, предл. 4 от ЗАвтПр поради липса на предмет. Горните мотиви са обосновани и правилни. По делото е безспорно установено, че процесното  еднократно разрешително за превоз на товари в Република Северна Македония, издадено на  „Л.С.“ ЕООД, ведно с други документи, е обект на кражба, извършена на 24.02.2021г., във връзка с която е образувана полицейска преписка, видно от приложеното удостоверение на началника на РУ – Кюстендил. Последното е представено на АНО, с писмо на управителя на дружеството-превозвач, на 19.04.2021г., т.е. преди извършената проверка и преди съставянето на АУАН, което сочи на изводи, че описаните документи не са създадени за нуждите на административнонаказателното производство и не целят избягване  на отговорност. Нарушителят е доказал, че липсва документът, който като предмет на нарушението е елемент от обективната му страна, а в резултат на горното  не е осъществена и  релевантната форма на изпълнителното деяние по чл.99, предл.4 от ЗАвтПр., а  именно отчитане на липсващия документ. Следват изводи, че бездействието на превозвача не е съставомерно  деяние и издаденото НП е незаконосъобразно. Като го е отменил, районният съд е постановил правилно решение и касационната инстанция го оставя в сила.

За пълнота на мотивите, настоящият състав на касационния съд  счита за необходимо да посочи, че не споделя изводите на въззивния съд  за допуснато съществено процесуално нарушение  поради пороци във формата на АУАН и НП, а именно липсващи дата и място на извършване на релевираното деяние.  В случая от съдържанието АУАН и НП е видно, че 21.04.2021г.  в   сградата на ОО “АА”  - Кюстендил,  дружеството  като превозвач, притежаващ лиценз за международен автомобилен превоз на товари,  не е изпълнил задължението си до 1 март на 2021г. да върне  полученото еднократно  разрешително.  От горното следва, че  датата и мястото на извършване на нарушението са посочени конкретно, а именно на 21.04.2021г. в сградата на ОО „АА“ - Кюстендил. Релевираното административно нарушение е под  формата на бездействие – неизпълнение на нормативно установено задължение за отчитане  /връщане/ на издадено разрешително за международен превоз на товари.  Крайната  дата  за  изпълнение на процесното задължение е 01.03.2021год., след която  бездействието  на  превозвача  съставлява административно нарушение по чл.99, предл.4  от ЗАвПр  вр.  с  чл.25 от Наредба  № 11/2002г.  Следователно  изпълнителното  деяние е бездействие, продължило и към датата когато е  установено на 21.04.2021г., поради което последната правилно е приета за дата на извършването му, а мястото  на нарушението е Областният отдел „Автомобилна администрация“ – Кюстендил, където е дължимо отчитането /връщането/ на  процесното разрешително.  Предявеното обвинението е ясно и безпротиворечиво, осигуряващо защитата на нарушителя и съдебната проверка за законосъобразност на НП, а обратните изводи в оспореното решение са необосновани и неправилни.  

Независимо от изложеното, като е достигнал до краен извод за незаконосъобразност на НП,  районният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. 

На ответника  не се следват деловодни разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция  поради  липса на надлежно и своевременно предявено искане за това, а пред настоящата инстанция разноски не са искани и не са доказани.

 Водим  от  горното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН,  Административният съд

                                                                       Р   Е   Ш   И:

           

            ОСТАВЯ  В  СИЛА  решение № 94 от 10.11.2021г. на Районен съд – Кюстендил, постановено по АНД № 730/2021г.

            Решението не подлежи на обжалване.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

          

 

            Председател:                                              Членове: 1.                           2.