№ 105
гр. Плевен, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. Г.А-ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
Г. ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Въззивно
гражданско дело № 20224400500102 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 354/13.12.2021г. по гр.д. № 1249/2021г. на ЧРС съдът
е изменил размера на определената с решение от 02.03.2016г. по гр.д.
№532/2016г. на ПлРС издръжка, която ЦВ. Г. П., ЕГН ********** от с.***,
общ.Ч.Бряг, ул. “***“ №3 е осъден да заплаща на непълнолетния Г. ЦВ. Г.,
ЕГН ********** действащ със съгласието на своята майка и законен
представител Г. И.И., ЕГН **********, двамата с адрес в гр.Плевен, ж.к.
“***“, бл.***, вх.Д, ет.4, ап.11, като го УВЕЛИЧАВА от 170лв. на 200лв.,
считано от 19.10.2021г. ведно със законната лихва за забава за всяка
просрочена вноска от датата на изискуемостта на всяко вземане до
окончателното му изплащане, до настъпване на обстоятелства за изменение
или прекратяване на издръжката, като за разликата до предявения размер от
300лв., отхвърлил иска като неоснователен и недоказан.
Постановил на основание чл.242 ал.1 ГПК, предварително изпълнение
на решението в Частта за издръжката.
Осъдил на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника ЦВ. Г. П., ЕГН
1
********** да заплати на непълнолетния ищец Г. ЦВ. Г., ЕГН **********
действащ със съгласието на своята майка и законен представител Г. И.И., ЕГН
********** направените разноски в производството пред ЧРС съразмерно с
уважената Част на исковата претенция в размер на 200лв.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК осъдил ответника ЦВ. Г. П., ЕГН
********** да заплати по сметка на ЧРС държавна такса върху цената на
уважения иск в размер на 21,60лв.
Недоволен от решението е останал непълнолетния Г. ЦВ. Г., ЕГН
********** действащ със съгласието на своята майка и законен представител
Г. И.И., ЕГН **********, двамата от гр.Плевен, който чрез адв.И. А. от ПлАК
го обжалва в законния срок в ЧАСТТА относно отхвърлянето на иска за
разликата от 200лв. до 300лв. считано от 19.10. 2021г. до настъпване на
причини и условия за нейното прекратяване или изменяване, както и в Частта
за присъдените разноски за първата инстанция. Твърди, че последно
определения размер на издръжката е бил от 170лв. месечно по гр.д. №
532/2016г. на ПлРС. Навежда доводи, че от тогава са изминали пет години,
през които детето е израснало и са увеличени нуждите му от храна, дрехи,
културни занимания и развлечения. Променени са и обществено-
икономическите условия – повишени са цени и услуги, увеличен е и размера
на МРЗ. Оплаква се, че приетото от съда увеличение – от 170лв. на 200лв.
месечно - е крайно недостатъчно за задоволяване на образователните,
социалните и битови нужди на ищеца. От друга страна излага съображения,
че ответникът не е представил доказателства да е безработен, да има друго
дете, за което се грижи, да е с влошено здравословно състояние. Прави
искания по доказателствата за установяване доходите на ответника.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на ЧРС
в обжалваната ЧАСТ и да уважи иска по чл.150 СК изцяло като им присъди
разноски.
Въззиваемият ЦВ. Г. П., ЕГН ********** от с.***, общ.Ч.Бряг, ул.“***“
№3 чрез адв.Цв. А. от ПлАК изразява становище, че жалбата е неоснователна,
а решението да се потвърди, като му се присъдят разноски за ПлОС. Твърди,
че е заявил пред съда, че това са възможностите му и че сумата от 200лв.
може да отдели, за да дава на детето си, тъй като в момента и той гледа
болния си родител, който е на място. Няма доходи. Издържа се с дребни
2
ремонти, които прави на автомобили в селото, както и с пенсията на
родителите си. Навежда доводи, че му е известно здравословното състояние
на детето, но когато то било по-малко можело да му се направи операция в
България без тези 4 000 евро, но майка му не се съгласила. Прави възражение
за прекомерност относно адвокатското възнаграждение от Списъка за
разноските за тази инстанция.
ОЗД към ДСП при Община гр.Плевен представят Социален доклад,
редовно призовани за съдебно заседание, изпращат представител социален
работник И.Д., която след проведен разговор с детето, макар същият да бил
труден, предвид здравословното му състояние, им станало известно, че ще се
направи операция в Турция, за която трябва да се заплатят 4 000 евро за
трансфер на сухожилие. След операцията ще са необходими рехабилитации в
санаториуми и предвид това молят съда да се произнесе с решение с оглед
най-добрия интерес на детето.
ОЗД към ДСП при Община гр.Ч. бряг представят Социален доклад след
беседа с ответника, който е поел отговорност да осигурява средства за
издръжката на детето, но няма възможност да плаща по-голям размер от
определения от ЧРС. Уточняват че майката с детето живеят в гр.Плевен и
поради това компетентна за детето е ОЗД – ДСП гр.Плевен.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията на жалбоподателя, прецени
становищата на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустима е и е
частично основателна.
Безспорно по делото е и това се установява от приложеното гр.д. №
532/2016г. на ПлРС, че с влязло в сила на 24.03.2016г. решение съдът е
изменил определената по гр.д. № 1486/2014г. на ПлРС издръжка, която ЦВ. Г.
П., ЕГН ********** от с.***, общ.Ч.Бряг, ул. “***“ №3 е осъден да заплаща
на непълнолетния Г. ЦВ. Г., ЕГН ********** действащ със съгласието на
своята майка и законен представител Г. И.И., ЕГН **********, двамата с
адрес в гр.Плевен, ж.к. “***“, бл.***, вх.Д, ет.4, ап.11, като я УВЕЛИЧИЛ от
120лв. на 170лв., считано от 28.01.2016г. ведно със законната лихва за забава
за всяка просрочена вноска от датата на изискуемостта на всяко вземане до
окончателното му изплащане, до настъпване на обстоятелства за изменение
3
или прекратяване на издръжката.
Безспорно по делото е и това се установява от представеното
удостоверение за раждане – л.5 от делото на ПлРС, че ЦВ. Г. П., ЕГН
********** е баща на детето Г..
Спорни по делото са въпросите изменили ли са се условията, при които
е определена издръжката на детето, каква част от необходимата му издръжка
следва да поеме всеки от двамата родители и увеличили ли са се
възможностите на ответника да дава по-висока издръжка, съответно може ли
Ц.П. да дава такава издръжка без особени затруднения.
Съгласно чл.150 от СК при изменение на обстоятелствата присъдената
издръжка може да бъде изменена или прекратена.
В конкретният случай от 24.03.2016г., от когато е определена
издръжката, до подаване на исковата молба – 19.10.2021г., са изминали
повече от пет години, през който период съдът приема, че при динамиката на
обществено-икономическите условия е настъпила промяна в обстоятелствата,
при които е определена издръжката за непълнолетния Г..
Видно от отговорите по чл.176 ГПК на ответника, същият не е
декларирал доходи като самоосигуряващо се лице за 2020г. и 2021г. Прави
дребни ремонти на автомобили в гараж в с.***.
Видно от представените пред настоящата инстанция писмени
доказателства детето Г. е с вродена малформация на долните крайници, като
му предстои тенотомия – трансфер на ахилес, а наред с това има нужда от
психологическа подкрепа и ресурсен учител поради затруднения с речта –
артикулационни нарушения.
Увеличението на нуждите на детето, което е ученик в седми клас в
Средно училище ”***”, видно от представения пред ПлОС Социален доклад –
л.48 – л.49 от делото, от храна, облекло и учебни пособия налага извод за
изменяване на необходимата издръжка чрез нейното увеличаване.
По принцип размерът на издръжката, която родителят дължи на
ненавършилото пълнолетие дете се определя в зависимост от нуждите на
детето и възможностите на родителя, като минималната издръжка на едно
дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата
/МРЗ/ – арг. от чл.142 СК. Досежно максималната издръжка липсва
4
регламентация в СК.
Понастоящем МРЗ за страната е в размер на 650лв. – ПМС №
331/26.11.2020г., Обн. ДВ. бр.103 от 4 Декември 2020г., но е налице последно
увеличение от 01.04.2022г., от когато става 710лв.
Към датата на постановяване на настоящото решение – 31.03.2022г.,
детето Г. е на петнадесет години и съдът приема, че нуждите на детето,
предвид възрастта му и конкретните обществено-икономически условия са
обичайните за всяко дете на неговата възраст, като наред с това детето има и
специфични нужди, произлизащи от здравословното му състояние, което по
твърдения на ответника му е известно.
Видно от представените писмени доказателства пред ЧРС, последният
ТД на майката Г. И.И. е прекратен на 01.08.2014г. и от тогава същата е
безработна, при което няма декларирано имущество.
Видно от представените писмени доказателства за ответника - л.30 от
делото на ПлРС, ЦВ. Г. П. е декларирал през 2014г. лек автомобил, а през
2017г. – мотопед. Не е подавал ГДД за 2020г. – л.27 от настоящото дело.
Обвързана от рамките на жалбата – Решението се атакува само досежно
отхвърлителната ЧАСТ за разликата от 200лв. до 300лв. и предвид чл.269
предл. последно ГПК, настоящата инстанция приема, че оплакването на
жалбоподателя досежно необходимостта от увеличение на дължимата
издръжка е частично основателно.
Съобразявайки представения по делото Социален доклад на ОЗД – ДСП
Плевен, съдът приема, че нуждите на детето, предвид възрастта му,
обстоятелствата че е ученик понастоящем в седми клас и конкретните
обществено-икономически условия в страната, са обичайните за всяко дете на
неговата възраст – храна, отопление, осветление, дрехи, обувки, учебни
пособия, джобни пари, както и дългия период от повече от пет години от
предишното определяне на издръжката.
Наред с това детето ще се нуждае от възстановяване и рехабилитация
след трансфера на сухожилие, както и от подкрепа при обучението си.
За да се задоволят максимално нуждите на детето – 15-годишно момче
за един бъдещ период, следва да се преценят и възможностите на родителите,
но съобразно константната съдебна практика приоритетът при извършване на
5
преценката е интересът на детето.
Така съвкупната преценка на горните факти води до изводи, че няма
представени доказателства досежно заболявания на Ц.П. да са довели до
намаляване на работоспособността му или още по-малко до
инвалидизирането му, както и по делото няма данни някакво заболяване да
му пречи да работи. Същият е в трудоспособна възраст и следва да е в
състояние да реализира доходи в размер на средностатистическите за
страната.
При тези данни и след отчитане по силата на чл.235 ал.3 ГПК на
фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за
спорното право - за увеличените нужди на детето при конкретните
обществено-икономически условия към м.март 2022г., съдът приема че
необходимата за непълнолетния Г. издръжка, която родителите следва да
осигурят, е в размер на 480лв. месечно.
Така приетото от ЧРС увеличение от 170лв. на 200лв. месечна
издръжка, която да плаща бащата – ответник е занижено.
От тази месечна издръжка в размер на 480лв. ответникът следва да
поеме сумата от 250лв., а майката – сумата от 230лв., като се отчита, че тя е
безработна, но е в трудоспособна възраст, а от друга страна полага
непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на детето.
Решението следва да се отмени в отхвърлителната му ЧАСТ от
присъдената в размер на 200лв. издръжка до дължимата в размер на 250 лв.
месечна издръжка, считано от 19.10.2021г. – датата на ИМ, а за разликата до
300лв. месечна издръжка жалбата като неоснователна, да се остави без
уважение и Решението да се потвърди в тази отхвърлителна ЧАСТ. Предвид
разпределението на доказателствената тежест в процеса ищецът е следвало да
докаже твърденията си за реализирани доходи от страна на ответника,
респективно за възможностите му да плаща месечна издръжка в размер на
300лв. – арг. от чл.154 ГПК – а такива освен Социалния доклад, както и
работоспособната възраст на ответника, по делото няма представени.
Предвид уважаването на жалбата за разликата от 200лв. до 250лв.
месечна издръжка, върху увеличението следва да се присъди държавна такса
в размер на 72лв., която Ц.П. да заплати в полза на Бюджета на съдебната
6
власт – по сметка на ПлОС – арг. от чл.71 ГПК.
След като жалбата се явява частично основателна, а разноски за
настоящата инстанция претендира ищецът, но ответника прави възражение за
прекомерност, което при отчитане на чл.7 ал.1, т.6 от НМРАВ е
неоснователно, т.к. е в минималния размер, предвиден от Наредбата, то
предвид чл.81 ГПК и задължението на съда да се произнесе, на осн. чл.78 ал.1
ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски на ищеца за ЧРС
от 250лв., или освен присъдените 200лв. още 50лв., а за разликата до 300лв.
решението да се потвърди.
За въззивната инстанция съразмерно на уважената Част от
въззивната жалба ответникът дължи разноски на ищеца в размер на 150лв., а
за разликата до 300лв. искането следва да се отхвърли.
Поради това и на основание чл.271 ГПК Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 354/13.12.2021г. по гр.д. № 1249/2021г. по описа
на Районен съд гр.Червен бряг в ЧАСТТА, с която е отхвърлен като
неоснователен искът на непълнолетния Г. ЦВ. Г., ЕГН ********** действащ
със съгласието на своята майка и законен представител Г. И.И., ЕГН
**********, двамата от гр.Плевен против ЦВ. Г. П., ЕГН ********** от с.***,
общ.Ч.Бряг, ул.“***“№3 с правно основание чл.150 СК за разликата от
присъдената месечна издръжка в размер на 200лв. до претендираната в размер
на 250лв., както и в Частта за разноските за разликата от присъдената сума от
200лв. до дължимите разноски от 250лв., като незаконосъобразно и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на осн. чл.150 СК ЦВ. Г. П., ЕГН ********** от с.***,
общ.Ч.Бряг, ул.“***“№3 да заплаща на Г. ЦВ. Г., ЕГН ********** действащ
със съгласието на своята майка и законен представител Г. И.И., ЕГН
**********, двамата от гр.Плевен месечна издръжка вместо по 170лв.
месечно – по 250лв. месечно, считано от 19.10.2021г. – датата на подаване на
ИМ, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, до
настъпване на причини и условия за нейното изменяване или прекратяване, а
на осн. чл.78 ал.1 ГПК – да заплати разноски по делото на ЧРС от още 50лв.
7
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 354/13.12.2021г. по гр.д. № 1249/2021г.
по описа на Районен съд гр.Червен бряг в обжалваната му отхвърлителна
ЧАСТ за разликата от присъдената 250лв. месечна издръжка до
претендираната с ИМ 300лв. месечна издръжка, както и за разликата от
дължимите разноски в размер на 250лв. до претендираните разноски за
първата инстанция от 300лв., като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА ЦВ. Г. П., ЕГН ********** от с.***, общ.Ч.Бряг, ул.“***“ №3
да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт – по сметка на ПлОС на
основание чл.71 ГПК държавна такса върху увеличения размер на издръжката
в размер на 72лв.
ОСЪЖДА ЦВ. Г. П., ЕГН ********** от с.***, общ.Ч.Бряг, ул.“***“№3
на осн. чл.78 ал.1 ГПК да заплати на Г. ЦВ. Г., ЕГН ********** действащ със
съгласието на своята майка и законен представител Г. И.И., ЕГН **********
разноски за втората инстанция съразмерно на уважената Част от жалбата в
размер на 150лв. – за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно
чл.280 ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8