№ 398
гр. Разград , 02.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на втори декември, през две хиляди и двадесета
година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно частно
гражданско дело № 20203300500266 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.413, ал.2 във вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК *********,
чрез пълномощник, против Разпореждане № 3324 от 15.10.2020г. по ч. гр. д.
№ 20203330101635 по описа за 2020г. на Районен съд – Разград. С него е
оставено без уважение искането на частния жалбоподател за издаване на
заповед за изпълнение срещу Ц. И. С. , ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес гр. Разград, ж.к. Орел, № 6, вх. Ж, ет. 7, ап. 20 по чл. 410 от
ГПК за сумата 30.48 лв., представляваща административни разноски за
всички извършени опити за извънсъдебно погасяване на задължението,
сумата 159,41 лв. – възнаграждение по Договор за предоставяне на
поръчителство и сумата 45.56 лв. представляваща законна лихва по договор
за предоставяне на поръчителство за периода от 11.03.2019г. до 17.09.2020г.,
като неравноправно договорени вземания и в противоречие със закона.
Жалбоподателят твърди, че разпореждането е незаконосъобразно. Моли
обжалваното от него разпореждане да бъде отменено. Претендирани са
разноски.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след
проверка на обжалвания акт, констатира следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
1
неоснователна.
Производството по делото е образувано пред първоинстанционния съд по
депозирано заявление от частния жалбоподател за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Ц. И. С. за:
- сумата 604,93 лв. - представляваща главница по Договор за кредит,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението,
- сумата 120,17 лв. - представляваща договорна възнаградителна лихва
върху главницата по Договор за кредит, дължима за периода от 11. 02.2019 г.
до 10.12.2019 г.,
- сумата 82,45 лв. - представляваща законна лихва за забава по Договор
за кредит за периода от 11.03.2019г. до 17.09.2020г.
- сумата 30,48 лв. - представляваща административни разноски за
всички извършени опити за извънсъдебно погасяване на задължението,
- сумата 159,41 лв. – представляваща възнаграждение по Договор за
предоставяне на поръчителство,
- сумата 45,56 лв. представляваща законна лихва по договор за
предоставяне на поръчителство за периода от 11.03.2019г. до 17.09.2020г.
Претендирани са разноски.
С обжалваното разпореждане, районният съд е оставил без уважение
заявлението в частта за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за
сумата 30.48 лв., представляваща административни разноски за всички
извършени опити за извънсъдебно погасяване на задължението, сумата 159,41
лв. – възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство и сумата
45.56 лв. представляваща законна лихва по договор за предоставяне на
поръчителство за периода от 11.03.2019г. до 17.09.2020г., като неравноправно
договорени вземания и в противоречие със закона.
Въз основа на тази фактическа обстановка, въззивната инстанция в
настоящия състав приема следното:
Частната жалба е неоснователна. Според изменението на ГПК /ДВ. бр.
2
100/2019 г./ - чл. 7, ал. 3, съдът служебно следи за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто безспорно е
настоящият договор. Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т.2 и т. 3 от ГПК
задължава съда да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато
вземането произтича от договор с потребител, искането е в противоречие със
закона или с добрите нрави и искането се основава на неравноправна клауза в
договора или е налице обоснована вероятност за това.
В случая, длъжникът има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1
от ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), в който е регламентирано,
че потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност. С договора за потребителски кредит № 1142830 от
01.10.2018г. на процесния длъжник в настоящото производство, като
физическо лице е предоставена "финансова услуга" по смисъла на § 13, т. 12
от ДР на ЗЗП. Договорът за поръчителство е с акцесорен характер по
отношение на договора за кредит, тъй като обезпечава изпълнението по него,
поради което и следва да се подчинява на същите правила.
В случая договора за поръчителство е сключен между кредитора
„Кредисимо“ АД и „Ай Тръст“ ЕООД, с който последният се е задължил да
отговаря пред кредитора за изпълнение на всички задължения на потребителя,
произтичащи от договора за потребителски кредит, а с договора за
предоставяне на поръчителство, сключен на между „Ай Тръст“ ЕООД и
длъжника, поръчителят се е задължил да сключи договор за поръчителство,
по силата на който да отговаря пред кредитора солидарно с потребителя за
изпълнението на дълга.
Договорът за поръчителство и договорът за предоставяне на
поръчителство следва да се разглеждат като едно цяло, предвид идентичния
им предмет и функция за обезпечаване на главния дълг.
Уговорената между длъжника и заявителя клауза за заплащане на
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство срещу
задължението на "Ай тръст" ЕООД да сключи договор за поръчителство с
"Кредисимо" ЕАД, по силата на който да отговаря пред кредитора солидарно
с потребителя-длъжник за изпълнение на всички задължения по договора, е
3
неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Уговорено е
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство да се
дължи, независимо дали отговорността на поръчителя е ангажирана при
евентуално длъжниково неизпълнение или не. Освен това при сключването на
акцесорния договор като част от договора за потребителски кредит,
длъжникът не е имал право на избор на поръчител и възможност за
индивидуално договаряне, като се има предвид, че едноличен собственик на
капитала на заявителя "Ай тръст" ЕООД е "Кредисимо" ЕАД- кредиторът на
длъжника по договора за кредит, видно от приложеното към заявлението
извлечение от сайта на Търговския регистър. Следователно, юридическото
лице – поръчител, което е предварително одобрено от кредитора, се явява и
свързано с него лице. Това води до значително неравновесие в правата между
потребителя и търговеца и не отговаря на изискването за добросъвестност, а в
частност лишава длъжника от право на избор и възможност за индивидуално
договаряне.
Явно е, че целта на договора за предоставяне на поръчителство е да се
получи плащане, с което се постига заобикаляне на закона – чл. 19, ал. 4 от
ЗПК. Плащането на възнаграждение на поръчителя, реално представлява
прикрито допълнително възнаграждение за кредитора по кредита извън
договорната лихва, което като се включи в ГПР, надхвърля 50% - петкратния
размер на законната лихва. По изложените съображения, обосновано и
законосъобразно заповедният съд е приел, че претендираното възнаграждение
по договора за предоставяне на поръчителство представлява скрито
оскъпяване на задължението на кредитополучателя по договора за кредит.
Действително от формулировката на клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора
за потребителски кредит следва, че потребителят избира сам дали да
предостави обезпечение по кредита и ако да, съгласно клаузата, може да
избира между поръчителство или банкова гаранция. При внимателен прочит
на всички текстове на чл. 4, ал. 1 - ал. 3 от договора следва, че ако
потребителят е заявил обезпечение чрез поръчителство, то заявлението му за
сключване на договора за кредит се разглежда в рамките на 24 часа, а при
липса на посочено обезпечение заявлението за разглежда в 14 дневен срок от
подаването му. Тоест налице е неравнопоставено третиране на бъдещите
клиенти на кредитора в оглед на срока на разглеждане на заявлението в полза
4
на тези, които са посочили, че ще обезпечат вземането с поръчителство.
Прави впечатление също, че в чл. 4, ал. 2 от договора е предвидено
задължение за потребителя, ако е избрал като обезпечение поръчителство в
срок 48 часа от подаване на заявлението да сключи договор за предоставяне
на обезпечение с избрано от кредитора юридическо лице. Тези клаузи не
сочат на доброволност при избора на обезпечение, а напротив, видно от
формулировката им е, че потребителят е задължен в много кратък срок след
подаване на заявлението да подпише т. нар. договор за предоставяне на
поръчителство с посочено от кредитора юридическо лице. Такава е и
съдебната практика намерила израз в Определение № 592 от 21.09.2020 г. на
ОС - Сливен по в. ч. гр. д. № 576/2020 г., Определение № 626 от 1.10.2020 г.
на ОС - Перник по в. ч. гр. д. № 501/2020 г., Определение № 260045 от
29.09.2020 г. на ОС - Шумен по в. ч. гр. д. № 273/2020 г.
Претендираното вземане за лихва върху главницата за възнаграждението
по Договора за предоставяне на поръчителство, има акцесорен характер, като
неуважаването на главното искане, води до неоснователност и на претенцията
за лихвата.
По отношение на претенцията на наличие на задължение за сумата
претендирана като административни разходи за извънсъдебно събиране на
вземането, въззивният съд не установява такава договорена клауза в
подписания договор за потребителски кредит, нито пък яснота и
конкретизиране на задължението на потребителя в Общите условия към
договора за кредит, поради което и в тази част заявлението е неоснователно и
следва да се отхвърли.
По изложените съображения, обжалваното разпореждане е обосновано и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. В същия дух е и
формираната вече съдебна практика по сходни и/или идентични казуси – вж.
Определение № 329 от 20.10.2020г. по в.ч.гр. № 240/2020г. на ОС – Разград,
Определение № 389 от 27.11.2020г. по в.ч.гр.д. № 297/2020г. на ОС – Разград,
Определение № 393 от 01.12.2020г. по в.ч.гр.д. № 294/2020 г. на ОС –
Разград, Определение № 598 от 19.09.2020 г. на ОС - Перник по в. ч. гр. д. №
508/2020 г., Определение № 329 от 30.03.2020 г. на ОС - Ловеч по в. ч. гр. д.
№ 124/2020 г., Определение № 723 от 24.07.2020 г. на ОС - Стара Загора по в.
5
ч. гр. д. № 1385/2020 г.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 3324 от 15.10.2020г. по ч. гр. д. №
20203330101635 по описа за 2020г. на Районен съд – Разград.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6