Р Е Ш Е Н И Е №450
гр. Бургас,11.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
Първо гражданско отделение, в
съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Окръжен съдия : Иво Добрев
при секретаря Цветанка Арнаудова
като разгледа
докладваното от съдията Добрев т.д. № 399 по описа за 2019 година, съобрази
следното:
Производството по делото е
образувано по повод исковата молба на Л.Я.В., ЕГН **********, с адрес ***, Т.П.В.,
ЕГН **********, с адрес *** и Л.Т.Г., ЕГН**********, с адрес ***, чрез адвокат
Цветомила Вукова от САК, със съдебен адрес гр.София, ул.“Банат“ 11-13, офис 5 против
ЗК„Лев Инс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“Черни Връх №51Д за осъждане на ответника да заплати сумата от 5 000
лева на всеки от ищците, претендирана като обезщетение за понесените от тях неимуществени
вреди пряка и непосредствена последица от причинената вследствие на ПТП смърт
на Т.Я.В., ведно със законната лихва от датата на отказа на застрахователя-
24.10.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
По делото е конституирано и трето
лице помагач на страна на ответника ЗК„Лев Инс“АД- Г.Т.Б., ЕГН **********, с
адрес ***.
Производството е започнало пред
Районен съд гр.Бургас, като с протоколно определение от 21.06.2019г. е
допуснато изменение на исковите претенции чрез увеличаване им по размер за всеки от ищците до сумата от
80 000 лева, а делото изпратено по подсъдност на Окръжен съд гр.Бургас.
Твърди се в исковата молба, че на
17.07.2016г. около 20.06 часа на главен път II-99 в посока от гр.Созопол към гр.Бургас, Г.Т.Б. при управление на лек
автомобил марка „Ауди“ с регистрационен номер А 81 97 КС нарушил правилата за
движение по пътищата, като не се съобразил с предписанията на чл.20 ал.2 ЗДвП и
допуснал настъпване на пътно-транспортно произшествие в резултат, на което
причинил смъртта на пешеходеца Т.Я.В., ЕГН **********- брат на първия ищец и
внук на втората и третата ищци.
Посочва се също така, че с
присъда №23/24.01.2017г., постановена по НОХД №1253/17г. по описа на БОС Г.Т.Б.
е признат за виновен в това, че на посочената по-горе дата, при управление на
посочения вече автомобил нарушил правилата за движение по пътищата, установени
в нормата на чл.20 ал.2 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Т.Я.В.,
поради което и на основание чл.343 ал.3 вр. чл.342 вр. чл.54 НК,съдът му
наложил наказание две години лишаване от свобода, изтърпяването на което било
отложено за срок от пет години. Горният съдебен акт влязъл в сила на
30.05.2018г. след произнасянето на ВКС с решение по наказателно дело №724/18г.
Описани са подробно травмите
получени от пострадалия, които довели до състояние несъвместимо с живота.
Уточнява се, че в хода на проведеното наказателно производство е установена
причинната връзка между настъпилото ПТП и причинените травматични увреждания на
пешеходеца.
Неочакваната смърт на В. нанесла
на ищците тежък удар.
Първият ищец и починалият били
неразделни от невръстна възраст- живеели заедно, като деца, впоследствие като
студенти, работили съвместно в едно предприятие, а след като починалия започнал
да управлява самостоятелно търговско дружество, първият ищец му помагал в тази
дейност. Споделяли си всичко, като Т. бил човекът, на който Л. разчитал и се
доверявал най-много. Починалият бил обичан внук, който втората и третата ищца
гледали от ранна детска възраст, наблюдавали и му помагали докато израствал,
след което той започнал да им помага. Между двете баби и внука им имало
изградена силна емоционална връзка, която била прекъсната от процесното произшествие
и оставила незаличим отпечатък върху живота им.
Във връзка с претърпените от
ищците неимуществени вреди била предявена извънсъдебна претенция до ответника и
образувана щета №0000-1000-61-17-7562. След разменена кореспонденция и
представяне от ищците на всички необходими документи застрахователното
дружество отказало да изплати обезщетение, като мотивирало решението си с липса
на достатъчно данни, които да установят по безспорен начин създадената между
пострадалия и ищците постоянна и дълбока емоционална връзка.
Към момента на събитието,
посоченото по-горе превозно средство било застраховано с валидна застраховка
гражданска отговорност в ЗК „Лев Инс“АД, поради което и било пасивно
легитимирано да отговаря по претенциите за обезщетение, предявени от ищците.
В подадения по делото писмен
отговор дружеството- застраховател оспорва предявените искове по основание и
размер. Оспорва се твърдението за претърпени от ищците неимуществени вреди,
както и това за съществували помежду им с пострадалия отношения на общност и
привързаност, които настъпилото ПТП е прекъснало. Размерът на исковете бил
завишен, като не се съобразявали принципите на справедливостта и обичайните
размери, присъждани при аналогични случаи. Направено е възражение за
съпричиняване на противоправния резултат от пострадалия. Оспорва се и
акцесорната претенция за лихви, като е направено възражение за изтекла
погасителна давност за същите.
В качеството на трето лице помагач на страната
на ответника е конституиран Г.Т.Б.. Последният заявява, че не е налице
изключителен случай, за да се приемат претенциите за основателни. Излага доводи
за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия, като се противопоставя на
изложеното от ищците за това, че напуснал местопроизшествието.
След съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Безспорно е
по делото, че починалият Т.Я.В. е брат на първия ищец и внук на ищците В. и Г..
С влязла в сила присъда от 24.01.2017г.,
постановена по НОХД 1253/2017година Бургаският окръжен съд е признал за виновен
Г.Т.Б. в това, че на 17.07.2016г. на главен път II-99 в
посока от гр.Созопол към гр.Бургас, при управление на лек автомобил марка
„Ауди“ с регистрационен номер А 81 97 КС нарушил правилата за движение по
пътищата, като не се съобразил с предписанията на чл.20 ал.2 ЗДвП и допуснал
настъпване на пътно-транспортно произшествие в резултат, на което причинил
смъртта на пешеходеца Т.Я.В., ЕГН *********. За това противоправно деяние му
било наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години,
изтърпяването, на което е отложено за срок от пет години. На Б. било наложено и
кумулативно предвиденото в закона наказание лишаване от право да управлява МПС
за срок от пет години.
Съгласно чл.300 ГПК присъдата на
наказателния съд, е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.
Не е спорно по делото, че именно Б.
е управлявал процесния лек автомобил, както и че гражданската отговорност на водача
на превозното средство е била застрахована по договор с дружеството- ответник, обективиран
в полица №221160006555022, валидна от 23.02.2016г. до 22.02.2017г. Също така не
се спори между страните, че ищците са предявили застрахователна претенция пред
ЗК „Лев Инс“АД за заплащане на причинени неимуществени вреди вследствие на
смъртта на Т.В., в отговор на която ответникът заявил, че след анализ на
представените от тях доказателства не са налице основания за определяне на
обезщетение.
В хода на процеса са събрани
гласни доказателства. Свидетелката Н.Г.- майка на починалия посочва, че веднага
след като родила Т.В. се разболяла и майка и Л.Г. взела майчинството и, като
гледала детето година и половина в гр.Варна. Другата му баба по бащина линия
живяла със синовете и в гр.Ямбол, докато тя се намирала в гр.София. След
завършване на средното си образование Т. отишъл да живее при нея в София, но
поддържал постоянна връзка с бабите си. В трети клас останал за една година да
учи във Варна при баба си. През 2009-2010г. бащата на двамата братя им купил
апартамент в гр.София и те се преместили да живеят в него, където пребивавали
няколко години. Последно пострадалия живял в гр.Ямбол при баща си. Братята
поддържали постоянен контакт помежду си, като Л. преживял много тежко загубата.
Затворил се в себе си напълнял. Портретът на брат му се намирал до леглото му,
като си имал тетрадка, в която пишел писма и посвещения до брат си. Т. бил
близък и с двете си баби. Възрастните жени преживели също много тежко случилото
се, плакали били разстроени. Свекърва и дала 20 000 лева на Т., за да
открие аптеката. След това той помагал на бабите си. Брат му Л. в момента учил
фармация.
Свидетелят В.- баща на първия
ищец и починалия Т. разказва, че двамата братя от деца били много задружни.
Израснали заедно в Ямбол, но ходили често и при баба си в гр.Варна. Заедно
спели, спортували, ходили за риба. Малкият син избирал училищата, в кито бил
учил брат му. Живели заедно няколко години в гр.София. След смъртта на Т.
всичко се объркало, като малкия му син Л. изживял много тежко това събитие.
Майка му /втората ищца/ в момента го карала да я води по два пъти седмично на
гробищата, като плачела и не искала да си тръгва. Първият ищец се променил
много след случилото се, другата баба на Т. също била притеснена и разстроена
от смъртта на внука си.
Свидетелят Б.Х. споделя, че в
деня на произшествието пътувал заедно с Т.В. и приятелката му, която
управлявала автомобила. Обадили се близки на последната и ги уведомили, че са
закъсали с колата, искайки помощ. Решили да се отзоват и спрели зад авариралия
автомобил. Заедно с Т. отишли да поставят триъгълник, за да сигнализират за
спрялото превозно средство. На връщане се движили рамо до рамо по банкета, като
Т. се намирал в ляво от него, когато внезапно бил ударен от преминаващ
автомобил. Банкетът бил обозначен с бяла линия и там имало достатъчно място да
се ходи пеша. Автомобилът дори не спрял движението си след инцидента.
Свидетелите Й.Р. и Н.С.,
разпитани по делегация си спомнят добре, че са пътували след лекия автомобил
марка „Ауди“, шофиран от Б. и са възприели непосредствено като очевидци
случилото се на пътното платно. Споделят, че водачът на процесното МПС се
опитал да избегне удара с пешеходеца, завивайки в ляво, но не успял да
предотврати сблъсъка. Категорични са, че пешеходците са се движили в дясната
лента за движение- един до друг, тъй като не е имало място и възможност да се
движат извън пътното платно. Вървели рамо до рамо до банкета, като пострадалият
се намирал в ляво от другия пешеходец. Според свидетеля Рибаров ако водачът на
автомобила, движещ се пред тях не бил предприел маневра по завиване в ляво щял
да удари и двамата пешеходци. Стоянов пък от своя страна твърди, че
пострадалият се движил по средата на платното, преди да бъде ударен с предната
дясна част на автомобила.
Съдът при обсъждане показанията,
дадени от Г., В., Р. и С., включително при съобразяване разпоредбата на чл.172 ГПК по отношение на първите двама, приема с доверие казаното от тях, като счита,
че са изложили добросъвестно и без пристрастия, всичко, което знаят по случая.
Показанията на свидетеля Х. в частта им, в която се заявява, че е имало наличие
на банкет в страни от края на дясната лента за движение не следва да се
кредитират, тъй като се опровергават от останалите, приобщени по делото гласни
доказателства, както и от информацията съдържаща се в заключението на вещото
лице, от които се вижда, че пътен банкет, годен за движение на пешеходци в края
на пътя не е имало.
Вещото лице, изготвило
допуснатата по делото автотехническа експертиза е категорично, че такъв банкет в района на
произшествието не е съществувал към датата на инцидента, като липсва и
понастоящем. Посочва също така, че ако пешеходците са се движили в колона един
зад друг на пътното платно, плътно до дясната му граница произшествието е могло
да бъде избегнато. В тази връзка счита, че пострадалият с действията си е
допринесъл за настъпването на ПТП.
Съдът възприема изцяло и без
резерви изводите на вещото лице, кредитирайки напълно заключението му, като
счита, че е изготвило мотивирано и обосновано становище и е отговорило
изчерпателно на всички, поставени въпроси.
За да се ангажира
отговорността на застрахователя по иск по чл.432 ал.1 КЗ, е необходимо към
датата на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение по
договор за задължителната застраховка "Гражданска отговорност" между собственика на застрахования
автомобил и застрахователя. Отделно от това, следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, за да възникне отговорност на
прекия причинител- застрахован, съответно застрахователя спрямо увредения, за обезщетяване на причинените
вреди.
Непозволеното увреждане
(деликтът), като източник на задължения и основание за ангажиране на
гражданската отговорност на едно лице, представлява сложен юридически факт
(фактически състав), който кумулативно включва: (1) деяние – действие или
бездействие; (2) вреда; (3) противоправност на деянието; (4) причинна връзка
между деянието и вредоносния резултат и (5) вина, която се предполага.
Безспорно от страна на водача Г.Б.
е извършено виновно и противоправно деяние, установено от наказателния съд. С
оглед доказателствата и съображенията по-горе съдът приема, че на ищците са
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания от загубата
на близък човек – брат и внук, които ще ги съпровождат до края на живота им.
Налице е причинна връзка между
противоправното поведение и вредоносния резултат.
С договора за застраховка
“гражданска отговорност” застрахователят – ответник се е задължил да покрие в
границите на определената в същия сума, отговорността на застрахования автомобил
и на всеки водач на автомобила, за причинените на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Ищците са упражнили правото си на пряк иск против
застрахователя по застраховката “гражданска отговорност”.
Исковете за обезщетение за
неимуществени вреди против застрахователя са основателни.
Застрахователят в
изпълнение на поетите задължения по застраховката „гражданска отговорност”
дължи на ищците обезщетение за причинените им неимуществени вреди, което се определя от съда по
справедливост.
Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е
абстрактно такова и е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които следва се имат предвид при определяне размера на полагащото
се обезщетение. Такива обективни обстоятелства са характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, настъпилият вредоносен резултат, възрастта на увредения. Обезщетението за неимуществени
вреди, предвидено в чл. 52 ЗЗД, възмездява главно болките, страданията,
психичните преживявания и моралните ценности понесени от увредения вследствие
на увреждането. Правилното прилагане на закона изисква за неимуществени вреди
да бъде обезщетяван пострадалият, след като се установи, че действително е
претърпял такава вреда, което с оглед на изложеното по- горе, се установи
недвусмислено по делото. С приемането на Тълкувателно решение №1/2016година на
ОСГНК на ВКС се разшири кръга на лицата, легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена при непозволено увреждане смърт на близък. Такива са лицата, посочени в Постановление № 4 от
25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд,
и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди. Съдът намира, че от разпита на свидетелите безспорно се установява
наличието отношения от вида на коментираните. Свидетелските показания сочат на
особена близост между всеки от ищците и пострадалия. Проведено е пълно и главно
доказване на факти, от които може да се изведе съществуването на изключително
близка привързаност, в резултат на която смъртта на техния родственик причинява
морални страдания с интензитет, надхвърлящ обичайния.
По настоящото дело безспорно се
установи, че първият ищец е претърпял неимуществени вреди вследствие смъртта на
брат си, с който са били неразделни от малки. Двамата израснали заедно в
гр.Ямбол, впоследствие живели съвместно в гр.София, където учили и работили. Не съществуват съмнения, че между тях е била налице силна и
трайна връзка, като са се подкрепяли и помагали във всяко начинание. Л.В. несъмнено е
лишен завинаги от възможността да общува с брат си, което обстоятелство се отразило
в негативен план на ищеца. Последният продължава да страда от загубата-
променил се и се затворил в себе си. При тези обстоятелства и при съобразяване на факта, че паричният
еквивалент не е в състояние да компенсира напълно липсата за ищеца- брат на починалия, съдът намира за
справедлив размер на обезщетението, което му се
следва сумата от 60 000 лева.
Починалия безспорно
е имал продължителна през годините комуникация с Т.П.В.- негова баба. Както се установи по делото майка му е работила в
гр.София, а Тодор останал да живее и учи с брат си в гр.Ямбол. Баба му Т.В. се
преместила да живее в апартамента на баща му, за да помага при отглеждането на
внуците си. Докато пострадалия завърши средното си образование двамата са
живели в едно домакинство, като преждевременната му смърт е била изключителен
шок за нея. Все още не можела да преодолее мъката и болката от смъртта на Т. и
постоянно посещавала гроба му. На тази база обезщетението на пострадалата, за претърпените в резултат на престъплението неимуществени вреди следва да се присъди
в размер на сумата от 60 000 лева.
С
другата си баба Л.Г., Т.В. също бил в много близки отношения, като между тях е
имало изградена дълбока и трайна емоционална връзка, още от ранната му детска
възраст. Тя го гледала, веднага след раждането в продължение на година и
половина, а докато бил в трети клас пострадалия пребивавал и учил при баба си в
гр.Варна. Впоследствие постоянно я посещавал и общувал с нея, а след като
започнал работа и помагал финансово. Новината за смъртта му изключително много
я разстроила. Искът за неимуществени вреди на третата ищца следователно се
явява основателен до размера от 60 000 лева.
Настоящият състав
намира, че не е ограничен от предвидения в разпоредбата на § 96 ал. 1 от ПЗР на
ЗИД на КЗ /ДВ, бр. 101 от 2018 година/ максимален размер на обезщетението. В
член 3, параграф 1 от Директива 72/166/ЕИО и чл. 1, параграф 2 от втората
Директива 84/5/ЕИО, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 16.09.2009 година относно застраховката „Гражданска
отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху
задължението за сключване на такава застраховка, са посочени минималните
застрахователни суми по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. В
чл. 9 ал. 1 от Директива 2009/103/ЕО са предвидени минимални застрахователни
суми в случай на телесно увреждане в размер на 1 000 000 евро за един
пострадал или 5 000 000 евро за събитие, независимо от броя на
пострадалите. Същите са и лимитите, посочени в чл. 1 параграф 2 от предходната директива - 84/5/ЕИО.
Посочените в директивите лимити за минималните застрахователни суми за
неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт са
транспонирани в националното ни право- чл. 492 от сега действащия Кодекс за
застраховането.
Доколкото, обаче в
цитираните директиви не е предвидена възможност за установяване на максимален
размер на обезщетението за неимуществени вреди на пострадало лице и не е
установен такъв размер, съдът счита, че разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на
ЗИДКЗ/ДВ бр. 101/2018 година/ не е в съответствие с общностното право. Вярно е,
че директивите нямат пряко приложение във вътрешните отношения и не съдържат
пряка уредба на правните отношения, а техни адресати са държавите- членки,
които трябва да ги транспонират. При определени предпоставки, обаче е допустимо
изключение от този принцип. Тези предпоставки са посочени в практиката на СЕС
/дело С-188/89/, а именно: директивата да не е транспонирана или да е
транспонирана неточно, частично или неправилно; съответните й разпоредби,
подлежащи на пряко прилагане, да са повелителни, ясни и точни и да предоставят
права на отделни субекти, противопоставими на държавата-членка, неин орган или
организация, намираща се под юрисдикцията или контрола на тази държава или
притежаващи особени правомощия, които надхвърлят правомощията, характерни за отношенията
между частни лица. Уредбата на лимитите на застрахователните суми по
застраховка „Гражданска отговорност“, съдържаща се в цитираните по-горе
разпоредби на Директива 84/5/ЕИО, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО отговоря
на всички посочени изисквания. Те са повелителни, достатъчно ясни и точни и се
отнасят до права на частни лица, респективно на лица, пострадали от
пътно-транспортно произшествие и според съда те по изключение имат пряко
действие. По тази причина съдът счита,
че не следва да съобразява размера на обезщетението по § 96 ал. 1 от ПЗР
на ЗИДКЗ /ДВ бр. 101/2018 година/.
Този извод е
съобразен и с решение на Съда на ЕО от
24.10.2013 г. по дело С - 277/12 /V. D. срещу B.A./, което е задължително за
съда съгласно разпоредбата на чл. 633 ГПК, уреждаща действието на решението по
преюдициално запитване. Предмет на цитираното дело на Съда на ЕО е именно
преюдициално запитване, отправено на основание член 267 от ДФЕС. Решението по
преюдициалния въпрос е, че член 3, параграф 1 от Директива 72/166 и член 1,
параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че не
се допуска национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства покрива
обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна
уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството,
настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална
сума, която е по-малка от посочените в член 1, параграф 2 от Втора директива
84/5.
По изложените
съображения съдът счита, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди на
ищците следва да бъде определено не в границите, установени по § 96, ал. 1 от
ПЗР на ЗИДКЗ /ДВ бр. 101/2018 година/, а по справедливост, съобразно принципа
на справедливост по чл. 52 от ЗЗД, при отчитане на установените обективни факти
и обстоятелства по конкретното дело.
По спора за съпричиняване трябва да се посочи, че такова по смисъла на чл.51
ал.2 ЗЗД е налице, когато е безспорно установено, че с
поведението си пострадалият е допринесъл за настъпване на увреждането.
От приетите по
делото доказателства се установява наличие на причинна връзка между несъобразяването на пострадалия с предписанията на закона
и конкретното въведено негово задължение в нормата на чл.110 ЗДвП при липса на
банкет или тротоар да се движи по платното за движение, като се придържа
възможно най-близко до дясната му граница и настъпилия
вредоносен резултат. Ето защо при изяснения механизъм на произшествието,
съдът приема, че пострадалият е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат. При това положение, следва да бъде съобразена степента на приноса за
настъпването на вредите, чрез съпоставяне на поведението на увредения с това на
делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до
вредоносния резултат. В случая въз основа на паралелното сравнение между
поведението на водача- делинквент и пострадалия-пешеходец с оглед и на
задълженията, които всеки е обвързан да съблюдава, се налага извод, че реалният
принос на потърпевшия е по-малък, което предопределя и съотношението при
разпределянето на отговорността за причиняването на вредите от деликта.
Относителното значение на нарушенията, допуснати от водача на превозното
средство и подробно изследвани и анализирани от наказателния съд, като причина
за настъпването на произшествието е много по-високо по степен. Поради това,
приносът на пострадалия за настъпването на вредите следва да бъде определен в
размер на 25%.
При
така приетите по-горе размери на обезщетение, след редуцирането им с
определения процент съпричиняване от 25
%, на ищците се дължи обезщетение за неимуществени вреди в размер на
45 000 лева на всеки от тях, като за разликата над присъдената до
претендираната сума претенциите следва да се отхвърлят.
Съгласно нормата на чл.497 КЗ
застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано
от по-ранната от двете дати- от изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл.106 ал.3 КЗ или изтичането на
тримесечния срок по чл.496 ал.1 КЗ, освен когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.106 ал.3 КЗ.
В случая доколкото не са релевирани от страна на
ответника твърдения относно непредставяне на доказателства във връзка със
застрахователното събитие по смисъла на чл.106 ал.3 КЗ следва да се приеме, че
ответникът е изпаднал в забава и лихвата за неимуществени вреди трябва да се присъди, считано от
изтичане на три месеца от датата на заявлението- т. е. от 05.12.2018 г., а не както е поискано от ищците
от датата на отказа 24.10.2018г. Недоказано и неоснователно е останало
възражението за погасяване на това вземане по давност.
При този изход на делото в тежест на
ответника- застраховател следва да се постави дължимата за производството
държавна такса в размер на 5400 лева, съобразно с уважената част от иска.
Доказателства за направени от
ответника разноски не са ангажирани, поради което и такива не следва да му
бъдат присъждани.
Ответникът трябва да бъде осъден
да заплати в полза на „Адвокатско дружество Вукова и Бачева“, ЕИК *********,
представлявано от адвокат Цветомила Вукова от САК възнаграждение в размер на 5076
лева. Ангажирани са доказателства за предоставена безплатна адвокатска помощ на основание чл.38 ал.1 ЗАдв., поради което и
за осъщественото по делото процесуално представителство на тримата ищци такова
възнаграждение се дължи, като същото е определено съобразно Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения върху уважената част от исковете и не следва да
бъде намалявано.
Мотивиран от изложеното
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗК„Лев
Инс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Черни
Връх №51Д да заплати на Л.Я.В., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 45000 /четиридесет
и пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за нанесените му неимуществени
вреди пряка и непосредствена последица от причинената вследствие на
пътно-транспортно произшествие смърт на брат му –Т.Я.В., ведно със законната
лихва считано от 05.12.2018г. до
окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска за обезщетение за
неимуществени вреди в размер над присъдения до претендирания от
80 000/осемдесет хиляди/ лева и за присъждане на лихва за времето от
24.10.2018г. до 04.12.2018г. като
неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК„Лев Инс“АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.София, бул.“Черни Връх №51Д да заплати на Т.П.В., ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 45000 /четиридесет и пет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за нанесените й неимуществени вреди пряка и непосредствена
последица от причинената вследствие на пътно-транспортно произшествие смърт на
внука и –Т.Я.В., ведно със законната лихва считано от 05.12.2018г. до окончателното изплащане на
сумата, като отхвърля иска за обезщетение за неимуществени вреди в размер над
присъдения до претендирания от 80 000/осемдесет хиляди/ лева и за
присъждане на лихва за времето от 24.10.2018г. до 04.12.2018г.
като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК„Лев
Инс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Черни
Връх №51Д да заплати на Л.Т.Г., ЕГН**********, с адрес *** сумата от 45000
/четиридесет и пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за нанесените й
неимуществени вреди пряка и непосредствена последица от причинената вследствие
на пътно-транспортно произшествие смърт на внука и –Т.Я.В., ведно със законната
лихва считано от 05.12.2018г. до
окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска за обезщетение за
неимуществени вреди в размер над присъдения до претендирания от
80 000/осемдесет хиляди/ лева и за присъждане на лихва за времето от
24.10.2018г. до 04.12.2018г. като
неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК„Лев Инс“АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Черни Връх №51Д да
заплати по сметка на Бургаския окръжен съд държавна такса за производството в
размер на 5400 / пет хиляди и
четиристотин/ лева.
ОСЪЖДА ЗК„Лев Инс“АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Черни Връх №51Д да
заплати на „Адвокатско дружество В. и Бачева“, ЕИК *********, представлявано от
адвокат Ц.В. от САК възнаграждение в размер на 5076 /пет хиляди и седемдесет и
шест/ лева за осъщественото в настоящото производство процесуално
представителство.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на страната на ответника ЗК„Лев Инс“АД, ЕИК
*********- Г.Т.Б., ЕГН **********, с адрес ***.
Решението може да бъде обжалвано
от страните пред БАС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването.
Съдия :