Определение по дело №3533/2013 на Софийски градски съд

          Мотиви към Присъда по НОХД 3533/2013 г.по описа на СГС,НО,22-ри състав

 

 

 

СГП е внесла обвинителен акт срещу подс.П.М.М. за извършени престъплението „Длъжностно присвояване“ по чл.203,ал.1,вр.чл.201,вр.чл.26,ал.1 и по чл.316,вр.чл.309,ал.1,вр.чл.26,ал.1 от НК.Обвинява го в това ,че за времето от 16.09.2008 г. до 11.05.2010 г.при условията на продължавано престъпление присвоил чужди пари/собственост на „А.Б.“- клон България“ /в особено големи размери ,като случаят е особено тежък.Чрез трите деяния,включени в състава на единното продължаваното престъпление и инкорпорирани в обвинението срещу подсъдимия, държавното обвинение вменява на последния присвояването на общата сума от 21 201 430 /двадесет и един милиона двеста и една хиляди четиристотин и тридесет/лв, съставляваща левовата равностойност на 9 250 000/девет милиона и двеста и петдесет хиляди/евро-равностойни на 18 091 427,50/осемнадесет милиона деветдесет и една хиляди четиристотин двадесет и седем лева и петдесет стотинки/ и 650 000/шестстотин и петдесет хиляди/ щатски долара,равностойни на 1 010 002,50/един милион десет хиляди и два лева и петдесет стотинки/.вкл. и присвояването на 2 100 000/два милиона и сто хиляди/български лева/ в националната валута на Република България.Подс.М. е обвинен ,че извършил присвояването в качеството на длъжностно лице – „Главен касиер“ на „А.Б.“ клон България.Щетите са изцяло невъзстановени.

Досъдебното производство по делото е образвано на 27.09.2010 г. с Постановление на прокурори от СГП на основание чл.207-212,214,ал.1,чл.194 и чл.199 от НПК въз основа на преписка Вх.№ ЗСЗ-69/2010 г. на ВКП, както и предвид наличието на - Законен повод/чл.208,т.1 от НПК/ Съобщение до органите на досъдебното производство/неконкретизирано в това Постановление/ и Достатъчно данни /чл.211,ал.1 от НПК/ - съдържащи се в Справка с посочен в Постановлението рег.№ на Държавна агенция за национална сигурност/ДАНС/.Производството е образувано срещу ВИНОВНО ДЛЪЖНОСТНО ЛИЦЕ  за извършено престъпление по чл.203,ал.1,вр.чл.201 от НК.

На ДП/л.13-14,съответно 15-17 от т.25/ е приложено Писмо/Изх.№ 3608/21.07.2010г.на „А.Б.-клон България“,респ.,Вх.№ М-12729/21.07.2010г. на МВР/ с Приложения от Управителя за България на „А.Б.-клон България“ - Ф.П. и Изпълнителния съветник на „А.Б.“-клон България – О.А.З./тоест ,свидетелите по делото С.П. и О.З., които по-късно напускат както ръководството на банката , така и пределите на РБ.Писмото е адресирано до Зам.Министър-Председателя на РБ и тогавашен Министър на вътрешните работи.Датата на писмото е повече от 2 месеца след извършеното престъпление/съгласно обв.акт/ и повече от 2 месеца преди да се образува досъдебното производство по делото.В текста на писмото се изразява благодарност за проведената среща на 13.07.2010 г.с Министъра на вътрешните работи,в частност - за дадената им възможност да представят дейността на „А.Б. Груп“, както и го уведомяват за специфичен случай на злоупотреба,по повод на който са посветени Приложенията към писмото/“Злоупотреба с Главна каса“ и „Писмо от А.Б. Пирея до Управление „Банков надзор“ на кредитните институции в РБ“,подписано от двама гръцки одитори - Д.Ф.Папайоану и Б.И.Какалис/.Авторите на писмото информират министъра ,че ще предприемат юридически действия в най-кратък срок.В Заключение двете горепосочени лица оценяват отзивчивостта на българската изпълнителна власт като такава  от възможно най-високо ниво,както и ангажираността на министъра да защити директните чуждестранни инвестиции като обстоятелства , които заздравяват тяхната увереност и сигурност за бъдещото им развитие на територията на България.

На фазата на досъдебното производство /ДП/ е взета и изпълнявана мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо подсъдимия М. за времето от 10.11.2011 г. до 31.05.2012 г., като на последната дата тя е изменена в „Домашен арест“,която е изпълнявана до 12.02.2013г.След това подс.М. е с най-леката мярка за неотклонение „Подписка“.Следва да се отбележи и ,че в производството по чл.64,ал.1 от НПК СГС първоначално е отказал да вземе най-тежката мярка за неотклонение,но въззивният САС, е отменил това Определение в производство по ВНЧД № 1132/2011 г..Там горната инстанция е приела  наличието на обосновано предположение ,че подс.М. е извършил престъплението вкл. и с наличието по ДП на доказателства , които пресъздават извънсъдебни обяснения на подсъдимия с признание за извършено присвояване на сума над 10 млн.евро/дадени пред други свидетели и дадени саморъчни обяснения на М. в т.5,л.126-134 от ДП/.Въззивният САС също така добавя ,че начинът на извършване на престъплението не предполага наличието на преки доказателства , но и косвените са достатъчни.Съставът на САС  сочи ,че не може да предполага дали държавното обвинение ще предприеме нещо по отношение юридическия статус на свидетелите З. и П., доколкото подобно предположение е несигурно с оглед  суверенните компетенции единствено и само  на Прокуратурата на Република България.При всички произнасяния по мярката за неотклонение обаче неотклонно съдебните състави приемат ,че обоснованото предположение е налице, не е отпаднало , нито е разколебано.

На ДП СГС,НО,13-ти състав в закрито заседание от 01.11.2011 г. допуска на основание чл.72 от НПК обезпечение на наказанието „Конфискация“/предвид характера и правната квалификация на обвинението/ чрез налагане на обезпечителна мярка „Запор върху МПС“/едно –соб. на подсъдимия и три – соб. на съпругата му,индивидуализирани в този съд.акт/.Въз основа на това определение на 02.11.2011 г.Предс. на СГС,НО,13-ти състав е издал в полза на ВКП Обезпечителна Заповед върху имуществените обекти/посочените в Определението и Заповедта МПС/.

            П.М. е привлечен в качеството на обвиняем първоначално с Постановление от 31.10.2011 г. , като му е предявено обвинение за извършено престъпление с правна квалификация по чл.203,вр.чл.202,ал.1,т.1,вр.чл.201 от НК.По –късно ,на 22.04.2013 г. му е повдигнато ново ,изменено обвинение за две престъпления с правна квалификация по чл.203,ал.1,вр.чл.201,вр.чл.26,ал.1 от НК, както и по чл.316,вр.чл.309,ал.1,вр.чл.26,ал.1 от НК. И по двете обвинения подсъдимият се ползвал от правото  да откаже да дава обяснения.

            Досъдебното производство е приключило с мнение за предаване на съд на подсъдимия за престъпленията,за които му е повдигнато горното обвинение/ чл.203,ал.1,вр.чл.201,вр.чл.26,ал.1, както и по чл.316,вр.чл.309,ал.1,вр.чл.26,ал.1 от НК/.

Съдът конституира като граждански ищец в съдебното производство  „А.Б.“ ,АД/седалище и адрес на управление,Република Гърция,гр.Атина, ул.“****“№ *******6/като прие за съвместно разглеждане искът й за имуществени вреди в резултат на деянието , предмет на обвинението, при искова претенция в размер на горната сума ведно със законната лихва до окончателното погасяване на задължението.Конституирането на ищеца /от гледна точка на неговата правосубектност/ съдът съобрази с оглед нормите на Търговския закон/ТЗ/ и Законът за кредитните институции/ЗКИ/ , както и с оглед Пълномощно /л.124-126 от т.1 на съд. произв./предвид правното положение в чл.19 от ТЗ ,че клонът на чуждия търговец в Република България не се явява юридическо лице и поради това имуществото му се явява собственост на чуждестранния търговец/принципала/.Това обстоятелство е взето предвид с оглед внесения обв.акт ,тъй като изрично се сочи в текста на Пълномощното чрез формулировките „Клонът в България е претърпял щети в размер на...“ , както и „моля да осъдите да заплати на „А.Б.“/Гърция/ чрез клона й в България...“.В този смисъл обстоятелството ,че в обв.акт формулировките  са ,че присвояването е на средства собственост на клона ,не съставлява съществен пропуск на акта , доколкото конституирането на ощетеното юридическо лице като граждански ищец е осъществено в съответствие със законовите изисквания, както и не са нарушени ничии права.Възражението на защитата относно приемането на гр.иск за съвместно разглеждане, съдът остави без уважение при аргументация, изложена в Протокола от СЗ.Твърденията за наличие на застрахователно правоотношение между ощетеното юридическо лице/гр.ищец/ и застрахователно дружество/неиндивидуализирано към момента на конституирането/ съдът не намери за пречка, като освен доводите в СЗ по този въпрос, следва да се добави и това ,че  основанието за отговорността на застрахователя е договорна , докато гражданската отговорност на подсъдимия е деликтна.Престъплението е деликт/непозволено увреждане/ и гражданската отговорност на делинквента/в частност- подсъдимият/не възниква на договорно основание.При приемането на гр. иск за съвм. разглеждане нямаше доказателствени източници , които да сочат кое е застр. дружество, какъв е договора, какво е настъпилото застрахователно събитие ,платено ли е обезщетение, кому и в какъв размер.В хода на процеса постъпиха такива документи съдържащи частична информация по горните въпроси/които ще бъдат коментирани по-нататък в Мотивите, при обсъждане на гражданско-осъдителната част на Присъдата/. 

            В първото СЗ/съдебно заседание/ на 18.11.2013 г. подс. се яви без защитника си,като последният оправда неявяването си по причина ,че е ангажиран в друг съд.

Във второто СЗ/на 22.01.2014 г./ защитникът се яви ,но не се яви подс. М. ,като причината бяха здравословни проблеми на последния.

На третото СЗ/20.03.2014 г./ подс. беше здрав и се яви,но не се яви този път защитника му , изтъквайки причини от здравословно естество.Болничният лист съдържаше абравиатурата „ОВИГДП-Неуточнена“.

Предвид характера и тежестта на обвинението срещу подсъдимия и изискването да се подсигури разглеждането на делото в разумен срок, съдът назначи „резервен защитник“, като аргументира в Протокола от СЗ наличието на хипотеза на чл.94,ал.4 от НПК освен с визираните в нея условия и с нуждата да се гарантира липса на злоупотреба с правото на защита,което е обявено за недопустимо от нормите на Конституцията на страната/Вж чл.57,ал.2 от Конституция на Република България/.

Следващото СЗ ,четвърто поред, бе насрочено в срок по-малък от седмица след трите отложени СЗ , на което успешно се явиха заедно подсъдимият, упълномощеният  и резервният защитник, което позволи даване на ход на делото.

            За да гарантира спазването на принципа,залегнал в чл.22,ал.1 от НПК/разглеждане на делото в „разумен срок“/ в хода на продължилото над 3 г. и 9 месеца години съдебно следствие ,съдът насрочваше съдебни заседания в кратки срокове/обикновено веднъж месечно, по изключение през по-дълъг срок/.По време на съдебното следствие бяха изслушани  частичните обяснения на подсъдимия, показанията на явилите се свидетели и заключенията на вещите лица.Бяха приети и прочетени писмените доказателства по делото.Касателно нуждата от разпит на свидетели-чужди граждани/на практика – цялото напуснало ръководство на клона в България на „А.Б.“,АД,Гърция/ се наложи изготвянето на поръчки за международна правна помощ до три европейски държави-членки на ЕС-Белгия,Франция и Гърция, като съдът е на мнение ,че бе възможно да се прояви повече експедитивност от замолените чужди компетентни органи.

            В хода на цялото съдебно следствие съдът отклони исканията на защитата и подсъдимия за пълна отмяна на мярката за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на страната“,наложена на подс.М. с правно основание чл.68 от НПК още на досъдебното производство.Същевременно съдът съобрази конкретни нужди за пътувания на подсъдимия за определен срок от време и определени дестинации/обикновено между две СЗ, така че пътуването да не затруднява процеса/и даваше разрешения за пътувания.Това съдът направи доколкото мерките за проц.принуда нямат за цел някакви допълнителни ограничения върху подсъдимия ,освен  осигуряване на нормални условия за протичане на наказателното производство.След реализиране на пътуванията подс.М.  не злоупотреби с дадените конкретни разрешения и се завръщаше в страната, за да участва в следващите СЗ.

            Съдът като намери делото за изяснено от фактическа и правна страна ,обяви за приключено съдебното следствие и даде ход на делото по същество.

            Прокурорът в обвинителната си реч  по време на  съдебните прения заявява ,че поддържа обвинението , така както е внесено с обв. акт.Намира го за доказано по безспорен и категоричен начин.Прокурорът намира за доказана фактическата обстановка , която е описана в обв. акт , като преповтаря в хода по същество основните елементи от нея.СГП приема,че подс. е постъпил като „преброител-куриер“ на 03.01.1997 г. в Й. и Народна банка на Гърция , по-късно бил преназначен на длъжността „Главен касиер“.По длъжностна характеристика гл.касиер организира, ръководи и осъществява текущ контрол върху касовата работа в банковия клон и трезора,като носи пълна имуществена отговорност за липсите в лева и валута.На 30.11.2009 г. с анекс била преименувана/трансформирана/ длъжността „Главен Касиер“ в „Ръководител Сектор Главна каса“, която длъжност продължил да изпълнява без изменения в съдържанието на задълженията.Въз онова на тази си длъжност и предвид вменените му задължения ,подс. се явявал „длъжностно лице“.Свидетелите Л. и Я., като подчинени на подс. броели паричните потоци/Л./ и изготвяли протоколи за получаване и изпращане на т.нар.“ценни пратки“/Я./.Подс.бил единствения служител в банката, сочи СГП, който осъществява контрол на касата,отварял и затварял същата , сверявал наличностите и т.н.Използвайки занижения контрол на банката в тази област и злоупотребявайки с гласуваното му доверие, той присвоил по начина , описан в обв.акт , инкриминираната сума.За да „оправдае“ липсите използвал  неистински частни документи,за да посочи фиктивното основание „пари на път“.На следващия ден бил изготвян протокол-опис , който показвал връщането „по документи“ на сумата , но парите били вече присвоени.Посочените номера в тези неистински документи били последователни , като именно тази поредност не отчитала невъзможната разлика във времето при тези поредни номера/7 месеца между м.април и ноември/.Другата очевидна нередност е посочването на по-висока от допустимата сума от 30 000 евро „пари на път“.Инкриминираните документи „Акт на А.“ и Приемо-предавателни Протоколи на „Груп 4С“ били подписвани от подсъдимия.Според Заключението на СИЕ/Съдебно-.икономическата експертиза/ механизмът на присвояването е чрез ползване на фиктивни транзакции на ценни пратки.Първото деяние от продължаваното престъпление е на 29.04.2009 г.,като това е датата на използване на първия неистински частен документ /Протокол-Опис № 873589/,който имал за цел да прикрие присвояването като изравни счетоводния банас с действителната наличност/тъй като същата е била намалена с акта на присвояване/.Нещо повече , при преброяването на касата подс.М. споделил на свид.О.Х. че не е нужно наличността на касата да се брои за пореден път , като му подал лист с точните липси.Сходно признание за извършеното подс.М. направил и на св.С.П..  Представителят на държавното обвинение предлага на съда да  признае за подсъдимия М. виновен за двете повдигнати му обвинения/по чл.203 и 316 от НК/,като по реда на чл.23 от НК  да му наложи общо наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 15 години.Прокурорът  счита още гр. иск за основателен и намира ,че следва да се уважи изцяло, както и да се възложат изцяло разноските на подсъдимия.По въпроса за мярката за неотклонение прокурорът не формулира някакво искане в обв. си реч.

            Повереникът на гр.ищец  ,поддържа в цялост приетия за съвместно разглеждане гр. иск, като го намира за доказан по основание и размер.Вярно е че не всяка липса е присвояване,но в конкретния случай има признание от страна на подсъдимия за извършено престъпление пред св.И. ,като казал че „няма смисъл да се брои“ , като показал лист с точните суми по валути, които е присвоил.Никой друг не е можел да борави свободно със средствата от Главна каса,а отделен въпрос е че знанието каква валута и точно колко от всяка валута е отнето ,не може да бъде обяснено по друг начин , освен като признание от самия извършител на деянието.Налице  е поредица от незаконосъобразни разпоредителни действия с чуждо имущество ,соб. на ищеца, като последното се доказва от свидетелите и от документацията, която го определя на практика като единственото лице , което се е разпореждало с тези средства.Повереникът заявява ,че евентуалното заплащане на обезщетение от застраховател не следва да влияе на размера на обезщетението по иска, тъй като се касае до обезщетение на друго основание-договорна отговорност , която е винаги  обвързана със заплащането на застрахователна премия.Следва да се има предвид и ТР№ 4/2015 г.,където в сходен казус/при установяване на данъчни задължения/ ВКС приема ,че едното не препятства другото и не изключва договорната отговорност.

            Защитникът  намира ,че по отношение на подс.П.М. следва да се постанови една оправдателна Присъда , а приетият за съвместно разглеждане граждански иск ,да се отхвърли.Защитникът  формира това си схващане на база на пределите за доказване в наказателното производство и тежестта ,която прокурорът носи, за да докаже извършването на деяние и участието на подсъдимия в него.Всяко разумно съмнение ,че подсъдимият е извършил деняието , предмет на обвинението, следва да има за последица постановяването на оправдателна Присъда.Такова искане защитата поставя доколкото няма установени факти, които да бъдат приети „априори“ за безспорни.Следователно , предвид принципа за дирене на обективната истина/чл.13 от НПК/ не могат да се изведат безспорни изводи ,че подс. е осъществил престъплението , за което му е внесен процесния обв.акт.Защитата приема ,че подс. е заемал длъжността „Главен касиер“ /вкл. и след 15.08.2009г., когато е преместен от офис „Народно събрание“  офис бул.„В.Левски“/.Според защитата на 13.01.2010г. все още тримата служители на Гл.каса на банката/вкл.подс.М./ не разполагат с длъжностни характеристики.Поради това не може да се определи какви са били функционалните му задължения на М..Същевременно нямало касов софтуер, който да отразява ежедневното движение на паричните потоци,нямало данни за определяне на дневни лимити, макар нуждата от такива за е нормативно изискуема/чл.8 от Вътрешна инструкция № 19/.Не е  бил и възможен такъв лимит , защото както Главната каса в Централно управление,така и касата в офис „В.Левски“ не са били отделени.Добрите банкови практики изискват наличието на длъжностна характеристика, което е ангажимент на ръководството на банката.СГП неоснователно поддържа ,че подс. използвал потребителски кодМ.,тъй като това става въз основа на получена заявка за достъп , като такъв се предоставя на конкретен потребител.Получаването на такъв код става срещу подпис на съотв. служител.Подс.М. не е полагал такъв подпис.Всъщност , подс. получава код  MITEVSKIPETK ,но  чак на 28.05.2010г./тоест след периода на обвинението, когато е бил отстранен/, като според защитата така се е търсел начин как именно подсъдимия да бъде привлечен към отговорност за станалото в банката.Защитата сочи ,че към края на периода от обвинението, подс. е работил на първи етаж , а не в помещението на Главна каса.Той се е водел „супервайзър“ на Главна каса ,но не пребивавал физически там.Следователно , според защитата за периода м.02-05.2010 г. не е ясно кои лица отговарят за управлението на Главна каса, тоест , дори да има присвояване , не се знае кой е деецът.Тезата на прокуратурата ,че само подс. е имал ключове за Главна каса            се явява разколебана, според защитата, тъй като св.Хр.Л. смята че има резервни ключове , макар да не знаела къде са.Съдът следва да вземе предвид съмненията в обвинението, тъй като за перриод от 3 месеца под. не е бил в Главна каса, вероятно имало резервни ключове от тази каса и от обв.акт не може да се определи кога са извършени деянията.Освен това ,когато подс. не е бил в помещението на Главна каса , а последната е работела , явно някакви ключове са били използвани.Неоснователно СГП счита ,че подс. получил „на доверие“ като дългогодишен служител на банката персоналния код на св.В., което е било в нарушение на принципа „4 очи“.На 08.07.2009 г. било променена структурата на клона , като отговорностите за Главна каса били вменени на св.С.П./подчинена на О.Х./ , но не било извършено предаване на касата с наличностите в нея,нито с шифъра.Твърденията на обвинението за висок резерв от паричен ресурс в касата,не е основателно смята защитата , тъй като от показанията на св.К./главен дилър/ се вижда ,че резервът не надхвърлял 4 млн.евро.При недоказаност на подобна наличност , според защитата СГП  ползва подобно твърдение , което има за цел само да „обслужи обвинението“.Твърденията в обв.акт/ОА/ че присвоените над 21 милиона подс. изхарчил за „лични нужди“ защитата намира за явно несъстоятелно, доколкото Ревизионния акт от 2014 г. срещу М. е отменен с Решение на АС-СГ.Защитата добавя ,че подс. не разполага с активи ,реципрочни на сумата по обвинението.В тази посока е и справката от Агенцията по вписванията.Невъзможно е според защитата изнасяне на такава сума с личната чанта на подсъдимия, тъй като имало камери на редица места с 24-часов режим на работа.Имало и забрана банкови служители да напускат банката с обемисти предмети.Нередности от страна на подс.не са установени от охраната-на паркинга или в офиса, сочи още защитата.Твърди се,че подс. носел само лаптопа си в чантата и изнасянето на нещо друго „едва ли би убягнало“ от погледите на свидетелите Л. и Я., тъй като нормативно те следвало заедно да си тръгват, а и подс. имал „безупречно поведение“ пред охраната.Акцентира се на проблематичната възможност изобщо да се изнесе подобна сума на 3 пъти с чанта/при липса на обвинение или доказателства за ползване на по-едри преносни средства-напр.сакове,чували и т.н./. По втория пункт  от обвинението защитата последователно се спира на част от инкриминираните документи , за да посочи че в някои от тях не може да се установи дали положения подпис е на подсъдимия,в други е установено че подписът е положен от свидетел по делото,в трети ръкописния текст не е дело на подсъдимия, в четвърти – нито текст , нито подпис са изпълнени от подсъдимия.Защитата се позовава и на Постановление за дейността на Главна каса в периода от  01.01.2008г.  до 30.06.2010 г., като са установени редица нарушения на банковото законодателство/Наредби на БНБ/,тъй като липсват документи за ежемесечна пълна проверка на Главната каса , както и на внезапни и изненадващи проверки,липса на камери в помещението на Главна каса,липса на ясна субординация и режим на отговорности за задълженията в Главна каса.Следователно , счита защитата ,заниженият контрол е довел до установените липси.Ето защо не може да се установи с точност и кога е настъпила липсата, като това се заявява и от вещите лица,поради липсата на счетоводни данни в тази посока.Касателно механизма на твърдяното присвояване,според  приетото от СГП опериране с парични средства по системата „пари на път“, не може да се осъществи присвояването , тъй като подобни Протоколи не биха били приети от фирмите , осъществяващи „инкасо“операциите , тъй като сумите в тях очевидно надвишават допустимите лимити.Ето защо ,според защитата , неустановени остават както авторството , така и механизма на извършеното деяние.На следващо място , внезапната проверка на 11.05.2010 г. е реализирана по „несъстоятелен начин“,тъй като няма писмена заповед за такава проверка.Показанията на св.П. са дадени пред френски разследващ полицай/не пред съдия/ и затова не следва да бъдат кредитирани, а отделен въпрос е ,че страните/защитник и повереник/ не бяха уведомени за датата и часа на провеждане на това проц.сл.действие, както изисква Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси.Това нарушение накърнило както правото на защита , а така също и правото на справедлив процес,добавя още защитникът.Показанията на св.Х. са приобщени в нарушение на нормите на НПК/неконкретизирано/ и поради това не следва да бъдат ценени.В деня на одита/11.05.2010г./не е броена цялата касова наличност , а са вадени произволни пачки от едно „ласе“.Броенето било еднократно, имало Протокол , в който не е посочена сума на „липсата“ , помещението след това не е заключено, нито запечатано.В този случай най-вероятно са ползвани допуснатите от св.Л. като налични „резервни ключове“.На следващия ден касата е работела, неясно как е била отключена и после заключена.Втори одит има от гръцка страна на 13.05.2010 г..Според защитата за времето от 11.05. до 13.05.2010 г. не просто е налице занижен контрол, всъщност не се знае кой е отговарял за касовите наличности и кой носи отговорността за това.По данни на свидетели и при втория одит не се е брояла цялата касова наличност.И при двата одита не са уведомени компетентните органи на Република България.Последното води до съмнения за „вътрешно-банкови уговорки“/неконкретезирани по съдържание от защитата/ или до наличието на „вътрешна информация“ за проблеми в Главна каса.В показанията на св.З. пък се съдържат данни за споделената му от св.П. нужда от 50 млн.лв с оглед интерес от закупуване на ценни книжа.По повод това З. отговаря на П. ,че сумата може да се усвои от Главна каса.Според защитата нареждането на П. не било Заповед ,която да възлага извършването на очевидно престъпление/с оглед чл.16 от НК/ предвид спецификите на банковата дейност по управление на активи на значителна стойност  и свидетелят вероятно трудно би допуснал наличието на други ,престъпни цели , освен     декларираните официални такива.Според защитата , анализът на фактите в тяхната взаимна връзка, води до възможен извод за съгласувани действия на лица от банката/различни от подс.М./ , които да са довели до настъпването на липсите.Във връзка с механизма на извършеното престъпление ,според СГП, с неистинските частни документи подс. прикривал присвоителното деяние,но само в един документ подписът бил негов, според Заключението на Графическата експертиза.Той никога не е получавал потребителски код/по съотв.ред/ , а такъв получил след деянието.“А.“ не била предоставила в писмен документ отговор кой е главен касиер на клона на бул.“В.Левски“.Счетоводните системи на Главна каса на Централния офис и офиса на бул.“В.Левски“ работели  заедно и не били отделени  ,което затруднява да се определи реалните суми като касова наличност.Неяснотата кой оперира с паролатаМ..V  ,нито кой изпълнява длъжността Главен касиер след преместването на подсъдимия на първи етаж правят невъзможно установяването на това кой е автора на престъплението.Не са приведени и доказателства ,че подс. е променил субективното си отношение към чуждите пари ,като е формирал намерение за „своене“ и че изхарчил сумата за свои нужди.Отделен въпрос е ,че М. не е извършвал и сделки с недвижими имоти, за да приемем  негово вероятно увеличение на имуществения му патримониум.Не е налице и квалифициращият признак „особено големи размери“, тъй като липсите нямат ясен произход , а най-вероятно се дължат на лоша организация и занижен контрол от ръководството на банката.Освен това двете каси не са били отделени , за да се установи с точност наличността, не е била водена редовно и касовата книга.Не е налице и „особено тежък случай“,по смисъла на чл.93,т.8 от НК , доколкото не са приведени доказателства за „изключително висока степен на обществена опасност на дееца“.Това е така ,тъй като подс.М. е неосъждан , без криминалистически регистрации с добри професионални отзиви за него от редица изброени от защитника свидетели.Подс. живее шеста година в страх от наказателното преследване ,но въпреки това не се е укривал.Делото се разглежда извън т.нар.“разумен срок“ , като според защитата със своето процес. поведение подс. не е ставал причина за отлагане на делото.Предвид горните си доводи защитата намира ,че съгласно чл.304 от НПК следва да се постанови една справедлива оправдателна Присъда спрямо подсъдимото лице, както и да се отменят мерките за проц. принуда , а приетият за съвм.разглеждане гр. иск да се отхвърли.

            Алтернативно, ако съдът не приема горните доводи на защитата за оправдаване на подсъдимия М. , следва да се приеме че извършеното престъпление е такова с правна квалификация по чл.202,ал.2,вр.ал.1,т.1 от НК, като индивидуализацията на наказанието следва да се извърши по реда на чл.55 от НК,тъй като делото е разгледано извън т.нар. „разумен срок“/според  упълномощения защитник/.Приведени са примери на съдебни решения на ВКС,НО/които не са тълкувателни/ при които е прието ,че разглеждането на делото извън разумния срок е основание за индивидуализация на наказание при привилегирования режим на чл.55 от НК , респ. чрез прилагане на института на условното осъждане.Според визирано от защитата Решение на ЕСПЧ-Страсбург  по делото De Clercк v. Belgium  сложността на делрото сама по себе си не може да оправдае продължителността на производството.Според друго Решение на ВКС/цитирано в защитната пледоария/ нарушаването на принципа на разглеждане на делото в разумен срок съставлява изключително смекчаващо обстоятелство.Наказанието , индивидуализирано по реда на чл.36 от НК, следва да послужи като „красноречиво послание“ към останалите членове на обществото с оглед целите на т.нар. генерална превенция.В конкретния случай , ако съдът наложи на подс.М. наказание „Лишаване от свобода“ под предвидения минимум и приложи чл.66 от НК, то това би било според защитата справедливо и законосъобразно.Накрая , защитата предлага на съда при произнасянето по реда на чл.309 от НПК да оцени досегашното безупречно процесуално поведение /вкл. завръщанията му след конкретни разрешения да напусне страната в рамките на взета мярка за проц. принуда по чл.68 от НПК „Забрана за напускане на пределите на РБ“.  

            Подсъдимият  заявява ,че не държи резервният защитник да участва в съдебните прения , но и не се противопоставя на участието му.

            Резервният защитник заявява ,че няма да вземе участие в съдебните прения/предвид непротивопоставянето на подсъдимия/.

            В Реплика към защитната реч прокурорът изразява съгласие относно  визираните слабости в банковата сигурност.Същевременно изразява несъгласие с тезата на защитата поради липса на писмена следа друго лице неоторизирано да ползва потребителското име/респ.код/М..V. Ползването е възможно чрез устното му споделяне, както и е било извършено деянието.Защитата нееднократно цитира  отмяната на Ревизионен акт за подсъдимия, но това е станало поради липса на компетентност на органите , които са го издали.

            В Реплика към защитната реч повереникът на гражданския ищец  от своя страна изразява съгласие с констатираната от защитата лоша организация на работата в банката и занижения контрол.От друга страна тези пропуски не дават основание да се каже ,че щом е била лоша организацията ,то подсъдимият М. не е извършил нищо.Напротив, подсъдимият се е възползвал от тази лоша организация , за да извърши престъплението.На второ място , според повереника фактът ,че не били уведомени  своевременно компетентните органи на МВР/респ. прокуратурата/ няма отношение  към установяването на липсите. Ноторно било известно и това ,че липсата на 10 милиона евро от една банка е опасно явление, като това са пари на вложителя.Същевременно неуведомяването на органите на МВР от друга страна не изключва авторството на подсъдимия за извършеното присвояване.Защитата твърде избирателно цитирала гласни доказателства , за да обоснове невъзможност на подс. да извърши деянието , тъй като той, видите ли, се движел заедно със свидетелите Лазаров и Якимова.Наистина тримата често са били заедно ,особено при отключване на касата, но това не е било така в края на работния ден, когато и двамата свидетели сочат случаи , когато подсъдимият е оставал сам и дори не е излизал в обедна почивка.Наистина не е имало ефективен контрол в банката , но тъкмо от това се е възползвал подсъдимия.Повереникът изразява учудване към визираното от защитата неспазено изискване да има издадена писмена заповед за проверката на 11.05.2010 г.Нещо повече, свидетели сочат какви обяснения е дал подсъдимия , в които на практика е признал извършеното престъпление.СГП сочи ,че парите подсъдимия е изразходил за „лични нужди“,независимо че М. е казал пред свидетели че ги е предоставил на свой приятел.От Конст.Акт от 13.05.2010 г. се установява размера на липсата, доколкото в него е вписана касовата наличност от 11.05.2010 г. и каква би следвало да е наличността по счетоводни документи.От разликата с проста аритметика се получава отговор на въпроса и дори не са нужни експертизи ,счита повереникът на гр. ищец.Относно дискусията дали има или няма длъжностна характеристика за подс.М. като главен касиер на „А.“ ,повереникът намира ,че  такава е налице по делото и подс. М. има безспорното качество „длъжностно лице“.Въпреки това ,се констатира липсата на оспорване на присвояването от подсъдимия като обикновено наказателно отговорно физическо лице.В случай ,че деецът не е длъжностно лице , но са налице другите признаци на състава на същото престъпление , то е налице „Обсебване“ по смисъла на чл.206 от НК.На фона на признанието за извършено престъпление и поетите ангажименти да възстанови средствата, са събрани достатъчни доказателства по делото.

При последната си дума се присъединява към казаното от упълномощения си защитник и очаква от съда справедлива Присъда.

            От  ФАКТИЧЕСКА СТРАНА  съдът намери за установена следната обстановка :

            Подс.П.М.М. е роден на *** ***, постоянен адрес ***,настоящ адрес ***,българин , български гражданин,висше образование,месторабота „Х.“ АД като специалист в отдел „Маркетинг“,женен , неосъждан , с ЕГН-**********.

            П.М.М. постъпил по силата на Договор № 9/03.01.1997 г. в бившата Й. и Народна Банка Гърция-клон София“ на длъжността „преброител-куриер“.По-късно банката се преименувала на „А.Б.-България“ , като регистрацията в Търговския регистър била като клон на чуждестранен търговец.Точните параметри на трудовото правоотношение мужде подсъдимия и банката било предмет на многобройни анекси/допълнителни споразумения,приложени по делото/.

            От 2008 г. М. заел длъжността „Главен касиер“, доколкото вече имал стаж в банката и ръководството решило да му се довери с поверяването на  тази отговорна позиция.Работното място на подс. в Главната каса било първоначално в офиса на площад Народно събрание , но по-късно/на 15.09.2008г./ било преместено на офис „*********“/на процесния адрес-гр.София,бул.“*********“ № 15-17/.Съобразно приложената по делото длъжностна характеристика главният касиер/в частност подс.М./  е имал задължението да организира , ръководи и осъществява текущ контрол върху касовата работа в банковия клон, а така също и върху дейността на банковия трезор.Бидейки главен касиер ,той носил пълната имуществена отговорност за липсите в лева и валута.Освен това,според т.5,2 от длъжностната си характеристика като главен касиер имал и задължението да съхранява всички поверени му ценности, а именно – банкноти,разменни ,юбилейни монети и др.Същевременно ,според т.5,16 от дл. характеристика подс.М. носел пълна имуществена отговорност за причинените щети на банката.Негова била и отговорността за администриране на касовите наличности, а така също и за съхранението на ключа от Главна каса.Освен всичко горепосочено той следвало да спазва вътрешния Правилник на банката, както и всички други вътрешни правила и писмени вътрешни инструкции/№ 24-касиери,№ 18 транспортиране на ценни пратки,за пропусквателния режим и всичко изискуемо за служителите на банката и това свързано със заеманата от него длъжност.Тези му служебни ангажименти го поставяли в категорията на лица, на които е възложено да изпълняват със заплата постоянно  работа свързана с пазене и управление на чуждо имущество, което било детерминирано от заеманата длъжност „Главен касиер“ и Длъжностната характеристика“, която също бил подписал.

            Технологията на работа на Главната каса/намираща се на кота „нула“,зад паричния салон/ след преместването на същата в офис „В.Левски“ изисквала спазването на т.нар. принцип на „четирите очи“ ,като в конкретния случай управителят на офиса св.В.В. имала персонален шифър/код/ , който  била получила по съответен ред с писмен документ от банката.Подс.М. разполагал с ключа за Главна каса.При това положение всяка сутрин при отворено помещение на касата двамата следвало заедно да отварят касата, като първо М. слагал ключа , а В. въвеждала кода/чрез развъртане на съответен ротационен механизъм/.Тази процедура с принципа на четирите очи се спазвала само при първото отваряне на касата.Веднъж отворена по горната процедура, касата през деня се отключвала само с ключ и не се налагало да присъства втори човек с код.От друга страна, влизането в помещението на Главната каса се осъществявало сутрин около 08,30ч. като влизали заедно подс.П.М., както и свидетелите А.Я./пом.гл.касиер/ и Х.Л./преброител-касиер/ .В тази процедура следвало да се влезе през специална противоударна врата/оборудвана със СОТ , кодът за който знаел само подс.М./, която се отваряла с карта за достъп и ключ.Карта имали всички ,но с ключ разполагал амо подс.М..Изискването било заедно да отворят сутрин и заедно да затварят в края на работния ден.Въпреки това имало случаи , когато подс.М. оставал последен, след като другите две лица са си отишли.Това било в нарушение на установените правила , но пък само подс. имал карта и ключ , което му позволявало сам да отключи и заключи помещението,тъй като разполагал единствено с всичките средства за това.Помещението на Главна каса не било оборудвано с охранителни камери за инкриминирания период в обв.акт, а такива били монтирани по-късно.Камери имали в околобанковото периметрово пространство , вкл. и на прилежащия гараж,в който си паркирали някои лица от банката , вкл. и подс.М..Особеното било и това ,че имало директен изход от Главна каса към въпросния гараж , като подс. разполагал с карта за достъп.По този начин той имал възможност да излиза от банковия клон ,без да е обект на физически контрол от охраната на банката по повод забраната банкови служители да излизат от работното си място с обемисти и едри пакети.По този повод охранителят Н.Т. забелязал на камерите подс. на камерите в гаража да напуска банката през гаража , за което докладвал на ръководството на банката.След този случай на подс. му било забранено  да ползва гаража и вече излизал през официалния изход на банката ,където имало възможност да му бъде извършван физически визуален контрол на носените от него предмети.По  неустановено време управителят на „А.Б.-България“ – св.С.П.  водил разговор със свид.Р.З.  като споделил идеята си да се закупят ценни книжа, като попитал неангажиращо за възможността да се подсигури сумата от 50 млн.лв.Знаейки ,че има сравнително висока касова наличност към момента , свидетелят отговорил ,че част от сумата може би я има в касата.До разговори обаче за конкретен подход по осигуряване на сумата не се стигнало, доколкото управителят на клона не подновил интереса си чрез нови разговори на тази тема.

Свид.П.Ц. бил бивш служител на Й. банка , а след това и на А.Б.-клон България, като в хода на тази си служ.ангажираност установил приятелски отношения с подсъдимия М..Ц. също така познавал и предишни управители на клона на банката.Имал познанство и с лица от сферата на строителството и посредничеството при сделки с недвижими имоти, един от които бил св. Н.  М. .Занимавал се с търговска дейност предимно в сферата на строителството и търговията с МПС.

Подс.М. ,след преместването си в офис „*********“,ползувайки се от доверието което му било гласувано да заеме длъжността „Главен касиер“ ,знаейки редица обстоятелства около  високата  касова наличност след преместването си в новия офис, както и липсата на камери в помещението на главна каса,  а и от редица други  слабости в дейността на този банков клон ,решил да се възползва от това и да присвоява служебни  пари от   Главната каса на „А.Б.-България“. М. се възползвал от моментите , когато е сам в помещението на Главна каса /не ползвал обедна почивка и оставал често сам в края на работния ден/като ползувайки достъпа си до паричните суми на касата започнал да присвява крупни суми , които изнасял системно с чанта ,ползувайки  слабостите на охранителната система и чрез изхода от гаража ,в който случай можел да ползва паркиран автомобил , с който имало възможност да се изнасят по-големи парични средства , а и се избягвал физическия контрол на изхода от банката.Подсъдимият съобразявал  горната  касова наличност ,както и моментите , в които оставал сам,като разчитал поради това да остане незабелязана дейността му в осъщесвяване на престъпното намерение.Самото физическо отнемане на сумата от касата е имал възможност да извършва през деня , когато е сам или в края на работния ден,отново когато е сам,възползвайки се от липсата на камери в помещенето на касата.Освен това , след като касата е била веднъж отворена през деня е било възможно отключването на същата само с ключа , който под.М. притежавал.

            Така ,на неустановена дата през периода от 16.09.2008 г. до 29.04.2009 г. подс.М. присвоил  чужди пари  в размер на 450 000 щ.долара 4 100 000 евро и 2 100 000 лева.На 29.04.2009 г. била извършена внезапна проверка от св.О.Х., но не била установена липса или някаква друга нередност в Главна каса.

            Обстоятелството ,че липсите не били своевременно установени/при продължаващия занижен контрол и лоша организация в банковия клон/ ,мотивирало подсъдимия да предприеме ново присвояване по сходен  механизъм,ползувайки време ,в което остава сам  в помещението на Главна каса , като на неустановена дата  в периода от 29.04.2009 г. до 06.11.2009 г. присвоил чужди пари в размер на 200 000 щ.долара и 1 700 000 евро.

            Накрая , на  неустановена дата в периода от 06.11.2009 г. до 11.05.2010 г. подс.М.  ,доколкото нямал проблеми от предишнитне си деяния, решил отново да присвои парични суми , като изнесъл по сходен начин 3 450 000 евро.

            Така , сумарно за горните периоди  подсъдимият присвоил общата сума от 21 201 430 лв,която представлява общата левова равнойстойност на всички горепосочени присвоявания.Не се събраха доказателства , които да установят по-нататъшната съдба на тази сериозна парична сума,предмет на престъплението.

            За да не може да се установят липсите подсъдимият М. ползвал описаните в Присъдата неистински частни документи за т..“ценни пратки“, които принципно били част от ежедневната му дейност.Така били  регистрирани  в касовата книга недействителни касови баланси , за да има съответствие със счетоводните такива.Именно затова и счетоводството на банковия клон не намирало проблем  за Главна каса в горните периоди  от време.Така подс. ползвал описаните в Присъдата Приемо-предавателни Протоколи, на които бил придаден вид ,че са подписани от служители на „Г4 С С.С.Б.“ АД,като така създавал илюзията че тези парични суми са били изпратени по служителите на охранителната фирма, което не отговаряло на действителното положение.От друга страна , подс.М. ползвал и Актове на „А.Б. – България“ ,на които бил придаден вид ,че са подписаните от свидетелите Я. и Л.,като тези неистински документи слагал заедно с истинските такива.Така била снижавана документално наличността в касата , за да е налице съответствие със счетоводната наличност.Така подс. ползвал 14 неистински частни документи/описани в Присъдата/,като номерата и датите на издаване на документите са индивидуализирани в крайния съд.акт.

            Преди 11.05.2010 г. на служители на банката направило впечатление  наличието на няколко Актове на банката и Приемо-предавателни  Протокола за „ценни пратки“ , които имали поредни номера , а всъщност не били издадени в рамките на един или два дни. Последното било невъзможно,тъй като ежедневно били пращани такива пратки и разликата в номерата дследвало да бъде по-голяма.Това било докладвано на ръководството и бил възложен внезапен одит/проверка/ на Главна каса, реализирана на 11.05.2010 г. 

            На тази дата подс. бил касата и започнало физическо броене на наличностите в присъствието на служители на банката под ръководството на св.Х..В един момент до свидетеля се приближил подс.М. и показал лист с написани цифри, които представлявали точния размер на липсите в различни видове валута.Тогава Х. помолил подсъдимия да го придружи го кабинета на св.П. ,където запознал  последния със ситуацията.Пред св.П. подс.М. признал за присвояването, като заявил че е предал сумата „за да помогне“ на свой приятел/св.П.Ц./,който бил поел ангажимент да я възстанови - при това  в „кратки срокове“/в крайна сметка сумата е невъзстановена и до днес/.

            Ръководството на клона на банката потърсило обяснение от св.Ц. , но той отрекъл да е получавал пари от подс.М..Въпреки това ,без да споделят подозренията си към Ц./като получател на  пари , придобити от престъпление/ с компетентните органи ,първите обсъждали с него строителни проекти с неясно финансиране,доколкото  Ц. никога официално не е потвърждавал получаването на сумата от предмета на обвинението-изцяло или частично.През всичкото това изгубено време,когато би могло да се извършва официално разследване за съдбата на изчезналите милиони с оглед тяхното евентуално намиране и връщане в патримониума на ищеца, са предприемани горните действия.

            По някаква неизвестна причина,вместо да уведоми компентните органи на полицията и прокуратурата ,св.П. заминал за Гърция,за „да уведоми лично“ централното ръководство  на принципала на клона в България,при положение че е могъл да стори това през съвременния комуникационен  21-.ви век по редица други по-бързи начини.Дошла втора група одитори , този път от Гърция , чиято проверка потвърдила констатациите на първата проверка.През това време съдбата на крупната сума от над 21 милиона била неизвестна , а бързината на разследването,както е известно от криминалистиката/по „горещи следи“/, е от съществено значение, за да се достигне до обективната истина.Последното се илюстрира в достатъчна степен от известната максима в криминалистиката ,че „времето , което минава , е истината , която си отива“/А.Ф./.

            Подс.М.,макар и отстранен, „продължил работа“  в банката ,като трудовото му правоотношение било прекратено чак след повече от месец и половина – на 01.07.2010 г.,на основание чл.330,ал.2,т.6 от Кодекса на труда.През времето , докато бил отстранен подс.М.  бил „на разположение“ на отдел „Човешки ресурси“.

            Самото  ръководство на банката /П.,Х.,З./ последователно напуснали  пределите на Република България, без да проявят повече активност и действия,насочени към  възстановяване на причинените с престъплението значителни щети на банката.

            Разследващите органи ,в опит  да установят местонахождението на предмета на престъплението ,повече от една година след инкриминирания период от време ,се задоволили да извършат проц.сл. действие „Претърсване и изземване“ спрямо една-единствена банкова касета ,държана под наем от св.Н.М.,един от бизнес-партньорите  на св.Ц., /при положение ,че спрямо последния нямало предприети някакви действия за ангажиране на някаква правна отговорност/.По делото няма документирани други действия от процесуален характер за установяване на изчезналите пари – напр.спрямо други негови бизнес – партньори или спрямо самия св.П.Ц./респ. няма анализ на финансирането на негови бизнес-проекти към релевантния период от делото/ ,за да се провери твърдението на редица свидетели ,че сумата на присвояването е била предадена именно на него.Разследващите са се задоволили да проведат единствено разпит на този свидетел,след който Ц. е освободен.

            Самият св.П.,разпитан през 2016 г. от френски компетентни органи ,заявява че „не помни причината“ ,поради която повече от два месеца след установяване на присвояването през 2010 г.е Било преценено  ,че трябва да се сезират  българските компетентни органи/МВР и  Прокуратура/.Това обаче съвсем не е единствения въпрос ,на който не знае или не помни отговора ,макар да е бил в процесния период управител на „А.Б. – България“.

            Една друга част от служителите , които към инкриминирания перод от време били на работа на различни длъжности в „А.Б.-България“ ,също напуснали поради различни причини или защото им било предложено  добро обезщетение при прекратяване на трудовите правоотношения.Към момента на приключване на съд.следствие банковия клон е с практическа закрита банкова дейност,доколкото в писмената копреспонденция със съда е заявено планирано изтегляне от страната на банката , касателно банковата дейност.

            Според т.75 от Стратегията за национална сигурност на Република България/Приета с Решение на Народното събрание  от 25.02.2011 г./ - „Органите за финансов контрол насочват усилията си  към  дейности и обекти , които оказват  съществено влияние върху доверието в банковата система и нейната стабилност , върху спестяванията на населението и функционирането на системата за национална сигурност.“.В ДАНС функционира специална Дирекция „ФР“/Финансово разузнаване/ със задачи да предотвратява и да противодейства на случаи като този.Правомощията на този орган в сферата на правно регулиране на Законът за мерките срещу изпиране на пари/ЗМИП/ са разширявани постепенно в резултат  на редица нормативни изменения през годините.

Тази фактическа обстановка се потвърждава от следните събрани на досъдебната фаза доказателствени материали : показанията на свидетеля  М.И. /т.1,л.246-255 от т.1 на съд. произв./,от показанията на свид.Х.Л./от СЗ,т.1,л.255-261 и т.12 от досъд. произв.л.28-33 и 36-39/,показ. на свид.А.Я./от СЗ,т.1,л.263-270 и т.12 от досъд. произв.л.41-47/,от показ. на свидетел М.Я. – в СЗ - т.1,л.270-271/, от показ. на св. В.В./ от СЗ, в т.1,л.271-275/, от показ. на свид. С. А./от СЗ,т.1,л.276-279./, от показ. на св.М.Ш./от СЗ ,т.1,л.293-295 и от т.12,л.74-78 от ДП/,от показ. на свид.С.П./от СЗ,т.1,л.291-295 и от т.12  на ДП,л.79-88/, от показ. на свид.Б.Г./от СЗ,т.1,л.299-300/,от показ. на свид.И.М./от СЗ,т.1,л.300-301 и в т.12,л.96-97 частично от досъд. произв./, от показ. на св.М.М./от СЗ,т.1,л.301 и от ДП,т.12,л.105/,от показ. на свид.Р.Х./от СЗ,т.1,л.303-304 и т.12,л.99-100 от досъд. произв./ , от показ. на св.К.С./от СЗ,т.1,л.304-307/,от показ. на св.Н.Т. /от СЗ,т.1,л.307-308/, от показ. на св.Р.З./от СЗ,т.1,л.309-312  и в т.12,л.118-122 от досъд. произв./,от показанията на св.С. Ф. П./проведен от френските компетентни органи на съд.власт на 06.12.2016г.,прочетени в СЗ на 16.12.2016 г./ от показанията на св.У.М.К./от СЗ и на ДП,т.12,л.123-130/ ,от показанията на свид.Ц.Д./от СЗ/,от показанията на свид.И.С./от СЗ и от ДП,т.12,л.139-143/,частично от показанията на свид.П.Ц./от СЗ и на ДП,т.12,л.145-151/, от показ. на св.Н.М./от СЗ и на ДП,т.12,л.169-174-частично/, от показ. на св.А.А./в СЗ/, от показ. на свид.П.С./от СЗ и на ДП,т.12,л.131-135/, от показ. на свид.С.А./от СЗ и на ДП,т.12,л.164-168/, от показ. на свидетеля О.П.Х./осъществен от компетентните съд.органи на Конфедерация Швейцария /, както и от показанията на св.О.З./от ДП,т.12,л.4-10,след изпълнена поръчка за пр. помощ от комп.органи на Република Гърция/  както и от  Заключението на Съдебно-Икономическата Експертиза/т.14,л.3-23 от ДП/,от Заключ на на Счетоводно-Икономическата Експертиза/т.14 от ДП,л.27-48/,от Заключението на Съдебно-Графическата Експертиза/депозирано чрез Протокол № 404/Е-2011г.,т.15 от ДП,л.3-10/, от Протокола за претърсване и изземване с фотоалбум, както и частично от частичните обясненията на подс.М.  в СЗ/, както  и от  другите писмени доказателства/вкл. документите за правосубектността на гр.ищец, касателно трудовоправното положение на подсъдимия и други служители в банковия клон,финансово-счетоводна документация и вс.други документи , приети и прочетени в СЗ.

            Показанията на св.М.И. от СЗ съдът кредитира изцяло като логични , последователни и добросъвестно  дадени.Тази свидетелка като вътрешен одитор в банковия клон е участвала в одит през 2009г./когато са открити известни нередности/ , така и при внезапната проверка/т.нар. от нея специален  одит/-Свидетелката е категорична ,че подсъдимият е присъствал на внезапната проверка , когато са установени липсите като е потвърдил пред нея и останалите одитори на банката ,че е взел той парите,като е конкретизирал номиналите.И. помни и че в писмени обяснения подсъдимия е написал същото , като е посочил и че е дал парите на св.П.Ц..Свидетелката заяви ,че при внезапната проверка установили предходни присвоявания , осчетоводени като фалшиви транзакции , за да се прикрие липсата на пари.И. помни ,че след преброяването парите били върнати обратно , а касата заключена.Съдът няма причини да не кредитира показанията на свидетелката пред съда , още повече ,че спомените на същата бяха достатъчно добри , за да не се налага приложението на чл.281 от НПК.

            Показанята на свид.Х.Л. от СЗ и на ДП съдът кредитира като добросъвестно дадени последователни според спомените на свидетелката.Същата е била „преброител“ в Главна каса и като такава е била на подчинение на подсъдимия,като поради това е имала пряко наблюдение за работата.Л. помни ,че по време на внезапната проверка подс. е бил видимо притеснен.Свидетелката помни ,че са й били предявени документи ,привидно носещи неин подпис , които тя не е подписвала.При това имало документи със суми , които нямало как да са „пари на път“,поради нормативни пречки.Свидетелката разказва начина на започване на един работен ден.Свидетелката не помнеше детайли от проверката ,поради което се прочетоха показанията и от ДП.В прочетените показания свидетелката заявява ,че в един  момент по време на внезапната проверка подс.М. „изхвърчал“ от касовото помещение, като оставил двата ключа да висят на касата.После дошъл после само ,за да си вземе черната кожена чанта.В същите нейни показания Л. заявява ,че е виждала подс. привечер в края на работния ден да заключва и сам да завърта шифъра на касите.Свидетелката при предявяване на показани й актове на банката на ДП заявява ,че предявените й актове не е подписвала, а е възможно да са й били предоставяни тези документи наред с редовните такива.

            Показанията на свид.А.Я. от СЗ и на ДП съдът кредитира  в по-голямата им част като последователни ,хронологични и според спомените на свидетеля.Същевременно ,на моменти свидетелят използва предположения, в която част същите не могат да бъдат кредитират тъй като излизат извън предмета на свидетелските показания според НПК.Я. е бил „помощник-касиер“ в Главна каса, но не замествал подсъдимия, а само му помагал в касовата дейност.Не е имало и нужда от заместване , тъй като подс. М. ходел редовно на работа ,без да е отсъства.Я. броял ценните пратки.При предявяване на инкриминирани документи св.заявява ,че не е полагал подпис на документите , като изказва предположението/недопустимо за един свидетел/,че и подс.М.  не се е подписвал, тъй като подписите били „драсканици“.Технологията на отваряне на Главна каса се разказва и от този свидетел.Във внезапната проверка свидетелят е участвал като при двете запомнени от него преброявания нямало разлика в резултата.Я. е категоричен ,че след сутрешно отваряне на касата от двама души ,по-нататък през деня ,касата била отваряна само с ключа ,притежаван от подсъдимия.Код не е бил повече нужен.Поради липсата на спомен съдът прочете показанията му от ДП , когато е зявил спомен за наличието на втори одит от гръцки одитори.В показанята си от ДП и св.Я. сочи ,че в края на работния ден сам подс. заключвал гл.каса и размествал шифъра, а през работния ден достъп до касата имал само М. и само с неговия ключ.

            Показанията на свид.М.Я. от СЗ съдът намира ,че са непълни , но макар да не може да се постави под съмнение добросъвестността на свидетеля , то същия няма особени възприятия от значение за обективната истина по делото.Дискусионно е доколко Я. се е отнасял сериозно към работата си в банкатаТози свидетел е бил „супервайзер“ /респ.зам.управител/като контролните му правомощия на главна каса,според него, били „по принцип“ да наблюдава наличностите ,но без да осъществява текущ контрол на Главна каса.Този свидетел на фона на горните си компетенции заявява ,че „се говорело“ за липса на крупна сума пари,но той не помни кога е разбрал за този случай,може би след 1-2 години от вестниците!!!/.Видял управителката В. да казва ,че е „изгоряла“, поради липса на много пари.Въпреки длъжността си на зам.управител /тоест - ръководна длъжност/ този свидетел не знае дали и кога са уведомени МВР и Прокуратурата, тъй като по тези въпроси „ръководството решава“.При въоръжен грабеж на банката свидетелят заявява многозначително ,че ще разчита на СОТ  и  самосезиране от страна на компетентните органи. Като цяло показанията на този свидетел не допринасят съществено за разкриване на обективната истина.

            Показанията на св.В.В. от СЗ имат съществено значение ,доколкото същата е била „управител“ на офис „В.Левски“ в инкриминирания перод от време.Съдът счита ,че показанията на свидетелката следва да бъдат кредитирани,тъй като не е налице недобросъвестност на същата.В. е посочвала на ръководството на банката практики , които намира за нередни.Същата заявява, според спомените си,че била натоварена с шифъра на гл.каса и следвало заедно с подсъдимия да отключват всяка сутрин касата за работа.В инкриминирания период й било възложено да оторизира ценните книжа,като това правела локално и дистанционно.Същата заявява ,че считала за недопустимо гл.касиер да бъде на нейната счетоводна база,тоест „да нямаш възможност да контролираш гл.касиер“.Въпреки ,че заявява че не предоставяла шифъра за касата на подсъдимия, докладвала на ръководството, което се съгласило че има проблем,но тя следвало първо да изчака.В. установила ,че докато е в отпуск някой е работил с нейния „юзър нейм“/потребителско име/ и парола.При липси на пари от банка за тази свидетелка най-важното е „да се запази авторитета“ на банката.Спомня се че винаги двамата с подс.М. са отваряли касата.

            Показанията на св.С. А. от СЗ намира за добросъвестно дадени , като спомените на свидетелката не са особено подробни.Съдът не намира пречки да й се довери ,доколкото същата като вътрешен одитор на банката споделя  сходни впечатления като другите участници във внезапната проверка.Свидетелката не помни липсата от около 12 млн.евро да е била оспорена от присъстващия подсъдим М. или той да е изложил свои лични възраженя относно тези констатации.А. не знае защо не са уведомени компетентните органи , като добавя че колегите от Гърция продължили с „интервютата“/:както тази свидетелка нарича снемането на обяснения по случая от банковите служители/.Тази свидетелка не сочи нещо да я е впечатлило  относно механизма на  внезапната проверка, тъй като преброителите изброявали наличностите , а одиторите наблюдавали това.

            Показанията на свид.М.Ш. от СЗ и на ДП  съдът кредитира ,тъй като са последователни  и логично подредени , като свидетелят добросъвестно ,според спомените си, възпроизвежда своите впечатления.Същият е работил в Трезор „бек офис“.Ш. няма конкретни спомени за по-тголеми суми в ценни  пратки , но при дневен оборот от 30-40 пратки обяснява липсата на конкретни спомени за отделни случаи.Свидетелят заварил нередни практики,но независимо от нежеланието си , започнал да работи според тях.Подс. също участвал в тези практики,като давал нареждания по телефон или по и-.мейл,често без документ.Свидетелят се чудил защо големи суми/в милиони/се съхраняват в трезора и дори сочи ,че е информирал ръководството.Ш.  казвал на подс. че държи големи суми в трезора на „Груп4“ , но отговорът бил че това са оперативни суми и не може да се намалят.

            Показанията на свид.С.П. от СЗ и на ДП съдът кредитира изцяло.Същата е била в инкриминирания период  била началник отдел „Имущество и доставки“.Спомня си за установената липса , кято счита за сериозна и плашеща.Възприела че св.Х. уведомява св.П. за липсата , а оттам е уведомена банката в Гърция.По-нататък какво е станало не знае.Не й е станало известно да  са сезирани МВР и Прокуратура.П. помни още ,че е участвала и в проверка през 2009г. , когато наличностите са излезли наред.В началото на 2010 г. П. има спомен ,че са сменени кодовете на Главна каса, като известно време тя и св.М. разполагали с шифъра и поради тази причина участвали в отварянето на Главна каса сутрин.Относно технологията на внезапната проверка на 11.05.2010г. свидетелката разказва добросъвестнно спомените си.Тази свидетелка сочи ,че касата на следващия ден била отворена като кодът въвеждала тя , а подс.М. отключвал с ключа.П. присъствала и на последващия одит с гръцките одитори,но не помни по чие решение провеждан втория одит.Самата тя се чудила защо е нужен такъв одит , но просто изпълнявала нарежданията на св.Х..Скоро след втория одит обаче и двамата напуснали банката.

            Показанията на св.Б.Г. от СЗ съдът кредитира изцяло като добросъвестно дадени.те са логични и последователи и отразяват впечатленията на свидетелката като вътрешен одитор на банковия клон.Г. е участвала в одита през 2009,г./завършил с констатация за излишък от 50лв/ а на 11.05.2010 г. не била на работа.Свидетелката изяснява реда за възлагане на одити в банката.

            Показанията на свид.И.М. от СЗ и на ДП съдът намира за подробни , хронологични и последователно , поради което може да им се довери.Тази свидетелка била ръководител направление „Операции“ и познавала подсъдимия..Разбрала на 11.05.2010 г. случайно ,че се извършва проверка,но понеже не била поканена не проявила интерес, а и считала че нява право на такъв.Независимо ,че не присъствала ,била помолена да изчака.След като изчакала по нейни спомени св.Х. ги уведомил ,че е станала „грешка или разминаване“ в изчисленията и  освободил служителите.М. не узнала детайли от проверката,тъй като нямало основание някой да я запознае с тях.

Показанията на св.М.М. от СЗ и на ДП съдът кредитира ,макар същите да не са особено последователни.От една страна св.изброява какви длъжности е заемал в банката и казва ,че бил под ръководството на св.Х. , но какъв е бил последния не може да посочи.Все пак свид.има известно спомени ,че работата му изисквала посещения на Главна каса по линия на т.нар.“кеш мениджмънт“.Михайлове участвал в проверка през 2009г. когато нямало проблеми в касата.Свид. сочи за два случая , когато докато замествал друго лице от банката притежавал шифъра за Гл.каса и присъствал сутрин при отварянето й заедно с подсъдимия.М. обаче е категоричен ,ч„е вечер никога не е участвал в обратната процедура по затваряне на Гл.каса.Свид.помни известно време ,че бил в една стая с подсъдимия,но кога е било това и дали работела Гл.каса не помни.В това време обаче М. бил главен касиер и стоял основно в помещението на Главната каса.

Показанията на свид.Р.Х. от СЗ и на ДП съдът намира за добросъвестно дадени , като свидетелят излага последователно спомените си.Той е бил „Кеш Ин Транзит мениджър“ в „Груп4“ /респ. Джи Форес“ /, която фирма имала договор с А.Б. за инкасова дейност.По заявка от банката се изпращал касов екип , който инкасирал сумата и попълвал приемо-предавателни протоколи,в които се посочвал  сумата.Х. помни случай , когато му бил предявен неистински такъв документ , както и такива с необичайни суми, над лимита от 30 000 евро.Предявени му на ДП Протоколи с по-високи суми в милиони заявява ,че не е възможно нормалното издаване на такива документи.Не помни фирмата да е губила кочан с празни Протоколи.Заявява ,че лимитът с „А.Б.“ не бил превишаван , но при инкасо до БНБ лимитите били други.

Показанията на св.К.С. от СЗ имат особено значение ,тъй като този свидетел първо е работил в „А.Б.“ а после в инкасо фирмата „Груп4“.В банката бил на длъжност поддържка технически системи на сигурност/вкл. и в инкриминирания период от време/ , а в инкасо фирмата бил Директор „Сигурност“.В банката системата за сигурност била собствена на наемодателя на сградата.Имало системи за видеонаблюдение в клона , във фоайето и около сградата – паркинг , заден двор и по етажите на общите части в 24-часов режим на работа.В помещението на Главна каса в инкр. Период нямало камери, а такива били сложени по-късно.След като разбрал за липсите от касата прегледал записите ,но не установил нищо съмнително.С. знае за възможността от гаража да се излезе извън банката чрез вдигащи се ролетни щори и знаел още ,че подс.М. имал карта за достъп до гаража.Карти с достъп до гаража имало около 20 дзуши, главно мениджърския състав,вкл.подс.М..Свидетелят е възприемал случаи когато подс. идвал с МПС на работа.Свидетелят не помни да е идвал служител на МВР непосредсвено след установената липса ,за да иска преглеждане на записите на камерите, а така също и не помни да са му отправяни упреци от ръководството на  банката ,че това нещо се е случило, без системите на сигурност да го засекат.

Показанията на св.Н.Т.  от СЗ съдът кредитира като последователни ,логични и подробни.Съдът няма прличини да подлрага на съмнение добросъвестността на този свидетел.Той е работил като униформена охрана в клона,където работел и подс.М. в инкриминирания период.Т. следял всички служители да излизат от офиц.изход на банката ,без да носят обемисти пакети.Този свидетел си спомни същественото обстоятелство ,че е виждал на една от камерите как  подс.М. излиза неразрешено през Главна каса директно до гаража , като така избягвал физическия контрол на багажа на изхода.Т. като видял това Т. докладвал и колата на подсъдимия била извадена от гаража.След този случай подсъдимия излизал като всичко останали през официалния вход на банката при пълен визуален контрол от охраната на носения от него багаж.Свидетелят си спомни и че на изхода от гаража не са били проверявани колите , тъй като това са хора на „големи длъжности“.

Показанията на свид.Р.З. от СЗ и на ДП съдът кредитира изцяло като последователни и пълни .Той е бил дължи години на работа в „А.Б.“ – като дилър , главен дилър и Н-к управление „Ликвидност“.В последното качество наблюдавал входящите и изходящи парични потоци, като ги виждал на справки,без да е имал контролни прерогативи в това отношение.Доколкото „през периода 2008-2010г. нямал спомен  да е имало обири и въоръжени грабежи в „А.“/цитат от показ. на З. в СЗ/,то той се изненадал когато разбрал за установена липса.З. помни проведена среща относно касовата наличност/в началото на 2010 г./като св.П. му споделил свой бизнес-план за покупка на ценни книжа на стойност 50 млн.лв. и го запитал откъде да се намери такъв финансов ресурс.Свидетелят З. отговорил ,че част от парте може би ги има – като касова наличност.Между разговора със св.П. за голямата касова наличност и липсата имало период от около 2 месеца, а след установяване на липсата свид.З. помни превод на парична сума по сметки като способ за намаляване на касовата наличност.

Показанията на свн.У.М.К. от СЗ и на ДП съдът кредитира като добросъвестно дадени, като свидетелят последователно излага според спомените си впечатленията си по делото.Същият израснал кариерно в банката като дилър/младши , старши и главен/,като същият имал ограничени правомощия по управление ликвидността при сделки с валута.Св.К. бил подчинен на св.З..В процесния период свидетелят виждал увеличението на касовата наличност в Главна каса. Деня на внезапната проверка не успял да се свърже по тел. С подс. и като го намерил го попитал какво става.Подс. му отговорил „мани,мани“ и  правел различни мимики.На последващи въпроси относно липсата подс.М. отговорил на св.К. ,че той „по-добре да не знае“,но също така „има  хора , които ще разберат“.Същият въпрос св.К. задал на групата одитори от Гърция , като също му казали ,че „не е негова работа“.Относно ценните пратки свид.К. заявява ,че били вресора на неговия отдел до лятото на 2008г.,но после са минали къмресора на отдел „Имущество“ и няма поглед оттогава по този въпрос.

Показанията на свид.Ц.Д. от СЗ съдът кредитира като добросъвестно дадени.Свидетелката е работила дълги години в банката ,като се занимавала с „параметризация на основната банкова система“/?/ и нямала достъп до Главна каса.В този смисъл нейните показания нямат съществено значение за разкриване на обективната истина по делото.

Показанията на св.И.С. от СЗ и на ДП съдът кредитира ,макар свидетелят да заяви бегъл спомен от конкретиката на събития , които би следвало да са му служебно известни.Той е отговарял за офисите в София,Ботевград и Самоков.Този свидетел няма спомен да е заявявал на св.В. ,че трябва сутрин да разкодира  шифъра на гл.каса заедно с подсъдимия/а обратното се твърди от св.В./.Този свидетел е ползвал на ДП по време на разпита си адвокатска помощ .

Показанията на св.Н.  М. от СЗ и частично от ДП съдът кредитира ,макар същите да нямат особено отношение към предмета на доказване в настоящото производство.Няма пречка да се кредитира заявеното от свидетеля ,че поддържа със свид.Ц. приятелски и партньорски търговски отношения.Нелогично е заявеното от свидетеля ,че приятеля му Ц. не е споделял за проблеми с „А.Б.“,но същевременно и не е невъзможно.Спрямо наета от свидетеля банкова касета в частен трезор „Маласар“ е извършено проц.сл. действие „Претърсване и изземване“ , като са намерени 23 бр. листчета , които не фигурират в обв.акт , СГП не ги свързва по някакъв начин с подсъдимия или със свид.Ц., а повече конкретика св.М. не предлага.Съдът не може да кредитира заявеното от св.М. ,че св.Ц. не му е давал никога пари , а е била налице само обратната хипотеза, тъй като намира горното за житейски неприемливо и с малка степен на вероятност.Най-малко ,в прочетените в СЗ показания на тозисвидетел от ДП , същият декларира общи покупки и сделки със св.Ц., което предполага общи плащания.

Показанията на св.А.А. от СЗ съдът кредитира изцяло, тъй като същата излага  спомените  си  добросъвестно.Като служител на Управление „Банков Надзор“ на БНБ тя е узнала по служба,че в един от отчетите за 2010 г. в „А.“ има „операционно събитие“ /което според свидетелката е термин, индикиращ наличието на някаква липса/ с изменение в перата по отчета с 20 млн.Дали това е липса обаче следвало да се прецени от съответната банка, а нейнното управление всъщност осъществява банков надзор върху клоновете на чуждестранните банки съобразно общоевропейската рамка и вътрешните регулации.Указания за някаква проверка във връзка с т.нар. „операционно събитие“ А. нямала ,тъй като била нужна Заповед на подуправителя.Свид. сочи и че е била уведомена от св.П. ,че има някаква липса,че ще правят вътрешни проверки и ще има изменение в баланса.Свидетелката не знае да са уведомявани компетентните органи /прокуратура и МВР/,нито знае да има нареждане да не се уведомяват тези органи.

Показанията на св.П.С. от СЗ и на ДП съдът кредитира с уговорката ,че в съда същата не си спомни почти нищо, а прочетените от ДП се поддържат.Свидетелката била на длъжност „Специалист“ в Управление „Клонова мрежа“ на А.Б..Свид. помни случай когато св.В. изразила мнение ,че Гл.каса трябва да е отделно от офис „В.Левски“.Отделно от това свидетелката е запомнила оплакване от същата свидетелка ,че било абсурдно Гл.каса да се води счетоводно към офис „В.Левски“ , а тя да няма контролни функции.След установената липса пари били отделени двете каси.

Показанията на св.С.А. от СЗ и на ДП съдът кредитира като добросъвестно дадени.А. е била гл.счетоводител на банковия клон, но твърди ,че нямала  връзка с Главна каса ,понеже тя била в друг сектор.Свидетелката не намира нищо нередно до м.май 2010 г. и дори се учудва защо е това разследване.Въпреки това признава за дефицит на касата и е изненадана от размера на липсата.При „ценни пратки“ според свидетелката липса може да стане ,но ако стане някаква грешка в самото инкасо.След като разбрала за липсата, А. не успяла да си изгради логично обяснение , тъй като нямала съпоставими случаи в практиката.Последната изисквала да се създаде разчет „Липси“ и ръководството решава как ще се събират тези пари.Св.не забелязала неточности в ценните пратки , тъй като и това било в друг отдел.Във всеки случай намира за недопустимо „Главен касиер“ да разнася големи суми пари извън банката,тъй като за това си има специални инкасо фирми.

Показанията на св.П.Ц. от СЗ и на ДП, съдът не кредитира в по-голямата им  част , тъй като същите са дадени в хипотеза на чл.121,ал.1,пр.1-во от НПК/когато свидетелят не е длъжен да отговаря на въпроси ,отговорите на които биха го уличили в извършването на престъпление от общ характер или биха го поставили в отношение на съпричастност с престъпление , извършено от друго лице.Този свидетел се явява с адвокат както при разпита си на ДП , така и в СЗ.Съдът прецени ,че макар да са налице отговори на поставени въпроси на свидетеля ,дори в определени случаи последните са повлияни от горната законова хипотеза.Съдът кредитира показанията на свидетеля в частта им, където същият сочи че познава подс.М./ като първоначално били приятели , а сега не си говорели/ , както и някои от бившите управители  на банката/в частност че е провеждал среща със св.П. в качеството му на управител по повод липсващата сума/.Съдът не кредитира показанията на св.Ц. ,в които същият твърди ,че не е взимал пари от подсъдимия ,тъй като отговорът му на този въпрос според съдебния състав е повлиян от хипотезата на чл.121,ал.1 от НПК/при съществуващия в момента правен статут на Ц. само като свидетел по делото/ .Съдът не кредитира и твърденията му за наличието на конструктивен и делови негов разговор със св.П. и св.З. за някакви „инвестиционни намерения“ на банката по покупка на недвижим имот, тъй като доколкото той е бил посочен от подс. като лице , комуто е предадено крупна сума/в размер на присвояването по обвинението/ първостепенно по важност за банката е било да установи и си върне парите и чак тогава да работи по реализацията на инвестиц. си намерения.Според съда това е логиката на здравия разум в създалата се ситуация/дали банката я е следвала винаги, това е отделен въпрос/.Отделно от това, св.Ц. заявява ,че хем „не разказва слухове“ ,хем същевременно не може да си спомни кой му възложил „да търси сграда“ на банката,предвид твърденията му за контакти с тях при такава тема на разговор.След прочитане на показанията му от ДП Ц. заявява ,че подс. „не му бил давал никакви пари...доколкото си спомня“.Освен това ,сочи че ходил на среща със св.П. заедно с адвокат и на тази среща св.П. му казал ,че откраднал парите на банката и с тях построил сграда на ул.“Оборище“ № 45.В прочетените си показания св.Ц. заявява че св.З. му казал още ,че подс.М. подписал самопризнания пред Нотариус,че откраднал парите и после му ги дал , за „да прави Ц.  бизнес с тях“.З. и бивша управителка Зигураки/неустановена по делото/ му били казали още, че ако иска може да задържи 30-40 % от сумата ,без да има проблеми за когото и да било , но парите на „А.Б.“ били „собственост на гръцките тайни служби“/цитат от показанията на св.Ц./ и ако не се реши положително въпроса с парите , ще стане „страшно“/!?/.При  липсата на каквото и да е обвинение срещу Ц. от прокуратурата, не е сериозно да се обсъждат варианти какво може Ц. да задържи и какво да върне.Отделен въпрос е ,че разговор със св.Ц. на подобна тема, не се твърди да е провеждан от самия св.П..

Показанията на св.О.З. /прочетени в СЗ без възражения от страните след изпълнена поръчка за пр.помощ/ съдът кредитира  частично.Той е дошъл от Гърция за т.нар. втори одит.Този свидетел си спомня детайли от разговори ,при които подс.М. му признал „без съмнение и резерви“,че е взел тези пари  в брой и ги е изнесъл от банката с чантата си, а после ги е предал на трето лице, а именно св.П.Ц..Според споделеното от подс. на З. ,свЦабалас бил обещал да върне сумата след 6 месеца.За тази „услуга“ подс.М. бил получил 400 000 евро.Мотивировката си да даде на друг парите , които сам е присвоил, по думите на св.З., подсъдимият  обяснил ,че така „искал да услужи на приятел“ , а при възможност би му дал и 100 милиона, ако имало такива наличности  в касата.Тази част от показанията на З. съдът кредитира ,доколкото извънсъдебни признания за извършеното престъпление подсъдимия е направил и пред други лица.Според З. обаче били  проведени и срещи с Ц. за „изчистване на задълженията на М. към банката“, като първият бил „предложил различни решения“/ останали неконкретизирани от св.З./.В частта ,където св.З. твърди за поет ангажимент от св.Ц. „да изчиства задълженията на М.“ съдът не кредитира показанията му  тъй като  Ц. не е признавал никога официално взимането на сумата-предмет на присвояването/като отново трябва да се отчете ,че Ц. е само свидетел по делото/.

Показанията на св.О.П.Х. /прочетени в СЗ ,след изпълнена поръчка за пр.помощ от Конфедерация Швейцария/ съдът кредитира при така зададените въпроси на свидетеля на поставените му въпроси.Св.Х. е бил работа за период от време ,почти единтичен на инкриминирания в обв.акт,тъй като за времето от 17.09.2008г. до 12.07.2010г. бил на длъжност „Главен мениджър на обединението по операците и ИТ“,което сам определя като еквивалентно на „Оперативен директор“.Св.Х. бил уведомен за липси и присъствал на внезапната проверка на 11.05.2010г. по обяд.По време на броенето при него се приближил подс.М. като му подал „някаква хартия“/лист/ , където били написани точните размери на липсите, както и искал да говори с него на „четири очи“.Тогава св.Х. завел подсъдимия в кабинета на св.П.,където подс. и П. провели разговор на гръцки език ,който св.Х. не владеел.Свид.х. си спомня ,че по нареждане на св.П. освободил служителите и поел под своя отговорност центр.каса/вероятно Главна каса/.След седмица дошъл св.З., който поел и  функциите на св.Х..Св.Х. бил впечатлен , че подс.М. изнесъл голямата сума със спортен сак, както и заявил ,че може да възстанови сумата, което обаче не се случило.Св.Х. не познава св.Ц., като отрича да са се състояли разговори с него относно липсата.Той не посочва и причината да напусне Република България  

Показанията на св.С. Ф. П./извършен от компетентните органи на съд.власт на Република Франция/разкриват  наличието на двойно гражданство-френско и гръцко на свидетеля.За разлика от другите свидетели от ръководството на „А.Б.“ този свидетел твърди липса на спомен по редица обстоятелства , която в процедурата на разпит от чужд компетентен орган на съд.власт няма как да бъде компенсирана.При оскъдните си спомени св.П. заявява ,че когато узнал за липсата натоварил св.Х. с проверка на гл.касиер/тоест подс.М. , а той заминал в Атина да „иска оторизация за по-нататъшни действия“/???/.По въпроса обаче няма писмена документация, тъй като св.П. решил ,че личното пътуване е най-надеждно.По-късно св.П. си спомня ,че подс.М. е взел „назаем“ сумата ,дал я на лице на име Ц.,когото отрекъл да познава лично.Били  проведени срещи с Ц. , но детайли не помни, както и била направена оферта на банката от фирма „Вивион“,но за какво - не помни.Св.П. не помнел и защо не са уведомени своевременно компетентните органи-полиция и прокуратура на РБ.Мисли че това било направено ,но не помни точно кога./Заб.всички подчинени на св.П. служители на банката пък сочат ,че не било тяхна работа , а на ръководството/.Св.П. не помнел и да има резервен ключ и евентуално къде се съхранява , ако има такъв.Макар при напускане на банката от едно лице да имало практика профилът му да се дезактивира , св.П. не помни какво е станало с парола М.В. Имало натоварено лице/неконкретизирано/,което следвало  да направи необходимото.Св.П. заявява ,че не е присъствал в банката в деня на уволнението на подс. като главен касиер.Също така не помни дали е имало застрахователен договор, уведомен ли е за липсата.Относно липсата в одита, св.П. заявява липса на спомени дали го е виждал, какво е направил с него и как е постъпено с липсата-осчетоводена ли е, като се задоволява да отбележи „че не проследил в детайли случая“.Св.П. не помни датата ,на която са уведомени Министерството/?/ и БНБ,но ако това е станало след 2 месеца, то вероятно се дължи на „нуждата от обсъждане“ с А.Б.“ Атина, която „ръководи този процес“Накрая св.П. не заявява спомен да е заявявал на св.З. нуждата от 50 млн.лв и причината за това.Съдът намира ,че доказателственото значение на показанията на този свидетел е незначително с оглед  липсата на спомен/действителна или симулирана/доколкото свидетелят не се намира на територията на страната ,за да бъде преценявана допълнително със средствата на НПК неговата свидетелска годност.Във всички случаи личи нежеланието на този свидетел да се ангажира със спомени от дейността му в РБ като управител на клона на „А.Б.“.Ако не е налице степен на засягане на психичните процеси , влияещи на свидетелската годност , то става въпрос за небрежност или безотговорност ,вкл. и към имуществото на „А.Б.“, Атина ,предвид липсата на правосубектност на клона на чуждестранния търговец в РБ според българското законодателство.  

Заключенията на вещите лица са обективно и компетентно дадени, като вещите лица дават отговорите на поставените им въпроси в рамките на своята компетентност добросъвестно.

Съдът кредитира Заключението на СИЕ/Съдебно-Икономическате Експертиза по делото/т.14,л.3-23 от ДП/,като е видно ,че в резултат на Доклад от специален одит на 09.07.2010 г е установена липса на парични средства от Главна каса на „А.Б.“.Липсата е първоначално установена на 11.05.2010г. , повторно броене е направено на 13.05.2010 г.по счетоводни данни не може да се установи начинът на възникване на липсата.Първите данни за липса на пари са от датата 29.04.2009 г.,когато е осчетоводен първий неистинки документ за изпращане на ценна пратка /Протокол-опис № 873589/ с вероятно цел/според вещите лица/прикриване на пари.Протоколът е подписан от подсъдимия.По документи не може да се отговори как точно физически са изнесени присвоените пари,но подс. е направил самопризнания.Подс. е Главен касиер и МОЛ.Вещите лича сочат как всеки от неистинските Приемо-предавателни Протоколи снижава касовата наличност и съответно – последващи такива , която е увеличават /по счетоводни данни/.Вещите лица отговарят как достигат до размера на установената липса/в частност въз основа на доклад от извършен спец.одит“ на 09.07.2010г.Вещите лица сочат вътрешните регламенти за дейността на Главна каса, като сочат какви са нарушенията за инкриминирания период.Вещите лица посочват също така ,че в „А.Б.“не е била създадена достатъчно добра организация и вътрешна контролна среда, като сочат конкретни слабости. При разпита им в СЗ вещите лица отговориха компетентно и изчерпателно на поставените им от страните въпроси.

Съдът кредитира Заключението на СчИЕ/Счетоводно-Икономическата Експертиза по делото , т.14,л.27-48 от ДП/ ,където се дават отговори на въпроси свързани с изискванията за косавата дейност спрямо инкасирането на ценните пратки до Груп 4 С и осчетоводяване на същите.Изводите си вещите лица илюстрират с приложена Справка към заключението. Вещите лица в разпита си в СЗ разясниха механизма на осчетоводяване на ценните пратки ,тяхното оформяне/първо като освобождаващо касовата наличност , а после връщането им в банката/.ещите лица сочат ,че лицата , които са инициирали операциите по дневното движение са оперирали с потр.име М./по представена допълнително от банката информация/.

Заключението на Съдебно-Графическата експертиза/СГЕ,т.15,л.3-10 от ДП/ съдът кредитира като компетентно и пълно дадено.Вещите в Заключението точно и изчерпателно излагат изводите с точно индивидуализиране и посочване на признаците на всеки от изследваните документи.При липсата на категоричност същите посочват в кой от изследваните документи има подпис на подсъдимия , в кои няма такъв и в кои не може да се отговори дали подпис е положен от подс.М..На въпрос на защитата експертите при разпита си в СЗ посочиха ,че са работили по методиката на „Сравнително“ и „Разделно“ изследване

            Обясненията на подс.П.М.  като подсъдим в СЗ са частични и не обхващат обема на повдигнатите му обвинения,но доколкото изборът на подсъдимия дали ще дава обяснения или не и какви ще са обема и съдържанието на същите , е негов суверенен такъв, то съдът не може да формулира изводи във вреда на подсъдимия поради тези обстоятелства.Обясненията на подсъдимия се отнасят до обстоятелства , за които същият няма обвинение/за евентуалното ползване и наличие на резервни ключове/,но въпреки това подсъдимия има право да дава каквито обяснения намери за добре.На тази плоскост обаче дадените му частични обяснения/без да е дал такива за обвинението за присвояването/в голямата си част са защитна версия , която се опровергава от няколко обстоятелства.Няма пречка да се кредитират обаче обясненията му , че е имал ключове за касата, тъй като това го потвърждават и други свидетели и е логично предвид заеманата длъжност.В останалата част  обясненията са  защитна версия , тъй като подсъдимият желае да изгради съмнение , че друго лице/ с достъп до евентуални резервни ключове на Главна каса/ е било в състояние да осъществи деянието.Не става ясно кога и как това неустановено лице би могло да го направи/след като сам подс. не сочи за инкриминирания период  да е отсъствал от работа/, а и какъв би бил мотивът на подсъдимия като отговарящ за касата  и материално отговорно лице за ценностите в нея , да не съобщи на ръководството на банката или на компетентните органи за това.Отделен въпрос е ,че подобна фактическа обстановка би било престъпление „Кражба“ , доколкото  предметът на престъплението /инкриминираните ценности в касата/ се считат връчени именно на материално-отговорното лице/в частност - подс.М./.Ако хипотетично се допусне,че друго неустановено лице е взело парите ,няма никаква причина подс. да ползва инкриминираните неистински частни документи,тъй като няма как да е знаел за какви суми и периоди от време се налага това.Извън горната нелогичност на тези негови обяснения ,същите противоречат на останалия събран доказателствен материал по делото,тъй като според Писмен отговор на „А.Б. – България“ на запитване от съда, се получи отговор, в който не се потвърждава наличието на резервни ключове , както и че нужда от ползването на такива никога не е възникнала.Последното противоречи на част от обясненията на подс.,че е „виждал да се ползват резервни ключове“, като последното е абстрактно по време , място и непосочване на субекта , който ползва хипотетичните резервни ключове.По това обстоятелство ,в рамките на няколко минути подсъдимия  допуска противоречие в обясненията си, като първоначално заявява ,че ползвал резервни ключове през 90-те години/тоест преди 15-20 години/ като визира друг адрес, неотносим към процесния в обв.акт.Извежда предположението ,че всички производители на каси  задължително произвеждат резервни ключове, което е логично ,но неотносимо към конкретния казус.Накрая подс. заявява ,че на него не му се е налагало да ползва резервен ключ,но бил виждал как идва зам.управител/неконкретизиран/, който взимал такъв ключ/неясно кой , неясно откъде взима ключа и неясно кога/.Подс. твърди ,че след отстраняването си държал в себе си ключовете за касата и никой не му ги е искал „до период от „около  седмица или две“ , след което ги предал.При липсата на обвинение към него за престъпление относимо към периода след 11.05.2010 г. е ирелевантно кога и защо подсъдимия по-късно е предал ключовете, дори да приемем ,че  казаното от него отговаря на истината/доколкото други писмени доказателства кога е върнал ключовете ,не са налични по делото/.

            От анализа на събраните на ДП ВДС чрез експлоатиране на СРС /намиращи се в т.1,2,3 и 4 / съдът не намира ,че се съдържат  пряко или косвено относима към предмета на доказване по настоящото производство релевантна доказателствена информация.

            Извън доказателствената маса съдът остави саморъчните  обяснения дадени от подсъдимия , тъй като не са събрани по реда на НПК.Освен това съдът не кредитира и намиращия се по делото „установителен договор“,доколкото такава правна фигура не е известна на българската юридическа теория и практика, нито може да замести писмена декларация или показания ,дадени от свидетел , респ обяснения от обвиняем/подсъдим/по законоустановения ред във висящ процес.

            Горната фактическа обстановка се подкрепя,както от изброените и анализирани по-горе доказателствени материали/гласни ,писмени и веществени доказателства и доказ.средства и експертни заключения/,така и от приетите и прочетени писмени доказателства/протоколи и др. документи/ съгласно описите на ДП.

            ОТ ПРАВНА СТРАНА , с горното си деянието подс.П.М.М.  е осъществил както от обективна , така и от субективна страна съставите на следните престъпления :

            1.Престъпление по чл.203ал.1,вр.чл.201,вр.чл.26,ал.1 от НК :

            От обективна страна – За времето от 16.09.2008 г. до 11.05.2010 г.в гр.София,на бул.“*********“ № 15-17/в офис на „А.Б.- България“ подс.М. като длъжностно лице „Главен касиер“ присвоил на неустановени дати чужди пари/соб. на „А.Б.“- България , а именно инкриминираната сума  различни валути в общ размер/левова равнойстойност/ на 21 201 430 лв, като това били конкретно 2 100 000 български лева , 9 250 000 евро/равни на 18 091 427,50 лева/ и 650 000 щ.долара/равни на 1 010 002,50 лв/, връчени му в това му качество да ги пази и управлява.Горното  престъпление  било извършено в условята на „продължавано престъпление“ по смисъла на чл.26,ал.1 от НК.Това е така ,тъй като са извършени три деяния, осъществяващи състава на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период,при една и съща обстановка , при еднородност на вината , като последващото деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото.

            Налице са всички компоненти на правния институт „продължавано престъпление“,тъй като периодът от време е съобразен с установените в съд. практика условия,деянията са при една и съща обстановка/присвояванията са извършени от подсъдимия в един същи клон от една и съща каса/, при еднородност на вината, като всяко следващо деяние е било от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.В крайна сметка е бил причинен общ престъпен резултат , при това със  сериозни  последици  за банковата сигурност/която в светлината на цитираната по-торе Стратегия, се явява част и от националната сигурност на Република България/.

            Подс.М. е имал качеството на „длъжностно лице“ по смисъла на чл.93,т.1,б.“Б“ от НК , тъй като му било възложено да изпълнява със заплата постоянна работа , свързана с пазене и управление на чуждо имущество в юридическо лице-в „А.Б.-България“.Длъжността „Главен касиер“ е класически  пример  на дейност , свързана с пазене и управление на чуждо имущество, като нито съдебната практика ,нито житейския разум разкриват отклонения в това  отношение.След постъпването на чуждите парични суми и др. ценности в поверената на Гл.касиер каса , то същите се считат „Ex Lege“ и „Ipso Facto“ ,“връчени на касиера да ги пази и управлява“ в пряко изпълнение на служебните му задължения.По повод това същият се явява матерално отговорно лице/МОЛ/ и носи пълна имуществена отговорност, като точните характеристики на отчетническата му имуществена отговорност/в случай на липса на извършено престъпление/ разкриват други норм.актове. В конкр. случай се установи в хода на процеса ,че е извършена трансформация на длъжността „Главен касиер“ в Ръководител сектор „Главна каса“/, както се посочва в официален писмен документ от „А.Б.“/Изх.№ 165/17.03.2017г.папка № 4 от съд.произв.л.1035/,но това не е довело до промяна на характера и изискванията към длъжността.След трансформацията на наименованието не е имало друго лице , което успоредно с промененото име на длъжността да е продължавало да бъде на длъжност „Главен касиер“.Следователно и след трансформацията на длъжността подс.М. е останал единственото материално отговорно лице касателно поверените му в Гл.каса парични суми и др. ценности.В същото Писмо гр. ищец посочват и че са намерени документи в архивите им относно втори ключ,но добавят ,че от разследването на отдел „Вътрешен одит“,нуждата от такъв никога не е възниквала , доколкото не е докладвана загуба на ключа, а и притежателят на първия клъч подс.М. не е отсъствал.

            Трите деяния,включени в състава на общото продължавано престъпление ,обхващат периодите , както следва :

            1.За времето от 16.09.2008г. до 29.04.2009 г. е присвоил чужди пари вразмер на 450 000щ.долара и 4 100 000 евро и 2 100 000 лева.

            2.За времето от 29.04.2009 г. до 06.11.2009 г. е присвоил чужди пари в размер на 200 000 щ.д. и 1 700 000 евро.

            3.За времето от 06.11.2009 г. до 11.05.2010 г. е присвоил чужди пари в размер на 3 450 000 евро.

            Престъплението разкрива присвояване в „особено големи размери“ , тъй като многократно са надвърлени  възприетите  изисквания за това квалиф. обстоятелство в тълкувателната практика на ВКС от 140 минимални работни заплати /МРЗ/ за страната./която е била 240 лв за целия инкриминиран период,което е ноторно обстоятелство/ .Дори не са нужни специални знания в областта на математиката ,за да се направи елементарното изчисление ,че предметът на престъпление надхвърля над 88 000 пъти тогавашния размер на МРЗ, а за наличие на „особено големи размери“ е нужно присвояване на само 33 600 лв.Следователно, отново по пътя на математиката,  следва елементарния извод,че в случая почти 631 пъти е надвишена сумата от  33 600лв/представляваща 140 МРЗ за перода и достатъчна за тази квалификация/.Съдът не намира какво повече да добави за да илюстрира  колко пъти е изпълнен минимума за наличие на това квалифициращо обстоятелство.

            Налице е и квалиф. обстоятелство „особено тежък случай“  /по смисъла на чл.93,т.8 от НК/, тъй като с оглед извършеното престъпление са настъпили вредни последици от сериозен характер-застрашена е банковата сигурност, представляваща компонент от националната сигурност.Другите отегчаващи обстоятелства ,разкриващи високата степен на общ.опасност на деянието и дееца, са в достатъчно степен  налице с оглед невъзстановяването /дори частично / на тази огромна сума.Следва да се посочи и виждането по този въпрос на ВКС,3-то н.о. в Решение № 3/15.06.2009г. по н.д. № 571/2008г., където касационния състав като прави изчисление на щетата по делото ,заключава че е надвишено  245 пъти нужното ,за да е налице признака „особено големи размери“/за сравнение тук  надвишението на нужното  е в пъти голямо/ и сочи  следното : „Сам по себе си , такъв размер определя деянието като „особено тежък случай“ на престъпление и тази тежест не би могла да се елиминира нито с „липсата на завишена опасност на дееца“, нито с „фактическите данни относно начина на извършване на престъплението“ ...“.Макар цитираното Решение да не е тълкувателно насоката на разсъжденията на състава от ВКС се споделят изцяло и от настоящия съд. състав.Накратко, подс. е с чисто съдебно минало , но това обстоятелство в конкретния случай е с практически  минимална тежест, съпоставено с  размера на засегнатите обществени отношения в резултат на престъплението.

            Авторството на подсъдимия в извършеното престъпление е установено по несъмнен начин.За да формулира подобен извод съдът съобрази характера и правната квалификация на извършеното престъпление – „Длъжностно присвояване“.Допусната от повереника на гр.ищец възможност да е налице евентуално престъпление „Обсебване“ е изцяло в зависимост от преценката на качуството на субекта на престъплението и в конкретния случай се касае за деяние „Длъжностно присвояване“,тъй като категорично подс.М. има качеството „длъжностно лице“.Престъплението по чл.203,вр.чл.201 от НК предполага наличието на длъжностно лице , комуто чуждите пари да са връчени.Следователно , за разлика от престъплението „Кражба“ ,където субект на престъплението може да бъде всяко наказателно отговорно лице, тук има специални изисквания за субекта на престъплението.В конкретния случай за това обвинение законовите изисквания към субекта на престъплението се покриват единствено и само от подс.П.М.М..Не се събраха доказателства да е имало друго лице , на което тези суми да са били връчени да ги пази и управлява.Съдът е длъжен да се произнесе в рамките на обвинението , по което е внесен обв.акт, като в тази  посока освен закон има и достатъчно съдебна практика.Не са повдигани обвинения срещу други лица , които прокуратурата да намира ,че са били съучастници/извършители,подбудители или помагачи/ на подсъдимия.Няма доказателства и да е извършено престъпление „Кражба“ ,тъй като  това  теоретично предполага да е извършено от друго лице /служител на банката или външно на банката лице/респ. група лица/.Както стана ясно ,поради наличието на СОТ в помещението /кодът за активиране на който бил известен само на подс.М./ евентуален крадец освен ,че следва да преодолее денонощната охрана на банката, следва и да деактивира СОТ-системата при това за броени секунди /така че да не дойде екип на СОТ/ и накрая следва да се справи с касата/тоест , това лице следва да знае както шифъра, а така също и да има ключ, тъй като обективно касата не е разбивана.Това не е по силите на което и да е физическо лице , независимо от способностите му.Всички тези изисквания правят невъзможно предметът на престъплението да е отнет от неустановено лице в резултат на престъпление „Кражба“.Лице от банката също не би могло да извърши „Кражба“ от касата пак поради горните изисквания, с тази специфика ,че ако се приеме кражба в работно време, то е било напълно във възможностите на подс.М. , който по думите на редица свидетели по делото не е отсъствал от работа и дори не е ползвал обедна почивка , да  възприеме действията на служителя на банката спрямо касата и да го възпрепятства по някакъв начин или да уведоми ръководството на банката.При каквато и да е кражба ,без касата да е отворена по регламентирания ред ,би се установило задействане на охранителната система СОТ и  това би било документирано, което ще доведе служебно до разследване на опита за кражба/дори да приемем абсурда ,че ръководството на банката и тогава би могло да реши да извършва „частно разследване“/ ,без да сезира компетентните органи на Република  България/.

            Относно „начинът на извършване на престъплението“,в това отношение е налице обвинение за продължавано престъпление,включващо в състава си три деяния , извършени на неустановена дата в период от време.Повече конкретика не се сочи в текста на обвинението , поради което не е налице нужда от специални доказателствени усилия при доказване на това обвинение, тоест не е нужно да се доказва присвояване с едно-единствено присвоително действие в рамките на тази „неустановена дата“.Горното уточнение се налага предвид  няколкократните възражения и задавани въпроси на свидетели относно преценка  на личните физически възможности на подсъдимия/без съучастници/ да изнесе само с една лична чанта подобна огромна сума.Стана ясно ,че възможностите на подсъдимия да изнесе парите от банката са били не само през изхода покрай охраната , но и от касата директно в гаража , откъдето имало ролетна щора за изход извън банковия клон.Наличието на автомобил на подсъдимия в този гараж му създава прекрасни възможности в рамките на един ден/ва “неустановена дата“ в рамките на периода от време/ да занесе няколкократно паричните суми ,които са му били връчени и са част от предмета на обвинението.На последно място , относно шифъра на касата и отричането на св.В. ,че му го е предоставила, съдът намира че значението на това обстоятелство се хиперболизира от някои страни по делото. Има доказателства , които дават възможност да се приеме ,че подс. е знаел кода ,макар първите да не са безспорни .Това е така ,понеже част от свидетелите сочат ,че в края на работния ден подс. е заключвал и развъртал сам шифъра/тоест явно го е знаел неофициално/.Независимо от това , дори да не е знаел шифъра, той пак е имал възможност да извърши престъплението, тъй като по данни на всички свидетели нуждата от шифър е била налице само в началото и края на работния ден.В останалото време подс.М. е отварял касата с ключа , който притежавал без да е имало никаква нужда от шифър.Това му е създало възможности да изчака липсата на хора около себе си ,за да осъществи  планираното престъпление.  Защо това може да го направи само подс.М., а е било практически невъзможно да го направи друг, стана ясно по-горе.Вярно е че няма преки доказателства – напр-. показания на свидетели очевидци , но така е при почти всички  длъжностни  присвоявания.В тази посока съдът се присъединява към извода ,направен от състава на САС в  производство относно мярка за неотклонение на досъд-.производство, а именно „няма преки доказателства , но и косвените са напълно достатъчни“.В случая , при липсата на обяснения на подсъдимия, има свид. показания за негови извънсъдебни признания, като съдът посочи по-горе ,че няма основание да не кредитира показанията на тези свидетели.Следователно ,макар и при наличие на косвени доказателства ,то не е възможен друг извод за авторството на извършеното присвояване , освен че това е дело на подс.М..

            От субективна страна – Горното деяние подс. извършил с пряк умисъл .Той е съзнавал , че  това са връчени му служебни пари , които са чужди за него и следва да ги пази и управлява, но е решил да ги присвои.М.  предвиждал общественоопасните последици и е искал пряко тяхното настъпване.От момента на всяко едно от присвоителните деяния подс.променял субективното си отношение към предмета на престъплението /от такова, като към чужди пари в субективно отношение - към такова,  като към свои пари, с които може да се разпорежда по начин ,както самият той прецени/.

            2.Престъпление   по чл.316,вр.чл.309,ал.1,вр.чл.26,ал., от НК

            От обективна страна  -  Подс.М. за времето от 29.04.2009 г. до 11.11.2009 г. в гр.София,на бул.“*********“ № 15-17 при условията на продължавано престъпление/включващо 14 отделни деяния на едно и също престъпление/ съзнателно се е ползвал от неистински частни документи – 3 бр.Приемо-предавателни документи с номера съответно № 873589/29.04.2009 г., № 873591/06.11.2009 г. и № 873592/11.11.2009 г.,на които бил придаден вид ,че са подписани от служители на Г4/Груп4/ Секюрити АД и 11 бр. Актове на „А.Б.- клон България“/ с номера описани по-долу/, на които бил придаден вид ,че са подписани от служителите на банката – Я. и Л., като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност , с четиринадесет деяния , както следва :

1.в гр.София,в офис на „А.К.Б.“ на адрес бул.“*/********,на 29.04.2009 г. съзнателно се е ползвал от неистински частен документ –приемо-предавателни Протоколи – описи с номера съответно № 873589/29.04.2009 г, на който бил придаден вид ,че е подписан от служители на Г4С.С.Б.“ , като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

2. в гр.София,в офис на „А.К.Б.“ на адрес бул.“*/********,на 29.04.2009 г. съзнателно се е ползвал от неистински частен документ – Акт на „А.К.Б.“ от 29.04.2009 г. с № 790, на който бил придаден вид ,че е подписан от служителите на банката Я. и Л. , като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

3. в гр.София,в офис на „А.К.Б.“ на адрес бул.“*/********,на 29.04.2009 г. съзнателно се е ползвал от неистински частен документ – Акт на „А.К.Б.“ от 29.04.2009 г. с № 792, на който бил придаден вид ,че е подписан от служителите на банката Я. и Л. , като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

4. в гр.София,в офис на „А.К.Б.“ на адрес бул.“*/********,на 29.04.2009 г. съзнателно се е ползвал от неистински частен документ – Акт на „А.К.Б.“ от 29.04.2009 г. с № 791, на който бил придаден вид ,че е подписан от служителите на банката Я. и Л. , като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

5. в гр.София,в офис на „А.К.Б.“ на адрес бул.“*/********,на 30.04.2009 г. съзнателно се е ползвал от неистински частен документ – Акт на „А.К.Б.“ от 30.04.2009 г. с № 873766, на който бил придаден вид ,че е подписан от служителите на банката Я. и Л. , като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

6. в гр.София,в офис на „А.К.Б.“ на адрес бул.“*/********,на 30.04.2009 г. съзнателно се е ползвал от неистински частен документ – Акт на „А.К.Б.“ от 30.04.2009 г. с № 873765, на който бил придаден вид ,че е подписан от служителите на банката Я. и Л. , като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

7. в гр.София,в офис на „А.К.Б.“ на адрес бул.“*/********,на 30.04.2009 г. съзнателно се е ползвал от неистински частен документ – Акт на „А.К.Б.“ от 30.04.2009 г. с № 873764, на който бил придаден вид ,че е подписан от служителите на банката Я. и Л. , като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

8. в гр.София,в офис на „А.К.Б.“ на адрес бул.“*/********,на 06.11.2009 г. съзнателно се е ползвал от неистински частен документ – Приемо-предавателен Протокол-опис от 06.11.2009 г. с № 873591, на който бил придаден вид ,че е подписан от служители на Г4С С.С.Б.“АД , като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

9. в гр.София,в офис на „А.К.Б.“ на адрес бул.“*/********,на 06.11.2009 г. съзнателно се е ползвал от неистински частен документ – Акт на „А.К.Б.“ от 06.11.2009 г. с № 2025, на който бил придаден вид ,че е подписан от служителите на банката Я. и Л. , като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

10. в гр.София,в офис на „А.К.Б.“ на адрес бул.“*/********,на 06.11.2009 г. съзнателно се е ползвал от неистински частен документ – Акт на „А.К.Б.“ от 06.11.2009 г. с № 2023, на който бил придаден вид ,че е подписан от служителите на банката Я. и Л. , като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

11. в гр.София,в офис на „А.К.Б.“ на адрес бул.“*/********,на 11.11.2009 г. съзнателно се е ползвал от неистински частен документ – Акт на „А.К.Б.“ от 11.11.2009 г. с № 2057, на който бил придаден вид ,че е подписан от служителите на банката Я. и Л. , като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

12. в гр.София,в офис на „А.К.Б.“ на адрес бул.“*/********,на 11.11.2009 г. съзнателно се е ползвал от неистински частен документ – Акт на „А.К.Б.“ от 11.11.2009 г. с № 2056, на който бил придаден вид ,че е подписан от служителите на банката Я. и Л. , като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

13. в гр.София,в офис на „А.К.Б.“ на адрес бул.“*/********,на 11.11.2009 г. съзнателно се е ползвал от неистински частен документ – Акт на „А.К.Б.“ от 11.11.2009 г. с № 2058, на който бил придаден вид ,че е подписан от служителите на банката Я. и Л. , като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

14. в гр.София,в офис на „А.К.Б.“ на адрес бул.“*/********,на 11.11.2009 г. съзнателно се е ползвал от неистински частен документ –Приемо-предавателен Протокол от 11.11.2009 г. с № 873592, на който бил придаден вид ,че е подписан от служители на Г4С С.С.Б.“АД , като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

Ползването се е реализирало чрез представянето на горните неистински частни документи в счетоводството на банковия клон, за да се оправдае и „изравни“ състоянието на касовата наличност спрямо счетоводната такава и да се създаде привидна външна представа ,че  всичко е наред.За самото съставяне на горните документи не може да се търси наказателна отговорност от подсъдимия/елемент от обективната страна на престъплението/.В този смисъл не е от съществено значение дали всички документи са подписани от подсъдимия,дали това не може да се определи или не са подписани от него/с оглед различията в Заключенията на Графич.експ./,тъй като съществено се явява изпълнителното деяние „ползване“със съзнанието посочено по-долу,при положение че от подс. за съставяне на документите не може да се търси наказателна отговорност.Налице са били всички материалноправни предпоставки на чл.26,ал.1 от НК/идентични на визираните на л.24 и 25 от настоящите Мотиви по повод обвинението по пункт 1 от обв.акт, които няма да се възпроизвеждат отново по съображения за проц. икономия/.

От субективна страна – Престъплението по чл.316,вр.чл.309,ал.1,вр.чл.26,ал.1 от НК подс.М. е извършил с форма на вина „пряк умисъл“.Дори от законовия състав на престъплението е очевидно субективното отношение на дееца към това престъпление „съзнателно ползване“.Освен това подс.М. е знаел ,че неистинските документи създават фалшиво основание за съдържанието на процеса по оформяне на т.нар.“ценни пратки“, следователно и предвид доказателствата по делото/не само от формулировката на закона/ подс. е действал с пряк умисъл.

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО

            За престъплението по чл.203,ал.1 от НК се предвижда от законодателя наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 10 до 20 години.Съдът налага според чл.203,ал.2 от НК  кумулативно и „Конфискация на цялото или  на част  от имуществото на виновния“ , както и го лишава от права по чл.37,ал.1,т.6 и 7 от НК/да се заема определена държавна или обществена длъжност, както и от правото да се упражнява определена професия или дейност/.

Съдът индивидуализира наказанието по реда на чл.54,ал.1 от НК  в пределите на Особената част на НК в размер около средния.Високата степен на обществена опасност на деянието бе изяснена по-горе,доколкото се засяга банковата сигурност/факт , който директно влияе негативно на доверието в банковата система/. Стана ясно по-горе и че чистото съдебно минало на подс. е с относително ниска тежест предвид степента на засягане на особено важни обществени отношения с негативен ефект за самата нац. сигурност на страната.Мотивите и подбудите на подсъдимия са користни и няма съмнение в това.Дори хипотетично да се приеме за вярно споделеното от подсъдимия при извънсъдебните му признание на мотива за извършеното  престъпление пред част от свидетелите/срещу комисионна от 400 000 евро/ прави случая достатъчно укорителен.Разбира се съдът не може да кредитира това като единствен и достатъчно разумен довод за извършеното ,но мотивът на подс. М. във всички случаи си остава користен,тъй като сме изправени пред особено тежък случай на длъжностно присвояване.

Съобразявайки горното, съдът определи наказание в размер на 15 години „Лишаване от свобода“- тоест в средния размер на предвиденото по закон,като съобрази размера на отнетото ,неговото невъзстановяване/дори и частично това не е сторено/ като отегчаващи обстоятелства, а като смекчаващи - чистото съдебно минало,дадените извънсъдебни признания от подсъдимия/установени със свид. показания на съответните лица/, което говори за някакви процеси на преоценка в съзнанието на подсъдимия.Наистина ,това подс. не е длъжен да дава обяснения/в частност няма задължение да съдейства на съдебните власти относно съдбата на предмета на престъплението/ ,но съдът не може да приеме за установено твърдението на прокуратурата ,че подс. изхарчил сумата за „лични нужди“ ,без конкретизация какви точно нужди са били удовлетворени.За съда принципно  е налице съмнение дали подсъдимия се е облагодетествал с цялата сума на присвояването,дори само на фона на липсата на доказателства за конкретните начини на удовлетворяване на „личните нужди“ на подс.М. със сума над 21 млн.лв.Необходимо е обаче уточнението ,че горното не се отнася до обстоятелствата по чл.303,ал.2 от НПК,доколкото касателно доказаността на обвинението  няма съмнения за настоящия съдебен състав.

            Кумулативно съдът наложи наказанията „Конфискация“ /в размер  на една втора от имуществото на подсъдимия / и „Лишаване от права“ -  да заема отчетническа и материално-отговорна длъжност в държавни и общински фирми/държавната и общинска администрация/, както и да упражнява професия или дейност на материална отговорност и отчетничество за максималния срок от 3 години.Размерът на това наказание е пряко свързан с механизма на престъплението по пункт 1 от обв.акт.Конфискацията съдът индивидуализира от една страна ,като съобрази наложените обезпечителни мерки/които обаче далеч не покриват размера на щетите/ и затова не посочи конкретни имуществени обекти ,които да бъдат отнети , а индивидуализира наказанието като дробна част от имуществото.Съдът не наложи отнемане на цялото имуществос оглед разсъжденията си ,че няма безспорни доказателства единствено и само подс. М. да се е облагодетелствал със сумата на присвоеното.

            Съдът не намира ,че провеждането на съдебната фаза на процеса в период от около 3 г. години и 9 месеца представлява разглеждане на делото извън  т.н.„разумен срок“/регламентиран в чл.22,ал.1 от НПК,вр.чл.6,т.1 от ЕКСЗПЧОС/.Напротив, доводите за ритмично и своевременно насрочване на съдебните заседания/за което са изложени доводи  на л.3 и 4 от настоящите Мотиви/сочи на разглеждане на делото в рамките на този срок.Това становище на съда изключва наведената от защитата предпоставка индивидуализацията на наказанието за подс. да се извърши по привилегирования режим на чл.55 от НК.Затова и съдът индивидуализира наказанието по общия ред на чл.54 от НК.Действително  прекалено дългия срок на провеждане на едно наказателно производство обуславя индивидуализация на наказанието /при ъсодителна Присъда/ по реда на чл.55 от НК , но с оглед горната аргументация настоящият съдебен състав счита че това не е налице при този процес.

При преценката на обществената опасност на извършеното престъпление,впечатляващо за съда е ,че при този значителен обем на доказателствените материали по делото/вкл. и такива ,представляващи класифицирана информация/ не е документирано  съотв. органи  /специализираните такива в областта „финансовото разузнаване“/,а така също и органите на досъдебното производство, да са извършвали действия по конкретен анализ на имущественото положение на свидетеля П.Ц.-като физ.лице и търговец-през инкриминирания период и след това/независимо от показанията му като свидетел ,че не е получавал инкриминираната крупна сума от подс.М./,нито да са проверявали има ли регистрирани фирми, какво е неговото участие в тях , кои са съдружниците му, имало ли продажби на дружествени дялове/около и особено след инкриминирания период от време/, имало ли разпоредителни сделки /възмездни и безвъзмездни/ със сравнително големи обеми.Няма данни дали някакви проверки по ЗМИП/Законът за мерки срещу изпирането на пари/ са реализирани спрямо този свидетел или спрамо свързани с него лица.Това е могло да бъде направено не само поради възможностите  на този специален закон и на определени специализирани органи, а дори само защото подобна версия е съществувала още в началото на досъд.производство .В случай ,че специализираните органи бяха установили движението на присвоените суми и последващите им евентуални трансформации след престъплението ,то нямаше пречка да се предприемат нужните правни действия с цел защита  на засегнати други обществени отношения/Напр.по Глава 7 от Особената Част на НК „Престъпления против финансовата , данъчната и осигурителната система“/ и ангажиране наказателната отговорност на конкретните отговорни за това лица.Както се посочи по-горе банковата сигурност е част от националната сигурност.Повече усилия са били абсолютно задължителни най-малко с оглед защита на професионализма на тези органи ,дори без да е имало преценка от държавното обвинение ,че е налице престъпление по чл.215,ал.2 или по чл.253,ал.1 или 2 от НК някое наказателно отговорно лице.

За престъплението по чл.316,вр.чл.309,ал.1,вр.чл.26,ал.1 от НК  законът предвижда наказание „Лишаване от свобода“ до 2 години.Съдът наложи наказание близо до максимума от 1 г. и 8 месеца, тъй като са извършени не едно или две , а цели четиринадесет деяния.Това завишава значително степента на опасност на извършеното престъпление и създава едно трайно поддържано отношение към предмета на посегателство.За да индивидуализира подобен размер на наказанието, съдът отчете престъпната упоритост на подсъдимия.

            На основание чл.23,ал.1 от НК съдът определи едно общо наказание-най-тежкото от така наложените наказания , а именно 15 години „Лишаване от свобода”при начален „строг“ режим на изтърпяване на основание чл.57,ал.1,т.2,б.“А“ от ЗИНЗС, като конкретното разпределение на затворниците в момента е с оглед чл.58 от същия закон в прерогативите на Гл.Дректор на ГДИН.

            На основание чл.23,ал.2 от НК към най-тежкото наказание „Лишаване от свобода” съдът присъединява и горното наказание „Лишаване от права по чл.37,ал.1,т.6 и 7 от НК.

            Съдът намери ,че общото наказание е достатъчно високо , като за целите на наказанието  не е нужно приложението на правния институт на чл.24 от НК.

            Съдът не се произнесе с Присъдата си по въпроса за веществените доказателства и за разноските , тъй като това ще стори с Определение допълнително , по реда на чл.306 от НПК.  Налице е непроизнасяне и по предварителното задържане,касателно приложението на чл.59 от НК , но доколкото чл.306 от НПК не предвижда възможност съдът да се произнесе допълнително по тези въпроси, то следва това да стори прокурора по реда на чл.417 от НПК.

            Правните възражения на защитата съдът остави без уважение, като неоснователни.Що се касае до доводът ,че е извършено престъпление с различна  правна квалификация , релевантно е обвинението в обв.акт,което задава „рамката“ на дължимо произнасяне  от страна на съда,а изменение на обвинението не е направено от прокурора.Защитата сочи редица възражения относно  процедурата по провеждане на проверките в Главна каса на 11.05.2010 г. ,като излага доводи , които илюстрират в различна степен недобрата организация в банковия клон на бул.“В.Левски“.Освен това ,след като не е сезирана Прокуратурата,не са извършвани неотложни проц.сл. действия , които „Ex Lege“ се  подчиняват на закона , а не на субективни управленски решения.Подс. от своя страна с опита си в банката е имал яснота относно слабите места в контрола ,за да се възползва от тях.По една голяма част от възраженията на защитата ,практически съдът е взел отношение в Мотивите си, като при липса на извършено престъпление „Кражба“ или обвинение за такова деяние ,редица аргументи нямат смисъл.Касателно доводът ,че не може да се определи конкретния размер на присвояването поради неотделянето на центр.каса от касата на клона на бул.“В.Левски“ ,то това обстоятелство е отчетено от вещите лица ,но не е довело до затруднение да изготвят Заключението им, което съдът прие и на чиито спец.знания се довери.Възражението на защитата,че на подс. не е официално поверяван потр.кодМ..V,съдът е коментирал относно фактическата възможност деянието да се осъществи от подс. и без код.Независимо от това, следва да се каже и че никъде в обв.акт не се съдържа твърдение за ползването на този код , а е налице твърдение за неконкретизиран потр.код,който бил предоставен на подсъдимия/за такъв код говорят вещите лица,но точно този код „де юре“ е извън обвинението/.Приложението на чл.66,ал.1 от НК не е възможно по редица причини,но доколкото защитата намира това за възможно,то следва да се съобрази високия минимален  размер на основното наказание „Лишаване от свобода“.Заниженият контрол не води до липсата ,както смята защитата, а е било улесняващо обстоятелство подс. да извърши престъплението.При ясно зададени рамки на обвинението от обв.акт и липса на обвинение срещу дл. лице от банката за неспазване на различни нормативни актове/цитирани от защитат или други/ ,то навлизането в дълбочина то тази тема не е наложително.Използването на слабостите в банковата дейност от страна на подсъдимия е вън от съмнение-наистина е имало камери ,но подс. пък е знаел къде къде няма камери, какъв е режимът и обхватът на работещите камери и т.н.

            Настоящият съдебен състав не намира никаква  разумна житейска логика ,въз основа на която,  свидетелите П. и Х. да информират толкова късно компетентните органи на Република България , а скоро след това и да напуснат страната/ след срещата им с тогавашния Вътрешен министър/ , което не сочи на някаква особена лична загриженост за благоприятно развитие за банката с оглед така възникналия проблем.Изтъкнатата причина за това,  при разпитите на отделни ръководители от тогавашното ръководство ,че „за да се запази имиджът на банката“, не трябвало да се съобщава на полиция и прокуратура, е меко казано - несериозна.Нещо повече ,предвид последиците ,ефектът за банката е бил обратен на очакваното „запазване на доверието“.Това тяхно поведение е и в разрез със задължението им по чл.205,ал.1 и 2 от НПК/като граждани или длъжностни лица,узнали за извършено престъпление от общ характер следва да уведомят НЕЗАБАВНО  органа на досъдебното производство и да вземат необходимите мерки за запазване на обстановката и данните за престъплението/.Не стана ясно имало ли е в този момент юрисконсулт, който да напомни на управителя и др. лица от мениджърския състав на клона, необходимостта от спазването на  българското законодателство в горния смисъл.Напускането на горните лица е станало ,без да се е стигнало  до някакъв напредък към  възстановяването на щетите за банката .Настоящият съдебен състав изцяло споделя аргумента на САС в цитираното производство по мярка за неотклонение на ДП , че „не може да се предполага дали ще се предприеме нещо относно юридическия статус на св.П. и З.“, като към тези лица би могъл да се причисли и св.Ц..Дали и кога ще се предприеме нещо в посока на изложеното от САС ,въпросът е изцяло в компетентността на държавното обвинение.Следва да се посочи ,че съвсем не са изчерпани материалноправните и процесуални  възможности за това.Преценката на ръководството на банката - временно „да се запази в тайна“ извършеното престъпление , за „да не се увреди имиджа на банката“ ,е  едно  незаконосъобразно поведение /от правна гледна точка – с  оглед неспазването на чл.205 от НПК/,а като погрешно мениджърско решение е  улеснило конкретните фактически  последици , които допълнително са увредили банковия авторитет ,доколкото не се е стигнало нито до възстановяване, нито до обезпечаване на причинените имуществени вреди.

            ПО ГРАЖДАНСКИЯ  ИСК :

            Приетият за съвместно разглеждане граждански иск  съдът намери  за основателен и доказан по размер.Сумата на присвояването е доказана по безспорен и категоричен начин , доколкото деянието по чл.203,вр.чл.201 от НК е едно резултатно престъпление.Няма съмнение и относно авторството на престъплението,по-горе е посочено защо според съда това е така.Извършителят на престъплението ,присвоявайки сумата ,причинява имуществена вреда,която води намаление на имуществения патримониум на гр.ищец  до размера на сумата на присвояването.Основанието за водене на наказателното производство е извършеното престъпление, а гражданската отговорност се реализира на плоскостта на чл.45 от ЗЗД „Непозволено увреждане“, като в този случай същата има деликтен характер.Налице са всички основания за носене на гражданска отговорност за причинените с престъпление имуществени вреди – деликт/противоправно увреждащо деяние/,противоправност , наказуемост, причинна връзка и причинена щета.Сумата ,предмет на исковата претенция на ищеца , е идентична на предявения размер на присвояването в обв.акт срещу подсъдимия.Поради това съдът уважи иска в неговия пълен претендиран размер.Следва да се вземе отношение и по въпроса за наличието на застрахователен договор с банката , който да покрива определени рискове в хода на банковата дейност..При приемането на иска за съвместно разглеждане бе наведено това обстоятелство , но без представени доказателства в това отношение.В края на съд.следствие  ,въз основа на специално запитване от съда, „А.Б.“, Атина/с Писмо ,Изх.№ 165/17.03.2017 г./ посочва ,че е имало договор със застрахователно дружество „АХА INSURANCE A.E.GREECE“,/за който на съда е неизвестно дали извършва застрахователна дейност на българска територия/,но същият не е представен ,макар да се признава че е получено обезщетение/по-малко от сумата на исковата претенция,а именно сумата от 6 404 000 евро/.Няма яснота обаче какво е застрахователното събитие,доколкото договорът не е представен , а има твърдения в тази посока на гр.ищец/различни от отказ или оттегляне на иска, в неговия пълен претендиран размер или частично/ за престъпни действия на присвояване и подправка на документи/нелоялност/ от страна на бивш служител на банката подс.П.М..Гр.ищец сочи че запазва претенцията в пълен размер и не възразява евентуалната сума на превишението да се изплати директно на застрахователя , който да се суброгира в правата на застрахования срещу обвинямия.Въпреки тези изявления на гр.ищец обаче, обезщетението по застрахователния договор има договорен характер , а съответното такова - за непозволено увреждане/където попадат и извършените престъпления/ има деликтен характер.Предвид различните основания за възникване на облигационното отношение между подсъдимия и гр. ищец,настоящия съдебен състав не намира за приложими горните форми на приложение на закона, извън липсата на договора за застраховка и надлежни писмени доказателства за плащане на суми по него. В този смисъл съдът остави като неоснователно възражението срещу  уважаването  на гр.иск.Отново следва да се посочи ,че самият застр. договор не се представи през  целия срок на досъдебното производство, макар при приемането на иска за съвместно разглеждане се наведоха твърдения за наличието на такъв.

            Съдът осъди подс.М.  да заплати ДТ в размер на 4% от уважения размер на иска , а именно 848 057,20 лв, както и 5 лв.ДТ за служ. издаване на изп.лист.

            Въз основа на горните си мотиви съдът произнесе Присъдата си.

 

 

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :