Р Е Ш Е Н И Е
№
261113/10.11.2020 г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII с-в, в публично
заседание на двадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ИВАН СТОЙНОВ
при секретар Валентина Милчева
като разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 5541 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по подадена искова молба от Й.И.С., ЕГН **********, с адрес: ***, с която срещу З. „Д.Ж.и З.“ АД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление:***, е предявен осъдителен иск
за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищцата сумата от общо 194,75 лв. /сто
деветдесет и четири лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща дължимо
обезщетение за забава на плащането на застрахователно обезщетение, формирана от
сумата от 144,10 лв., дължима върху главницата от 11 276,86 лв. за периода
18.12.2018 г. – 01.02.2019 г., и от сумата от 50,65 лв., дължима върху
главницата от 9 115.72 лв. за периода 02.02.2019
г. – 21.02.2019 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 429 КЗ, след допуснато в първото заседание по делото изменение на иска по
реда на чл. 214 ГПК.
Ищцата
Й.И.С. твърди, че с Решение № 3120
от 08.07.2019 г., постановено по гр.д. № 3020/2019 г. по описа на ВРС, 25 с-в,
ответникът е осъден да и́ заплати сума в размер на 9 454,62 лв.,
представляваща незаплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска –
22.02.2019 г. до окончателното и́ изплащане. С Решение № 29 от 10.01.2020
г., постановено по в.т.д. № 1571/2019 г. по описа на ВОС, 1 с-в, е отменено
частично решението и е отхвърлен иска за разликата над присъдените
9 115,72 лв. Счита, че застрахователят дължи на увреденото лице
обезщетение за забава върху дължимото застрахователно обезщетение за
претърпените вреди, което е в размер на 11 276,86 лв., от уведомяването му
за застрахователното събитие /18.12.2018 г./
до деня на плащането на сумата от 2 161,14 лв., както и обезщетение
за забава върху остатъка от дължимото застрахователно обезщетение в размер на 9
115,72 лв. за периода 02.02.2019 г. до 21.02.2019 г.
– ден преди депозиране на исковата молба по гр.д. № 3020/2019 г. на ВРС. Моли
за осъждането на застрахователя за сумата от 100 лв., частична претенция от
194,75 лв., и за присъждане на разноски.
Ответникът
З. „Д.Ж.и З.“ АД, подава отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете. Твърди, че предявеният иск е
неоснователен по размер, тъй като законната лихва не е изчислена съобразно
сроковете по чл. 497, ал. 1 КЗ. Счита, че претенцията за заплащане на законна
лихва, която да се начислява преди постановяването на решението по в.т.д. №
1571/2019 г. е неоснователна, като едва към датата на постановяване на това
решение – 29.10.2020 г. дължимото обезщетение за претърпени имуществено вреди,
вследствие на претърпяното ПТП от 18.12.2018 г., е било определен безспорно,
като суми за обезщетение за забава преди тази дата не се дължат, защото не са
изискуеми. Изискуема е само законната лихва от датата на подаване на исковата
молба по гр.д. № 3020/2019 г. на ВРС, която ответникът е заплатил с платежно
нареждане от 23.01.2020 г. Признава за установено съществуването на валидно
застрахователно правоотношение между страните и потвърждава извършените от него
плащания в размер на: сумата от 2 161,14 лв. извънсъдебно на 01.02.2019
г.; сумата от 9 115,72 лв. главница, сумата 2 365,67 лв. разноски и
сумата от 860,93 лв. законна лихва за периода 22.02.2019 г. – 23.01.2020 г.,
присъдени с решенията на ВРС и ВОС. Сочи, че ако дължи лихва за забава върху
сумата от 2 261,14 лв., то същата следва да се изчисли като се вземе
предвид разпоредбата на чл. 497, ал. 1 КЗ и след като изтече срока от 15
работни дни от представянето на всички доказателства за произнасяне на
застрахователя, като в случая при уведомяване на 18.12.2018 г. този срок изтича
на 14.01.2019 г. и лихва би се дължала от тази дата до 01.02.2019 г., като
същата е в размер на 11,41 лв. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на
разноски.
Настоящият състав на съда,
въз основа на твърденията и възраженията
на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически изводи:
От
представеното Уведомление за щета по застраховка „Гражданска отговорност“ на
МПС по застрахователна полица № 30/118002959014 се установява, че З. „Д.Ж.и З.“
АД е уведомено от ищцата за настъпило застрахователно събитие на същата дата.
От влезлите
в сила Решение № 3120 от 08.07.2019 г. по гр.д. № 3020/2019 г. на ВРС и Решение
№ 29 от 10.01.2020 г. по в.т.д. № 1571/2019 г. на ВОС се установява, че между
страните е водено съдебно производство, по което ответникът З. „Д.Ж.и З.“ АД е
осъден да заплати на ищцата Й.И.С. сумата от 9 115,72 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за имуществени вреди по настъпило застрахователно
събитие на 18.12.2018 г., покрито от застрахователна полица
BG/30/118002959014 за договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, при което са настъпили щети по лек
автомобил л.а. * с рег.№ *, собственост на ищцата, на осн.
чл. 432, ал. 1 КЗ.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият
състав на съда формира следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение за забава на
изплащането на дължимо застрахователно обезщетение.
Съобразно
разпределената в процеса доказателствена тежест ищцата е следвало да докаже
основанието и размера на претендираното обезщетение за забава, както и
изпадането в забава на ответника да заплати тази сума за исковия период.
Ответникът е следвало да докаже, че е изпълнил надлежно задължението си да
заплати дължимото обезщетение за забава, в случай, че ищцата докаже, че същото
се дължи и е изискуемо.
Между
страните няма спор, че са обвързани от валидно застрахователно правоотношение
по силата на застрахователна полица от 15.10.2018 г., както и че ответникът е
заплатил на ищцата сумата от 2 161,14 лв. застрахователно обезщетение на
01.02.2019 г. Не се спори още, че между страните се е развило и е приключило
съдебно производство по гр.д. № 3020/2019 г. на ВРС, 25 с-в, по което съдът
е осъдил ответника да заплати на ищцата сумата от 9 115,72 лв.
застрахователно обезщетение.
Спорният въпрос между страните е дължи ли се
обезщетение за забава за процесния период в претендираните от ищцата размери.
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 3 КЗ лихвите
за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната
сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само
лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването
от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.
430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
В Решение № 128 от 4.02.2020 г. по т.д. №
2466/2018 г., I т.о. на ВКС се приема, че основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ
застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на
предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по чл.
496, ал. 1 КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение от
застрахователя, дължи законната лихва върху обезщетението за вреди за
собствената си забава.
От датата на уведомяването на застрахователя за
събитието /18.12.2018 г./ до момента на плащането от страна на застрахователя
на сумата от 2 161,14 лв. /01.02.2019 г./ се дължи
обезщетение за забава, което следва да бъде определено върху общият размер на
дължимото застрахователно обезщетение, а именно сумата от 11 276,86 лв.,
като се вземе предвид, че за същата сума е налице СПН между страните, че е окончателния
размер на дължимото застрахователно обезщетение (доколкото със съдебното
решение е съобразен факта на извършеното плащане на 2 161,14 лв. и ответникът е осъден да заплати още 9 115,72 лв.) Застрахователят е бил
длъжен да изплати целият размер на обезщетението още при остойностяване на
щетата. За този период (18.12.2018 г. – 01.02.2019 г.) размерът на дължимото
обезщетение за забава е 144,10 лв. (изчислено с лихвен калкулатор).
След извършване на плащането от 2 161,14 лв.
застрахователят все още е бил в забава на
задължението си да заплати остатъка от дължимото застрахователно обезщетение,
поради което и дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня
следващ частичното плащане до деня преди подаване на исковата молба по гр.д. № 3020/2019
г. на ВРС, а именно за периода 02.02.2019 г. – 21.02.2019
г. върху сумата от 9 115,72 лв. Размерът на дължимото обезщетение за забава е 50,65 лв.
(изчислено с лихвен калкулатор).
Общият размер на дължимото от застрахователя
обезщетение за забава е в размер на 194,75 лв., поради което предявения
осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен
изцяло.
Неоснователно е възражението на ответника, че не
се дължи законна лихва върху застрахователното обезщетение за периода преди постановяване
на съдебното решение, с което окончателно е определено същото, до датата на
подаване на исковата молба. Задължението за заплащане на пълния размер на
дължимото застрахователно обезщетение е изискуемо от датата на предявяване на
претенцията от увреденото лице. Спазването на срока за произнасяне по
претенцията е от значение за собствената забава на застрахователя, както е
посочено и по-горе в мотивите.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцата разноските извършени в хода на производството
в размер на 50 лв. държавна такса и 360 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение, за
които са представени списък с разноски и доказателства за плащане. Възражението
за прекомерност от страна на ответника е неоснователно, доколкото
претендираното адвокатско възнаграждение е в минималния размер по Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за МРАВ.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Д.Ж.и З.“ АД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на Й.И.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата от общо 194,75 лв. /сто
деветдесет и четири лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща дължимо
обезщетение за забава на плащането на застрахователно обезщетение, формирана от
сумата от 144,10 лв., дължима върху главницата от 11 276,86 лв. за периода
18.12.2018 г. – 01.02.2019 г., и от сумата от 50,65 лв., дължима върху
главницата от 9 115.72 лв. за периода 02.02.2019
г. – 21.02.2019 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 429 КЗ.
ОСЪЖДА З. „Д.Ж.и З.“ АД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на Й.И.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата от 410 лв. /четиристотин и
десет лева/, представляваща дължими съдебно-деловодни разноски в
производството, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
Присъдените
с решението суми могат да бъдат заплатени по посочената от ищцата банкова
сметка ***: ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се
обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН
СЪД: