Решение по дело №1177/2020 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 260175
Дата: 17 декември 2020 г. (в сила от 7 май 2021 г.)
Съдия: Таня Петкова Петкова
Дело: 20205220201177
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 август 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ ……

гр. Пазарджик, 17.12.2020 г.

 

В    И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

 

РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, Наказателно отделение, Х състав, в публично заседание на четиринадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                               Председател: ТАНЯ ПЕТКОВА

 

при секретаря Соня Захариева, като разгледа докладваното от районен съдия Петкова АНД № 1177/2020 г. по описа на РС- Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от д-р В.К.В., ЕГН- **********, с адрес *** чрез пълномощника адв. М.м. от ПзАК, против Наказателно постановление № 11-01-72 от 31.07.2020 г. издадено от Директора на Агенция Държавна финансова инспекция (АДФИ) гр. София, с което за нарушение на чл.112 ал.1 т.2 във вр. с ал.2 т.2 от Закон за обществените поръчки (в редакцията към 23.02.2018 г.) на основание чл.чл.254 от ЗОП е наложена глоба в размер на 2 415,62 лева.

Релевираните в жалбата оплаквания обобщено се свеждат до това, че НП е незаконосъобразно и необосновано, издадено при нарушение на материалния закон, с оглед на което се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, но изпраща процесуален такъв, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага аргументирано становище в подкрепа на искането за отмяна на НП. Претендират се разноски за заплатен адвокатски хонорар.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законови или процесуален представител. По делото е представено писмено становище от процесуалния представител на АНО, с което се оспорва жалбата и се излагат доводи за законосъобразност на НП и се иска неговото потвърждаване. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Районният съд провери основателността на жалбата, като прецени доводите изложени в нея и становищата на страните, съблюдавайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

         Жалбоподателят е санкциониран с НП при следната приета за установена фактология:

         „“ АД, гр. Пазарджик е лечебно заведение по смисъла на чл.9 ал.1 т.1 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ), като има за предмет на дейност „Осъществяване на болнична помощ“. Повече от 50 на сто от приходите на лечебното заведение са от бюджета на НЗОК.

Изпълнителният директор на „“ АД е възложител на обществени поръчки по смисъла на чл.5 ал.2 т.16 от ЗОП.

За периода от 01.01.2016 г. до 18.11.2019 г. изпълнителен директор на лечебното заведение бил жалбоподателя д-р В.К.В., което се установявало от предоставена справка за отговорните длъжностни лица с изх. № РД 08-179 от 16.01.2020 г. Съгласно Договор от 23.03.2017 г. за възлагане на управлението на „“ АД гр. Пазарджик жалбоподателят управлявал и представлявал дружеството.

На „***“ била извършена финансова инспекция от финансови инспектори при АДФИ, която била възложена със заповед № ФК-10-1157/ 06.11.2019 г. По време на проверката било установено, че с Решение № 35/29.01.2018 г. изпълнителният директор д-р В.В. открил процедура за възлагане на обществена поръчка чрез публично състезание по реда на чл.18 ал.1 т.12 от ЗОП с наименование „Доставка на видеоендоскопска система с висока резолюция за гастро и колоноскопии“. Установено било, че в обявлението за поръчка, както и в документацията за участие, възложителят в лицето на управителя на „***“ д-р В., изискал от участниците по отношение на техническите и професионални възможности да е изпълнена минимум една доставка, сходна с предмета от настоящата процедура с посочване на стойностите, датите и получателите, обхвата и извършените дейности, име на възложителя, период на изпълнение- начална и крайна дата на изпълнение на доставките, като преди сключването на договора за обществена поръчка възложителят изисквал от участника, определен за изпълнител да представи доказателства за извършените доставки. Възложителят изискал минимум 2 сервизни специалисти/инженери, преминали обучение при производителя на предлаганата апаратура, като преди сключването на договора за обществена поръчка възложителят изисквал от участника, определен за изпълнител да представи за техническите лица-сервизни специалисти/инженери от списъка, които ще изпълняват поръчката, заверени копия на притежаваните от тях удостоверения/сертификати, издадени от производителя на апаратурата за преминал курс за обучение по отношение на предлаганата апаратура.

В обявлението било посочено, че при подаване на офертата участниците декларирали наличието на посочените критерии за подбор, като във връзка с това попълвали в Единен европейски документ за обществени поръчки (ЕЕДОП) с посочване на данните в таблица В „Технически и професионални способности“, част IV „Критерии за подбор“, а преди сключването на договор за обществена поръчка участникът, определен за изпълнител следвало да предостави актуални документи, удостоверяващи липсата на основанията за отстраняване от процедурата, както и съответствието с поставените критерии за подбор.

Проверката установила, че за участие в процедурата била подадена една оферта от „***“ ЕООД гр. София, входирана с вх. №1028/16.02.2018 г. Със Заповед № 94/21.02.2018 г. на изпълнителния директор д-р В. на основание чл.103 ал.1 от ЗОП била назначена тричленна комисия, която да отвори, разгледа и оцени получените оферти. След разглеждането офертата на единствения участник в процедурата комисията установила, че участникът отговаря на изискванията за лично състояние и съответствие с критериите за подбор.

Участникът „***“ ЕООД представил ЕЕДОП, като в раздел В: т.1б „Технически и професионални способности“ декларирал 8 броя извършени доставки сходни с предмета на обществената поръчка, посочвайки описание на доставката, стойност, получател и крайна дата на изпълнение на доставката, а в т.6 декларирал лицата- инж. С.М.- ръководител сервиз за медицинска апаратура, С.М.- сервизен специалист ендоскопска апаратура, А.А.- сервизен специалист ендоскопска апаратура, както и притежаваните от тях трудови договори и документи за образователна и професионална квалификация и сертификати за обучение, издадени от „***“.

Участникът „***“ ЕООД бил поканен с писмо изпратено по електронна поща на 12.03.2018 г. за сключване на договор, като в писмото е поискано да представи документите по чл.67 ал.6 от ЗОП в срок от 20.03.2018 г. до 26.03.2018 г.

В резултат на проведената процедура за възлагане на обществена поръчка на 05.04.2018 г. между „***“ АД гр. Пазарджик представлявано от изп. директор д-р В.В., в качеството на възложител и „***“ ЕООД гр. София, в качеството на изпълнител, бил сключен договор №1/05.04.2018 г. за доставка на специализирана медицинска апаратура- „Видеоендоскопска система с висока резолюция за гастро и колоноскопии“.

Екипът от проверяващи установил, че участникът „***“ ЕООД не представил при подписване на договора не бил представил документи, удостоверяващи съответствието с поставените критерии за подбор, а именно: доказателства за извършени доставки и заверени копия на притежаваните от техническите лица инж. С.М.- ръководител сервиз за медицинска апаратура, С.М.- сервизен специалист ендоскопска апаратура, А.А.- сервизен специалист ендоскопска апаратура от списъка, които ще изпълняват поръчката, посочени в ЕЕДОП, удостоверения/сертификати, издадени от производителя на апаратурата за преминал курс за обучение по отношение на предлаганата апаратура. Тези констатации били отразени в съставения КП от 212.2019 г. Непредставяйки тези доказателства, „***“ ЕООД определено за изпълнител на обществената поръчка не било изпълнило задължението си по чл.67 ал.6 от ЗОП.

При така установеното било прието, че жалбоподателят д-р В.В., в качеството си на изпълнителен директор на „“ АД и публичен възложител на обществени поръчки по смисъла на чл.5 ал.2 т.16 от ЗОП, сключвайки на 05.04.2018 г. в гр. Пазарджик договор за възлагане на обществена поръчка №1/05.04.2018 г. за доставка на специализирана медицинска апаратура на обща стойност 100 651.00 лв. без ДДС или 120 781.20 лв. с ДДС с участника, определен за изпълнител „***” ЕООД, гр.София, без изпълнителят „***“ ЕООД гр. София да е изпълнил задължението си по чл.67 ал.6 от ЗОП за предоставяне на документи, удостоверяващи съответствието с поставените критерии за подбор, е нарушил разпоредбата на чл.112 ал.1, т.2 във вр. с чл.112 ал.2, т.2 от ЗОП (Обн.ДВ бр.13/16.02.2016 г. в сила от 15.04.2016 г., изм. И доп. ДВ бр. 17/23.02.2018 г.)

Нарушението било извършено за първи път.

С оглед на така констатираното против жалбоподателя д-р В. бил съставен АУАН № 11-01-721/13.02.2020 г. в негово присъствие, след което му бил предявен и връчен срещу подпис. В акта не били вписани възражения от нарушителя.

В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН били депозирани писмени възражения срещу така съставения АУАН, в които се излагали доводи за приложение на чл.28 от ЗАНН.

АНО приел, че извършеното нарушение не съставлявало маловажен случай, поради което на 31.07.2020 г. било издадено обжалваното НП. Последното било връчено на санкционираното лице лично по пощата на 06.08.2020 г., видно от известие за доставяне (л.33). Жалбата против НП била депозирана от надлежно упълномощено от санкционирания лице чрез АНО до съда на по пощата на 07.08.2020 г., видно от пощенското клеймо на плика (л.105), поради което е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното НП пред компетентния съд.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и от показанията на актосъставителя- св. В.Г.. Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следното:

Като инстанция по същество в производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. При извършената такава, съдът констатира, че административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН в присъствието на нарушителя, на основание чл.40 ал.4 от ЗАНН, които са подробно посочени в акта. Съставен е от компетентен орган в кръга на правомощията му. Спазени са и сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН за съставяне на АУАН и за издаване на НП. Става ясно от АУАН и НП, както и от приложените по преписката документи, сред които от основно значение КП/20.12.2019 г., че нарушението и неговият автор са станали известни на държавните финансови инспектори извършващи финансовата инспекция на „***“ при направените констатации отразени в цитирания КП на 20.12.2019 г. От този момент тече и тримесечният срок за съставяне на АУАН, който е изтекъл на 20.03.2020 г. Преди обаче да изтече на 13.02.2020 г. е съставен АУАН. НП пък е издадено на 31.07.2020 г., т.е. в шестмесечния срок от съставяне на АУАН.

При съставянето на двата акта са спазени и разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Посочени са дата и място на извършване на нарушението, което е описано точно и ясно, като са изложени всички обстоятелства- елементи от фактическия състав на същото, съгласно възприетата правна квалификация. Видно от АУАН и НП е, че е посочено качеството на субекта на нарушението, като са посочени и действията, чрез които е осъществил нарушението. Налице е единствено между фактическо обвинение и приложената санкционна разпоредба.

Съдът намира и че с оглед на събраните доказателства и установената фактология жалбоподателят е осъществил вмененото му административно нарушение.

Не е спорно по делото, доколкото по същество не се оспорва нито с жалбата, нито от процесуалния представител на жалбоподателя в съдебно заседание, че санкционираното лице д-р В. е бил изпълнителен директор на „***“ АД към момента на сключване на договора за обществена поръчка, както и че е имал качеството на публичен възложител на обществени поръчки по смисъла на чл.5 ал.2 т.16 от ЗОП. Не е спорно и това, че в това си качество той е сключил на инкриминираната дата с определения за изпълнител участник „***“ ЕООД договор за възлагане на обществена поръчка №1/05.04.2018 г. за доставка на специализирана медицинска апаратура- „Видеоендоскопска система с висока резолюция за гастро и колоноскопии“ на обща стойност 100 651.00 лв. без ДДС или 120 781.20 лв. с ДДС. Не се оспорва и обстоятелството, че при подписване на договора „***“ ЕООД не е представило доказателства за извършени доставки и заверени копия на притежаваните от техническите лица инж. С.М.- ръководител сервиз за медицинска апаратура, С.М.- сервизен специалист ендоскопска апаратура, А.А.- сервизен специалист ендоскопска апаратура от списъка, които ще изпълняват поръчката, посочени в ЕЕДОП, удостоверения/сертификати, издадени от производителя на апаратурата за преминал курс за обучение по отношение на предлаганата апаратура.

Оспорва се обаче, че относно доказателствата за извършени доставки била приложима разпоредбата на чл.67 ал.8 т.1 от ЗОП, съгласно която възложителят няма право да изисква документи, които, са му били служебно известни. Сочи се, че в конкретния случай на възложителя е било известно служебно, че „***“ ЕООД е изпълнило условието за доказване на извършени доставки, сходни с предмета на настоящата процедура, тъй като за декларираните доставки е имало публична информация на сайта на Агенцията за обществени поръчки, която е била налице към датата на сключване на договора за обществена поръчка- 05.04.2018 г.

От приетите по делото писмени доказателства- информация за изпълнението на предходни договори за обществена поръчка със сходен предмет (л.5-30), се установява безспорно, че към датата на сключване на договора за обществена поръчка, е била налице общодостъпна публична информация относно определения за изпълнител участник- „***“ на сайта на Агенцията за обществени поръчки и че тези договори са имали сходен с настоящата обществена поръчка предмет. АНО не е ангажирал доказателства за това, че възложителят в лицето на жалбоподателя д-р В. не е бил запознат служебно с тази информация от сайта на агенцията към датата на сключване на договора. При това положение твърдението на жалбоподателя, че е бил наясно служебно с тези доказателства, остава необорено от нито едно от доказателствата по делото. Вярно е, че в Обявлението за поръчката, възложителят е поставил изискване към участниците за това да е изпълнена минимум една такава доставка и че изисква от определения за изпълнител участник да представи в тази насока доказателства, както и това, че в документацията за участие в процедурата „***“ е декларирало такива обществени поръчки, но следва да се има предвид, че при обявлението на поръчката възложителят е бил длъжен да постави това изискване към участниците, още повече че той няма как да знае дали за лицата, които ще участват е възможно да бъдат установени тези обстоятелства по служебен път. Участникът „***“ също е бил длъжен да декларира тези обстоятелства, тъй като това е било едно от изискванията поставени от възложителя на обществената поръчка в обявлението за същата. Впоследствие обаче, когато възложителят по служебен път се е информирал и е бил наясно с информация, доказваща поставеното изискване по отношение на участника определен за изпълнител, то при сключването на договора той не само не е имал задължението да изисква доказателства в горния смисъл, но по закон е нямал правото на това, съгласно чл.67 ал.8 т.1 предл.2 от ЗОП в редакцията на закона към инкриминираната дата.

С оглед на изложеното съдът напълно споделя направеното от процесуалния представител на жалбоподателя възражение в тази насока.

Съдът обаче не споделя другото направено възражение, а именно че била приложена разпоредбата на чл.112 ал.2 т.2 от ЗОП във вр. с чл.67 ал.6 от ЗОП в редакцията в сила от 01.03.2019 г., което било неприложимо към датата на деянието- 05.04.2018 г. В предишната редакция на чл.112 ал.1 т.2 от ЗОП, действаща към датата на деянието била препращала към изпълнение на несъществуващо за изпълнителя задължение, тъй като в разпоредбата на чл.67 ал.6 от ЗОП не се вменявало задължение за изпълнителя на поръчката. Като аргумент в тази насока се сочи изм. на разпоредбата на чл.112 ал.1 т.2 от ЗОП в сила от 01.03.2019 г., съгласно която отпаднало „да изпълни задължението по чл.67 ал.2“ и е предвидено задължение за изпълнителя „да представи документи, удостоверяващи липсата на основанията за отстраняване от процедурата, както и съответствието с поставените критерии за подбор, включително за третите лица и подизпълнителите, ако има такива“.

Това възражение не би било направено, ако се държеше сметка за това, че съгласно чл.112 ал.1 т.2 от ЗОП (в редакцията ДВ бр.13/16.02.2016 г.) възложителят сключва с определения изпълнител писмен договор за обществена поръчка, при условие че при подписване на договора определеният изпълнител изпълни задължението по чл.67 ал.6 от ЗОП. При това положение изпълнението на посоченото задължение представлява задължително условие и предпоставка, за да може законосъобразно да бъде сключен писменият договор за обществена поръчка. В настоящия казус това условие не е било изпълнено, защото както се посочи по-горе безспорно се установи а и не есе отрича от жалбоподателя, че изпълнителят при сключването на договора не е представил заверени копия на притежаваните от посочените от него в ЕЕДОП технически лица, които ще изпълнят поръчката, удостоверения/сертификати, издадени от производителя на апаратурата за преминал курс за обучение. Единственият релевантен момент, към който има правно значение дали условието е било изпълнено, е сключването на писмения договор за обществена поръчка. След като задължението по чл.67 ал. 6 от ЗОП не е било изпълнено от определения за изпълнител участник „***“ ЕООД, то възложителят в лицето на жалбоподателя д-р В. в качеството му на изп. директор на „***“ към онзи момент, не е трябвало да сключва договора. Задължението за това му поведение следва пряко от разпоредбата на чл.112 ал.2 т.2 във вр. с ал.1 т.2 от ЗОП, която гласи, че възложителят не сключва договор, когато участникът, класиран на първо място, не изпълни задължението по чл.67 ал.6 от ЗОП. Въпреки това жалбоподателят д-р В. в качеството си на изп. директор на „***“ е подписал процесния договор № 1/05.04.2018 г., с което е сключил същия в нарушение на чл.112 ал.1 т.2 от ЗОП. С това действие е осъществено изпълнителното деяние на нарушението. Последното е формално и от обективна страна е било довършено с факта на сключването на писмения договор за обществена поръчка, но без да е било изпълнено задължението по чл.67 ал.6 от ЗОП (в редакция ДВ бр. 13 от 16.02.2016 г.), т. е. в нарушение на чл.112 ал.1 т.2 от ЗОП (в същата редакция).

         Следва ясно да се подчертае, че административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не е ангажирана за това, че не са били представени предвидените в закона документи, които да удостоверяват съответствието с поставените критерии за подбор, в частта относно удостоверенията/сертификатите за посочените от изпълнителя технически лица. Представянето на тези документи е задължение на изпълнителя. Отговорността на жалбоподателя д-р В. е ангажирана поради това, че е участвал в сключването на договора за обществена поръчка, въпреки че не са били налице законовите предпоставки за неговото сключване и при изричната законова забрана за сключването на такъв договор без да са изпълнени конкретното посочените в ЗОП условия за това.

Съдът намира за неоснователно и направеното възражение, че в процесния случай намира приложение не намира разпоредбата на чл.3 ал.2 от ЗАНН, тъй като с изменението на чл.67 ал.6 от ЗОП (в новата редакция ДВ бр. 86/2018 г. в сила от 01.03.2019 г.) бил последвал по-благоприятен закон за нарушителя. Действително с посоченото изменение е изменено съдържанието на разпоредбата на чл.67 ал.6 от ЗОП, но с тази промяна не е отпаднало задължението преди сключването на договора за обществена поръчка възложителят да изисква от участника, определен за изпълнител, да предостави актуални документи, удостоверяващи липсата на основанията за отстраняване от процедурата. Такова задължение съществува в новата редакция на закона, но намира своята правна регламентация в разпоредбата на чл.112 ал.1 т.2 от ЗОП (в редакцията ДВ бр. 86/2018 г. в сила от 01.03.2019 г.). Казано с други думи това задължение за възложителя не е отпаднало и към настоящия момент.

Както се посочи по-горе, тъй като не са представени доказателства- съответните документи за правоспособността за работа с апаратурата от посочените в ЕЕОДОП технически лица от определения за изпълнител участник към момента на сключване на договора за обществена поръчка и въпреки това възложителят го е сключил, то несъмнено е нарушил разпоредбата на чл.112 ал.1 т.2 във вр. с ал.1 т.1 от ЗОП.

На последно място, съдът не приема и възражението на процесуалния представител на въззивника, за това че настоящият случай представлявал маловажен такъв по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Правилно АНО е приел, че случаят не е маловажен. За да бъде деянието маловажен случай, трябва да се установи, че то представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Тази преценка се прави с оглед липсата или незначителността на вредни последици или на други смекчаващи обстоятелства, които обаче винаги представляват конкретни факти от обективната действителност и поради това тяхното съществуване следва да бъде установено по делото, както и по какъв начин тяхното проявление се отразява върху степента на обществена опасност. Макар по делото да не се установяват предходни нарушения на жалбоподателя, то настоящият състав категорично не споделя становището при формално нарушение, което е първо, автоматично същото да се приравнява на маловажен случай, тъй като това би означавало винаги да отпада административнонаказателната отговорност за виновно извършено нарушение, щом се установи то да е първо по ред за нарушителя. Един такъв извод би противоречал и на чл.6 от ЗАНН. Липсата на настъпили вредни последици в резултат от деянието, обстоятелствата, че не бил накърнен нито интересът на възложителя, нито на трети лица, нито е рефлектирано негативно върху изпълнението на договора и разходването на средствата, не са такива, обосноваващи по-нисък интензитет на обществената опасност. Това е така, защото нарушението, за извършването на което е наказан жалбоподателя, е формално. Законодателят е предвидил административнонаказателната отговорност в тези случаи да се реализира при самия факт на извършване на деянието, без необходимост от настъпване на някакъв допълнителен резултат, поради което не може да се приеме, че наличието на някакви вредни последици е типичен и закономерен резултат. Ако такива са настъпили в пряка последица от деянието, то те биха могли да бъдат съобразявани като отегчаващи обстоятелства, липсата им обаче не води до маловажност на случая, тъй като и обикновените случаи на нарушения от този вид разкриват същата степен на обществена опасност. Съдът съобрази и това, че липсват доказателства нарушението да е било отстранено дори и до момента на приключване на въззивното съдебно следствие.

Правилно АНО е приложил санкционната разпоредба на чл.254 ал.1 от ЗОП (която е идентична и в двете и редакции- към датата на деянието и към момента на издаване на НП) и предвижда административно наказание глоба в размер 2 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече от 5 000 лева. Както се посочи по-горе стойността на процесния договор за възлагане на обществена поръчка с № 1/05.04.2018 г. е на стойност 100 651 лева без включен ДДС или 120 781,20 лева с включен ДДС. Следователно сумата, представляваща 2 на сто от стойността на договора с включен ДДС възлиза на 2 415,62 лева, тоест под предвидения максимален размер от 5 000 лева на санкцията. Именно така посоченият размер представляващ 2 на сто от стойността на договора с включен ДДС е бил определен на наложената на жалбоподателя глоба, т.е. в минималния законоустановен размер, като в случая е отчетено смекчаващото вината обстоятелство, че нарушението е било извършено за първи път. С оглед на това съдът намира, че правилно е била наложена глоба в този размер, като това наказание е съответно на извършеното и с него ще се постигнат целите по чл.12 от ЗАНН.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното НП е законосъобразно и правилно и като такова трябва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото- потвърждаване, а не отмяна или изменение на НП, съдът намира за неоснователно искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане в полза на същия на сторените разноски за заплатен адвокатски хонорар. При това положение искането следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

При този изход на делото основателна, обаче се явява претенцията на процесуалния представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането е направено своевременно и на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на АДФИ- ГРV София. С оглед разпоредбата на чл.63 ал.5 от ЗАНН, възнаграждението следва да бъде определено съгласно разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно която заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя от наредба на МС по предложение на НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева. Настоящото производство се разгледа в едно съдебно заседание, с разпит на един свидетел, на което обаче процесуалният представител не присъства, но представя подробно и аргументирано становище с оглед наличието на правна сложност на казуса, поради което съдът счита, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено и присъдено в размер малко над минимума, а именно в размер на 90 лева.

Така мотивиран Районен съд Пазарджик в настоящия състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 11-01-72 от 31.07.2020 г. издадено от Директора на Агенция Държавна финансова инспекция (АДФИ) гр. София, с което на д-р В.К.В., ЕГН- **********, с адрес ***, за нарушение на чл.112 ал.1 т.2 във вр. с ал.2 т.2 от Закон за обществените поръчки (в редакцията към 23.02.2018 г.) на основание чл.чл.254 от ЗОП е наложена глоба в размер на 2 415,62 лева, като законосъобразно.

 

ОСЪЖДА В.К.В., ЕГН- **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на ДЪРЖАВНА ФИНАНСОВА ИНСПЕКЦИЯ (АДФИ) ГР. СОФИЯ, представлявана от директор, разноски в размер на 90 (деветдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение.

 

ОТХВЪРЛЯ искането на процесуалния представител на В.К.В., ЕГН- **********,***, за присъждане на адвокатски хонорар за процесуално представителство на жалбоподателя, като неоснователно.

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- Пазарджик в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: