П Р
О Т О
К О Л
Гр. София, 23.01.2018
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Наказателно отделение, 2-ри състав в публично съдебно заседание на Двадесет и трети януари Две
хиляди и осемнадесета година, в следния състав:
|
Председател: |
ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА |
|
|
|
|
Секретар |
ЗОЯ ПАНДУРСКА |
|
Прокурор |
АНДРЕЙ ЯНКУЛОВ |
сложи за разглеждане докладваното от съдия АНГЕЛОВА НЧД № 258 по описа за 2018 г.
На поименното повикване в 11.50 часа се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ Е.П.Е. се явява лично.
ЗА НЕГО СЕ ЯВЯВА упълномощеният му защитник адв. Ю.С..
ЯВЯВА СЕ процесуален представител на началника на Затвора София М.Г..
ЗАЩИТАТА – Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото.
ПРОЦЕС.ПРЕДСТ. Г.– Да се даде ход на делото.
ОСЪДЕНИЯТ – Да се гледа делото.
СЪДЪТ прецени, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ОСЪДЕНИЯ:
Е.П.Е. – роден на *** ***, български гражданин, осъждан, със средно
образование, женен, ЕГН **********.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ ПРАВАТА на осъдения в процеса:
ОСЪДЕНИЯТ – Разбрах правата си. Нямам искания за отводи на състава на съда,
секретаря или прокурора.
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА с прочитане на молбата.
ЗАЩИТАТА – Поддържам молбата. Моля да приемете медицински документи,
касаещи здравословното състояние на подзащитния ми. Други искания нямам.
ПРОКУРОРЪТ – Нямам доказателствени искания. Да се приемат представените
писмени доказателства.
ПРОЦЕС.ПРЕДСТ. Г.– Представям актуална справка относно фактически
изтърпяното наказание. Не възразявам да се приемат представените от защитата
доказателства.
ОСЪДЕНИЯТ – Нямам искания по доказателствата, освен представените от моя
адвокат. Да се приеме представената справка от администрацията на Затвора –
София.
ЗАЩИТАТА – Да се приеме справката от Затвора – София.
СЪДЪТ преценява, че представените днес писмени доказателства от защитата и
от процесуалния представител на началника на Затвора - София са относими към
предмета на настоящото производство и следва да бъдат приобщени, поради което и
на основание чл. 283 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА представените по делото писмени доказателства, включително
и: заверени фотокопия от епикриза от 5 МБАЛ София ЕАД на Л.Б.П.; етапна
епикриза от 5 МБАЛ ЕАД – София, отделение по хемодиализа
на Л.Б.П.; експертно решение 1296 от 9 април 2014 г., касаещо
Л.Б.П.; епикриза от 5 МБАЛ София ЕАД на П.Е.П.; епикриза
на В.В.М.от 2-ра МБАЛ София ЕАД; 4 броя докладни
записки от ИСДВР при ЗО - Казичене и декларация от В.В.Е.от
17.11.2017 г., както и справка рег. номер 23 от 22/01.2018 г. от Затвора София
и считайки делото за изяснено
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ЗАЩИТАТА – Моля да уважите депозираната молба за условно предсрочно
освобождаване по отношение на Е.П.Е. като считам, че са налице всички изискуеми
предпоставки, предвидени в НК и НПК, за да се произнесете в насока да уважите
молбата и да освободите условно предсрочно Е.П.Е..
На първо място, изтърпял е повече от половината наложено му наказание. На
следващо място, законът изисква поведението на осъденото лице да е такова,
което да сочи, че същият се е поправил и че в случай, че излезе от затвора, ще
води нормален начин на живот, без да върши престъпления и да се налага
евентуално да се привежда в изпълнение условно предсрочното му освобождаване,
което знаем, че е с изпитателен срок. На следващо място, за да стигнете до
извода, с който молим да го освободите, считам, че по делото са налице достатъчно
доказателства, които говорят за поправянето на Е.Е..
На първо място, хората, които се грижат за неговото поправяне и които имат
пряко наблюдение за това как тече изпълнението на присъдата – докладите от Д.Т.–
началник на ЗО - Казичене, в който сочи, че е Е. е добронамерен, толерантен и
открит във взаимоотношенията си и че са изпълнени всички цели и задачи по плана
на присъдата му, което за мен говори, че по-нататъшното оставяне на Е.Е. в затвора ще бъде едно лишаване на този човек от водене
на нормален начин на живот. След като началникът на Казичене Т.сочи, че е
преминал всички етапи на прогресивната пенитенциарна
система, което означава, че са изпълнени плана на присъдата и плана на наказанието
и е безпредметно този човек да продължава да седи в затвора, след като от становището
на тези хора се сочи, че той се е превъзпитал. Същият Д.Т.дава положително становище
относно това, за да бъде освободен условно предсрочно.
На следващо място, също с положително становище е докладът на ИСДВР – Казичене,
където е посочено подробно какъв е Е.Е., какво
работи, че не е спирал да работи - пак доклад от хора, които непосредствено
работят с него и се грижат за неговото превъзпитаване. На следващо място, видно
от данните по делото, Е.Е. има 10 точки риск от
рецидив, аз не съм виждал лице, което иска условно предсрочно, с по-малък риск
от рецидив. Той е влязъл в затвора със 17 точки, нещо, което е доста под
нивото, с което хора постъпват в затвора. Буди недоумение у мен защо становището
на А.Б., който работи към администрацията на СЦЗ и на К.К.,
началник на затвора, са отрицателни становища, те нямат пряко наблюдение върху Е.Е., техните становища са издадени впоследствие на база на
докладите и становищата от администрацията, които са им представени от Казичене.
След като са положителни становищата на служителите на администрацията на ЗО – Казичене,
които имат непосредствено наблюдение към него, аз не виждам на какви основания
са тези две становища и то те са отрицателни, без да виждам никакви мотиви в
самите становища, освен, че според тях малко време е прекарал в затвора, за да
може да се превъзпита Е.Е.. На всички ни е известно,
че практика на администрацията в затвора е за да може да даде становище дали
някой се е превъзпитал е - има един непосочен в закона 6-месечен срок, който
затворническата администрация предпочита едно лице да е пребивавало в затвора,
за да може да се даде едно становище. Всички данни, че е работил и не е спирал
да работи, всички факти и дори в тези две становища, се сочи, че е трудово
ангажиран, че се поправя, че участва в ресоциализационни
програми, нищо отрицателно в това, което коментират и накрая се сочи
отрицателно становище, без мотиви за това нещо.
Аз ще моля да не взимате под внимание становището на тези двама служители
на СЦЗ, тъй като не са мотивирани. Искам да отразя, че в становището на А.Б. се
вижда, че е копи пейст, издадено за Е.П.Е., като в
самото становище се коментира за лишения от свобода Г.. На два пъти се сочи
обстоятелството, че лишеният от свобода Г.не е наказван, впоследствие пак се
сочи, че лицето, за което се отнася становището е Г., очевидно не е Г., а е Е.П..
Сочи се, че е осъден и за престъпление по чл. 354а, няма такава присъда, има
присъда по чл. 321, като не е осъден за престъпление по чл. 354а, въпреки че се
сочи, че групата е била създадена с такава цел, за което е бил осъден. Всички
тези данни относно самоличността и характеристичните данни за Е.Е. сочат, че той отговаря на изискванията за условно предсрочно
освобождаване. На следващо място, моля да обърнете внимание на представените
днес от нас документи, аз ще моля да обърнете внимание, че майката на подзащитния ми Л.П.от 2009 г., видно от етапната епикриза е
с бъбречна недостатъчност и е на хемодиализа, което е тежко заболяване,
свързано с финансови средства, с нужда от чужда помощ, представили сме епикриза
от 20.10.2017 г., където се сочи, че същата е с изострена хронична сърдечна
недостатъчност, още едно сериозно заболяване и за което е видно, че се нуждае
от чужда помощ. Има решение на ТЕЛК за 100 процента нетрудоспособност с чужда
помощ. Отделно от това П.П. – баща на подзащитния ми, е от 2013 година с мозъчен инфаркт, което
означава, че няма кой да се грижи за баща му и за майка му. Обръщам внимание и
на епикризата на В.М., съпруга на Е.Е., от 29.12.2009 г., тя е родила мъртво дете в девети
месец, това дете е било на двамата, съвпада с датата, през която Е.Е. вече е бил с обвинение по делото, по което търпи присъда
към настоящия момент и е бил с домашен арест. Смея да твърдя, че тази неприятна
случка се е случила точно по време, когато той е бил обвиняем и с домашен арест
и така стеклите се обстоятелства доста са били спомогнали от притесненията на
семейството във връзката със задържането му под домашен арест и с обвинението и
с неизвестността как ще живеят за в бъдеще.
Ще моля да обсъдите и факта, че липсват данни за криминални прояви на Е.Е. преди задържането му и влизането му в затвора до момента,
в който е влязъл в затвора. Няма данни за престъпен начин на живот, за криминални
прояви, от 2009 г. му е повдигнато обвинението, 2016 г. постъпва в затвора,
сега сме 2018 г., това са девет години, в които тоя човек живее с тежестта
първо на обвиняем, после на подсъдим, сега като осъден. Може да се приеме, че
той е получил превантивния характер на предвидените в закона наказания. На
базата на изтърпяното вече наказание и на базата на остатъка от 1 година и 8 месеца,
не считам, че има основание да се откаже условно предсрочно освобождаване. От
данните по делото е видно, че преди да влезе в затвора Е. е работил в семейната
фирма, от приложеното удостоверение се вижда, че след излизането му от затвора
същият ще бъде възстановен на работа, от което може да се направи извода, че
няма да върши престъпления.
Предвид всичко казано, ще моля да уважите молбата за условно предсрочно
освобождаване и да дадете възможност на този човек да заживее нормален начин на
живот, да си организира семейството. Няма собствени деца, грижи се за детето на
съпругата си. Не считам, че за нуждите на неговото поправяне е необходимо той
да остава в затвора и да продължава да търпи наказанието, при положение, че от
докладните се вижда че неговото превъзпитание е приключило, че е изпълнен плана
на присъдата му. Не възразявам, ако прецените, да му бъде определена и пробационна
мярка, същият ще я изпълнява, добре е запознат, че ако извърши престъпление ще
трябва да влезе да си доизтърпи наказанието, не
мисля, че на този човек ще му мине през акъла да върши каквото и да е.
ПРОКУРОРЪТ – Считам, че безспорно е налице наличието на първата, предвидена
в закона, предпоставка за условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода Е., а именно, той да е
изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание лишаване от
свобода. По отношение на втората, предвидена в закона предпоставка, а именно
наличието на достатъчно доказателства за поправяне на лишеното от свобода лице
по време на изтърпяване на наложеното му наказание, същите, както е предвидено
в разпоредбата на чл. 439а, ал. 2 от НПК се установяват от оценката за осъдения
по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по изпълнение на индивидуалния план на присъдата
по чл. 156 от същия закон, както и от всички други източници на информация за
поведението му по време на изтърпяване на наказанието.
Именно, съобразявайки наличното в тези доказателствени източници, аз смятам,
че безспорно е наличието и на втората изискуема от закона предпоставка.
Оценката за осъдения по ЗИНЗС именно визира се оценките за опасност от риск за
рецидив, в конкретния случай е изключително ниска, а именно 10 точки, както е
посочено в съответните документи от администрацията на Затвора София,
преценката рискът от рецидив е в размер на 10 точки, а рискът от сериозни вреди
продължава да бъде нисък. Индивидуалният план за изпълнение на присъдата по чл.
156 от същия закон, затова отново от съдържащите се документи в затворническото
досие на осъдения е видно, че плана за изпълнение на присъдата е постигнат,
изпълнени са целите на наказанието, това е отразено в доклада за лишения от
свобода на съответния ИСДВР. Т.е. доказателствата, които трябва да бъдат
налични за поправянето на осъдения, изискуеми от закона, са конкретно посочени
в НПК и за които логично сведения трябва да даде съответната затворническа
администрация, защото тя работи с осъдения. След като администрацията на Затвора
София, тъй като ЗО Казичене е към Затвора София, дава такава оценка на лишения
от свобода и свидетелства, че плана за изпълнение на присъдата е постигнат, от
една страна, и от друга страна, са налични доказателства за това, че работи, не
е наказван, награждаван е, аз наистина не мога да разбера откъде следва
становището на началника на Затвора София, представена по настоящото дело, че
не са налице предпоставките за предсрочното освобождаване на молителя. Доказателствата,
които се изискват и които съдът трябва да прецени, са предвидени в закона,
откъде трябва те да бъдат установени, вследствие на запознаване с какви
доказателствени източници, така че единственото възможно обяснение, което
намирам аз, за становището на началника на Затвора София е това, че при
наличието на осъждане за участие в организирана престъпна група, очевидно е, че
ние не искаме да дадем становище, което евентуално би могло да бъде впоследствие
в някакво противоречие с някакъв обществен интерес, предвид престъплението, за
което е осъдено лицето. В крайна сметка началника на Затвора София следва да
знае как се изготвят тези становища от подопечната му
администрация и в случаите, в които има някакви съмнения или основания да
смята, че съответните становища не са адекватни на реалното фактическо
положение, това следва да е видно по някакъв начин от материалите по делото. От
материалите по настоящото производство за мен е очевидно, че няма никакви
доказателства, които да сочат на извод, различен от този, че за времето на
престоя си в затвора осъденият се е поправил.
Считам, че в размера на изпитателния срок, който следва да бъде определен,
следва да бъде наложена пробационна мярка „задължителна регистрация по настоящ
адрес с периодичност два пъти седмично“ за целия размер на изпитателния срок, като
моето становище е, че той не трябва да бъде определян от настоящия съдебен
състав в точен размер, тъй като по чл. 70 от НК той е равен на размера на
неизтърпяната част от наказанието, а тя следва да се изчисли към момента на
освобождаване на осъдения, така че неизтърпяната част от наказанието и размера,
през който ще се изпълнява пробационната мярка
считам, че следва да се определи от администрацията на затвора при
освобождаване на осъдения, ако определение в такъв смисъл влезе в сила.
ПРОЦЕС. ПРЕДСТ. Г.– Становището на началника на Затвора относно молбата на лишения
от свобода Е.П.Е. е, че е налице първата материална предпоставка по чл. 70, ал.
1, т. 1 от НК, а именно лишеният от свобода Е. да е изтърпял повече от ½
от наложеното му наказание. На следващо място, разпоредбата на чл. 437, ал. 2 изисква
началника на затвора да даде задължително становище относно приложението на
молбата на осъденото лице. В тази връзка считаме, че следва да бъдат отбелязани
няколко пункта. На първо място, видно от доклада на ИСДВР лишеният от свобода Е.
е осъден на 5 години лишаване от свобода по НОХД 2184/10 г. на СГС, с което е
признат за виновен в това, че за период от 2004 до 2009 г. в гр. София е участвал в организирана престъпна група, като
групата е създадена с цел да се вършат престъпления по чл. 354 от НК и поради
което на основание чл. 321, ал. 3, т. 2 от НК е осъден на 5 години лишаване от
свобода. Към настоящия момент е изтърпял фактически 2 години, 7 месеца и 20
дни, в това число и предварителен арест в рамките на 1 година и 10 месеца, като
считам, че представителя на СГП и на лицето много добре знаят, че когато
обвиняемите и подсъдимите търпят мярка за неотклонение, не се провежда корекционна дейност, т.е. налице е корекционна
дейност за период от време от 1.6.2016 г до настоящия момент.
Освен всичко останало, следва да бъде отбелязано, че своето становище
началника на затвора и началник сектор СДВР не взимат само и единствено на база
на постъпилите доклади във връзка с молбата на осъденото лице, но така също и с
цялото затворническо досие, което също е пред вас. Така в противовес на
изказването на защитата ще спомена, че за миналата година съм била на 430 дела
за условно предсрочно освобождаване и съм виждала много по-ниски оценки на
риска от рецидив. Това не е възможно най-ниския риск от рецидив. В становището
на г-н Б., както и на началник сектор СДВР безспорно отчитаме положителни
насоки, но считаме, че за тази близо година и половина престой в затвора, целите
по чл. 36 не са постигнати.
На следващо място считам, че не следва да бъдат ценени като доказателства епикризите, приложени в днешното съдебно заседание, тъй
като те не са относими по отношение на набора от доказателства, визирани в
разпоредбата на чл. 439а от НПК, доколкото касаят други лица, а не лишения от
свобода, който е подал молбата. По отношение докладите от ЗО - Казичене, не
зная и не съм запозната дали има други такива, тъй като няма как да сравним
дали са оригинални, а дори и да са оригинални, същите се съдържат в администрацията
на ЗО Казичене и за мен буди недоумение как е наличен достъп на защитата до
тези доклади, които са за вътрешна употреба.
В заключение ще спомена само, че всичко останало по отношение на становището
на зам.-началника на затвора и на н-к сектор СДВР, всяка една намеса във
вътрешното им убеждение, т.е. дали са прави или не са прави, те са изградили
своето мнение на своето вътрешно убеждение, което считам, че следва да бъде
уважено.
Предвид горното, моля да оставите молбата без уважение.
ЗАЩИТАТА (реплика) – Моля да не приемате заявеното от представителя на началника
на СЦЗ. първо, некоректно е, че ни упрекват как сме се сдобили с докладите, с
които Е.П. е награждаван. Всички тези награди се обявяват, получават си
наградите, доколкото знам, дори се разписват, че са уведомени за тези неща.
По-скоро моля да обърнете внимание защо тези доклади не са приложени към
затворническото досие, което е несериозно, непрофесионално и неколегиално. Може
би началникъ на СЦЗ не е запознат с тези неща и
затова изразява отрицателно становище. Моля да не приемате и това, че той е бил
не година и 10 месеца, както каза юрисконсулта, а е бил 1 година и 10 дни домашен
арест, не считам за правилно да се приеме, че с него не е извършвана
превъзпитателна дейност, самия арест има своя превантивен ефект, действа му
превъзпитаващо, без да е необходимо да се работи с администрацията на затвора
през това време. Никъде в закона не се сочи, че половината наказание трябва да
е реално изтърпяно от момента, в който влезе присъдата в сила. До момента са
почти година и 8 месеца, което не е малък срок на едно наказание за човек с
неговото семейно положение.
ОСЪДЕНИЯТ – Нямам какво да добавя. Моля да приемете молбата ми.
СЪДЪТ, след запознаване с материалите по делото и изслушване становищата на
страните, установи следното:
Е.Е. *** на 1 юни 2016 г. в изпълнение на
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 години по влязла в сила
присъда на 19.5.2016 г. по НОХД 2184/2010 г. по описа на СГС, с която присъда
той е признат за виновен в извършване на престъпление, свързано с участие в организирана
престъпна група, съставена с цел да върши съгласувано в страната престъпления
по чл. 354а, ал. 1 и ал. 2 от НК.
От момента на постъпване на Е.Е. в пенитенциарното заведение, с него е започнала корекционна дейност, като първоначалния невисок риск от
рецидив в размер на 17 точки, към настоящият момент е снижен на 10 точки.
Действително, по делото са налице доказателства преимуществено съдържими в затворническото
досие на лишения от свобода, че той участва във всички културно-масови мероприятия
в затвора, трудово ангажиран е по време на престоя си до момента в ЗО Казичене,
поведението му е адекватно на поведение на лишен от свобода, без данни за
агресивно или некоректно поведение, както спрямо други осъдени, така и спрямо
администрацията на затвора, именно което е довело и до снижаване риска от
рецидив спрямо него на 10 точки, както и до облекчаване на неговия режим от общ
на лек такъв със заповед на началника на затвора и многократно награждаване с
домашен отпуск, както и с други поощрения, заповеди за което се съдържат в
затворническото досие.
СЪДЪТ единствено приобщи представените от защитата докладни записки за
информация, тъй като именно въз основа на тях са изготвени заповедите,
съдържими в затворническото досие, а тези 4 докладни записки на практика представляват
предложения от ИСДВР при ЗО Казичене за поощрение на Е., което е станало и факт
и информация, за което е предоставена на състава на съда - в отговор на
възраженията на защитата.
Коментираната от защитата и прокурора трудова дейност на осъдения
естествено, че влияе върху срока на изтърпяване на неговото наказание и е в
негова полза, като наред с това той демонстрира и изискуемата предпоставка за УПО
- честно отношение към труда. Действително, както бе посочено, към момента е
налице и негово добро поведение, което поведение обаче е изискуемо за всеки
един лишен от свобода по време на изтърпяване на наказание лишаване от свобода,
което в настоящия случай е в немалък размер от 5 години.
Въпреки изложеното от администрацията на ЗО Казичене, че планът по изпълнение
на присъдата е постигнат, СЪДЪТ не се съгласява с тази констатация за предсрочно
преизпълнение на плана на присъдата, тъй като на практика до момента корекционна дейност с Е. е извършвана от 1 юни 2016 г. и
дори възможността за наличие на формалните предпоставки в чл. 70 от НК, относими
към срока, обуславящ допустимост на молба за условно предсрочно освобождаване,
се предпоставят от немалък срок на зачетено време,
през което той е бил лишен от свободно придвижване в хода на досъдебното
производство и което време е зачетено на основание чл. 59 от НК, който срок е 1
година и 10 дни. На практика към момента осъденият Е.Е.
се намира в ЗО Казичене, фактически изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ 1
година и почти 7 месеца, с оставащ срок 1 година, 8 месеца и 10 дни - срок
определено по-дълъг от фактически изтърпения.
В отговорност на служителите на администрацията на затвора е провеждане на корекционна дейност с едно осъдено лице за негово поправяне
и превъзпитание и въпреки невисокия риск от рецидив по отношение на Е.,
предстоящия немалък срок на остатъка от изтърпяване на наложеното наказание
„лишаване от свобода“, разгледано в контекста и на фактически изтърпяното
наказание „лишаване от свобода“ предполага продължаване извършването на корекционна дейност с него, която не е извършвана в срока
на негово предварително задържане от 1 година и 10 дни.
Тази позиция на съдебния състав определя и извода му, че молбата на
осъдения следва да бъде отклонена към настоящия момент, като представените днес
медицински документи, касаещи родителите на осъденото лице, СЪДЪТ счита, че не
са в състояние да променят извода за непостановяване на условно предсрочно
освобождаване, тъй като такива грижи могат да полагат и други лица извън осъдения,
още повече, че има механизми в приложимият закон и Правилник за прилагане на ЗИНЗС
за осигуряване на възможност за срещи и грижи от страна на осъдения спрямо
неговите родители.
Настоящият съдебен състав намира за напълно неотносими
към предмета на разглеждане в днешното производство на доводите, касаещи представената
днес епикриза от 2-ра МБАЛ София ЕАД по отношение
съпругата на осъдения и нейно здравословно състояние към момент, когато е
водено досъдебното производство, поради което и тези аргументи съдът възприема единствено като внушение.
Предвид наличните по делото данни, че и преди привличането си в качеството
на обвиняем, осъденият Е.Е. е развивал семеен ресторантьорски бизнес и то в заведение с идентично
наименование като това, за което е приложена декларацията от В.Е.- ресторант „А.“,
СЪДЪТ счита, че това обстоятелство за осигуряване на работа в семеен ресторант
също не е от фактите, които могат да променят позицията на съда, още повече, че
такава дейност осъденият може да развива, ако пожелае, и след напускане по
изтърпяване на наказанието си пенитенциарното заведение.
Поради всичко това СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Е.П.Е., ЕГН **********, депозирана
чрез неговия защитник, за условно предсрочно освобождаване от остатъка от
неизтърпяната част от наказание „лишаване от свобода“, наложено с присъда по НОХД № 2184/2010 г. по описа на СГС,
НО, 30 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от днес пред Софийски
апелативен съд.
След влизане в сила на определението, да бъде върнато затворническото досие
на администрацията на Затвора – София.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12.30 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: