Решение по дело №13694/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 293
Дата: 19 януари 2023 г. (в сила от 19 януари 2023 г.)
Съдия: Иванка Иванова
Дело: 20221100513694
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 30 декември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 293
гр. София, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова
като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело №
20221100513694 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435 ГПК сл.
Постъпила е жалба от длъжника ГАРАНЦИОНЕН ФОНД срещу
постановление от 30.07.2021 г. за разноските по изп. д. № 20208460400533 по
о писа на ЧСИ О. М., с което е оставено без уважение възражението му за
прекомерност на адвокатското възнаграждение в размер на 1 365 лв. Излага
съображения, че обжалваното постановление е незаконосъобразно, тъй като
задължението по изпълнителния лист е платено в срока за доброволно
изпълнение, а не в резултат на осъществени изпълнителни способи след този
срок. Своевременно е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото.
Моли съда да отмени обжалваното постановление и да намали разноските за
адвокатското възнаграждение, възложени в негова тежест, на 200 лв.
В срока по чл.436, ал.3 ГПК е постъпило писмено възражение от
взискателя М.А.Р., с който оспорва жалбата. Излага съображения, че
обжалваното постановление е правилно и законосъобразно. Счита, че
адвокатското възнаграждение е съобразено с нормативната база, както и със
свободата на договаряне на цената на адвокатската услуга и следва да бъде
възложено в тежест на длъжния в пълния му размер. Моли съда да остави без
уважение жалбата.
Частният съдия — изпълнител О. М. не е депозирал мотиви по реда
на чл.436, ал.3 ГПК.
Съдът, след като взе предвид изложените в частната жалба и
възражението срещу нея съображения, както и съдържащите се в
изпълнителното дело писмени доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
1
Жалба е депозирана в срока по чл.436, ал.1 ГПК, като същата е
процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Изпълнително дело е образувано по молба на М.А.Р. срещу
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, въз основа на изпълнителен лист от 14.07.2020 г. –
за заплащане на сумата от 60 000 лв.,обезщетение за неимуществени вреди –
страдания от смъртта на майка му, починала на 25.11.2013 г. вследствие на
ПТП на 08.11.2013 г. около 18.10 ч. на главен път 1-4, км.152+700 в посока от
гр. Горна Оряховица към с. Джулюница, на основание чл.288, ал.1, т.1 КЗ
(отм.). Посочен е изпълнителен способ – запор върху банковите сметки на
длъжника.
Молбата е депозирана чрез адв. Р.Р., с приложено към нея
пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 26.06.2020 г. С него
е уговорено оказването на безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1,
т.2 ЗАдв.
До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение за
сумата от 60 000 лв. - главница, сумата от 1 365 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение за образуване на изпълнителното дело, процесуално
представителство на взискателя и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания, 4 лв. – допълнителни разноски по т.31,
б.“б“ ТТР към ЗЧСИ, както и сумата от 4 409, 52 лв. – такса по т.26
ТТРЗЧСИ. Поканата е връчена на 10.08.2020 г.
С платежно нареждане от 12.08.2020 г. длъжникът е превел по
сметка на съдебния изпълнител сумата от 65 826, 52 лв.
С молба от 13.08.2020 г. длъжникът е сезирал съдебния изпълнител с
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което му е
възложено, като счита, че неговият размер не кореспондира с действителната
и правна сложност на делото. Моли адвокатското възнаграждение да се
намали на 200 лв. – за образуване на изпълнителното производство.
С обжалваното постановление ЧСИ О. М. е приел, че адвокатското
възнаграждение не е прекомерно, тъй като е в установения в чл.10, т.1 и т.2 от
Наредба № № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което искането на длъжника е оставено без уважение
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
В нормата на чл.435, ал.2 ГПК са регламентирани изчерпателно
изпълнителните действия, които длъжникът може да обжалва. В т.7 е
предвидена възможност длъжникът да обжалва разноските по изпълнението.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 3/2015 г. от
10.07.2017 г. на ВКС, ОСГТК, т.2, на обжалване по реда на чл.435, ал.2 ГПК
подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на
задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Това важи и за
разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение, която в тази си
част съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, които не
са удостоверени в изпълнителния лист. Това произнасяне може да бъде
оспорвано от длъжника по реда на чл.435, ал.2 ГПК, като това оспорване не
го лишава от възможността да изпълни задължението си по изпълнителния
лист в срока за доброволно изпълнение.
В случая предмет на обжалване е постановление за разноските, с
което съдебният изпълнител се е произнесъл по възражението на длъжника
2
относно възложените му с поканата за доброволно изпълнение в негова
тежест разноски по изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на взискателя.
Предвид дадените с горепосоченото тълкувателно решение
задължителни разяснения, се налага извода, че депозираната жалба от
длъжника е процесуално допустима, поради което следва да се разгледа по
същество.
Взискателят в изпълнителното производство има право на разноски
за един адвокат, съгласно чл.78, ал. ГПК. За да се възложат в тежест на
длъжника същите следва да са реално заплатени от взискателя.
Съгласно нормата на чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на
Висшия адвокатски съвет (ВАС) за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за образуване на изпълнително дело се дължи адвокатско
възнаграждение в размер на 200 лева.
Нормата на чл.10, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАС за
минималните адвокатски възнаграждения за водене на изпълнителното дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания се
дължи 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл.7, ал.2 от този акт.
В случая процесуалният представител на взискателя е оказал
безплатна правна помощ на същия, поради което адвокатското
възнаграждение следва да се определи съобразно чл.38, ал.2 ЗАдв. .
Извършените от взискателя действия към момента на постановяване
на обжалваното постановление се свеждат до образуване на изпълнително
дело № 20208460400533 по описа на ЧСИ О. М.. В хода на изпълнителното
производство не са извършени конкретни действия от страна на взискателя
след образуване на изпълнителното дело, с цел удовлетворяване на паричното
вземане, тъй като в срока за доброволно изпълнение длъжникът е платил
сумата, за принудителното събиране е образувано изпълнителното
производство.
Предвид извършените от процесуалния представител на взискателя
действия, които се свеждат единствено до образуване на изпълнителното
производство и посочването на един изпълнителен способ, минималният
размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 200 лв. Ето защо
неправилно разноските за адвокатско възнаграждение за оказаната от
процесуалния представител на взискателя безплатна правна помощ е
определено в размер на 1 365 лв.
Доводите относно свободата на договаряне между адвокат и клиент
относно размера на адвокатското възнаграждение не следва да се обсъждат,
доколкото в случая процесуалният представител на взискателя е
представлявал страната безплатно и не е уговорено заплащането на
адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения съдът счита, че възражението на
длъжника относно определения от съдебния изпълнил размер на адвокатското
възнаграждение, е основателно, поради което обжалваното постановление
следва да се отмени за сумата над 200 лв. до пълния размер от 1 365 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ постановление за разноски от 30.07.2021 г. по изп. д. №
20208460400533 по описа на ЧСИ О. М. , като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ постановление за разноските, инкорпорирано в покана за
доброволно изпълнение изх. № 3722/07.08.2020 г., В ЧАСТТА, с която в
тежест на длъжника ГАРАНЦИОНЕН ФОНД , БУЛСТАТ *******, с адрес гр.
София, ул. *******, ет.4, са възложени разноски по изпълнителното дело за
сумата над 200 (двеста) лв. до пълния определен размер от 1 365 (хиляда
триста шестдесет и пет) лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ за образуване на изп. д. № 20208460400533
по описа на ЧСИ О. М..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4