Р Е Ш Е Н И Е
№ /……………2020
година, гр. В.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-В., ПЪРВИ КАСАЦИОНЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети
юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря Галина
ВладиМ.ова и при участието на прокурора Силвиян Иванов, като
разгледа докладваното от съдия ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА к.адм.д.№ 717 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.221 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от Дирекция „Инспекция
по труда” – В. чрез ст.ю.к. Б. Н., срещу Решение № 209/06.02.2020г по НАХД
№5848/2019г. на Районен съд – В., ХХVІI с-в, с което е отменено
издаденото от касатора Наказателно постановление
№03-012061/23.10.2019год., с което на „Н.Т.Г.Инвест" ЕООД с ЕИК ххххххххх, с адрес: гр. В., ул. „М." № 90
магазин 3, представлявано от управителя Н.Т. Г. за нарушение на чл.11, ал.5 вр.
чл.12, ал.1 и ал.2 от Наредба №РД-07-2 за условията и реда за провеждане на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, на основание чл.416,
ал.5 вр.чл.413, ал.2 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер
на 1600 /хиляда и шестстотин/ лв.
Релевирано е основанието по чл.348 ал.1 т.1 от НПК,
приложим по изричното препращане на чл.63 от ЗАНН – неправилно приложение на
материалния закон, като се твърди, че съдът неправилно е тълкувал разпоредбата
на чл.11 ал.5 вр.чл.12 ал.1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г за условията и
реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд и се твърди, че нарушението е безспорно доказано – изрично е посочена
датата на извършване- 30.09.2019г., правилно е определен субектът на
административнонаказателната отговорност, с оглед на което се настоява за отмяна на
въззивното решение и потвърждаване на НП като законосъобразно, правилно и
обосновано.
В съдебно заседание, редовно уведомен, касаторът се
представлява от ст.ю.к. Н., който поддържа изцяло жалбата си, настоява
решението да бъде отменено, респективно да бъде потвърдено оспореното пред ВРС,
наказателно постановление.
Касационият ответник „Н.Т.Г. ИНВЕСТ“ ООД редовно уведомен, не се
представлява. Представил е писмен отговор, в който оспорва жалбата и моли за
присъждането на сторените в производството разноски. Към допълнително подадена
молба представя списък на разноски към които е приложен Договор за правна защита
и съдействие, видно от който е заплатена сумата от 300.00лв. на адв.Д.К.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура приема жалбата за
неоснователна.
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и
от надлежна страна, поР. което е допустима. Наведените доводи в същата
представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК,
приложим по препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните в производството, наМ.а за установено от
фактическа и правна страна следното:
ВРС е приел за установено от фактическа
страна, че на 30 септември 2019 година служители на
касатора - инспектори в Д „ИТ“ В., извършили проверка на „Н.Т.Г. Инвест“
ЕООД, образувана по подадена жалба за това, че не се осигуряват лични предпазни
средства на работниците на дружеството. Проверката била извършена на строителен
обект –„жилищна сграда“ ,находящ се в гр. В., кв. Изгрев, УПИ ХХІV. В хода на
проверката в строителния обект били установени пет работника. Същите
декларирали пред проверяващите, че работят за „Н.Т.Г. Инвест“ ЕООД. Въззивният съд установил, че едно от
установените лица - Р. И.Р., бил на плочата в обекта и изграждал
тухлен зид, заедно с другите работници. Проверяващите органи отразили трудовите
правоотношения на лицата и въпросите свързани тях в констативен протокол, който
бил попълнен от един от работниците. На всички били задавани въпроси относно
трудовите им правоотношения като работно време, от кога работят за дружеството,
трудово възнаграждение, като всички те декларирали, че имат трудови договори с
дружеството и се подписали срещу данните, декларирани от тях. Впоследствие от дружеството били изискани трудовите досиета
на работниците, установени в обекта, както и документи свързани с осигуряването
на здравословни и безопасни условия на труд. Представени били трудовите
договори за всички лица с изключение на лицето Р. Р.. За него бил
представен граждански договор №001 от 30.09.2019г. При документалната проверка
и след запознаване с книгата за инструктаж, служител при дирекцията констатирал,
че дружеството не е документирало провеждането на начален инструктаж за
работника Р.. Констатациите от проверката били обективирани в
протокол за извършена проверка № ПР1932096/18.10.2019год.
При тези констатации на 18.10.2019г., срещу въззивното дружество
като работодател е съставен АУАН за това, че не е документирало провеждането на
начален инструктаж по безопасност и здраве в книга за начален инструктаж на работника
Р. , изпълняващ трудовите функции на „зидар“ при постъпването му на работа. Актът
бил предявен и връчен на упълномощено от управляващия въззивното дружество
лице, което го подписал без възражения. Възражения не постъпили и в срока по
чл.44 от ЗАНН. На 23.10.2019год., въз
основа на акта и материалите по АНП, е издадено наказателно постановление.
Описаната фактическа обстановка, ВРС установил чрез събраните по
делото гласни и писмени доказателства - свидетелски показания, писмените
материали - преписката по АНП, вкл. АУАН, протокол за извършена проверка,
констативен протокол, идентификационна карта, призовка, заповеди, копие от
книга за инструктаж и др., които съдът кредитирал изцяло като достоверни и
непротиворечиви.
При така установените
факти, по същество безспорни от страните, ВРС е приел от правна страна, че в
хода на АНП е допуснато неправилно приложение на материалния закон, както и
съществени нарушения на процесуалните правила.
На
първо място съдът е посочил, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи, тъй като органът, който може да налага адм.
наказания по КТ е ИД на ИА „Главна инспекция по труда” или оправомощено от него
длъжностно лице. В случая НП било издадено от директора на Дирекция „ИТ” В.,
който е надлежно оправомощен от ИД на ИА Д„ИТ“. Този извод се подкрепял от
приложената по делото заповед на ИД на Д„ИТ“ издадена на 12.01.2010год. АУАН и издаденото възоснова на него НП били
съставени в сроковете по чл.34 ал.1 и 3 от ЗАНН. Според районния съд, от НП не става ясно
какво точно нарушение АНО приема, че е извършено и защо именно работодателят
следва да бъде отговорен за това нарушение, доколкото видно от
обстоятелствената част на НП липсват факти, от които да се направи извод дали
АНО приема, че е проведен начален инструктаж и ако да - на коя дата, като
единствено не е бил документиран или се приема, че изобщо не е бил проведен
начален инструктаж. Посочено в решението е, че това са две различни нарушения, поР. което волята на
АНО следва да е ясна. Липсата на факти в горния смисъл съдът е приел, че е от
съществено значение, тъй като задължението на работодателя е да осигури
провеждането на инструктажите по безопасност и здраве, но съгласно ал.2 на
чл.11 от цитираната по-горе Наредба, тези инструктажи се провеждат от
длъжностни лица с подходящо образование по ред и условия, определени от
работодателя, като именно длъжностното лице което провежда инструктажа издава и
служебната бележка по смисъла на чл.12 ал.3 от Наредбата, а съобразно образеца на книгата в която се документират
инструктажите, същите се документират не от работодателя, а от длъжностното лице, което ги
е провело. В този смисъл в НП не са посочени никакви факти, от които да се
направи извод, че работодателят не е изпълнил конкретно свое задължение,
свързано с осигуряване провеждането на инструктажа, за да се прецени дали
следва да бъде ангажирана неговата обективна безвиновна отговорност.
Гореизложените
нарушения били възприети от въззивния съд като съществени нарушения на
процесуалните правила и достатъчно основание за отмяна на НП единствено на
процесуално основание, понеже са лишили наказаното лице от възможността да
разбере в извършването на какво нарушение е обвинено и за какво е наказано, и
при какви приети за установени факти, за да организира защитата си.
Независимо от
горното и предвид, че с АУАН на „Н.Т.Г.Инвест“ ЕООД било повдигнато
обвинение за нарушение по чл.11 ал.5 вр.чл.12 ал.2 от Наредбата, и фактите в
обстоятелствената част на акта му съответстват (не бил документирал начален
инструктаж на Р.Р.), първостепенният съд изложил съображения и за неправилно
приложение на материалния закон. На подробно изложени
в решението мотиви, съдът е приел и че неправилно контролният орган е определил
и субекта на административното нарушение. Анализирайки релевантните правни основания
съдът приел, че работодателят е длъжен да осигури провеждането на инструктаж
чрез определяне на длъжностно лице, което да извършва и документира същия, т.е.
документирането на проведения инструктаж е вменено като задължение на
длъжностното лице, а не на работодателя. В този смисъл – работодателят би могъл
да носи отговорност в случай, че изобщо не е определило длъжностно лице, което
да провежда инструктажа (нарушение по чл.11 ал.1), или ако допусне до работа
лице, което не е инструктирано (нарушение по чл.3).
Настоящият
касационен състав преценява тези доказателствено обвързани и подробно
мотивирани правни изводи като обосновани, правилни и законосъобразни, изцяло ги
споделя и счита за безпредметно да ги повтаря. На първо място твърденията, че
нарушението е безспорно установено и правилно квалифицирано не могат да бъдат
приети поР. това, че касаторът не е посочил какво точно е нарушението, за което
твърди, че е безспорно доказано, нито пък правната му квалификация. Това е
логично обяснимо с горецитираните изводи на ВРС, че между АУАН и в НП от една
страна е налице несъответствие във фактическото описание на нарушението, а в
самото НП от друга страна е налице разминаване между фактите и правната им
квалификация. Очевидно е, че АНО е в обективна невъзможност да посочи вярната
правна квалификация на нарушението, и преди всичко – приложимата за него
санкционна норма.
Възраженията, че
ВРС неправилно тълкувал чл.11 ал.5 вр.чл.12 ал.1 от Наредбата, са изцяло
декларативни предвид липсата на доводи в какво се изразява тяхната неправилност.
Независимо от това касационният съд счита, че проверяваното решение не е
обременено с такъв порок, тъй като първата разпоредба гласи, че инструктажите, проведени по реда на наредбата, се
документират в Книги за инструктажи съгласно приложение № 1, а вторият – кога
се провежда начален инструктаж и какво е неговото съдържание. Никоя от тези
норми не съдържа задължение за работодателя, както законосъобразно е посочил и
ВРС, тъй като провеждането на начален инструктаж и надлежното му вписване в
книгата за това е задължение на определените от работодателя длъжностни лица.
Резултатът от това тълкуване не се променя, предвид определеното със Заповед от
01.07.2019г. лице, което е управителят на дружеството Н.Г., доколкото в
конкретния случай не е ангажирана административнонаказателната отговорност на
управителя, като задължено лице , а неправилно на дружеството, в качеството му
на работодател.
В обобщение на
изложеното касационният състав счита, че проверяваното решение не е обременено
с наведените касационни пороци, а в хода на служебно дължимата проверка по реда
на чл.218 ал.2 от АПК не бяха констатирани и други такива. Решението е
законосъобразно, правилно и обосновано, и следва да бъде оставено в сила. Така
мотивиран и съобразно компетенциите си по чл.221 ал.2 от АПК касационният съд
С оглед изхода на спора и
направените искания за присъждане на разноски, такива се дължат на
жалбоподателя. Същите се констатираха в размер на 300 лева съгласно приложен
списък с разноски към отговора на касационната жалба и приложен договор за
правна защита и съдействие. Съдът, като съобрази разпоредбите на чл. 63, ал. 5 ЗАНН вр. чл.
37, ал. 1 ЗПП, вр. чл.
27е от Наредба за заплащане на правната помощ, както и действителната
фактическа и правна сложност на делото и обстоятелството, че процесуалния
представител на ответника по касация го е представлявал чрез подаване на писмен
отговор и молба, наМ.а, че реалното участие на страната обуславя присъждане на разноски
в размер от 80. 00/осемдесет/ лева. Независимо
от това обаче, съобразно разпоредбата на чл. 63 ал.4 от ЗАНН, съдът може
единствено по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските, когато заплатеното от страната възнаграждение е прекомерно, тоест в
този случай той действа в условията на обвързана компетентност от тази
разпоредба. В конкретния случай не е направено възражение от касатора за
прекомерност на сторените разноски.
Мотивиран от гореизложените доводи,
съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 209/06.02.2020г по НАХД
№5848/2019г. на Районен съд – В., ХХVІI с-в, с което е отменено Наказателно
постановление №03-012061/23.10.2019год., издадено от
Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – В..
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда” – В. да заплати на „Н.Т.Г.Инвест"
ЕООД с ЕИК ххххххххх, представлявано от управителя Н.Т.Г. сума в размер от 300.00лв./триста
лева/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.