РЕШЕНИЕ
Номер 25609.11.2020 г.Град Смолян
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – СмолянВтори въззивен граждански състав
На 09.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя С. Шопова
Секретар:Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Зоя С. Шопова Въззивно гражданско дело №
20205400500387 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258-273 ГПК.
С решение № 74/26.06.2020 г. по гр.дело № 177/2020 г.
Маданският районен съд ОТХВЪРЛЯ предявените А. Х. Ч. обективно и
субективно съединени искове с правно основание чл.45 от ЗЗД да бъдат
осъдени О. Х. Ч. и Р. И. К. солидарно да му заплатят сумата 2 000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания в
резултат на причинените на ищеца на 31.03.2018 г. в м."Кулето" в кв.Малка
река, гр.Мадан, контузия на гръдния кош, контузия на корема и
кръвонасядания на двете ръце, довели до болки и страдания без разстройство
на здравето-извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК по смисъла на чл.130,
ал.1 от НК; ОСЪЖДА А.Х. Ч. да заплати на О. Х. Ч. и Р. И. К. направените
разноски от 370 лв. за адвокатско възнаграждение.
Срещу това решение е постъпила допустима
въззивна жалба от А. Х. Ч., чрез пълномощника му адв.Б. М., с искане да бъде
отменено, да бъдат уважени исковете на Чападжиев и да му се присъдят
разноските за двете инстанции.
В съдебно заседание жалбоподателят А. Ч., редовно
1
призован, не се явява. За него пълномощникът му адв.Б. М. поддържа
жалбата.
От въззиваемите О. Х.Ч. и Р. И. К. не са подадени отговори
по чл.263, ал.1 ГПК.
В съдебно заседание въззиваемите, редовно призовани, не се
явяват. Пълномощникът им адв.С. К. продължава да оспорва жалбата и моли
да се присъдят на О. Ч. направените от него разноски във въззивното
производство.
Съдът установява следното:
Решението е правилно и следва да се потвърди, като се имат
предвид изложените от първоинстанционния съд мотиви на осн.чл.272 ГПК.
По оплакванията в жалбата въззивният съд съобразява:
Правилно е прието, че, с оглед критерия по чл.172 ГПК, не
може да бъдат кредитирани показанията на А. Ч., съпруга на ищеца, тъй като
тя е завела гр.дело № 175/2019 г. по описа на РС-Мадан срещу същите
ответници за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, които
твърди да е претърпяла при същия инцидент от 31.02.2018 г. и нанесен и
побой от ответниците, за които се поддържа и по настоящото дело, че са
причина за болките и страданията на съпруга и А. Ч.. Т.е., съпругата и
съпругът по двете дела са свидетели един на друг, което е допустимо, но,
преценено и с останалите събрани доказателства, води до извод, че не трябва
да се дава вяра на казаното от св.А. Ч., която е пряко заинтересована от
изхода и на това дело. По нейна жалба срещу отхвърлящото исковете и
решение № 73/26.06.2020 г. по гр.дело № 175 /2019 г. на МРС, е образувано
В.гр.дело № 386/202 г. на Смолянския окръжен съд, което е разгледано също
от настоящия съдебен състав.
В представеното съдебно-медицинско удостоверение №
20/2018 г. от 03.04.2018 г., издадено от съдебния лекар д-р Т. Д., е записано в
„Обективно състояние“ на А. Ч., че видимите промени са само охлузвания по
китките му, като по коляното не се констатират промени поради наличие на
стягаща превръзка. За коленните му стави е отразено, според рентгеново
2
изследване, че двустранно са без травматични промени, има изразени
дегенеративни артрозни промени. При прегледа от д-р Д. е отразено, че
главата, шията, гръдният кош, коремът, кръстцово-поясната, хълбочната и
слабинната области няма видими травматични увреждания. Записано е, че А.
Ч. се оплаква от дифузно главоболие с пристъпен характер, което в момента
на прегледа вече отзвучава; както и от болки при движение в гръдния кош и
при дишане. По горните му крайници са намерени по кожата на двете длани
симетрично по гръбната им повърхност по едно кръвонасядане с петнист
характер, синкаво-морав цвят и с размери от по ¾ см. За долните крайници е
отразено, че нямат видими травматични увреждания.
В удостоверението е записано, че на д-р Д. са предоставени
и рентгенографии и Лист за преглед на пациент в СО № 003126/31.02.2018 г.
с основна диагноза МКБ Контузия на коляното. Контузия на други части на
китката и дланта.
В заключителната част на удостоверението е записано, че от
прегледа на А. Ч. и представените медицински документи се установило, че
при инцидента на 26.02.2018 г./която обаче не е датата на инцидента/, му били
причинени контузия на главата, на гръдния кош и кръвонасядания на двете
ръце.
Според вещото лице д-р Ат. Б. по назначената СМЕ, от
наличната по делото документация се установява как на А. Ч. е причинена
контузия на главата, контузия на гръдния кош, контузия на двете ръце,
контузия на коляното, за които било възможно да са получени по начина,
описан в исковата молба. Тук следва да се отчете, че явно изводите за
наличие на контузии на главата, на гръдния кош и на коляното, са направени
при отчитане казаното от самия пациент за главоболие и за болка в гръдния
кош, като видими промени в главата, гръдния кош и коленете не са
установени от прегледа на съдебния лекар и рентгенографиите, както се
посочи по-горе. В тази връзка съдът взема предвид, че на съдебното заседание
от 26.02.2020 г. вещото лице д-р Б. обяснява как описаните увреждания в
съдебно-медицинското удостоверение на А. Ч. са само по снета от самия него
анамнеза, като обективно не е отразено щадене на снага или части от тялото
при движение.
3
Правилно е дадена пълна вяра на показанията на свидетеля
Р. Ч..Той е братовчед и на А. Ч., и на брат му О. Ч., няма данни да е
заинтересован от изхода на делото, нито да е в отношения с някоя от
страните, заради които да се компрометира казаното от него. Свидетелят под
страх от наказателна отговорност съобщава на съда, че при инцидента от
31.02.2018 г. е виждал от своята тераса имота, в който са се намирали
страните и С. и А. Ч.. Той разказва как А. крещи, как ищецът А. събаря
ответника О. на земята, после му се нахвърля и А., С. Ч. и Р. К. издърпват А. и
А. настрани, вдигат О. и го придърпват към тяхната си постройка. Свидетелят
не е виждал нанасяне на удари от О. или Р. върху А. и А..
Липсват каквито и да е основания да не се даде вяра на този
свидетел; напротив, обратното би било сериозно процесуално нарушение.
Показанията му са в унисон с установените от документите и експертизата
факти. Не се установява той да е осъждан, както се твърди във въззиввната
жалба, но дори да е бил осъждан, това обстоятелство не може да послужи за
отказ да не се кредитират показанията му. Напълно голословни са
твърденията в жалбата, че от разстоянието, от което свидетелят твърди да е
наблюдавал случилото се, нямало никаква видимост, не било възможно да се
различи човек или звук. В тази връзка съдът отчита, че свидетелят Р. Ч. е дал
писмени обяснения по приложената по делото прокурорска преписка №
292/03.04.2018 г. на РП-Мадан. Съдържанието на тези писмени
обяснения/л.268 от делото, съответно л.108 от преписката/ съвпада с дадените
пред РС-Мадан показания на 26.02.2020 г. Тези писмени обяснения не могат
да се ползват в наказателно производство като надлежно събрани свидетелски
показания. Те обаче представляват частен писмен документ, чиято
доказателствена сила не е оборена и този документ следва да се преценя в
съвкупност с останалите доказателства по настоящото гражданско дело.
Свидетелите С. Х.и Вл.
Д.са полицаите, съставили протоколите за предупреждение от 31.03.2018 г. на
на л.218 и 219 от делото на РС спрямо Р. К. и А. Ч.. Те сочат, че не си спомнят
инцидента, което е напълно възможно, при положение, че към момента на
разпита им на 11.06.2020 г. са минали повече от две години и свидетелите са
присъствали там само по служба. Също така, за тях е категорично установено,
4
че пристигат на място след инцидента, след като са повикани по телефона и
нямат възприятия относно действията на страните по време на самия
инцидент. Нито в тези протоколи, нито в справката на л.217 от делото на РС
се съдържат данни, от които да може да се заключи, че ответниците са
причинили на ищеца процесните увреждания; или пък че тези свидетели са
затаили някаква истина, каквото твърдение е изложено във въззивната жалба.
В обобщение, не е доказано ответниците да са причинили
на ищеца твърдените в исковата молба увреждания, поради което правилно
искът му е отхвърлен.
На осн.чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да бъде
осъден да плати на въззиваемия О. Ч. направените от него разноски във
въззивното производство от 370 лв. за възнаграждение на адвокат.
По изложените съображения Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 74/26.06.2020 г. по гр.дело №
177/2019 г. на Маданския районен съд.
ОСЪЖДА А. Х. Ч., ЕГН **********, от гр.Мадан, ул.Малка
река № 8, да заплати на О. Х. Ч., ЕГН **********, от гр.Мадан ул. „Малка
река" № 8, направените във въззивното производство разноски от 370
лв./триста и седемдесет лева/.
Решението не подлежи на обжалване заради ограничението
по чл.280, ал.3, т.1, пр.първо ГПК.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6