№ 10437
гр. София, 31.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ТАНЕВА
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ТАНЕВА Гражданско дело №
20231110165819 по описа за 2023 година
Образувано е по искова молба от А. Е. Т., чрез адв. А. Д., срещу ,.
Ищецът твърди, че на 31.05.2023 г. между А. Е. Т. и , е сключен договор
за паричен заем кредирект № 871023, със следните параметри: отпуснат заем
– 1300 лв.; ГПР- 48.13%; фиксиран годишен лихвен процент: 40.05 %; обща
сума за плащане- 1 402.49 лв. Сочи, че в чл. 6.6 от договора била уговорена
неустойка за непредоставяне на обезпечение съгласно чл. 33 от ОУ, която
неустойка била в размер на 520.51 лв. твърди, че в договора не е посочено
дали неустойката влиза в ГПР. Сочи, че неустойката представлява скрито
възнаграждение за кредитора, което е следвало да се включи в ГПР. Позовава
се на практика на СЕС. Твърди, че е налице нарушение на чл. 22, вр. чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК. Излага, че неустойката е нищожна поради противоречие с
добрите нрави и е неравноправна по чл. 143, т. 5 ЗЗП. Сочи, че представлява
заблуждаваща търговска практика по чл. 68д, ал. 1 и ал. 2 , т. 1 от ЗЗП и
нелоялна и заблуждаваща търговска практика по чл. 6, пар. 1 от Директива
2005/29/ЕО. Твърди, че договора за потребителски кредит е нищожен,
евентуално, че клаузата за неустойка е нищожна.
Моли съдът да прогласи нищожността на договор за паричен заем
кредирект № 871023, сключен на 31.05.2023 г. между А. Е. Т. и ,, на основание
чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1 , пр. 1 от
ЗЗД. При условия на евентуалност предявява иск за прогласяване на
недействителността на чл. 6.6 от договор за паричен заем кредирект №
871023, сключен на 31.05.2023 г. между А. Е. Т. и ,, за неустойка за
непредоставяне на обезпечение съгласно чл. 33 от ОУ, на основание чл. 26,
ал. 1, пр. 1 и 2 от ЗЗД, вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Претендира разноски и адв.
1
Възнаграждение по чл. 38 от ЗА. Сочи, практика на СЕС за недопустимост на
възлагане на разноски върху потребител в зависимост от размера на
недължимо платените суми.
В срока за отговор на искова молба ответникът не е представил такъв.
Ответника не се е явил в насроченото открито съдебно заседание.
Ищеца е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът намира следното от фактическа и правна страна:
Предявени са евентуално съединени установителни искове с правно
основание чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД - за прогласяване на недействителността на чл. 6.6 от договор за
паричен заем и евентуален - чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 2 от ЗЗД, вр. чл. 26, ал. 4
ЗЗД, за прогласяване на недействителността клаузата за неустойка за
непредоставяне на обезпечение.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че е сключен договор
за кредит между страните; че е налице твърдяното противоречие на клаузата
от договора за потребителски кредит с императивни законови разпоредби,
евентуално тяхно заобикаляне и евентуално накърняване на добрите нрави,
което води до нищожност на договора, евентуално на клаузата за неустойка.
В тежест на ответника е да докаже, че оспорените клаузи са действителни,
включително са договорени индивидуално.
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание
по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение
съгласно чл. 239, ал. 1 от ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по
чл. 238 от ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в
исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.
Процесуалният представител на ищеца е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника. Препис от
исковата молба и приложенията към нея също е връчен редовно на ответната
страна /лично/. Ответникът е редовно призован за датата на първото съдебно
заседание, получил е лично съдебното съобщение. Получил е препис от
определението, в което е обективиран проекта за доклад по делото, с което е
редовно уведомен за последиците по чл. 238 от ГПК.
Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239, ал. 1 от ГПК, а именно:
ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл. 131, ал. 1
от ГПК, уведомен е за последиците на чл. 238 от ГПК, не се е явил в първото
съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил представител и не е
изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Налице е изрично искане
на ищеца за постановяване на неприсъствено решение.
Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени
доказателства, се прави извод за вероятна основателност на исковата
2
претенция.
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира.
Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му,
следва предявеният иск да бъде уважен изцяло.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 1
ГПК има ищцовата страна. Такива следва да бъдат присъдени съобразно
представения списък на разноските, представен от процесуалния
представител на ищцовото дружество и те са в размер на 85,00 лв. – държавна
такса в исковото производство. Сумата от 588,98 лв. с ДДС - адвокатско
възнаграждение следва да се заплати на адвоката.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН договор за паричен заем кредирект №
871023, сключен на 31.05.2023 г. между А. Е. Т. и ,, по предявения от А. Е. Т.,
ЕГН ********** срещу ,, ЕИК , установителен иск с правно основание чл. 22
от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1 , пр. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ,, ЕИК , ДА ЗАПЛАТИ на А. Е. Т., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 85,00 лв. – разноски в
производството пред СРС.
ОСЪЖДА „,, ЕИК , да заплати на адвокат А. Д.- САК, личен № ,0,
сумата от 588,98 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1 ЗА.
На основание чл. 239, ал. 4 от ГПК настоящото решение не подлежи на
обжалване.
Да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3