Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр.Варна, 30.01.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, XLVIII състав, в публично
съдебно заседание проведено осемнадесети януари през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при
секретаря С.С., като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 12860 описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по предявен от Т.Т.Й. срещу *, иск с правно
основание чл.224, ал.1 от КТ, да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца
сумата от 160лв., представляваща
обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 7 работни дни за 2016г.
В исковата си молба ищецът Т.Т.Й. твърди, че от 16.06.2015 год. е работил по трудово
правоотношение в ответното дружество на длъжността „охранител”, като със
заповед № 126/08.07.2016 год., трудовият договор е прекратен на основание чл.
325, ал. 1, т. 1 КТ. Твърди се, че ответното дружество е останало задължено за
изплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 7 работни дни за
2016 год. Въпреки, че работодателят е разполагал с банкова сметка ***у се
обезщетение, което не е сторил и след отправените му покани. Отправеното до
съда искане е да се осъди ответното дружество да заплати на ищцата сумата от
160.00 лева, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск в
размер на 7 работни дни за 2016 год., ведно със законната лихва върху
обезщетението от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изпащане на задължението. Претендират се и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответното
дружество * депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за
неоснователност на иска. Не оспорва, че ищецът е работил в ответното дружество
на сочената длъжност, както и че трудовото правоотношение е прекратено. Не се
оспорва и че при прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е имал неизползван
платен годишен отпуск в размер на 7 работни дни, като сочи размерът на същото
да възлиза на 132 лева. Последната сума, ведно с лихва за забава, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда, е изплатена на ищеца. Твърди, че
късното плащане на задължението се дължи единствено на поведението на ищеца,
който въпреки отправената му покана не се е явил при работодателя да получи
обезщетението, нито е посочил банкова сметка ***. С оглед последното счита, че
не е станал повод за иницииране на настоящото производство, поради което моли в
негова тежест да не бъдат възлагани сторените по делото разноски. Наред с това
излага, че процесуалният представител на ищеца е негова майка, поради което
същата съобразно ЗАдв. би следвало да извършва
безвъзмездно услугата на своя низходящ. С оглед това и оспорва, че сумата,
посочена в договора за правна помощ и съдействие е реално изплатена.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното
от фактическа страна и правна страна:
За уважаване на иска по чл.
224 ал. 1 от КТ е необходимо наличието на следните предпоставки: наличие на
валидно трудово правоотношение, прекратяването му, както и неизползването на
полагащия се на работника платен годишен отпуск от същия. В тежест на ищеца е
да установи наличието на първите две предпоставки, както и размера на
обезщетението, а в тежест на ответника е да установи заплащане на дължимото
обезщетение в срок, в случай, че навежда такива твърдения.
Не е спорно между страните,
че същите са били в трудово правни отношения по силата на трудов договор от 16.06.2015 год., съгласно който ищецът е
работил в ответното дружество на длъжността „охранител”. Не е спорно, че със
заповед № 126/08.07.2016 год., трудовият договор на ищеца е прекратен на
основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. Останалите взаимоотношения между страните до
прекратяването на ТПО на посоченото основание, нямат правно значение.
По размера на дължимото
обезщетение:
Предявеният размер на
обезщетението по чл. 224 от КТ е 160лв.
С отговора на ИМ е
представено доказателство за плащане на 16.12.2016г. на сумата от 134.09лв.,
представляваща обезщетение по чл. 224 от КТ от * на Т.Т.Й..
В с.з. от 18.01.2017г.
ищецът не оспорва размера на обезщетението, пресметнат от ответника /не желае
допускане на доказателства, не прави оттегляне на иска за разликата/.
В този случай съдът намира, че
предявеният иск се явява неоснователен за цялата предявена сума от 160 лв.,
доколкото искът за сумата от 134.09лв. се явява погасен чрез плащане в хода на
процеса, а за сумата от 25.91лв. – неоснователен поради липса на доказателства,
че соченият размер е дължим.
По разноските:
Съгласно чл. 78
ал. 1 от ГПК, Заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника
съразмерно с уважената част от иска. Съгласно ал. 2 на същия член, Ако
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае
иска, разноските се възлагат върху ищеца. По силата на ал. 3 на чл. 78 от ГПК,
Ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска.
За да бъде приложен чл. 78
ал. 2 от ГПК се изисква наличието на две кумулативни предпоставки – 1.
признание на иска и 2. ответникът с
поведението си да не е дал повод за завеждане на делото. Съдът намира, че
признание на иска от ответника по настоящото дело има само до размера на сумата
от 134.09лв. /а не за целият предявен иск от 160 лв./, като в случай, че е
налице и втората изискуема от закона предпоставка, то специалното правило на
чл. 78 ал. 2 от ГПК може да се приложи само до размера на признатия иск. От
друга страна съдът намира, че не е налице втората предпоставка на чл. 78 ал. 2
от ГПК, а именно, че ответникът в действителност е дал повод за завеждане на
делото чрез неплащане на дължимото обезщетение на ищеца. Възраженията на
ответника, че ищецът не е посочил банкова сметка, ***ование
да се приеме, че работодателят е добросъвестен и да се изключи забавата му.
Обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ е дължимо при прекратяване на ТПО. ТПО е
прекратено, заповед за прекратяване е връчена на ищеца на 08.07.2016г. На тази
дата е проведена среща между адвокатите на страните /което обстоятелство не се
оспорва от никоя от страните по делото/, на тази среща е изпълнено задължението
на работника да предаде на работодателя работното си облекло, за което има
съставен приемо-предавателен протокол. На същата
среща обаче няма плащане на дължимото обезщетение на процесуалния представител
на ищеца. Няма плащане и по-късно чрез друг способ, а именно чрез избрания от
ответника способ за плащане в хода на процеса чрез „Български пощи” ЕАД. Няма и
преки доказателства ищецът да е бил канен за плащане на дължимото обезщетение и
той да не се е явил. Поради това съдът намира, че ответникът е бил в забава за
плащане на дължимото от него обезщетение по чл. 224 от КТ и поради това е дал
повод за завеждане на производството /до размер на 134.09лв./. Поради това
следва да понесе разноските за тази част от иска, независимо от отхвърлянето
му, по арг. от 78 ал. 2 от ГПК.
За разликата от 25.91лв.
съдът намира, че искът е отхвърлен като неоснователен, следователно разноските за
тази част от иска следва да бъдат поети от ищеца. Поради това се дължат
разноски съразмерно на сумите от 134.09лв. и 25.91лв.
По втория относим към разноските въпрос:
Съгласно
чл. 38 ал. 1 от ЗА, Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз МОЖЕ да
оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на
издръжка; 2. материално затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист.
В
Закона за адвокатурата безплатната адвокатска помощ е въведена само като
възможност, а не като задължение на адвоката. Преценка на самия адвокат е дали
да окаже безплатна помощ или не, като това се определя от вътрешните отношения
между адвокат и клиент. Съдът не може да се намесва в тези отношения и да
извършва преценка и контрол вместо адвоката и клиента. Доколкото не е нарушена
императивна правна норма /не е налице задължение на адвоката да оказва
безплатна помощ на роднини/, съдът е длъжен да се съобрази с доказателствата по
делото, а именно с представения договор за правна защита и съдействие, съгласно
който е било заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. В тази част
договорът за правна защита и съдействие има характер на разписка.
Съдът
намира, че няма процесуален ред, по който може да цени представеният в
условията на евентуалност договор
за правна защита и съдействие /по чл. 38 ал. 1 от ЗА/, а от твърденията на адв. С. е видно още, че няма основание за сключване на
такъв /доколкото ищеца и процесуалния му представител твърдят, че НЕ е
осъществявана безплатна правна помощ, т.е. същият е лишен от основание. Отделно
от това е в разрез с адвокатската етика да бъдат създавани договори/доказателства
с оглед възражения на страна!
Поради
това съдът намира, че ответникът следва да заплати на ищеца сумата от
251.42лв., а ищеца на ответника сумата от 56.68лв.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК, ответникът
следва да заплати и д.т. за производството в размер на 50лв.
Мотивиран от изложените
съображения, Варненски районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на Т.Т.Й.
ЕГН ********** с адрес *** срещу *, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, *, за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 160лв.
/сто и шестдесет лева/, представляваща обезщетение за неползван платен
годишен отпуск в размер на 7 работни дни за 2016г. по прекратен трудов договор
от 16.06.2015год, на основание чл.224, ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА *, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление ***, *, ДА ЗАПЛАТИ на Т.Т.Й. ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 251.42лв. /двеста петдесет
и един лева и 42 ст./, представляваща
разноски по делото, на основание чл. 78 ал.1 във вр.
с ал. 2 от ГПК.
ОСЪЖДА Т.Т.Й. ЕГН ********** с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на *, със седалище и адрес на управление ***, *
сумата от 56.68лв. /петдесет и шест
лева и 68 ст./, представляваща разноски по делото, на основание чл.
78 ал.3 във вр. с ал. 2 от ГПК от ГПК.
ОСЪЖДА
*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, *, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на ВРС, сумата от 50 /петдесет/ лева, представляваща държавна такса за
производството, на основание чл. 78 ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок, считано
от датата на връчване на съобщението за изготвяне на решението, ведно с решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: