Решение по дело №1921/2019 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 619
Дата: 30 декември 2019 г. (в сила от 24 февруари 2020 г.)
Съдия: Пенко Цанков
Дело: 20194110201921
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

.............

 

гр. В. Търново, 30.12.2019г.

 

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

 

Великотърновският районен съд, единадесети състав, в публично заседание на 10.12.2019г., в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКО ЦАНКОВ

 

при секретаря Ц. Зинева, като разгледа докладваното от съдията П. Цанков НАХД № 1921 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Съдът е сезиран с жалба от "***************" ЕООД, с ЕИК *********, адрес: гр. В. Т, ул."П******, представлявано от управителя З Т Д, против Наказателно постановление № 403896 - F 434402 от 04.02.2019г., издадено от началник на Отдел "Оперативни дейности - В. Търново в ЦУ на НАП (упълномощен със Заповед АНО № ЗЦУ - ОПР -17 от 17.05.118г.), с което за нарушение по чл. 39, ал.1 от Наредба Н- 18/13.12.2006г. на МФ, вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, и на основание чл. 185, ал.2, вр. с ал. 1 от ЗДДС, е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 500,00 лева. Наведени са оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила и приложимия материален закон, както и несъответствие на възприетата фактическа обстановка. Претендирана е отмяна на обжалваното НП.

В съдебно заседание дружеството жалбоподател, не се представлява и не заема становище.

Въззиваемата страна - редовно призовани се представлява от юрисконсулт Б.Колева. Процесуалният представител оспорва подадената жалба. Твърди, че обжалваното НП е законосъобразно и правилно и като такова следва да се потвърди.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

            На 22.10.2018г., св. Д.Ц. (актосъставител) и св. Д. Ц. (св. при извършване на проверката, издаване и връчване на АУАН) извършили проверка в обект – магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. В. Т, на М "Б", стопанисван от дружеството - жалбоподател. При това било установено, че дан. задълженото лице не е отпечатало пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет на 30.07.2018г. от ФУ, модел DATECS DP -15 KL, ИН на ФУ DT 449635, ИН на ФП *********. Контролните органи приели, че съгласно КЛЕН за 30.07.18г. отпечатан от ФУ се установявало наличие на служебно въведени, суми, регистрирани продажби и служебно изведени суми с ФБ, подробно описани. За извършената проверка бил съставен протокол. Съставеният АУАН бил връчен на представител на дружеството на 30.10.18г.

            Въз основа на издадения АУАН при идентичност на фактическата обстановка и правна квалификация, било съставено и обжалваното Наказателно постановление № 403896 - F 434402 от 04.02.2019г., издадено от началник на Отдел "Оперативни дейности - В. Търново в ЦУ на НАП (упълномощен със Заповед АНО № ЗЦУ - ОПР -17 от 17.05.118г.), с което за нарушение по чл. 39, ал.1 от Наредба Н- 18/13.12.2006г. на МФ, вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, и на основание чл. 185, ал.2, вр. с ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 500,00 лева.

            Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събраха доказателства, които да оборват така установените факти.

            При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

            Въззивната жалба е допустима, тъй като е депозирана в законоустановения срок и от лице имащо право на това. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

            При извършената служебна проверка, съдът не констатира нарушения на императивни законови разпоредби в производството по установяване на административното нарушение и налагане на административно наказание на жалбоподателя с наказателното постановление.

            Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Изготвени са в законоустановените срокове, като не са допуснати нарушения и при тяхното връчване. В наказателното постановление, както и в предхождащият го АУАН правилно е описано нарушението с всички елементи от неговия състав. Ето защо, съдът намира, че в този му вид НП отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН и съдържа посочените задължителни реквизити. Изложеното мотивира съда да приеме, че същите са законосъобразни от формална страна.

            Съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 1, изр. първо от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите (МФ) за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /наричана по-долу само Наредбата/, в редакцията си, действаща към датата на извършване на процесното нарушение (30.07.2018г.), регламентира, че лицето по чл. 3, т. е. всяко лице отпечатва пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, през който в устройството са регистрирани продажби.

            Съгласно чл. 185, ал. 1 от ЗДДС: - На лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв. При това в нормата на ал. 2 е предвидено , че извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.

            Настоящият състав приема, че в производството по делото е доказано и не е спорно между страните, че на 30.07.2018г. търговецът е регистрирал продажби през фискалното устройство, но не е изпълнило задължението си да отпечата пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за същата дата. Въпреки, че е бил длъжен жалбоподателя не е изпълнил вмененото му задължение, което е установено от АНО. Срокът за изпълнение на задължението за отпечатване на отчета се извежда от систематичното тълкуване на чл. 39, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 186, ал. 1 б. "в" от ЗДДС, откъдето се установява, че задължените лица ежедневно, т. е., след приключване на работния ден следва да отпечатат пълен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет. Жалбоподателят попада сред лицата, по чл. 3 от Наредбата, поради което е годен субект на нарушението. В случая нарушението е формално, такова на простото извършване, като законодателят е предвидил административно-наказателната отговорност в тези случаи да се реализира със самия факт на извършване на деянието, без необходимост от настъпване на някакъв резултат. Наказващия орган съвсем законосъобразно е установил неизпълнение на задължения, описани в чл. 39, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година на Министерство на финансите.

            Последващата законодателна промяна на разпоредбата на чл. 39, ал. 1, от Наредба Н - 18, в сила от 02.07.2019г., Дв. бр. 52) и липсата на изпълнение на предвидените в разпоредбата на § 21, ал. 1 и ал. 2 от ПР на Наредба Н- 18 предпоставки, освобождаващи търговеца от ежедневно изпълнение на процесното задължение, не обективира приложимост на разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН.

            На следващо място съдът приема, че наказващият орган е наложил законосъобразно и правилно, определено към минимума, административно наказание - имуществена санкция в размер на 500 лв, тъй като нарушението не води до неотразяване на приходи.

            Въззивният състав намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на административни нарушения от този вид. Фактът, че нарушението е за първи път не води автоматично до извода за неговата маловажност. Обстоятелството, че нарушителят не е наказван за други подобни нарушения е индиция за неговата добросъвестност, но това има решаващо значение за индивидуализацията на наказанието, а не за преценката за маловажност на деянието. Действително нарушението не води до неотразяване на приходи, но само това не е достатъчно да се приеме, че с него не се засягат обществените отношения, предмет на регулиране с Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Деянието засяга сигурността на документооборота и отчетността на дейността на търговеца, поради което обществената му опасност не е явно незначителна. При това от събраните доказателства по делото се установява, системност в неизпълнение на процесното задължение, което обективира по - високата му обществена опасност .

            По изложените съображения съдът приема, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно и като такова следва да се потвърди.

            Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

           

Р     Е     Ш     И   :

 

            ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 403896 - F 434402 от 04.02.2019г., издадено от началник на Отдел "Оперативни дейности - В. Търново в ЦУ на НАП (упълномощен със Заповед АНО № ЗЦУ - ОПР -17 от 17.05.118г.), с което на"Д - ******" ЕООД, с ЕИК *********, адрес: гр. В. Т, ул.**** *****, за нарушение по чл. 39, ал.1 от Наредба Н- 18/13.12.2006г. на МФ, вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, и на основание чл. 185, ал.2, вр. с ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 500,00 лева.

            Решението подлежи на обжалване, с касационна жалба, пред Административен съд Велико Търново, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: