Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 26.01.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І въззивен брачен състав, в открито съдебно заседание
на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при участието на секретар Юлия Асенова, като разгледа докладваното от
съдия Луканов въззивно гр. дело № 10552 по описа за 2020г. на Софийски градски
съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на Част втора, Дял
втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на К.П.Ш., с
която се обжалва изцяло решение № 140718 от 05.07.2020 г., постановено по гр.
дело № 339/2020 г. на СРС, 117 състав. В жалбата се излагат твърдения, че решението
е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изложени
са подробни съображения.
В открито съдебно заседание въззивникът, чрез
представителя си по пълномощие – адв. Д.Ц.М.от САК, поддържа въззивната жалба
по изложените в нея съображения. Сочи нови доказателства. В хода на устните
състезания моли съда да приеме, че въззивната жалба е основателна. Претендира
разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил
писмен отговор от въззиваемата страна П.И.Ш., с който въззивната жалба се
оспорва като неоснователна. Излагат се подробни аргументи. В открито съдебно
заседание въззиваемата страна, чрез представителя си по пълномощие - адв. С.Х.П.
от САК, поддържа отговора на въззивната жалба. Не сочи доказателства. Пледира
за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира разноски.
Във въззивното производство е събрано ново
доказателство за нововъзникнало обстоятелство след подаването на жалбата, от
което се установява, че К.П.Ш. продължава да учи редовно и през учебната 2020/2021г.
във висше учебно заведение - съгласно уверение № 209 от 24.11.2020 г., издадено
от СУ „Св. Климент Охридски”, Факултет по журналистика и масова комуникация,
гр. София.
Софийски градски съд, като обсъди събраните
по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу
подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим
съдебен акт. За въззивното производство държавна такса не се дължи от
въззивника на основание чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК. По изложените съображения съдът
приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което следва да се
разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е
валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които
регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с
правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с
определеното съдържание.
Въззивната инстанция приема, че решението е и
допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали
отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно
по исковата молба с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече
от поисканото.
К.П.Ш. е предявила срещу П.И.Ш. иск с правно
основание чл. 144 от СК, за присъждане на издръжка в размер на 250 лв. месечно.
С обжалваното решение № 140718 от 05.07.2020
г., постановено по гр. дело № 339/2020 г. на СРС, 117 състав, искът е отхвърлен
изцяло, като неоснователен.
Доводите във въззивната жалба касаят
неправилна преценка на събраните от първоинстанционния съд доказателства и
необоснованост, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по
делото.
Настоящият въззивен състав приема за
неоснователни наведените с въззивната жалба доводи за неправилност на
първоинстанционното решение.
Спорният по делото въпрос е дали
възможностите на въззиваемия му позволяват да дава на въззивницата
претендираната месечна издръжка. Възможността за предоставяне на издръжка по
смисъла на чл. 144 от СК предпоставя по-широка материална възможност, при която
даването на издръжката няма финансово да се отразява особено на родителя, който
я дава. Родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима
издръжка, които да му позволяват без
особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си
дете.
В настоящия случай е установено, че за 2020г.
месечното брутно трудово възнаграждение на въззиваемия – баща на въззивницата,
е в размер на 868.70 лева (лист 18 от делото на СРС), който доход е над размера
на минималната работна заплата за страната за 2020г. – 610 лева (съгласно ПМС №
350/19.12.2019 г.), но е недостатъчен за да му осигури материална възможност да
заплаща без особени затруднения и издръжка на пълнолетната си дъщеря. По
изложените съображения настоящата въззивна инстанция счита, че въззиваемият
няма възможност да отделя никакви средства за издръжката на пълнолетната ищца.
Получаваните от въззиваемия доходи покриват единствено неговата необходима
издръжка.
Въззивният съд напълно споделя установената
от първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените изводи въз основа
на доказателствата по делото, приети в първата инстанция, и не намира за
необходимо да ги преповтаря, като на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
Първоинстанционният съд е мотивирал невъзможността на ответника да заплаща
претендирания размер издръжка на пълнолетната ищца. Съобразно изложеното,
първоинстанционното решение е постановено при спазване на материалния и
процесуалния закон и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на делото, въззивницата няма
право на разноски. Въззиваемата страна е заплатила адвокатско възнаграждение за
въззивното производство в размер на 300 лева и то подлежи на цялостно
репариране, тъй като е реално заплатено и до приключване на откритото съдебно
заседание на 18.01.2021 г. срещу него липсва възражение за прекомерност. По
изложените съображения съдът осъжда въззивницата да заплати на П.И.Ш. разноски
пред въззивната инстанция в размер от 300 лева.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
Гражданско отделение, І въззивен брачен състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 140718 от 05.07.2020г. по гр. дело № 339/2020 г. по описа на Софийския районен съд, 117 състав.
ОСЪЖДА К.П.Ш., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, да заплати на П.И.Ш., ЕГН **********, сумата от 300 (триста) лева – разноски по въззивно гр. дело № 10552/2020 г. по описа на Софийския градски съд, Гражданско отделение, І въззивен брачен състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К.П.Ш., ЕГН **********, за присъждане на разноски по въззивно гр. дело № 10552/2020 г. по описа на Софийския градски съд, Гражданско отделение, І въззивен брачен състав.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.