№ 173
гр. София, 09.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Христо Лазаров
Николай Ст. Метанов
като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело №
20221001000204 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 247, ал.1 и чл. 250 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „Първа инвестиционна банка“ АД
срещу решение № 261453 от 01.11.2021г., по т.д. № 549/2021г., по описа на
СГС, VІ-6 състав, с което е признато за установено, че вземането на
въззивника, в размер на 6 688 771,71 лева, произтичащо от договор за
издаване на банкова гаранция от 31.07.2012г., няма обезпечение
представляващо запис на заповед за сумата от 22 033 854,39 евро
Възивният съд установи, че в определение № 261448 от 15.03.2021г., по
т.д. № 1766/2019г. по описа на СГС, VІ-9 състав, има допусната очевидна
фактическа грешка, изразяваща се в несъответствие между формираната воля
в мотивите и изразената в диспозитива. Съдът по несъстоятелността, е
изложил мотиви за основателност на възражението, че вземането на
кредитора „Първа инвестиционна банка“ АД по запис на заповед не се ползва
с право на предпочитано удовлетворение и не представлява същинско
обезпечение. За вземането на същия кредитор по договор за банкова гаранция
в размер на 6 688 771,71 лева е приел, че е обезпечено с договор за особен
залог на вземания от 31.07.2017г., който е вписан в ЦРОЗ и е с поредност по
чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. Липсва изричен диспозитив за основателността,
респективно неоснователността на възражението, че вземането по договор за
банкова гаранция в размер на 6 688 771,71 лева не е обезпечено със запис на
1
заповед. Съдът в исковото производство е приел, че предмет на делото е иск
за установяване съществуване на вземането от 6 688 771,71 лева, единствено
като необезпечено със запис на заповед за сумата от 22 033 854,39 евро.
Във въззивната жалба от „Първа инвестиционна банка“ АД, има искане
за допълване на обжалваното решение, че първоинстанционният съд не е
разгледал и останалата част от предявения иск, че не съществува привилегия
за банката, така както ищецът бил поискал /стр. 8/. Правната доктрина и
съдебната практика приемат, че процесуално легитимирани да искат
допълване на решението са, както ищецът така и ответникът, защото всеки от
тях има право да иска от съда да разреши правния спор със сила на пресъдено
нещо. Първоинстанционният съд е компетентен да се произнесе по искането
по чл. 250 ГПК, като извърши преценка за неговата допустимост, неговата
основателност, респективно неоснователност. Включително и да извърши
проверка за редовността на исковата молба в тази част, поради
противоречието между обстоятелствена част и петитум.
Произнасянето на съда по несъстоятелността по реда на чл. 247, ал. 1
ГПК е преюдициално по отношение допустимостта на искането за допълване
на решението, което следва да бъде съобразено от съда в исковото
производство.
Въззивното производство следва да бъде прекратено, а т.д. №
549/2021г., по описа на СГС, следва да бъде върнато на първоинстанционния
съд за произнасяне по молбата за допълване на решението.
Определението не препятства окончателно развитието на
производството по въззивната жалба и не подлежи на обжалване.
Мотивиран така, Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
СЛУЖЕБНО ИНИЦИРА производство по чл. 247, ал. 1 ГПК за
отстраняване на очевидна фактическа грешка в определение № 261448 от
15.03.2021г., по т.д. № 1766/2019г. по описа на СГС, VІ-4. Служебно да се
изготвят и изпратят преписи от определението на САС, препис от исковата
молба, отговора на исковата молба и първоинстанционното решение.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.т.д. № 20221001000204 по описа
2
на САС за 2022г.
ВРЪЩА т.д. № 549/2021г., по описа на СГС, VІ-6 състав, за
произнасяне по молбата за допълване на решението.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3