Р Е Ш Е Н И Е
гр.Ловеч, 12.06.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично заседание на четиринадесети май две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на секретаря Наташа Богданова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 143 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производство с правно основание чл.59-63 от ЗАНН.
С наказателно постановление № 11 - 0000559 от 16.01.2018 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - Ловеч е наложено на ЕТ „Дани – Д.А.” със седалище и адрес на управление с.Горна Митрополия, област Плевен, ул.”Гоце Делчев” № 7, ЕИК *********, представляван от Д.К.А., ЕГН : **********, административно наказание на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от КТ – имуществена санкция в размер на 1500 лева, за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.
Недоволен от постановлението останал жалбоподателят, който го е обжалвал, като незаконосъобразно. В жалбата се сочи, че с непредставянето на уведомлението за сключен трудов договор е логична последица от липсата на последния и в този смисъл не е елемент от обективната страна на действително извършеното нарушение, поради което му у наложено наказание за нарушение, което не е извършил. Счита, че квалификацията на нарушението е сгрешена и че това е процесуално нарушение, което води като последица отмяната на наказателното постановление. Алтернативно е посочил и че нарушението се явява маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание, в което е даден ход на съдебните прения, редовно призован, жалбоподателят се представлява от адвокат Ч. ***. Последният пледира за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно, като изтъква, че Д.А. е знаел, че му е било прекратено трудовото правоотношение с „Трейс” ЕАД – Бургас. Сочи, че не оспорва, че е работил с Мирослав М., за който също се установило, че няма трудово правоотношение, но А. е нямало как да знае, че към датата на проверката за липсата му. Развива доводи и за маловажност на случая и приложението на чл.28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна, редовно призовани, се представляват от юрисконсулт Д., който пледира жалбата да бъде оставена без уважение и се потвърди наказателното постановление, като законосъобразно. Оспорва възраженията на жалбоподателя и излага подробни аргументи в подкрепа на тезата си за обоснованост и законосъобразност на наказателното постановление. Изтъква, че нарушението не е маловажно и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е неприложима в случая, предвид обстоятелството, че нормата на чл.415в, ал.2 от КТ е специална.
От събраните по делото писмени доказателства, показанията на свидетелите Е.Н.И., П.Н.Н. и Мирослав Недков М., както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание от страните, съдът установи следната фактическа обстановка :
На 11.10.2017 г., в 11:10 часа, свидетелите Е.И. и П.Н. – инспектори в Дирекция “Инспекция по труда” - Ловеч извършили проверка по работни места на строителен обект „Рехабилитация и нови пространствени решения на пешеходна зона в централна градска част и рехабилитация на площад „Тодор Кирков”, кв.Вароша”, намиращ се в гр.Ловеч, на който изпълнител на строително-монтажните работи който била „Трейс – Бургас” ЕАД – гр.Бургас. На проверката присъствал като представител на „Трейс–Бургас” ЕАД – гр.Бургас инж.Димитър Димитров – технически ръководител. При проверката на подобект „Кръгъл фонтан” пред Драматичен театър гр.Ловеч бил заварен да работи свидетелят Мирослав Недков М., който извършвал арматурни и кофражни работи на дъното на изкоп, който бил част от подобекта. Последният собственоръчно попълнил и подписал декларация /л.12/, в която посочил, че работи на обекта като „кофражист – арматурист”. Освен него, на подобекта работели още три лица.
Резултатите от проверката били оформени с протокол за оглед изх.№ 11-С-04-132/11.10.2017 г. /л.11/, на който се подписал и представителя на „Трейс–Бургас” ЕАД – гр.Бургас Димитър Димитров.
На 17.10.2017 г. в ДИТ Ловеч, от представител на „Трейс – Бургас” ЕАД – гр.Бургас бил представен договор сключен на 09.10.2017 г. между „Трейс–Бургас” ЕАД – гр.Бургас, в качеството на „възложител” и ЕТ „Дани – Д.А.”***, като „изпълнител”, по силата на който последният се задължил да извърши със свои сили и средства и на свой риск строително-монтажни работи на обекта чийто изпълнител били „Трейс–Бургас” ЕАД, в частност и на подобекта „Кръгъл фонтан” пред театъра в гр.Ловеч /л.37-40/.
Резултатите от тази документална проверка били оформени с протокол за оглед изх.№ 11-С-04-132/17.10.2017 г. /л.13/.
На 02.11.2017 г. в ДИТ Ловеч се явил Д.А., като управляващ и представляващ ЕТ „Деси – Д.А.”***, който в присъствието на свидетелите П.Н. и Цветослав Цонев представил инструкция за безопасна работа с моторен трион, трудови договори сключени с лицата Ю.О.А.и М.Н.М.и справки от НАП за приети уведомления от 11.10.2017 година. Извършената документална проверка била оформена с протокол за оглед изх.№ 11-С-04-135/02.11.2017 г. /л.14/, на който се подписал и Д.А..
Същият ден – 02.11.2017 г., свидетелят Е.И. съставил на ЕТ „Деси – Д.А.”***, акт за установяване на административно нарушение № 11-0000559 /л.7-9/ затова, че на 11.10.2017 г. търговецът, в качеството си на работодател, в експлоатирания от него обект „Кръгъл фонтан” пред театъра в гр.Ловеч, допуснал да работи като работник строителство лицето Мирослав Недков М., ЕГН : **********, без преди това да му е било предоставено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено в ТД на НАП. Актосъставителят И. квалифицирал описаното като нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.
Като свидетел присъствал при установяване на нарушението и съставянето на акта се подписала П.Н..
Представляващият търговеца Д.А. не присъствал при съставянето на акта, като в писмено уведомление /л.17/ посочил, че поради служебен ангажимент не може да присъства и ще се яви да го подпише и получи на 03.11.2017 година.
Така съставеният АУАН бил връчен на представляващия едноличния търговец Д.А. на другия ден – 02.11.2017 година. Той го подписал, като не е вписал възражения по него.
Няма данни по делото, в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН да са били представени от А. писмени възражения.
На 16.01.2018 г. било издадено обжалваното наказателно постановление № 11-0000559, в което наказващият орган изцяло възприел описаните от актосъставителя обстоятелства по случая и приел, че нарушението на трудовото законодателство се състои в това, че в качеството си на работодател, ЕТ „Деси – Д.А.” е допуснал на работа на 11.10.2017 г., като „работник строителство” лицето М.Н.М.в изпълнявания от търговеца обект – „Кръгъл фонтан”, намиращ се пред Театъра в гр.Ловеч, преди да му бъде представено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено в ТД на НАП. Наказващият орган също квалифицирал нарушението по чл.63, ал.2 от КТ и наложил на ЕТ „Деси – Д.А.” предвидената в чл.414, ал.3 от КТ имуществена санкция в размер на 1 500 лева. Изрично в постановлението наказващия орган е отбелязал, че нарушението е от тези, които попадат в посочените в разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ, поради което случаят не може да се разглежда и санкционира като маловажен.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице и е допустима.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, съгласно заповеди № ЧР-877/07.07.2017 г. и № З-0058/11.02.2014 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” /л.19-21/ и въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно разпоредбата на чл.416, ал.1, изр.1-во от КТ.
Гореизложената фактическа обстановка се установи въз основа на показанията на свидетелите Е.И. и П.Н., които съдът кредитира като обективни, последователни и логически свързани, още повече, че се подкрепят и от ангажираните по делото писмени доказателства. А и показанията на посочения от жалбоподателя свидетел М.М.не ги опровергават и до голяма степен също ги потвърждават, а именно, че в деня на проверката – 11.10.2017 г. той работел на обекта, макар и да твърди, че работодател не му е бил ЕТ „Деси – Д.А.”, а „Трейс – Бургас”. Безспорно се установява, че М.М.е престирал на 11.10.2017 г. трудова сила в обекта подизпълнител на който е бил жалбоподателят и не е имала предварително предоставено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено в ТД на НАП. А и е нямало как да му бъде предоставено такова копие, тъй като видно от справката от НАП /л.16/, договора му с ЕТ „Деси – Д.А.” е бил регистриран по късно на същия ден, в 15:17:05 часа на 11.10.2017 г., а бил заварен да работи на обекта от инспекторите от ДИТ в 11:10 часа.
Съгласно нормата на чл.63, ал.2 от КТ, работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от съответната ТД на НАП. В случая, тази забрана е била нарушена от работодателя. Към момента на проверката на 11.10.2017 г., който момент съвпада и с престирането на работна сила от свидетеля М. в обекта изпълняван от жалбоподателя, трудов договор № 004 от 11.10.2017 г. /л.15/, сключен с М.М.не е бил регистриран в НАП. Поради това правилно, както актосъставителят И., така и наказващия орган са приели, че е осъществен състава на нарушение по чл.63, ал.2 от КТ. В тази връзка не могат да бъдат споделени като основателни наведените от процесуалния представител на жалбоподателя доводи, че е нямало как да му бъде предоставено заверено копие от уведомлението по чл.63, ал.3 от КТ, тъй като М. не е имал и трудов договор с жалбоподателя. Такъв по делото е представен на л.15 и който трудов договор е сключен на 11.10.2017 г. между свидетелят М. от една страна, като работник и ЕТ „Деси – Д.А.” от друга, като работодател. Валидността на същия не е оспорена, а и липсват данни, които да навеждат на съмнения за антидатиране или друг порок, водещ до недействителност. Разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ е ясна и категорична – работодателят няма право да допуска до работа работник или служител, на който предварително не е предоставил документите по ал.1 на същия текст, а именно : екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. И двата документа трябва да са представени, изискването е кумулативно, поради което частичното изпълнение на това задължение или както е в разглеждания случай, предоставен екземпляр само от трудовия договор, всъщност е цялостно неизпълнение и съответно осъществен състав на нарушение на разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ.
Обективно няма как да бъде установено дали жалбоподателят действително е предоставил на свидетеля М. трудовия договор преди постъпването му на работа, поради което съдът приема, че такъв е имало (представеният от жалбоподателя трудов договор № 004/11.10.2017 г.), затова и правилно наказващият орган е приел, че нарушението се състои само в непредставяне на заверено копие от уведомлението до НАП. За органите на Инспекцията по труда, подписания между страните трудов договор № 004/11.10.2017 г. е обективиран в правния мир факт, от който произтичат определени последици, които пък са обект на контролните им правомощия.
С оглед установеното от фактическа страна и изложените правни съображения по доводите на страните, съдът намира за безспорно установено извършването от жалбоподателя на вмененото му нарушение по чл.63, ал.2 от КТ. Посочената разпоредба е императивна и работодателят няма право да допуска до работа работник или служител без да я е изпълнил стриктно.
Ето защо, правилно наказващият орган е привлякъл към административнонаказателна отговорност жалбоподателя при условията на чл.414, ал.3 от КТ, в качеството му работодател. Наложената имуществена санкция е в размер на предвидения от закона минимум от 1 500 лева. При цялостната проверка за законосъобразност, която съдът извършва в настоящето производство, не може да се обсъжда въпроса за приложението на чл.28 от ЗАНН, в какъвто смисъл са наведените от жалбоподателя доводи, тъй като установените по делото факти не обосновават маловажност на случая. Действително, извършеното нарушение е било отстранено почти веднага след установяването му, но тук въобще не може да става въпрос за приложението на привилегирования състав на чл.415в, ал.1 от КТ. Тя така е и озаглавена в КТ – „Отговорност за маловажно нарушение”. Но в ал.2 на чл.415в от КТ изрично е посочено кои нарушения не могат да бъдат разглеждани като маловажни и между тях попада и нарушаването на разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ. Законодателят е преценил, че дори и да са налице обективни признаци за маловажност, то тези нарушения на трудовото законодателство са в такава степен тежки, че не могат да бъдат санкционирани с по-нисък размер на глоба или имуществена санкция или пък само с устно или писмено предупреждение, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Нормата на чл.415в, ал.2 от КТ се явява специална по отношение на чл.28 от ЗАНН и като такава, правилно наказващият орган е съобразил именно нея и не е приложил по-леко наказуемият състав на чл.415в, ал.1 от КТ.
Предвид така изложените съображения, настоящият състав счита, че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а наказателно постановление № 11-0000559 от 16.01.2018 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Ловеч се потвърди, като законосъобразно издадено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 11-0000559 от 16.01.2018 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – гр.Ловеч, с което е наложено на ЕТ „ДАНИ – Д.А.” със седалище и адрес на управление с.Горна Митрополия, област Плевен, ул.”Гоце Делчев” № 7, ЕИК *********, представляван от Д.К.А., ЕГН : **********, административно наказание на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от КТ – имуществена санкция в размер на 1500 лева, за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :