Определение по дело №6021/2019 на Софийски градски съд

 

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

София, 20.11.2019 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 3-ти с-в, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА

                                            ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИ ГЕОРГИЕВ

                                                                 ЕКАТЕРИНА СТОЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Желявска ч.гр.д. № 6021 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от адв. К.В. – пълномощник на О.В.К. срещу Определение № 52636 от 27.02.2019 г. на СРС, ГО, 72 с-в по гр.д.№ 37490/2017 г., с което е оставена без уважение молбата на О.К. срещу длъжника А.И.М.за издаване на европейска заповед за запор на банкови сметки по реда на Регламент /ЕС/ № 655/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15.05.2014 г. за създаване на процедура за европейска заповед за запор на банкови сметки с цел улесняване на трансграничното събиране на вземания по граждански и търговски дела, за обезпечаване на вземането му по заповед за изпълнение издадена по ч.гр.д.№ 43309/2009 г. на СРС.

Жалбоподателят поддържа, че е сезирал СРС с искане за издаване на европейска заповед за запор на банкови сметки, но, поради липса на информация за конкретни банкови сметки в конкретна банка на длъжника М., който постоянно живее в Австрия, по негово искане районният съд е поискал информация от информационния орган на Австрия.

В резултат на поисканата информация, на българския съд било изпратено решение от 31.10.2018      г. на Окръжен съд Йозефщадт, отдел 12, от което е видно, че Австрийския съд съобщава на българския съд, че ще задължи длъжника А.М. в 5-дневен срок от получаване на решението на Австрийския съд да посочи своите местни банкови сметки.

Жалбоподателят счита, че от определението на СРС не става ясно дали след решението на австрийския съд е получена обратна информация към българския съд дали длъжникът М. изобщо е получил решението на австрийския съд и, ако това е така и то е получено, дали М. е предоставил информация на австрийския съд, че няма банкови сметки или след като го е получил, изобщо не е предоставил информация, поради което и не е следвало да оставя без уважение искането му.

 

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, намира следното:

 

Частната жалба е подадена в срок от активно легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

 Разгледана по същество частната жалба е основателна.

 

Производството по гр. дело № 37490/2017 г. по описа на СРС, ГО, 72 с-в, е било образувано по молба на О.В.К. срещу длъжника А.И.М.за издаване на европейска заповед за запор на банкови сметки по реда на Регламент /ЕС/ № 655/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15.05.2014 г. за създаване на процедура за европейска заповед за запор на банкови сметки с цел улесняване на трансграничното събиране на вземания по граждански и търговски дела, за обезпечаване на вземането му по заповед за изпълнение издадена по ч.гр.д.№ 43309/2009 г. на СРС.

Поради факта, че кредиторът не разполага с информация за наименованието и адрес на банка, в която длъжникът има открити банкови сметки и за номерата им, или пък с други данни, позволяващи да бъде установена банката или номера на сметката на длъжника, кредиторът е поискал от СРС да бъде отправено запитване до Информационния орган на Австрия за такава информация.

 

Пред СРС, 72 с-в е постъпило в отговор Решение от 31.10.2018 г. на Окръжен съд Йозефщадт, отдел 12 от което е видно, че длъжникът А.М. е бил задължен в 5 дневен срок от получаване на решението да посочи своите местни банкови сметки.

Като е приел, че към момента на постановяване на обжалваното определение не са постъпили данни за предоставена такава информация от задълженото лице, СРС е върнал молбата на О.К., поради невъзможност за изпълнение на обезпечителната мярка чрез запориране на банкови сметки на длъжника.

 

Определението е неправилно.

Съгласно чл. 14, т. 1 от Регламент /ЕС/ № 655/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15.05.2014 г. когато кредиторът е получил в държава - членка подлежащо на изпълнение съдебно решение, съдебна спогодба или автентичен акт, чрез който от длъжника се изисква да плати иска на кредитора, и кредиторът има основания да смята, че длъжникът притежава една или повече сметки в банка в конкретна държава членка, но не знае нито наименованието и/или адреса на банката, нито IBAN, ***, нито друг банков номер, позволяващ да бъде установена банката, кредиторът може да поиска от съда, в който е подадена молбата за заповедта за запор, да поиска от информационния орган на държавата членка по изпълнение да получи информацията, необходима за установяване на банката или банките и на сметката или сметките на длъжника.

Съгласно т. 7 от същия член ако информационният орган не е в състояние да получи информацията по параграф 1, той информира отправилия искането съд за това. Когато, в резултат от липсата на информация за сметката или сметките, молбата за издаване на заповед за запор е отхвърлена изцяло, отправилият искането съд незабавно освобождава всяка гаранция, която може да е учредена от кредитора съгласно член 12 от Регламента.

 

Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай процедурата по събиране на информация за банковите сметки на длъжника не е изпълнена до край. Изпратеното решение от съда в Йозефщадт информира СРС единствено за обстоятелството, че този съд е задължил длъжника да представи в 5 дневен срок информация за банковите си сметки. След това решение СРС по никакъв начин не е проверил изпратена ли е такава информация, на какъв етап се развива процедурата в Австрия и т.н.

От друга страна, пред въззивната инстанция жалбоподателя представят Решение на Окръжен съд Виена от 21.02.12019 г., действащ като апелативен съд, поради факта, че длъжникът е възразил срещу решението на Окръжен същ Йозефщадт. Видно от решението на Окръжен съд Виена, делото е върнато на първостепенния съд за изпълнение на дадени указания. Следователно, установява се, че процедурата по събиране на информация не е приключила с оглед на което неправилно съдът е оставил без уважение молбата на кредитора, преди да е получил изричен отказ по смисъла на чл. 14, т. 7 от Регламента.

 

В контекста на изложеното настоящият съдебен състав намира, че делото следва да се върне на СРС, 72 с-в за изпълнение на процедурата по чл. 14 от Регламента.

 

Водим от изложеното Софийски градски съд

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

        

         ОТМЕНЯ Определение № 52636 от 27.02.2019 г. на СРС, ГО, 72 с-в по гр.д.№ 37490/2017 г., с което е оставена без уважение молбата на О.В.К. срещу длъжника А.И.М.за издаване на европейска заповед за запор на банкови сметки по реда на Регламент /ЕС/ № 655/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15.05.2014 г. за създаване на процедура за европейска заповед за запор на банкови сметки с цел улесняване на трансграничното събиране на вземания по граждански и търговски дела, за обезпечаване на вземането му по заповед за изпълнение издадена по ч.гр.д.№ 43309/2009 г. на СРС.

ВРЪЩА делото на СРС, ГО, 72 с-в, за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно нормата на чл. 14 от Регламент /ЕС/ № 655/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15.05.2014 г.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                                        

           

 

                                                                                                  2.