Р Е
Ш Е Н
И Е
№ … … ..
град Кърджали, 20.02.2020 год.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Кърджалийският
административен съд, ……. в публично заседание ……....
на двадесет и първи януари
……………………...................………………………………....
през 2020/две хиляди и
двадесета/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря …………………………...…. Мелиха Халил, ……………………………..….
като разгледа докладваното от ............ съдията
Виктор Атанасов ..........................
административно дело №426 …………. по описа .......... за 2019 год. ........................
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е административно, по реда на Раздел І на Глава Х /чл.145 и следв./
от АПК, във връзка
с чл.139б,
ал.6, във връзка с ал.1, т.2 и във връзка с чл.139, ал.1,т.3а от Закона
за ветеринарномедицинската дейност/ЗВМД/.
Делото е
образувано по повод жалба от И.И.Б., с посочен
постоянен адрес ***, против Разпореждане за отнемане на животни в полза на
държавата и насочването им за клане в кланица с №*** от *** год., издадено от
директора на Областна дирекция по безопасност на храните/ОДБХ/ - град Кърджали,
с което е разпоредено да бъдат отнети в полза на
държавата и насочени за клане в кланица на ЕТ „Шенел-Ш.
Ш.” ***, №***, 3/три/ броя говеда, с посочените идентификационни номера,
отглеждани в животновъден обект с рег.№***, находящ
се в ***.
Жалбодателят заявява, че не е съгласен с Разпореждане за отнемане на
животни в полза на държавата и насочването им за клане в кланица №***/*** год.,
издадено от директора на ОДБХ - Кърджали, получено от него на 11.11.2019 год.,
с което, на основание чл.139б, ал.1, т.2 от Закона за ветеринарномедицинската
дейност(ЗВД), е разпоредено да бъдат отнети в полза
на държавата и насочени за клане в кланица на ЕТ „Шенел
- Ш. Ш.” ***, ***, 3(три) броя говеда, със следните идентификационни номера: ***; *** и ***,
с мотива,
че са били пуснати без придружител, извън животновъдния му обект №***, находящ се в ***. Счита, че обжалваното разпореждане е
необосновано, немотивирано и незаконосъобразно, постановено в противоречие с
материалния и процесуалния закон, поради което го обжалва в законовия срок,
като твърди най-напред, че при съставянето му не било записано точното място на
вмененото му нарушение, а било посочено единствено, че процесиите животни били
пуснати без придружител. Твърди, на следващо място, че липсвали приложени към
обжалваното разпореждане други документи, от които да са видни мотивите за
налагането на най-тежката мярка, а именно - умъртвяването на животните му,
която към настоящия момент била изпълнена. Сочи, че съгласно чл.139, ал.1 от
ЗВД, „При установяване на нарушения по чл.139, ал.1, т.3 и т.3а, констатирани
при животни от които се добиват суровини и храни, официалните ветеринарни
лекари извършват проверка за извършена официална идентификация и за изпълнение
на мерките, предвидени в програмата за профилактика, надзор, контрол и
ликвидиране на болести по животните и зоонози и
клиничен преглед на животните и незабавно писмено уведомяват директора на ОДБХ,
който в зависимост от резултатите от проверката и прегледа: т.2 „издава
разпореждане по образец за отнемане на животните в полза на държавата и за
насочването им за клане в кланица - при наличие на официална идентификация, при
изпълнение на мерките, предвидени в програмата за профилактика, надзор, контрол
и ликвидиране на болести по животните и зоонози и
липса на отклонения в здравния статус на животните.”. В тази връзка, жалбодателят твърди, че в настоящия случай, в обжалваното
разпореждане липсвала информация за извършен преглед на животните му, били ли
са те добре и какво е наложило умъртвяването им и въпреки, че разполагали с
идентификационните номера на животните му и лесно могли да установят чия
собственост са, от ОДБХ - Кърджали дори не благоволили да му се обадят и да го
попитат, какво се случва с тях. Твърди, че същия ден, ограденото място, в което
били животните в животновъдния му обект №***, било отворено от човек, който
явно бил безотговорен и вредител, като за вредителството разбрал много късно,
когато *** С., *** Ф. и *** му казаха, че животните са били натоварени на
автомобил. Твърди също, че за отворената врата на двора му казал и *** Е. К., а
*** на община Момчилград Р. (на когото не знаел трите имена) и който отговарял
за помещението, където затварят безнадзорни животни, му казал, че видял как
една жена *** подкарала кравите му с пръчка в ръка да вървят в посока към
центъра на град Момчилград. Жалбодателят заявява, че
не симпатизира на управляващата партия в Момчилград и счита, че обаждането от
общината спрямо неговите животни било и отмъщение за антипатията му към тях и
че недоумява, при положение, че имали телефона ми (при регистрацията на
животновъдния обект), защо не му се обадили и да го чуят, как животните му са
се оказали безнадзорни и едва тогава да предприемат каквито и да било действия
спрямо тези животни, които били бременни. С оглед на изложеното, моли съда да
отмени изцяло Разпореждане за отнемане на животни в полза на държавата и
насочването им за клане в кланица №*** от *** год., издадено от директора на
ОДБХ - Кърджали, като необосновано, немотивирано, незаконосъобразно,
постановено при противоречие с материалния и процесуалния закон и осъди ОДБХ -
Кърджали да заплати стойността на животните, които оценявал на 3000 лева.
Жалбодателят И.И.Б. от ***,
редовно призован за съдебното заседание, се явява лично и с редовно упълномощен
процесуален представител - адв.А.С. от АК-***, който
заявява, че поддържа изцяло жалбата, така, както е депозирана и на основанията,
посочени в същата. Счита, че от събраните по делото доказателства се
установява, че действително животните са отнети и конфискувани в полза на
държавата, като от тях е реализирана продукция, която е предадена на специално учреждение. Счита, че издаденото разпореждане е
незаконосъобразно, тъй като законът предвиждал такава мярка, но за да бъде приложена
и да се отнемат тези животни действително, следвало да бъдат изяснени всички
обстоятелства по установяване на причините, поради които тези животни са били
безнадзорни, а именно, да се осъществи контакт със собственика на животните и
да се вземат обяснения от същия и съответно да е налице причина, животните да
се окажат на място, където не следва да бъдат. Сочи, че такива действия от
страна на административния орган не са извършени, за да се установи поради
какви причини тези животни са там, нито били взети обяснения на място, а
директно, въз основа на заявлението, подадено от кмета на община Момчилград,
били предприети действия за изземване на тези животни, съответно тяхното
конфискуване и унищожаване. Счита, че това е следвало да направи ответникът –
Областна дирекция за безопасност на храните, в хода на административното
производство и когато установи, че е налице вина у собственика на животните, да
предприеме тази крайна мярка. Сочи, че законодателят е предвидил такава мярка и
тя е законосъобразна за приложение, но за всеки един конкретен случай,
административният орган следва да предприеме съответните действия за
установяване на причините, след което да се пристъпи към изпълнението на
цитираната процедура, а в настоящия случай това не било направено. Намира,
освен това, че не били без значение и обстоятелствата, които е следвало да
бъдат изяснени, а именно - защо животните са се намирали в парка на град
Момчилград и след като това не било направено счита, че са нарушени
разпоредбите на закона за отнемане и конфискуване на тези животни. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени Разпореждане №***/*** год. за отнемане на
животни в полза на държавата и насочването им за клане в кланица, издадено от
директора на ОДБХ – Кърджали, като държи да отбележи, че настоящият случай бил
единичен и явно за първи път се подхождало по този начин, но счита, че каквито
и да са били реакциите на администрацията, тя е следвало да изясни
обстоятелството, защо се е стигнало до там, че животните са се оказали в парка
на град Момчилград. Моли за решение в този смисъл, както и моли да бъдат
присъдени в полза на жалбодателя направените
разноски, за които представя списък.
Жалбодателят И.И.Б.
завява, че поддържа изложеното от процесуалния си представител, като мисли, че
причината за отнемането на животните му е обстоятелството, че не бил
симпатизант на ПП „ДПС”.
Ответникът по жалбата –
директорът
на Областна дирекция по безопасност на храните – град Кърджали, редовно призован за
съденото заседание, не се явява, представлява се от редовно упълномощен
процесуален представител - юрк.Л. К. К., който
оспорва жалбата и счита същата за неоснователна. Счита, че безспорно е
установено от местните власти от Общинска администрация – Момчилград
нерегламентирано движение на животни в парка на град Момчилград, като сочи, че
служители на Общинска администрация – Момчилград са съставили уведомление,
адресирано до директора на Областна дирекция по безопасност на храните –
Кърджали, съставен е протокол и съответно е изготвен доклад. Сочи също, че е
изяснено, че нарушението е по чл.139 от ЗВМД, като директорът е предприел
процесуално-правни действия, като
законосъобразно е издал процесното разпореждане.
Поради това, моли съда да постанови решение, с което да отхвърлите жалбата,
подадена от И.Б., против оспореното разпореждане, като неоснователна и
недоказана. По делото, преди съдебното заседание, е представен и отговор на
жалбата, изготвен от упълномощения процесуален представител на ответника - юрк.Л. К. К., в която са изложени доводи и съображения в
подкрепа на оспореното разпореждане.
Административният съд,
като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз
основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:
По допустимостта на
жалбата:
Съгласно чл.139б, ал.6
от ЗВМД, разпореждането по ал.1/т.е. от вида на процесното/
може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния
кодекс, като обжалването не спира изпълнението, т.е. разпореждането може да се
обжалва в законоустановения в чл.149 от АПК,
14-дневен срок, считано от получаването му. Оспореното Разпореждане за отнемане
на животни в полза на държавата и насочването им за клане в кланица с №*** от
*** год., издадено от директора на Областна дирекция по безопасност на
храните/ОДБХ/ - град Кърджали, е получено от жалбодателя Б. на датата 11.11.2019 год., видно от
приложената по преписката с разписка с баркод *** на куриерска фирма „БулПост”/л.7/. Жалбата против разпореждането е подадена по пощата, с
препоръчана пощенска пратка, с баркод на пощенския
плик ***, на датата 20.11.2019 год., видно и от пощенското клеймо, положено
върху плика/л.4/, като същата е адресирана чрез административния орган, до
Административен съд – Кърджали, получена и регистрирана в деловодството на ОДБХ
- Кърджали с Вх.№*** от *** год., видно от положения щемпел върху същата/л.3/. От горното следва, че жалбата против Разпореждане за отнемане
на животни в полза на държавата и насочването им за клане в кланица с №*** от
*** год., издадено от директора на Областна дирекция по безопасност на
храните/ОДБХ/ - град Кърджали, е подадена на
9-ия/деветия/ ден след получаването му, т.е. спазен е предвидения в чл.149, ал.1 от АПК, 14/четиринадесет/ - дневен срок за оспорването на ИАА, пред съответния
административен съд, по реда на АПК. Жалбата е подадена от лице, което се легитимира като собственик на
отнетите в полза на държавата три броя животни/говеда/, което обуславя правния интерес на жалбодателя
от оспорването, тъй като
с този отказ се засягат пряко негови права и законни интереси. Ето защо съдът
намира, че така подадената жалба е допустима – като подадена в срок, по
предвидения в закона ред и в предвидената писмена форма, от лице - надлежна
страна, която с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването.
Административният
съд, след като взе предвид представените и събрани по делото писмени
доказателства, след техния анализ и преценка и като съобрази становищата на
страните, изразени в хода по същество, прие за установено от фактическа страна
следното:
По преписката е
приложено и е прието като доказателство Уведомление от кмета на община
Момчилград, с Изх.№*** от *** год., адресирано до директора на ОДБХ – Кърджали,
постъпило в ОДБХ – Кърджали с Вх.№*** от *** год./л.23, л.24/, в което е описано, че
на 07.11.2019 год., около *** часа, на ул.„***” в ***, по сигнал, са били задържани три броя
селскостопански животни - крави, които са се намирали там в нарушение на чл.13,
ал.3 от Наредбата за реда и условията за отглеждане на селскостопански животни
на територията на община Момчилград, както и че кравите са били отведени в
оградено място към местна дейност „Чистота”, община Момчилград, за уточняване
на собственика, като в уведомлението са посочени и номерата на ушните марки на
трите крави: ***; *** и ***. В
уведомлението е посочено, че собственик на кравите е И.И.Б.
от ***, който е системен нарушител на Наредбата за реда и условията за
отглеждане на селскостопански животни на територията на община Момчилград, като
с уведомлението е поискано от ОДБХ – Кърджали да се вземат мерки по
компетентност, съгласно Закона за
ветеринарномедицинската дейност.
По повод това уведомление,
още същия ден – на 07.121.2019 год., от д-р Р. Б. – *** в ОДБХ – Кърджали е
извършена проверка и е съставен Протокол №*** от *** год./л.22/ и Доклад до директора
на ОДБХ – Кърджали, с Вх.№*** от *** год./л.21/, представени по
преписката и приети като доказателства по делото, в които е посочено, че на
07.11.2019 год. е получено уведомление, че са задържани три броя идентифицирани
говеда на посочената улица, да пашуват свободно без
придружител, в нарушение на чл.139, ал.1, т.3 от ЗВМД и че животните са прибрани
в оградено място към местна дейност „Чистота” на ул.„***” №**. В същите е
посочено, че след направена справка в Вет ИС е
установено, че животните са собственост на лицето И.И.Б.
от ***, с животновъден обект №*** в ***, *** и че същите са ваксинирани срещу
ЗНД и „син език” и са изследвани за туберкулоза през 2019 год., като резултатът
е бил отрицателен.
Така, при тези факти е
издадено и процесното Разпореждане за отнемане на
животни в полза на държавата и насочването им за клане в кланица с №*** от ***
год., от директора на Областна дирекция по безопасност на храните/ОДБХ/ - град
Кърджали/л.5-л.6/, с което, на основание чл.139б, ал.1, т.2 от
ЗВМД, във връзка с Уведомление от община
Момчилград с Вх.№***/*** год. за нарушение на забраната по чл.139, ал.1, т.3а
от ЗВМД – пуснати животни извън животновъдния обект – 3/три/ броя говеда, без
придружител (собственик, гледач), установено и с Докладна записка с Вх.№*** от
*** год., е разпоредено, да бъдат отнети в полза на
държавата и насочени за клане в кланица на ЕТ „Шенел
– Ш. Ш.” ***, №***, посочените три броя говеда, с
идентификационни номера: ***; *** и ***, отглеждани в
животновъден обект с рег.номер ***, находящ се в ***.
С разпореждането е определена тричленна в посочен поименно състав, която да състави
протокол за отнемането на животните в полза на държавата и насочването им за
клане в посочената в т.І кланица, който протокол да се подпише от всички
членове на комисията и е неразделна част от разпореждането, както и е разпоредено, отнемането да се извърши в присъствието на М.
Р. Ю. – служител в ОДБХ – Кърджали, като лице, придружаващо животните.
В изпълнение на
разпореждането, от определената тричленна комисия в състав: ***, *** и ***, и
тримата при ОДБХ – Кърджали, е съставен и
подписан Протокол от 07.01.2019 год. за отнемане на животни в полза на
държавата/л.20/, в който е посочено, че в изпълнение на Разпореждане №***
от *** год. на директора на ОДБХ – Кърджали, е извършено отнемане в полза на
държавата на 3/три/ броя говеда, със идентификационни номера: ***; *** и ***,
отглеждани в животновъден обект с рег.номер ***, находящ
се в ***, *** и същите са насочени за клане в кланица на ЕТ „Шенел – Ш. Ш.” ***, №***, в присъствието на М.
Р. Ю. – служител в ОДБХ – Кърджали. За транспортирането на посочените три броя
говеда до посочената кланица е било издадено и Ветеринарномедицинско
свидетелство №*** от *** год. за
придвижване/транспортиране на животни, обр.ЗХОЖ-140/л.19/, в което е отразено, че
начинът на транспортиране е с лицензиран транспорт, с номер на превозното
средство ***, със сертификат за продължително пътуване №***/*** год., както и е
отразено, че животните са клинично
здрави към момента на натоварването им в транспортното средство.
По
преписката е представен и е приет като доказателство Протокол от 11.11.2019
год. за добити суровини от санитарно клане/л.14/, изготвен и подписан от
тричленната комисия, определена с оспореното разпореждане, в който протокол е
отразено, че в присъствие на същата комисия, е извършено санитарно клане на трите
броя говеда и че при клането са добити следните суровини: месо 229 кг. трупно,
149 кг. – обезкостено, кожи – 60 кг., 3 бр./комплекта/ субпродукти,
както и други странични животински продукти/СЖП/, описани като количество в
протокола. В протокола е описано, че са взети и изпратени проби от мозък, за
изследване за ТСЕ, с писмо №***/*** год., също представено по преписката/л.17/, от което е видно, че
проби са взети и изпратени и от трите говеда, като в протокола е описано също,
че добитите суровини/цялата партида/ от трите броя животни са възбранени с Акт за забрана №*** от *** год., също приложен
по преписката/л.16/, до получаване на резултата от
изследването за ТСЕ, като по преписката е представен и Протокол №*** от ***
год., от който е видно, че добитите суровини/цялата партида/ от трите броя
животни, за които е наложена временна забрана с цитирания Акт за забрана №***
от *** год., са възложени за отговорно пазене на управителя на кланицата – Ш.
А. Ш. В Протокола от 11.11.2019 год. за добити суровини от санитарно клане е
посочено също, че отделените СЖП и СРМ, включително глави, субпродукти
и кожи, са насочени за унищожаване в екарисаж – Варна, с Разпореждане за
насочване за унищожаване на суровини и храни от животински произход с №***/***
год., също приложено по преписката/л.12/, като преди това е бил съставен и
Протокол №*** от *** год., за подлежащи на
унищожаване суровини и храни от животински произход/л.13/, в който, от изготвилия
го официален ветеринарен лекар към ОДБХ – Кърджали е установено, че описаните в
същия протокол СРМ, СПЖ, субпродукти, кожи, кръв и
кости, подлежат на унищожаване, тъй като са негодни за консумация от хора и
животни.
По
преписката е представен и приет като доказателство и Протокол от изпитване №***
от *** год. на Национален диагностичен научноизследователски
ветеринарномедицински институт „Проф. д-р Г.П.” Изпитвателна
регионална лаборатория – ***/л.10-л.11/, в който е посочено, че
в изпратените с писмо №***/***
год., за изпитване, 3 броя проби от мозъци на нивото на обекса,
от говеда, за установяване на прионови протеини,
изследвани с посочения метод на изследване, не се установява наличие на такива.
Така, на 14.11.2019 год. е изготвен Търговски документ №***
от *** год./л.9/, в който е потвърдено, че стоките,
изброени в него, а именно - 149 кг.
говеждо мляно месо, добито от 229 кг. говеждо трупно
месо, е предназначено за човешка консумация и е произведено съгласно
регламентите на ЕС, касаещи безопасността на храните от животински произход, а
с Приемо-предавателен протокол от 14.11.2019 год./л.8/, същото това количество
- 149 кг. говеждо мляно месо, е предадено от
представител на кланицата - ЕТ „Шенел – Ш. Ш.” ***,
на представител на Домашен социален патронаж – Кърджали, като дарение.
При така установената
по делото фактическа обстановка и при извършената, на основание чл.168, ал.1 от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК, съдът намира, че подадената срещу заповедта за
налагане на принудителна административна марка жалба се явява недоказана и
неоснователна, по следните съображения:
Оспореният
административен акт, най-напред, е издаден от материално и териториално
компетентен административен орган с оглед разпоредбата на чл.139б, ал.1, т.2 от
ЗМВД – директора на Областна дирекция по безопасност на храните/ОДБХ/ -
Кърджали. Съгласно цитираната разпоредба, при установяване на нарушения по
чл.139, ал.1, т.3 и 3а, констатирани при животни, от които се добиват суровини
и храни, официалните ветеринарни лекари извършват проверка за извършена
официална идентификация и за изпълнение на мерките, предвидени в програмата за
профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози, и клиничен преглед на животните и незабавно писмено
уведомяват директора на ОДБХ, който в зависимост от резултатите от проверката и
прегледа, издава разпореждане по образец за отнемане на животните в полза на
държавата и за насочването им за клане в кланица – при наличие на официална
идентификация, при изпълнение на мерките, предвидени в програмата за
профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози, и липса на отклонения в здравния статус на
животните.
На следващо
място, оспореното разпореждане е издадено в предписаната от закона писма форма
и с необходимото съдържание. В цитираната по-горе разпоредба е предвидено
разпореждането да се издава по образец, като това изискване е спазено, тъй като
видно от представения и приложен по делото заверен препис от същото, то е издадено
по Образец ЗХОЖКФ-104г, утвърден със Заповед №РД-11-2030/21.10.2016 год. на
изпълнителния директор на БАБХ.
В тази
връзка, по отношение оплакванията в жалбата за необоснованост и немотивираност
на процесното разпореждане, от които може да се
изведе, че всъщност е налице твърдение в жалбата за допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила,
свързани с неясно описание на фактическите основания за издаване на акта, съдът
намира следното:
На
първо място следва да се посочи, че изискването за включване на фактически и
правни основания при издаване на един административен акт е пряко проявление на
подзаконовия характер на дейността на административните органи. Всеки
административен орган действа единствено въз основа и само в рамките на закона
и това налага, от една страна, с оглед възможността да бъде осъществен контрол
за законност на неговия акт, а от друга, за да може адресата на акта да
установи точно неговото съдържание и да може да осъществи ефективно защитата
си, да бъдат изложени конкретни и ясни фактически и правни основания, които са
мотивирали органа да направи конкретното волеизявление.
В
случая става ясно, че оспореното разпореждане е издадено на основание Доклад/докладна записка/
с Вх.№*** от *** год., от извършена
проверка по повод получено писмено уведомление от кмета на община Момчилград,
за нарушение на забраната по чл.139, ал.1, т.3а от ЗМВД, изготвен от старши
инспектор „ЗЖ” при Областна дирекция по храните/ОБДХ/ – Кърджали, към който
доклад неразделна част е съставения протокол от същата дата и следователно, изложените фактически и правни основания в
този доклад представляват неразделна част от мотивите и на самото разпореждане.
В доклада административния орган е изложил фактите, въз основа на които е
приел, че е налице нарушение на материалния закон, като в него е посочено и
мястото, където са установени и задържани животните, посочено е къде са били
прибрани същите, кой е техният собственик и кой номер е животновъдния му обект,
както и изрично е описано, че тези животни са ваксинирани срещу ЗНД и
„син език” и са изследвани за туберкулоза през 2019 год., като резултатът от
изследването за туберкуроза е бил отрицателен. Ето
защо съдът намира за неоснователни оплакванията на жалбодателя
за липса на фактически основания за издаване на разпореждането. Следва да се
отбележи, също така, че в разпореждането е посочена официалната идентификация и
на трите отнети животни/говеда/, т.е. ясно са посочени пълните им
идентификационни номера. По тези съображения съдът намира, че оспореното
разпореждане е издадено без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които водят до
неговата незаконосъобразност и да съставляват самостоятелно и достатъчно
основание за отмяната му.
По
отношение съответствието на оспореното разпореждане с приложимите материалноправни разпоредби на закона съдът намира
следното:
Както бе
посочено и по-горе в настоящото изложение, съгласно чл.139б
(Нов
- ДВ, бр.7 от 2013 г., изм., бр.14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.), ал.1,
т.2 от ЗВМД,
при установяване на нарушения по чл.139, ал.1, т.3 и т.3а, констатирани при животни, от които се добиват суровини и
храни, официалните ветеринарни лекари извършват проверка за извършена официална
идентификация и за изпълнение на мерките, предвидени в програмата за
профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози, и клиничен преглед на животните и незабавно
писмено уведомяват директора на ОДБХ, който в зависимост от резултатите от
проверката и прегледа издава разпореждане по образец за отнемане на животните в
полза на държавата и за насочването им за клане в кланица – при наличие на
официална идентификация, при изпълнение на мерките, предвидени в програмата за
профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози, и липса на отклонения в здравния статус на
животните. Същевременно, посочената разпоредба на чл.139, ал.1, т.3а (нова – ДВ, бр.14 от 2016
г., в сила от 19.02.2016 г.) от ЗВМД, изрично забранява пускането на животни
извън животновъдния обект без придружител (собственик или гледач), освен когато
животните се намират в оградени пасища. Тази забрана безспорно е била нарушена
в настоящия случай, като трите животни/говеда/, с посочените идентификационни
номера, са били установени да пашуват свободно и без
придружител в района на ул.„***” в ***, която се намира в широкия център на
града и която определено не е оградено пасище, като този факт всъщност не се и
оспорва от жалбодателя. Така формулирана, тази
забрана, въведена с посочената норма, не регламентира и не предвижда някакви
изключения или пък уважителни причини, при които да може да бъде нарушавана,
като от своя страна и нормата на чл.139б, ал.1, т.2 от ЗВМД не предвижда
такива, вкл. не изисква и нарушението на забраната да е системно или дори да е
извършено повече от един път. От друга страна е безспорно, че тези три животни
– говеда, са животни, от които се добиват суровини и храни, както и че е
извършена проверка за официална идентификация на тези животни и същите
безспорно са идентифицирани, като е установен собственикът им, както и
животновъдния обект, в който се оглеждат същите. От официалния ветеринарен
лекар на община Момчилград - д-р
Р. Б., е извършена проверка на място и е съставен Протокол №***
от *** год., в присъствието на свидетел, е установила нарушение на
чл.139, ал.1, т.3а от Закона за ветеринарномедицинската дейност и е изготвила и
Доклад с Вх.№ *** от *** год., с който е
информирала директора на ОДБХ - Кърджали за нарушението на забраната по чл.139,
ал.1, т.3а от ЗВМД и в който е описала, че тези
животни са ваксинирани срещу ЗНД и „син език” и са изследвани за
туберкулоза през 2019 год., като резултатът от изследването за туберкуроза е бил отрицателен, а от издаденото от същия
ветеринарен лекар Ветеринарномедицинско свидетелство №***
от *** год. за придвижване/транспортиране на животни, обр.ЗХОЖ-140, изрично е посочено, че и трите животни са
клинично здрави, което свидетелства за това, че на същите е бил извършен и
клиничен преглед, съобразно изискването на чл.139б, ал.1, т.2 от ЗВМД. Така,
при наличието на всички предпоставки - установено нарушение по чл.139, ал.1,
т.3а от ЗВМД, констатирано при животни, от които се добиват суровини и храни,
наличие на официална идентификация на животните, изпълнение на мерките,
предвидени в програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на
болести по животните и зоонози и при липса на
отклонения в здравния статус на тези животни, които предпоставки съдът намира,
че в случая са налице, директорът на съответната ОДБХ следва да издаде разпореждане
по образец за отнемане на животните в полза на държавата и за насочването им за
клане в кланица, т.е. законът не е дал възможност на административния орган,
според конкретната фактическа обстановка и особености на случая, да избере
какво разпореждане да издаде или въобще да не издава такова, респ. преценката за това не е предоставена на самия
административен орган, от което следва, че в такива случаи, директорът на
съответната ОДБХ действа в условията на обвързана компетентност. По изложените
по-горе съображения, съдът в настоящия състав счита, че оспореното разпореждане е
издадено в съответствие с приложимите материалноправни
разпоредби на закона, т.е при правилно приложение на материалния закон и по
отношение на същото не е налице и отменителното
основание по чл.146, т.4 от АПК, а при това положение, актът се явява издаден в
съответствие и с целта на закона, като съдът намира, че това е така, тъй
забраните са въведени с нормата на чл.139, ал.1 от ЗВМД, между които и тази по
т.3а на същата ал.1, именно с оглед постигане на целите на този закон,
регламентирани в чл.2, т.1 от същия.
С оглед
всичко изложено по-горе съдът намира, че оспореният административен акт –
Разпореждане за отнемане на животни в полза на държавата и насочването им за
клане в кланица с №1 от 07.11.2019 год., издадено от директора на Областна
дирекция по безопасност на храните/ОДБХ/ - град Кърджали, е постановен от
компетентен орган, при спазване на изискванията на закона за неговата форма и
съдържание, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на закона и
с целта на закона. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира
подадената срещу акта жалба за неоснователна и недоказана, поради което и като
такава, същата следва да бъде отхвърлена с решението по настоящото дело. При
това положение и предвид горното, неоснователна и недоказана са явява и
претенцията на жалбодателя И.И.Б.,
с характер на предявен иск, направена в жалбата, с която същият иска да бъде
осъдена Областна дирекция по безопасност на храните /ОБДХ/ - Кърджали, да му
заплати стойността на животните, които оценява на 3000/три хиляди/ лева, поради
което и така предявеният иск, с решението по делото, следва да бъде отхвърлен,
като неоснователен и недоказан.
С оглед
изхода на спора по настоящото производство, съдът не следва да се произнася по
въпроса за деловодните разноски, тъй като такива не са претендирани
от ответника по жалбата, а и реално такива не са сторени от него.
Мотивиран
от така изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІV/четвърто/, във вр. с
чл.172, ал.1 от АПК, Административният съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.И.Б., с ЕГН
********** и посочен
постоянен адрес: ***, против Разпореждане за отнемане на животни
в полза на държавата и насочването им за клане в кланица с №1 от 07.11.2019
год., издадено от директора на Областна дирекция по безопасност на
храните/ОДБХ/ - град Кърджали, с което, на основание чл.139б,
ал.1, т.2 от ЗВМД, заради нарушение на забраната по чл.139, ал.1, т.3а от ЗВМД,
е
разпоредено да бъдат отнети в полза на държавата и насочени за клане в кланица
на ЕТ „Шенел-Ш. Ш.” ***, №***, 3/три/ броя говеда, с посочените идентификационни
номера, отглеждани в животновъден обект с рег.№***, находящ се в *** И
ОТХВЪРЛЯ предявения
с жалбата иск от И.И.Б., с ЕГН ********** и посочен
постоянен адрес: ***, против Областна дирекция по
безопасност на храните/ОБДХ/ - Кърджали, за заплащане на обезщетение, в размер
на 3000/три хиляди/ лева, като неоснователен и недоказан.
Препис от решението, на основание
чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните
по делото.
Решението подлежи на
касационно обжалване чрез Административен съд – Кърджали, пред Върховния
административен съд на Република България, в 14/четиринадесет/ - дневен срок от
съобщаването или връчването му на страните.