№ 3587
гр. София, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петър Люб. Сантиров
Членове:Ивета Антонова
Йоана Кр. Кацарска
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело №
20241100502323 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба подадена от „ВАЛДА“90 ЕООД срещу решение №
7430/11.05.2023г. постановено по гр.д. №62547/2021г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 59
състав, с което е осъден да заплати на „КАРОЛИНА КО“ЕООД сумата от 335,42 лв. на основание
чл.79 ал.1 от ЗЗД /част от общо присъдената в размер на 588,00 лв/, представляваща остатък от
дължимо възнаграждение /навло/ за извършен международен превоз на стоки по релация България
– Великобритания по заявка-договор за международен транспорт и фактура № 27757 от 20.07.2020
г., ведно със законната лихва от 15.05.2021 г. до окончателното изплащане на дължимата сума и по
същество е отхвърлено със същата сума заявеното от „Валда 90“ ООД, срещу „КАРОЛИНА
КО“ЕООД възражение за прихващане по чл. 82 ЗД, представляваща обезщетение за претърпени от
„Валда 90“ ООД загуби, изразяващи се транспортни разходи за нова доставка на произведените
отново 3,29 кв.м. за превоза им от България до Великобритания по договор за международен
превоз и фактура № 27757 от 20.07.2020 г., вследствие на виновно неизпълнение на договор за
международен превоз от 08.06.2020 г. от страна на „Каролина Ко“ ЕООД.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилна преценка на доказателствената
стойност на представените доказателства и направени грешни фактически правни изводи от
първоинстанционния съд относно наличие на вреда в имуществото на ответника в размер на
транспортните разходи и за която отговаря ищеца, така и нейния размер. Счита, че постановеното
решение е в противоречие с материалния закон и е необосновано. Моли решението в обжалваната
му част да бъде отменено и постановено ново, с което главния иск се отхвърли за сумата от 335,42
1
лв. като се уважи до същия размер възражението за прихващане.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на насрещната по въззивната жалба
страна - КАРОЛИНА КО“ЕООД.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт
и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността
на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на
въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира
обжалваното решение за валидно.
Досежно правилността обжалваното решение, настоящият въззивен състав счита следното:
Първоинстанционният съд есезиран с искове с правно основание чл.372 ал.1 от ТЗ вр.чл.79
ал.1 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД за заплащане на остатъка от неплатено възнаграждение по договор
за превоз от 08.06.2020г. и мораторна лихва върху неплатената главница, като в срока по чл.131 от
ГПК ответникът е предявил възражение за прихващане с правно основание чл.82 ал.1 от ЗЗД за
вреди от виновно неизпълнение на договорно задължение - счупване на част от превозваните
стъклопатеки - 3,29 кв. представляващи стойността за производство на нови и транспортни разходи
за превоз до същия получител на стоката в Англия, извършен от ищеца на 20.07.2020г.
Решението в частта, с което „ВАЛДА“90 ЕООД е осъдено да заплати на „КАРОЛИНА
КО“ЕООД на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД вр. чл.372 от ЗЗД за заплати възнагражеднието за
извършен превоз за сумата над 335,42 лв. до пълния предявен размер от 588,00 лв. и обезщетение
за забавено изпълнение в размер на 4,08 лв. за периода 20.04.2021г. -14.05.2021г., както и в частта,
с което е отхвърлен предявения от „КАРОЛИНА КО“ЕООД срещу „ВАЛДА“90 ЕООД иск с правно
основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата над 4,08 лв. до предявения размер от 46,55 лв., както и
възражението за прихващане за разликана над 335,42 лв.до първоначално заявения размер от
636,42 лв. с ДДС, като необжалвано от страните, е влязло в законна сила.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната
жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални
действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния
съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в
жалбата пороци.
Предвид посоченото, като неспорна между страните и извън предмета въззивна проверка и
установяване е следната фактическа обстановка: между страните на 08.06.2020г. е сключен договор
за международен автомобилен превоз на стоки с дестинация – България- Англия, за превоз на
2
123,23 кв.м. стъклопакети и получател Kubik Construction Ltd, при уговорено възнагражение
2400,00 лв. без ДДС, при разтоварване на стоката на адреса на доставка в Англия и предаване на
получателя- Кубик Кънстръкшън Лимитед, е констатирано, че част от стъклата са счупени – в
размер на 3,29 кв.м., като ответникът „ВАЛДА 90“ ООД е издал на ищеца „Каролина Ко“ ЕООД
фактура № **********/08.07.2020г. за сумата от 588,00 лв. с ДДС, представляваща стойността на
вредите за счупени за 3,29 кв.м. стъклопакети - стойност на същите+ разходи за транспорт отново
до Англия при същия получател; между „КАРОЛИНА КО“ЕООД и „Дженерали застраховане“ АД
е съществувало застрахователно правоотношение с покрит риск – вреди при превоз и въз основа на
което „Дженерали застраховане“ АД е изплатило по банков път чрез заверяване сметката на
„ВАЛДА 90“ЕООД на 03.06.2021г. сумата от 252,58 лв. – стойност на счупените стъклопакети на
03.06.2021г. изчислена съобразно цената на стъклопакетите по фактура издадена от ответника на
Кубик Кънстръкшън Лимитед /1 кв.м. стъклопакет - 39,25 евро или 76,77 лв. /; с нов договор-
заявка от 06.07.2020г. ответното дружество възложило на ищеца да извърши отново международен
автомобилен транспорт на стъклопакети, като освен повторно изпращане на вече
новопроизведените счупени стъклопакети до същия получател Кубик Кънстръкшън Лимитед, е
възложил превоз и на други количества вкл- и до още един получател – Дор републик Лтд срещу
възнаграждение от 3200 лв. без ДДС, платимо в 5-двенен срок от представяне пред товародателя на
ЧМР товарителница и фактура; превоза е извършен като стоката е доставена и предадена на
получателите без забележки, след което е издадена фактура ********** от 20.07.2020г. на стойност
3840,00 – с ДДС, изпратена заедно с два броя ЧМР товарителници до ответното дружество,
получени от него на 29.07.2020г., като на 14.04.2021г. ответникът е извършил частично плащане по
банков път – на сумата от 3252,00 лв. и с която е заверена сметката на ищцовото дружество, като
останалия непогасен отстатък е 588,00 лв.
Спорни между страните в настоящото въззивно производство са въпросите: дали
транспортните разходи за повторен транспорт на новопроизведените стъклопакети /счупени при
първия превоз/ от България до Англия и предмет на договора за превоз от 06.07.2020г. извършен
на 07.07.2020г. представляват реални вреди в патримониума на ответника /при условие, че същия е
заплатил към настоящия момент пълния размер на навлото по договора за превоз от 06.07.2020г.и
част от това по фактура № 27757/20.07.2020г./ както и ако са вреди в имуществото на ответното
дружество, то ищецът носи ли отговорност за тяхното обезщетяване.
Несъмнено към възникналите правоотношения по договори за превоз между страните е
приложима Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ - §1 т.1
от същата, независимо, че същата е само ратифицирана / с Указ № 1143/29.07.1977г., /, но не
обнародвана по съответния ред, тъй е влязла в сила за Република България съгласно предвидените
в чл. 43, § 2 от същата условия /с изтичане на деветдесетия ден след депозиране на документа за
ратификация, след като пет държави вече са били депозирали документа си за ратификация или
присъединяване/ и като международен източник на правни норми компетентният български съд е
длъжен да приложи нейните норми, съобразявайки, че същите имат приоритетно действие
приоритет над нормите на българското не на основание чл.5 ал.4 от Конституцията, а поради
обстоятелството, че се явяват специална уредба. /в т. см. решение № № 7/02.07.19952г. по к.д. №
6/1992г., решение № 143/12.05.2016 г. по т. д. № 1234/2014 г. на ВКС, II т. о., решение №
174/19.122017г. по т.д. № 417/2017 на ІІ т.о. /
3
Тук е необходсимо да се посочи, че обезщетението по чл. 82 ЗЗД при неизпълнение на
договорно задължение обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при поемане на
задължението т.е. в слуая при сключване на договора з за превоз – 08.06.2020г. Отговорността
по чл. 82 ЗЗД е обусловена от настъпването на вреда, която да е в причинна връзка с
неизпълнението. Договорната отговорност за обезщетяване на вредите от неизпълнението е
ограничена до преките и предвидими вреди. Безпротиворечиво се приема в практиката и теорияга,
че преки и непосредствени са вредите, които са нормален, безусловен и закономерен резултат от
неизпълнението. Когато вредите се дължат и на други фактори, независещи от волята и желанието
на длъжника, вкл. на поведението на кредитора и/или трето лице или на непреодолима сила, те са
косвени. Вредата е пряка и непосредствена последица от неизпълнението, когато то е необходимо
/без него вредата не би настъпила/ и достатъчно /само то би причинило вредата при обичайно
стечение на обстоятелствата/ условие за настъпването й в обичайна среда. Предвидимите вреди са
по-тесен кръг от преките, тъй като това са вредите, които кредиторът е могъл да предвиди, при
полагане на дължимата грижа, според обстоятелствата, които са били известни или е могло да
бъдат известни на страните при сключването на договора. Определянето на вредите като преки,
непосредствени и предвидими се извърша във всеки отделен случай /решение № 296 от 05.11.2013
г., гр. д. № 48/2013 г., ВКС, IV г. о.; решение № 190 от 12.08.2014 г., гр. д. № 6532/2013 г., ВКС, IV г.
о.; решение № 240 от 07.05.2015 г., т. д. № 317/2014 г., ВКС, I т. о.; решение № 245 от 31.07.2017 г.,
т. д. № 3625/2015 г., ВКС, I т. о.; решение № 182 от 21.11.2018 г., т. д. № 3103/2017 г., ВКС, I т. о. и
др. /.
При имуществените вреди паричното обезщетение се определя като разлика между
паричната равностойност на имуществото на кредитора, както е увредено, и паричната му
равностойност, ако не беше увредено. Впоследаователната си тълкувателна практика ВКС приема
"претърпяна загуба" е налице, когато е налице намаляване на имотното състояние на кредитора
след неизпълнението. Намаляване на актива на кредитора може да се изразява в погасяване на
задължението чрез плащане, но това не е единственият способ за установяване реалните вреди, а
следва да се извършва преценка за всеки конкретен случай. Преценката за предвидимост на вредите
се осъществява към момента на сключване на договора и не се отнася за техния размер, а само за
настъпването им. /определение № 60486/23.07.2021г. по т.д. № 2004/2020г. на I т.о. на ВКС/.
Предвид всичко изложено до тук, настоящият състав счита, че транспортните разходи за
повторна доставка на стъклопакетите на съконтрахента на ответника по сключения между тях
договор са предвидими вреди. Същите нито са хипотетични, нито евентуални в настоящият
случай, доколкото ответникът е възложил на ищеца извършване на повторния превоз и е поел
задължение за заплащане на цената на този превоз, дори е извършил частично плащане. Доколкото
поемането на задължение е увеличаване на пасива на имуществото на ответното дружество и се
установява дължимостта на изпълнение на това задължение поради извършване на транспортната
услуга от страна ищеца, то дори и да се приеме, че именно превоза на 3,29 кв.м. стъклопакет не е
платен от ответника, както е преценил първоинстанционния съд, то задължението, което е поето за
заплащането му по договора е несъмнено имуществена вреда за ответника. /в какъвто см. и
решение № 224/18.12.2017г. по т.д. № 513/2017г. на II т.о. на ВКС, определение № 1068/16.11.2023г.
по т.д. № 2540/2022г. на II т.о. на ВКС/.
Поради положителен отговор на въпроса налице ли е имуществена вреда за ответното
дружество вследствие на счупване на стъклопакети при превоз извършен от ответника за
4
стойността на траспортните разходи при повторно изпащане на стоката на получателя, то е
необходимо да бъдат разгледани и направените от ищеца експулпиращи възражения за
дължимостта на обезщетение за вредите, а именно – поради отказ от товародателя стоката да бъде
укрепена с колани при превоз, както и поради погасяване по давност на вземането за обезщетение
за вреди.
Няма спор между страните, че размера на транпортните разходи са 321,63 лв. изчислени с
оглед общата цена на превоза по фактура № 27757/20.07.2020г. издадена от ищеца за цялото
количество стъклопакет, предмет на втория договор за превоз и за 1 кв.м. стъклопакет., нито че
именно от датата на извършване на превоза следва да се счита, че е възникнала вредата в
имуществото на ответника. В тази връзка следва се разгледа възражението на ищеца за погасяване
по давност на това вземане.
В разпоредбата на чл. 17 т. 2 Конвенция CMR изрично и изчерпателно са посочени
основанията, при наличието на едно от които превозвачът се освобождава от отговорността по т. 1 -
липсата, повредата или забавата се дължат на: 1/ грешки на правоимащия /изпращача или
получателя/; 2/ нареждане на правоимащия /изпращача или получателя/, което не е резултат на
грешка на превозвача; 3/ присъщ недостатък на стоката; 4/ или обстоятелства, които превозвачът не
е могъл да избегне, и последиците, които не е могъл да преодолее. Посочената правна норма, както
и нормата на чл. 18 т. 1 Конвенция CMR определят конкретни правила за поведение, ако
превозвачът се позовава на някое от основанията, освобождаващи го от отговорност за
обезщетение, които не могат да бъдат дерогирани с договорна клауза, приета в противоречие с тези
разпоредби. Правните норми, регламентиращи отговорността на превозвача при цялостна или
частична липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на
доставянето й, както и за забавата при доставянето й, основанията за освобождаване на превозвача
от отговорност и доказателствената тежест, са императивни правни норми и не допускат
отклонение от правилото за поведение.
В случая ищецът се позовава на хипотезата по чл.17 т.2 от Конвенцията /CMR/ доколкото
при натоварването и укрепване на товара, товародателят е отказал и не е ползволил ползването на
колани – изрично вписано в ЧМР товарителницата -л.35 от делото на ПлРС, което не е оспорено от
ответника и което обстоятелство следва да се приеме, че е в причинна връзка с частичното
счупване на превозваната стока, но не е основание изцяло за освобождаването на превозвача от
отговорност. /в случая изплащането на застрахователно обезщетение от застрахователното
дружество на ответника по сключена застраховка с ищеца, не е признание от страна на ищеца за
отговорността му за претендираните вреди, но дори и да се приеме, че е такова, то би било налице
признание само за стойността на счупените стъклопакети, но не и за транспортните разходи за
повторна доставка, дори напротив и разменената имейл кореспонденция е налице изрично
противопоставяне на задържането на сумата поради претенцията на вреди от страна на ответника/.
На самостоятелно основание:
Независимо от обстоятелството, че по реда на чл.372 ал.1 от ТЗ in fine е уговорен друг
начин на плащане на възнаграждението по превозния договор, според разпоредбата на чл.32 ал.1 б.
„а” от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR)
погасителната давност, която е кратка 1 годишна, започва да тече от доставянето на стоката – в
случая на 07.07.2020г. Отговора на исковата молба е депозиран на 07.09.2021г и в което е включена
и претендираната вреда като транспортни разходи. Следва да се има предвид, че изявлението за
5
прихващане отстрана на отвеника направено извънсъдебно с издаване на фактура №
**********/08.07.2020г. касае само себестойността на счупените стъклопакети от 3,29 кв.м. /в
какъвто смисъл е и изявлението на ищеца в електронно писмо от 22.06.2020г./
В общия случай, съгласно чл. 103 ал.2 от ЗЗД, приложим субсидиарно към търговските
правотношения, съдебно прихващане се допуска и след като едно от вземанията е погасено по
давност, ако е могло да бъде извършено преди изтичането на давността. Изтеклата давност не
погасява вземането на кредитора, а погасява неговата държавна защита. Ето защо вземането може
да бъде прихващано по възражение, като при съдебното прихващане между двете насрещни
парични вземания, едното от което погасено по давност към момента на позоваването на
прихващането, следва да се съобрази, че погасителният ефект настъпва с с обратна сила от първия
момент, в който прихващането е било възможно да се осъществи, т.е. когато активното вземане е
било изискуемо, а пасивното – поне изпълняемо, като без значение е момента на настъпване на
ликвидността – т.1 от ТР от 18.03.2022г. по тълк.д.№ 2/2020г. на ОСГТК на ВКС. Т.е. при
постановяване на решението следва да се съобрази дали преди изтичането на давностния срок,
условията за компенсация са били налице. Дали в период от време двете насрещни вземания са
съществували едновременно и годни за компенсиране.
В случая обаче, както беше посочено по – горе с оглед специалността на Конвенцията за
международен автомобилен превоз е приложимия нормативен акт, който урежда договорното
правоотношение между страните и имаща приоритет пред общите норми на националното
гражданско право, като в т на чл.34 т.4 от Конвенцията /CMR/ изрично е ограничена възможността
след изтичане на давностния срок вземането по т.а, б и в да бъде предмет на изпълнение вкл. и чрез
прихващане. Следователно към датата на релевиране на възражението за прихващане от страна на
ответника, вземането е погасено по давност и е неприложима разпоредбата на чл.103 ал.2 от ЗЗД.
С оглед съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, макар и по различни
съображения, първоинстанционното решение в обжалваната му част на основание чл.271 ал.1 изр.1
хип.1 от ГПК следва да бъде потвърдено.
Разноски:
С оглед липсата на заявено искане от страна на въззиваемата страна за присъждане на
разноски и представяне на доказателства за направени такива, въззивникът не дължи разноски,
въпреки неоснователността на подадената от него въззивна жалба.
С оглед разпоредбата на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК въззивното решение не подлежи на
касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА решение № 7430/11.05.2023г. постановено по гр.д. №62547/2021г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 59 състав в частта, с което „ВАЛДА“90 ЕООД с ЕИК:
********* е осъден да заплати на „КАРОЛИНА КО“ЕООД с ЕИК: ********* на основание чл.372
ал.1 от ТЗ вр. 79 ал.1 от ЗЗД сумата от 335,42 лв. /част от общо присъдената в размер на 588,00
лв/, представляваща остатък от дължимо възнаграждение /навло/ за извършен международен
превоз на стоки по релация България – Великобритания по заявка-договор за международен
транспорт и фактура № 27757/20.07.2020г., ведно със законната лихва от 15.05.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Решение № 7430/11.05.2023г. постановено по гр.д. №62547/2021г. по описа на Софийски
районен съд, ГО, 59 състав в частта, с което „ВАЛДА“90 ЕООД с ЕИК: ********* е осъдено да
заплати на „КАРОЛИНА КО“ЕООД с ЕИК: ********* на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД сумата от
над 335,42 лв. по присъдения размер от 588,00 лв, представляваща остатък от дължимо
възнаграждение /навло/ за извършен международен превоз на стоки по релация България –
Великобритания по заявка-договор за международен транспорт и фактура № 27757/20.07.2020г.,
ведно със законната лихва от 15.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и на
основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 4,08 лв. – мораторна лихва върху главницата за период
20.04.2021г. – 14.05.2021г., както и частта, с което е отхвърлен предявения от „КАРОЛИНА
КО“ЕООД с ЕИК: ********* срещу „ВАЛДА“90 ЕООД с ЕИК: ********* иск с правно основание
чл.86 ал.1 от ЗЗД за разликата над 4,08 лв. до претендирания размер от 46,55 лв., като
необжалвано от страните, е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7