№ 78 /06.02.2023г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в открито
съдебно заседание на четвърти януари две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретар:
Мария Койнова
Прокурор:
Валентина Радева-Ранчева
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова к.а.н.дело №1099 по описа на съда
за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от
Началник сектор Пътна полиция при ОДМВР Хасково срещу Решение №256 от
19.09.2022г., постановено по анд №647 по описа за 2022г. на Районен съд
Хасково. Твърди се, че решението е постановено при неправилно приложение на
закона. Напълно погрешни били изводите на съда, че от обективна страна били
налице елементите от състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, но
липсвали доказателства за виновното осъществяване на деянието от жалбоподателя,
което определяло нарушението като несъставомерно поради липса на субективна
страна. Тези факти били без значение за наличието на извършено нарушение по
чл.140, ал. 1 от ЗДвП. В тази връзка била налице значителна по обем съдебна
практика на административни съдилища в страната, както и трайна практика на АС
Хасково. От изложеното в решението на PC Хасково ставало ясно, че били налице
всички елементи от обективната страна на състава на нарушението. Предвид
практиката на административните съдилища, погрешен бил изводът на въззивния
съд, че за да се приеме, че било
извършено деянието било необходимо наличие на доказателства, от които да можело
да се направи несъмнен извод, че нарушителят бил наясно с обстоятелството за
прекратена регистрация на управлявания от него автомобил. Иска се отмяна на
решението на РС, както и ответната страна да заплати направените разноски за
юрк.възнаграждение в касационното производство.
Ответната страна – Н.Н.Х., чрез
пълномощника си, навежда доводи за неоснователност на касационната жалба, както
и претендира за разноските пред касационна инстанция.
Окръжна Прокуратура Хасково предлага
решението на РС Хасково да бъде оставено в сила.
Хасковски административен съд, след като
прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение
съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е допустима, като
подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице,
имащо право и интерес да обжалва съдебния акт – чл.210, ал.1 от АПК, и при
спазване на изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд
Хасково е отменил Наказателно постановление №22-1253-000676/27.05.2022г. на
Началник сектор Пътна полиция при ОДМВР Хасково, с което на Н.Н.Х. за нарушение
на чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата и на основание чл.175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП е определено наказание глоба в размер на 200,00 лева и
лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца. Въззивният съд, като установил,
че управляваният от наказаното лице автомобил не бил негова собственост, приел,
че не се доказвало жалбоподателят да бил уведомен от собственика на МПС за
дерегистрирането на същото. Доказателства за това дали собственикът изпълнил
или не задължението си по чл.140, ал.1 от ЗДвП и дали знаел, че автомобилът бил
дерегистриран, не били налице. Доказването на тези обстоятелства било в тежест
на наказващият орган, който не проявил активност в тази насока. Липсвали
доказателства, от които да било видно, че жалбоподателят бил запознат с
дерегистрирането на процесното МПС. Поради това РС Хасково приел, че не бил
налице субективният елемент от състава на нарушението. В подкрепа на този извод
били изводите на прокурора в постановлението, с което било отказано образуване
на досъдебно производство за престъпление по чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК. Този
законов текст изцяло покривал от обективна и субективна страна елементите и на
нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП. При този анализ РС Хасково приема за недоказано
от субективна страна описаното нарушение. Отбелязано е, че в случая
регистрацията на автомобила била прекратена служебно на основание чл.143, ал.15
от ЗДвП, при което не било задължително уведомяване на собственика на МПС, това
служебно прекратяване не било известно на жалбоподателя. Регистрационните
табели на автомобила били поставени и не били налице други външни признаци, по
които наказаното лице да можело да разбере за прекратената регистрация. Не се
установявали други фактически действия от страна на санкционираното лице, по
които да можело да се съди, че това лице е имало съзнание, че управлява МПС със
служебно прекратена регистрация. Не били налице и доказателства за уведомяване
за това обстоятелство от страна на собственика на превозното средство. Освен
това от РС Хасково били установени съществени процесуални нарушения –
административнонаказателното производство било прекратено без да има мотивирана
резолюция по реда на чл.54 от ЗАНН, както и описаните фактическа обстановка и
обстоятелства, при които е извършено нарушението, не били описани достатъчно
точно и ясно /не било посочено на какво основание била прекратена регистрацията
и на коя дата било осъществено това, не бил посочен в АУАН регистрационният
номер на автомобила, а бил вписан допълнително в НП/.
Така постановеното решение е правилно.
Настоящата
инстанция намира, че решението на районния съд е постановено при напълно
изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз
основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален
ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на
събраните по делото доказателства
При
правилно установената фактическа обстановка, настоящата инстанция приема
изводите на районния съд, че наказателното постановление е незаконосъобразно
издадено.
Изцяло се споделят изводите на въззивния съд относно безспорно
установеното от обективна страна, че жалбоподателят,
като водач е управлявал МПС - лек автомобил Мерцедес Спринтер, който не е бил
регистриран по надлежен ред, тъй като регистрацията му е била прекратена
служебно на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. Жалбоподателят,
който не собственик или бивш собственик на автомобила, обаче не е знаел за
служебно прекратената регистрация и в този смисъл следва да се приеме, че
липсва виновно поведение от негова страна. При положение, че автомобилът е с
регистрационни табели, жалбоподателят не е имал основание да предполага, че
регистрацията на управлявания от него автомобил е прекратена, както и е нямал
основание да проверява това. Няма нито установени факти, нито пък ангажирани
доказателства, относно знание у водача, че регистрацията на управлявания от
него автомобил е прекратена. При безспорно установените факти от обективна
страна въззивният съд правилно е приел, че липсва съставомерно поведение на
жалбоподателя и че нарушението не е доказано от субективна страна.
Наред с това следва да се има предвид че е
правилен изводът на съда, че описаната фактическа обстановка не изяснява в
пълнота фактите в конкретния случай, тъй като не се сочи основанието, на което
от АНО се приема, че е прекратена регистрацията на автомобила, нито пък се сочи
от АНО датата на прекратяване на
регистрацията, доколкото са възможни различни хипотези на прекратяване на
регистрацията. Действително страните не спорят, че МПС е управлявано от водача към
датата на проверката от органите на ОД МВР – 16.03.2022г., след като
регистрацията е прекратена на основание чл.146, ал.15 от ЗДвП на 15.03.2022г.
Но тези факти не са установени от АНО в съставените АУАН и НП, а са пряко
относими към субективната страна на извършеното от Н.Х., и ако са били
установени и обсъдени, то е могло да има различен извод относно
съставомерността на нарушението. В същия този смисъл е и установеното от РС
Хасково, че в НП е дописан регистрационният номер на автомобила, без да има
това посочване в АУАН и без да е посочено изрично, че автомобилът е с поставен
регистрационен номер, за който пък е следвало да бъде установено дали е в
съответствие с посоченото в СР МПС. Освен това към датата на нарушението и
съставянето на АУАН е действаща разпоредбата на чл.54, ал.1, т.9 във вр с
чл.33, ал.2 от ЗАНН, а няма данни АНО да е прекратил с мотивирана резолюция
административнонаказателното производство, макар че по делото е представено
Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 19.05.2022г. на
РП Хасково.
Настоящият състав изцяло се солидаризира с
мотивите на РС
Хасково, като на основание чл.221, ал.1 от АПК счита
съображенията за правилни и не е необходимо да ги преповтаря, а препраща към
тях.
Като е отменил наказателното
постановление, районният съд е постановил валидно, допустимо и съответстващо на
закона решение. Не са налице касационни основания за ревизията на същото по
смисъла на чл.348 от НПК, което обуславя оставянето му в сила.
Мотивиран така и на основание чл.221,
ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №256 от
19.09.2022г., постановено по анд №647 по описа за 2022г. на Районен съд Хасково, с което е отменено
Наказателно постановление №22-1253-000676/27.05.2022г. на Началник сектор
Пътна полиция при ОДМВР Хасково, с което на Н.Н.Х. за нарушение на чл.140, ал.1
от Закона за движението по пътищата и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е
определено наказание глоба в размер на 200,00 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване или протест.
Председател:
Членове: 1.
2.