Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

260185/15.4.2021г.

гр. Шумен

 

 

 

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на дванадесети април 2021 година

в открито заседание в следния състав:

 

Председател: К. Колешански

Секретар : Н. Йорданова

 

като разгледа докладваното от съдията ГД № 3332/2019г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени искове, за съществуване на вземане с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.

 

Искова молба от “А.С.В” ЕАД, ЕИК : ***0 с адрес за призоваване – гр. С., бул. “д-р. П.Д.” № 25, ет. 2, офис № 4, срещу Ж.С.А., ЕГН : **********, с адрес ***, с посочено правно основание чл. 422 ГПК и обща цена от 1516,08 лева.

Ищецът сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 1516,08 лева, представляваща 804,07 лева главница – неплатени вноски по договор за заем от 29.03.2018г./сключен между ответника и ищцов цедент – „М.К.“ АД/, 19,18 лева лихва за забава по договор за заем, за периода 09.07.2018г. – 03.06.2019г., 79,20 лева по договор за допълнителни услуги, 594 лева застрахователна премия по договор за допълнителни услуги, 16,06 лева лихва за забава по договор за допълнителни услуги, за периода 09.07.2018г. – 03.06.2019г., и законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното плащане. За така твърдяното вземане кредиторът, по реда на чл. 410 ГПК поискал издаване на заповед за изпълнение. Издадената заповед по ЧГД № 1625/2019г., била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Поради изложеното, ищецът претендира признаване за установено съществуването на описаното вземане и осъждане на ответника да му заплати разноските в производствата.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен,  подава отговор, чрез особен представител. Счита иска допустим и вероятно основателен.

 

В открито съдебно заседание страните редовно призовани, чрез представители /ищцовият в писмена молба/ поддържат заявеното в исковата молба и отговора.

 

Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е частично неоснователна, по следните съображения :

 

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

На 29.03.2018г. ответникът и цедент на ищеца/„М.К.“ АД/, сключили договор за заем “CrediHome“ № 1181-10167841, според който на първия била предоставена сумата от 1000 лева. Уговорено било връщането ѝ, за срок от 12 месеца, с падежни дати, посочени в погасителен план и размер на вноската по кредита от 97,93 лева. Страните сключили и договор за допълнителни услуги, по който ответникът следвало да заплаща възнаграждение от 8,80 лева, на същите падежни дати и брой вноски, както и застрахователна премия по застраховка “Премиум Живот“, от 792 лева, за застрахователна сума от 1000 лева, платими също на всяка падежна дата, уговорена по договора за заем от 66 лева. Така общото му задължение по кредита и пакета допълнителни услуги възлизало на 2072,76 лева, а размера на месечната вноска на 172,73 лева. Според заключението на ССЕ, ответникът е заплатил на първоначалния кредитор и на цесионера сумата от 595,49 лева. Заявлението по ЧГД № 1625/2019г. постъпило в ШРС на 03.06.2019г.

 

Така установената фактическа обстановка, доведе до следните изводи :

За уважаване на предявените искове, е необходимо да се установи – наличието на валидно правоотношение между страните (валиден договор), задължение произтичащо от същото, за ответника да върне заетата сума и размера ѝ; предоставянето на заетата сума; съобщаване на цесията на длъжника от първоначалния кредитор.

Посочените, не са налице, в настоящият случай – Уговорките от споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, касаещи дължимото възнаграждение по пакет допълнителни услуги са нищожни поради накърняване добрите нрави – чл. 26, ал. 1, предложение трето от ЗЗД и заобикалящи разпоредбите на закона за потребителския кредит, втората – чл. 21, ал. 1 от ЗПК. Както подробно е изяснено в практиката добрите нрави, макар и да нямат легално определение, представляват общоприети правила, на които е придадено правно значение, при действителността на сделките. При възмездните, то, най-често се свързва с принципите на справедливост и производният му за еквивалентност на престациите. Уговореното възнаграждение по процесния договор, само поради размера си, е в противоречие и с двата. Действително съществува свобода на договарянето и ищцата е получила пред договорна информация, но тази свобода е ограничена винаги от действието на другите принципи на облигационното право, като посочените и този за недопускане на неоснователно обогатяване, до какъвто резултат би се стигнало при заплащане на уговореното възнаграждение/чл. 9 ЗЗД/. ЗПК в чл. 10а, регламентира възможностите на кредитора да събира такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с потребителски кредит. Нормата изключва свързаните с усвояване и управление на кредита. В случая повечето от уговорените услуги са именно такава – „безплатно разсрочване и предоговаряне; безплатно внасяне на вноска“. Тоест изисква се възнаграждение за изпълнение на основното кредиторово задължение по договор за кредит, да предостави парична сума. Отделно от това договора включва пет „услуги“, като в него, няма яснота какво е дължимото възнаграждение за всяка „услуга“, нито те са ясно и точно определени, каквото е законовото изискване – ал. 4 на чл. 10а ЗПК. Само това е достатъчно за този състав да приеме, че тези клаузи имат за цел и резултат заобикаляне изискванията на Закон за потребителския кредит, поради което и са нищожни.

Отделно от това, от приложения договор за цесия, не се установява вземанията на първоначалния кредитор „М.К.“ АД, по договор за допълнителни услуги, включително за застрахователни премии, да са прехвърлени на ищеца. Според §1, т. 1.2 от рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015г., под вземания се разбира „…индивидуализирани в представен от Цедента опис – Приложение № 1 към този договор.“. В представения по делото опис – л. 24-25, не е посочен договор за допълнителни услуги и дължими застрахователни премии.     

  

Изложеното налага отхвърляне на предявените искове, като неоснователни /за възнаграждение и лихви по договор за допълнителни услуги, включително за застрахователни премии/, за сумата от 689,26 лева, представляваща 79,20 лева незаплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги; 594 лева застрахователна премия по договор за допълнителни услуги и 16,06 лева лихви за забава по договор за допълнителни услуги.

 

От останалите искове са основателни, този за главницата, за сумата от 399,56 лева/разлика между претендираната 804,07 лева и дължимата разлика между отпуснатат  и внесената сума 1000лева-595,49лева/, в едно със законната лихва върху нея, от 03.06.2019г..

Иска за законна  лихва, не може да бъде уважен, предвид недействителността на договора за заем и разпоредбата на чл. 23 от ЗПК. Погасителния план по процесния договор, няма съдържанието посочено в чл. 11, ал. 1, т. 11 и 12 от ЗПК, а именно последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми; разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата…допълнителните разходи. Поради това ищецът може да получи само чистата стойност на кредита.

При този изход на спора, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 210,84 лева разноски в настоящото и по ЧГД № 1625/2019г., по описа на ШРС, съразмерно уважената част от исковете – част от извършени разноски в двете производства от 800 лева, представляващи 250 лева държавна такса по предявените искове; 250 лева разноски за възнаграждение на особен представител и 150 лева юрисконсултско възнаграждение за двете производства, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК и 150 лева възнаграждение за вещо лице.   

 

Водим от горното и на посочените основания, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на “А.С.В.” ЕАД, ЕИК : ***0 с адрес за призоваване – гр. С., бул. “Д-р П.Д.” № 25, ет. 2, офис № 4, срещу Ж.С.А., ЕГН : **********, с адрес ***, съществува вземане, по договор за заем “CrediHome“ № 1182-00035060 от 29.03.2018г., договор за допълнителни услуги към заем “CrediHome“ № 1182-00035060, от същата дата и застрахователна полица за застраховка „Защита“ № МС320141182-00035060, в размер на 399,56 лева, представляващи главница по договор за заем, в едно със законната лихва върху главницата от 399,56 лева, считано от 03.06.2019г., до окончателното плащане.

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от “А.С.В.” ЕАД, ЕИК : ***0 с адрес за призоваване – гр. С., бул. “Д-р П.Д.” № 25, ет. 2, офис № 4, срещу Ж.С.А., ЕГН : **********, с адрес ***, искове с правно основание чл. 422 ГПК, да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 404,51 лева главница по договор за заем; 79,20 лева незаплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги; 594 лева застрахователна премия по договор за допълнителни услуги; 16,06 лева лихви за забава по договор за допълнителни услуги и 19,18 лева лихва за забава по договор заем, като неоснователни.   

 

ОСЪЖДА Ж.С.А., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати на “А.С.В.” ЕАД, ЕИК : ***0 с адрес за призоваване – гр. С., бул. “Д-р П.Д.” № 25, ет. 2, офис № 4, сумата от 210,84 лева, представляваща разноски в настоящото производство и по ЧГД № 1625/2019г., по описа на ШРС.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд – Шумен.

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: