№ 493
гр. София, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Теодора Иванова
при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева
като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20211100511431 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 62797/12.03.2019 г. на Софийския районен съд, 43с - в по гр. д. №
21080/2016 г. са отхвърлени изцяло предявените от И. П. Д., ЕГН ********** срещу
„О.Б. Б." АД, ЕИК *******, искове е правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД
за сумата от общо 17 311, 36 лв., представляваща обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди, вследствие виновни и противоправни действия от страна на
служители на ответника, от които : сумата от 4 383, 36 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби от доброволно
изплатени от ищеца суми по договор за кредит от 15.05.2007 г., през периода от
18.09.2009 г. до 27.09.2012 г., сумата от 4 178, 00 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от оставането на ищеца без
работа през периода от 13.09.2012 г. до 10.02.2014 г., сумата от 750 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за
диагностика, контролни прегледи при личен лекар и съпътстващите прегледи, през
периода от 07.11.2014 г. до 03.02.2016 г. и сумата от 8 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в разваляне на колегиални и
приятелски отношения, в невъзможност ищецът да започне нова работа и собствен
бизнес, пропускане на възможност за създаване на семейство, както и болки и
страдания, свързани с изолиране от външния свят, нервни кризи, изпадане в дълбока
депресия, получени хронични заболявания, за периода от 01.10.2010 г. до 03.02.2016 г.
Ищецът е осъден за заплащане на разноски.
С определение № 200488 от 23.08.2019 г. на 43 с-в по същото дело е отхвърлена
1
молбата на И. П. Д. за изменение на решението в частта по разноските, по реда на чл.
248 ГПК.
С допълнително решение № 20073052 от 22.03.2021 г. по същото дело, е
отхвърлен евентуалния иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 82 ЗЗД - за сумата от 8 000 лв.,
претърпени неимуществени вреди за периода от 01.10.2010 г. до 03.02.2016 г.,
настъпили от неизпълнение на договорни задължения на ответника.
Срещу основното решение, с което са отхвърлени исковете по чл. 49, вр. с чл. 45
ЗЗД, е подадена въззивна жалба от ищеца И. П. Д., чрез процесуалния му
представител. В жалба се поддържат съображения, че при постановяване на решението
са допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Неправилно
първоинстанционният състав е приел, че не са налице предпоставките, визирани от
разпоредбите на чл. 49 ЗЗД, чл. 45 ЗЗД и чл. 52 от ЗЗД, за ангажиране на гаранционно-
обезпечителната деликтна отговорност на ответната Б.. Излага доводи, че част от
претенцията е била за претърпените от ищеца имуществени вреди, настъпили в
резултат от доброволно погасяване на суми по договора за кредит, което е установено
безспорно от приетите по делото доказателства. Поддържа, че искът е за вреди от
действията на служителите на Б.та, които чрез отпускане на последащи кредити са
поставили главният длъжник в невъзможност за изпълнение, поради което процесният
кредит е останал необслужван и това е довело до претърпени от ищеца имуществени
вреди от погасяването му. Допускайки нарушение на материалния закон съдът е приел
за неотносими към твърдяното непозволено увреждане посочените факти. Излагат се
доводи, че е налице противоправно поведение на служителите на Б.та във връзка с
отнасяне не извършените от жалбоподателя плащания по потребителски кредит, за
погасяване задължения на главния длъжник по ипотечния кредит. Неоснователно
съдът е приел, че не е налице противоправно действие на Б.та, като не е отрекъл, че
съществува вземане на ищеца към нея, което обаче не може да се реализира по реда на
непозволеното увреждане. Необоснован е извода на СРС, че защитата на ищеца следва
да се реализира по реда на издаване на обратен изпълнителен лист за недължимо
платените суми. Излагат се съображения, че неправилно съдът е счел, че не са налице
предпоставките за уважаване на иска за заплащане на обезщетение за претърпени от
ищеца имуществени от оставане без работа през периода 13.09.2012 г. - 10.02.2014 г.,
като е приел, че трудовият договор на ищеца е прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т.
3 КТ - поради намаляване обема на работа, което основание няма връзка с действията
на служители на Б.та. Сочи, че от свидетелските показания се установява, че
освобождаването на ищеца съвпада с времето, когато срещу него е започнало
изпълнение от страна на Б.та за неиздължен кредит. Неоснователно съдът е отхвърлил
и иска за 750 лв. имуществени вреди за разходи за диагностика, контролни прегледи
при личен лекар и съпътстващи прегледи за периода 07.11.2014 г. - 03.02.2016 г., както
и за сумата от 8 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
разваляне на колегиални и приятелски отношения, в невъзможност ищецът да започне
нова работа и собствен бизнес, пропускане на възможност за създаване на семейство,
както и болки и страдания, свързани с изолиране от външния свят, нервни кризи,
изпадане в дълбока депресия, получени хронични заболявания, за периода от
01.10.2010 г. до 03.02.2016 г., с доводи, че предпоставките за уважаване на тези искове
не са доказани в процеса. Поддържа, че съдът не е анализирал в цялост представените
пред него писмени и гласни доказателства. Неоснователно не е съобразено, че
служителите на Б.та са отпуснали на главния длъжник необезпечен реално ипотечен
кредит, което е довело до причиняване на претендираните от ищеца вреди. Освен това
2
Б.та е погасявала приоритетно с платените вноски ипотечния кредит, като не е
спазвала нормата на чл. 76 ЗЗД. Счита, че в производството е установено, че
жалбоподателят е бил в постоянен стрес, довел до депресия. Излага, че в исковата
молба не се твърди, че само противоправните деяния на служителите на Б.та са
причина за причина за болките и страданията на ищеца, но те са в причинна връзка с
претърпените от него вреди. По тези и допълнителни съображения моли да се отмени
решението и главните искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди да
се уважат. Претендира разноски.
Ответникът - въззиваема страна „ОББ“ АД, чрез представителя си оспорва
жалбата в писмен отговор по реда на чл. 267 ГПК. Поддържа, че решението е
законосъобразно и съобразено със събраните доказателства в тяхната цялост. Правилно
СРС е приел, че след постановяване на решението на ОС - Варна, Б.та е спряла да
събира от ищеца суми по договора за кредит. По делото не са ангажирани
доказателства са осъществяване на фактическия състав на чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД.
Действията на служители на „ОББ“ АД по отпускането на кредити на лицето С.Й. С. не
съставляват противоправно поведение по смисъла на ЗЗД, нито се установява в
резултат от конкретни действия на служители на Б.та за ищеца да са настъпили
твърдените имуществени вреди. Той е извършвал плащания по договора за кредит
поради поети задължения по него в качеството му на поръчител. Правилно съдът е
приел за изцяло неоснователна и недоказана претенцията за обезщетение за вреди от
оставане без работа. Неотносими към този иск са твърденията за личните отношения на
ищеца с работодателя и тяхната продължителност, доколкото по делото е установено,
че наложения запор върху трудовото възнаграждение на ищеца няма никаква връзка с
прекратяването на договора му на основание чл. 328, т. 3 КТ - поради намаляване
обема на работата. Твърдените имуществени вреди от неполагането на труд и
неполучаване на възнаграждение не са в причинна връцка с поведение на служителите
на ответника. Поддържа още, че основателно съдът е приел за недоказана и
претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
разходи за диагностика, контролни прегледи при личен лекар и съпътстващите
прегледи, през периода от 07.11.2014 г. до 03.02.2016 г., която също не е в причинна
връзка с поведението на служителя на Б.та. Не е установена и претенцията за
заплащане на неимуществени вреди, която обосновано е отхвърлена. Според приетата
пред СРС СМЕ твърдените от ищеца заболявания не могат да бъдат причинени от стрес
и душевно разстройство. Счита, че съдът е обсъдил всички писмени и гласни
доказателства и не е допуснал процесуални нарушения при постановяване на
решението. Моли жалбата да се остави без уважение, като се потвърди решението
изцяло. Не претендира разноски за въззивната инстанция. Прави възражение за
прекомерност на разноските на ищеца.
Срещу допълнителното решение, с което е отхвърлен иска по чл. 79, ал. 1, ЗЗД,
вр. с чл. 82 ЗЗД - за заплащане на сумата от 8 000 лв., представляваща претърпени
неимуществени вреди за периода от 01.10.2010 г. до 03.02.2016 г., настъпили от
неизпълнение на договорни задължения на ответника, също е подадена въззивна жалба
от ищеца И. П. Д.. В жалба се поддържат съображения, че СРС е допуснал нарушения
на материалния закон и процесуалните правила. Неоснователно съдът е приел, че на
обезщетяване по реда на договорната отговорност подлежат само имуществените, но
не и неимуществените вреди по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 82 ЗЗД.
Установяването, че такива вреди са настъпили от неизпълнение на договорните
задължения на ответника и дали са в причинна връзка с него, е в обхвата на проверката
3
на СРС. Сочи, че СРС не е съобразил указанията на СГС, при връщане на делото за
произнасяне по същество по исковете за неимуществени вреди от договорно
неизпълнение. Неправилно съдът е приел, че не са събрани доказателства, от които да
се установяват претърпените неимуществени вреди. Счита, че такива писмени и гласни
доказателства за претърпените вреди са представени пред СРС. Поддържа, че са налице
всички предпоставки за ангажиране отговорността на Б.та по реда на чл. 82 ЗЗД.
Недобросъвестно служители на Б.та са сключили следващи договори за кредит с
главния длъжник по обезпечения от ищеца кредит, въпреки финансовото му
състояние, като са отклонявали вноски предназначени за погасяване на процесния
кредит за погасяване на други задължения, като са отказвали да предоставят
кредитното досие и цялата информация на ищеца. Б.та е предприела и съдебно
събиране на необслужения кредит, с което е нанесла неимуществени вреди на ищеца,
които са в причинна връзка с поведението на служителите й. Поддържа, че при
отпускане на процесния кредит Б.та е нарушила изискванията на специалното
законодателство, касаещо потребителските кредити и предоставянето на банкови
услуги и на това основание следва да се обезщетят причинените от нея неимуществени
вреди на ищеца. По тези и допълнителни съображения моли да се отмени
допълнителното решение и евентуалния иск за се уважи. Претендира разноски.
Ответникът „ОББ“ АД, чрез предствителя си, оспорва втората въззивна жалбата
в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. Сочи, че жалбоподателят не излага
конкретни съображения срещу допълнителното решение. Основателно СРС е приел, че
не са ангажирани доказателства за реализиране на отговорността на ответника по чл.
82 ЗЗД - за обезщетение за неимуществени вреди на договорно основание. Счита, че
обезщетението обхваща претърпени загуби и пропуснати ползи, доколкото те са пряка
и непосредствена последица от неизпълнението на договорните задължения и са могли
да бъдат предвидени при пораждане на задължението. В случая не са установява
неизпълнение на договорно задължение от страна на „ОББ“ АД, което да поражда
такава договорна отговорност на ответника за неимуществени вреди. Поддържа, че не
са установени и останалите предпоставки за ангажиране на отговорността в т. ч.
размерът на вредите. Неоснователни са съображенията на ищеца за допуснати
нарушения на материалния закон при постановяване на допълнителното решение.
Сочи, че наличието на други договори за кредит е ирелевантно за задълженията на
ищеца по процесния договор. От СМЕ не се установява по категоричен начин, че
твърдените от ищеца заболявания могат да бъдат причинени от стрес и душевно
разстройство. Счита, че СРС е обсъдил всички събрани писмени и гласни
доказателства и не е допуснал процесуални нарушения при постановяване на
допълнителното решение. Моли жалбата да се остави без уважение. Не претендира
разноски за въззивното производство.
Ищецът И. П. Д., чрез процесуалния му представител е подал и частна жалба
срещу определение № 200488 от 23.08.2019 г. на СРС, 43 с-в по посоченото по – горе
дело, постановено по реда на чл. 248 ГПК. В жалбата поддържа, че определението е
неправилно и постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати
процесуални нарушения. СРС неправилно е разпределил разноските на страните и не е
съобразил фактическата и правна сложност на спора. Поддържа, че молбата за
изменение на решението по разноските неоснователно е отхвърлена от СРС. Моли да
се отмени определението и да се уважи молбата по чл. 248 ГПК.
Ответникът „ОББ“ АД, чрез представителя си, оспорва частната жалба в писмен
отговор. Основателно СРС е приел, че не е налице основание за намаляване на
4
разноските на ответника за адвокат по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, като е съобразил
проведените пред него съдебни заседания, както и фактическата и правна сложност на
делото. Моли жалбата да се остави без уважение.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на
доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема следното:
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно
по валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съдът следи служебно и за
спазване на императивните материалноправни норми.
Настоящият въззивен състав намира, че оспорените решения са валидни и
допустимо постановени, при подробно и пълно излагане на установената по делото
фактическа обстановка, която съдът не намира за необходимо да преповтаря изцяло, а
препраща към нея, на основание чл. 272 ГПК.
По законосъобразността на основното и допълнително решение, съдът ще се
произнеса по доводите, релевирани във въззивните жалби на ищеца, като ще обсъди
относимите към тях доказателства.
СРС е разгледал и се е произнесъл с основното решение по искове за заплащане
на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, с правно основание чл. 49
ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД от действия на служители на ответната Б., съединени, при
условията на евентуалност, с искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 82, ал. 1 ЗЗД - за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от договорно неизпълнение, по
които СРС се е произнесъл с допълнителното решение.
Главната претенция е насочена към ангажиране отговорността на ответника
„ОББ“ АД на основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД - за обезщетяване на вреди, в случаите
на възлагане на работа на друго лице. Отговорност се носи от проявилото действие или
бездействие лице, в резултат на което е настъпила вредата или от възложителя на
работата. В този смисъл е съдебната практика, обективирана в т. 10 от ППВС № 7/1959
г., т. 2 от ППВС № 17/1963 г., т. 3 от ППВС 4/1975 г. (В посочения смисъл решение №
94 от 21.07.2011 г. по гр. д. № 537/2010 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, решение № 100 от
16.02.2010 г. по гр. д. № 696/2009 г., Г. К., ІІІ ГО на ВКС).
В хипотезата на чл. 49 ЗЗД отговорността на ответната страна се ангажира не
заради нейна вина - действие или бездействие, а заради действието или бездействието
на нейни работници или служители, на които е възложена работата.
Ангажирането на отговорността на ответната Б. по посочения ред изисква
осъществяването на следния фактически състав : противоправно и виновно причинени
вреди от действия на лица - служители на ответника, при или по повод извършване на
възложена от ответника - юридическо лице работа и наличие на причинно - следствена
връзка между действието и претърпените от ищеца неимуществени и имуществени
вреди.
По исковете за сумата от 4 383, 36 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби от доброволно изплатени от
ищеца суми по процесния кредит, през периода от 18.09.2009 г. до 27.09.2012 г. съдът
намира следното :
Както е приел и СРС в производството е безспорно установено от приетите
доказателства, че на 15.05.2007 г. между Б.та, кредитополучателя С.Й. С. и поръчителя
- ищец И. П. Д. е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит в размер
на 15 000 лв., за 96 месечни анюитетни вноски, по който ищецът се е съгласил да
5
отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение задължението за връщане на
получените суми.
Не е спорно и от приложеното решение № 36/08.01.2014 г. по гр. д. № 265/2013 г.
по описа на Окръжен съд - гр. Варна се установява, че по заявление на Б. „ОББ“ АД -
настоящ ответник, в PC - Варна е образувано ч. гр. д. № 13811/2010 г., по което в
ползва на Б.та е издадена заповед № 7893/14.09.2010 г. за незабавно изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу длъжниците С.Й. С.
и И. П. Д. (ищеца) за солидарно заплащане на заявителя на сумата от общо 14 169, 30
лв., включваща главница и лихви, ведно със законната лихва върху главницата и
направените разноски. В срока по чл. 414 ГПК настоящият ищец е подал възражение.
С решение № 4880/28.11.2012 г. по гр. д. № 5596/2011 г. на Варненски районен
съд са уважени исковете по чл. 422 ГПК предявени от „ОББ“ АД против настоящия
ищец и кредитополучателя, за сумите, за които е била издадена заповедта за незабавно
изпълнение.
С решение № 36/08.01.2014 г. по гр. д. № 265/2013 г. на ОС - Варна решението
на ВРС е отменено и исковете по чл. 422 ГПК срещу поръчителя - И. Д. са отхвърлени.
Въззивният съд е приел, че кредиторът (настоящ ответник) е подал заявлението за
издаване на заповед за изпълнение значителен период от време след изтичането на
шестмесечния срок по чл. 147 ЗЗД поради което не е налице основание за ангажиране
отговорността на поръчителя (настоящ ищец) спрямо кредитора „ОББ“ АД. Решението
ОС - Варна не е допуснато до касационно обжалване с определение № 507/26.08.2015 г.
по т. д. № 2059/2014 г., II т.о. на ВКС – т. е. влязло е в сила и обвързва както
настоящите страни в производството така и съда.
При тези данни СРС обосновано е направил извод, че след като Б.та е
разполагала с изпълнителен титул срещу ищеца въз основа на издадени по надлежния
ред заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, предприетите от нея (нейни
служители) действия по образуване на изпълнително дело и събиране на дължимите
суми от поръчителя, като солидарен длъжник по договора за кредит, не са
неправомерни.
Освен това по делото не се твърди, нито са представени доказателства Б.та да е
продължила да събира суми от ищеца след влизане в сила на решението на ОС - Варна.
Както се посочи по - горе, отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна и
гаранционна и възниква за лицето, възложител на работата, когато вредите са
причинени виновно от лицето, на което е възложена работата.
Въззивният съд намира за съобразен с материалния закон извода на СРС, че в
производството не се установява още първата предпоставка за ангажиране
отговорността на ответника, а именно - извършване на противоправни действия на
лица - служители на ответника, при или по повод изпълнение на възложена от
ответника работа, в резултат от които действия ищецът да е претърпял имуществени
вреди в размер на 4 383, 36 лв. в периода 18.09.2009 г. - 27.09.2012 г.
Във връзка с доводите на ищеца, поддържани и във въззивното производство,
настоящият състав се солидаризира с изводите на СРС, че извършените от служителите
на Б.та действия по получаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист и започване на действия по принудително изпълнение спрямо поръчителя по
същество са правомерни действия по събиране на дълга от длъжника, който е дал
обезпечение по кредита. Следователно обосновано е заключението на СРС, че
предприемането на действия по събирането на суми, за които ответникът разполага с
6
годно изпълнително основание, не представляват неправомерни действия, а напротив -
съставляват упражняване на негови права.
Настоящият състав също намира за изцяло неотносими към предмета на
конкретния правен спор множеството твърдения на ищеца относно отпусканите на
други (нови) необезпечени кредити на главния длъжник С. С., както и обстоятелствата
дали последният е можел да обслужва тези кредити и дали е отговарял на изискванията
за сключване на договори да кредит. Тези въпроси са свързани изцяло с договорни
правоотношения между „ОББ“ АД и трето за спора лице и поемането на кредитен риск
от страна на Б.та, каквато е основната й финансова дейност. Отпускането на следващи
кредити на третото лице за спора С. С. също не сочи на неправомерно поведение от
страна на служители на Б.та, свързано с процесния договор за потребителски кредит,
обезпечен с поръчителството на ищеца. По този договор ищецът е поел доброволно
задължение чрез поръчителство да обезпечи изпълнението на задълженията на
кредитополучателя.
Следователно, не може да се приеме, че ищецът търпи имуществени вреди от
факта, че е изпълнявал задълженията си съобразно договора за кредит и
поръчителството, което е поел.
Искът му за заплащане на сумата от 4 383, 36 лв. като обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби от доброволно изплатени от
него суми по процесния кредит през периода от 18.09.2009 г. до 27.09.2012 г.
основателно е отхвърлен от СРС.
Пътят по който ищецът може да иска възстановяване на събраната сума в
изпълнителното производство, при наличие на отхвърлен срещу него с влязло в сила
решение иск по чл. 422 ГПК, е този по чл. 245, ал. 3 ГПК - вр. с чл. 422, ал. 3 ГПК,
както е посочил и СРС.
По изложените съображения настоящият състав намира, че в производството не
се установява действията на служителите на Б.та да са били неправомерни, още по -
малко се установява в резултат от такива действия на служители на Б.та ищецът да е
търпял имуществените вреди, които претендира да се обезщетят – т. е. освен липсата
на вреди за ищеца, не се установява и причинно - следствена връзка на такива вреди с
действия на служителите на Б.та, каквото е изискването за реализиране на
отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД.
По иска за сумата от 4 178 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от оставането на ищеца без работа през
периода от 13.09.2012 г. до 10.02.2014 г., съдът също споделя направените от СРС
изводи в основното решение и препраща към мотивите на СРС, на основание чл. 272
ГПК.
Настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че в производството не
се установява връзка на факта, че ищецът е останал без работа за периода 13.09.2012 г.
до 10.02.2014 г., с противоправни действия на служителите на ответната Б.. По
изложените до момента съображения за липса на виновни и противоправни действия от
служители на ответника не е налице основание за ангажиране отговорността му и за
тези имуществени вреди.
Действително по делото е представен препис от трудовата книжка на ищеца, от
която се установява, че трудовото му правоотношение с „М.И К.“ ООД е прекратено на
13.09.2012 г., а за период от една година след това ищецът е получавал обезщетение по
КСО.
7
Според трудовата книжка ищецът е работил по трудово правоотношение през
периода от 19.04.2013 г. до 15.05.2013 г., след което отново е регистриран като
безработен до 10.10.2013 г. От последното вписване в трудовата книжка се установява,
че ищецът е назначен на работа, считано от 10.02.2014 г. Предходното се установява и
от представените по делото предизвестие от 13.08.2012 г., заповеди за прекратяване на
трудово правоотношение, разпореждания за отпускане на парично обезщетение за
безработица. Следователно не се установява на първо място твърдението, че ищецът е
останал без работа в целия период 13.09.2012 г. – 10.02.2014 г. На следващо място,
дори в някакъв период ищецът да е останал без работа, не се установява този факт да е
свързан пряко с някакви конкретни действия на служители на Б.та. Освен това за
периода, в който е бил без работа ищецът е получавал заместващо обезщетение по
КСО като безработен.
Не е установено, че наложения запор върху трудовото възнаграждение на ищеца
във връзка с погасяване на задълженията по договора за кредит има някаква връзка с
прекратяване на трудовия му договор на основание чл. 328, т. 3 КТ - поради
намаляване обема на работата. Следователно, отново се налага извод, че твърдените от
ищеца имуществени вреди от неполагане на труд и неполучаване на възнаграждение не
са в причинна връцка с поведение на служителите на ответника.
По иска за присъждане на обезщетение в размер на общо 750 лв., за
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за диагностика, контролни прегледи при
личен лекар и съпътстващите прегледи, през периода от 07.11.2014 г. до 03.02.2016 г.
важи изложеното относно предходните претенции. В производството отново не се
установяват виновни и противоправни действия на служители на ответната Б., които да
са в причинна връзка с направените от ищеца разходи за лечение. Отделно от
изложеното, пред СРС ищецът, чиято е тежестта на доказване, не е представил никакви
писмени доказателства да са направени реално такива разходи, чието обезщетявани
претендира.
Въззивният съд съобразява и изводите от заключението на приетата пред СРС
без възражения съдебно - медицинска експертиза. Според вещото лице хроничните
заболявания на ищеца не могат да се обвържат със страданията в семейния, битовия и
служебния живот, доколкото последните са плод на настъпила психическа депресия от
житейските несгоди, а не на самите визирани диагнози.
Освен изложеното, основателно СРС е съобразил факта, че ищецът претендира
сумата за разходи считано от 07.11.2014 г. - т. е. след постановяване решението на ОС -
Варна, с което предявения против него иск по чл. 422 ГПК е бил отхвърлен. Отделно от
изложеното, съдът взема предвид и показанията на разпитания пред СРС свидетел Й.
Д., според които, след приключване на това дело, брат му започнал да се чувства по -
добре.
Предвид изложеното в съвкупност, въззивният съд изцяло споделя становището
на СРС, че по делото не се доказва, пълно и главно, ищецът да е претърпял
претендираните имуществени вреди, които да са свързани непосредствено с действия
на служители на ответната Б.. Не се доказват нито противоправни действия на
служители на ответника, нито пряка причинно - следствена връзка между твърдения
вредоносен резултат и причинените на ищеца имуществени вреди. Следователно не са
налице предпоставки за ангажиране на гаранционно - обезпечителната деликтна
отговорност на Б.та – по чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД, както е приел и СРС в решението
си.
8
По претенцията за обезщетение за 8 000 лв. неимуществени вреди основана
на същите твърдения за противоправни действия на служителите на ответното
дружество важи изложеното до момента.
Ангажирането на отговорността на ответника по посочения ред също изисква
осъществяване на противоправни действия на лица - служители на ответника при или
по повод извършване на възложената, в резултат от които да са причинени вреди – т. е.
да е налице причинно - следствена връзка между поведението деликвента и
претърпените от ищеца неимуществени вреди. Вината, по смисъла на чл. 45 ЗЗД, се
предполага до доказване на противното.
Както се посочи и по-горе, според заключението на съдебно - медицинската
експертиза визираните от ищеца „стрес и душевно разстройство" са състояния, които
могат да влошат и то временно всяко хронично заболяване, а не само диабет тип 2 или
чернодробната стеатоза, но не и самостоятелно да ги предизвикат. Според вещото лице
стресът не е единствената причина за появата на двете заболявания, като хроничните
заболявания на ищеца не могат да се обвържат със страданията в семейния, битовия и
служебния живот, доколкото последните са плод на настъпила психическа депресия от
житейските несгоди, а не на самите визирани диагнози.
Не се установява нищо по - различно от показанията на свидетелите М.С. С.
(вещо лице, изготвило експертизи по дело на PC – Варна) и Й. П. Д. (брат на ищеца).
Основателно СРС не е обсъждал показанията на свидетелката С. свързани с изготвяне
на заключение по друго дело.
Според свидетеля Д. брат му (ищецът) през 2015 г. четири - пет месеца не
излизал от вкъщи, бил депресиран, притеснявал се, че могат да им вземат апартамента
заради погасяване на заема. През тази година установили, че има диабет тип 2,
започнал да употребява алкохол, като не се е напивал, а е пиел по 20 гр. вечер, защото
имал проблеми със съня. Свидетелят изказва предположение, че заради запора на
възнаграждението му трудовото му правоотношение било прекратен и преустановил
отношенията с жената, с която се срещал. Свидетелят твърди, че брат му не искал да
контактува с хора, да излиза от вкъщи. Към момента брат му работи.
Въззивният съд се солидаризира с решаващия извод на СРС, че от обсъдените
писмени и гласни доказателства не се установяват противоправни действия от
служители на ответника довели до причиняване на твърдените неимуществени вреди
на ищеца - изразяващи се в разваляне на колегиални и приятелски отношения, в
невъзможност ищецът да започне нова работа и собствен бизнес, пропускане на
възможност за създаване на семейство, както и болки и страдания, свързани с
изолиране от външния свят, нервни кризи, изпадане в дълбока депресия, получени
хронични заболявания, за периода от 01.10.2010 г. до 03.02.2016 г., които да са в пряка
причинна връзка с някакво конкретно поведение на служители на ответното
дружество.
Искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 49
ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД в размер на 8 000 лв. е изцяло недоказан и неоснователен и
законосъобразно е отхвърлен с основното решение.
Доколкото изводите на настоящият състав съвпадат изцяло с тези на СРС, не са
налице основания за промяна на основното решение. Същото е постановено в
съответствие с материалния и процесуален закон и следва да се потвърди.
По въззивната жалба на ищеца срещу допълнителното решение, с което е
отхвърлен евентуалният иск по чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. с чл. 82 ЗЗД - за заплащане на
9
сумата от 8 000 лв., представляваща претърпени неимуществени вреди за периода от
01.10.2010 г. до 03.02.2016 г., настъпили от неизпълнение на договорни задължения на
ответник, като съобрази становищата на страните, настоящият състав намира следното
:
Съдът споделя становището на СРС, че уважаването на иска се обуславя от
пълно и главно доказване на следните предпоставки : сключен договор – в случая за
поръчителство по договора за кредит, проявено виновно неизпълнение на задължения
на Б.та, от което неизпълнение на конкретни задължения за ищеца са възникнали
неимуществени вреди в претендирания по делото размер от 8 000 лв., които вреди са в
пряка причинна връзка с неизпълнението.
В допълнение към изложеното, съдът намира за необходимо да добави и
следното : Съгласно общата норма на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, при неизпълнение на
задължения произтичащи от договор, изправната страна има право да иска от
неизправната изпълнението на задължението заедно с обезщетение за забавата или да
иска обезщетение за неизпълнението му.
По отношение претендираните неимуществени вреди от договорно
неизпълнение, настоящият състав вече е отбелязал, че с ТР № 4 от 29.01.2013 г. по
тълк. д. № 4/2012 г., ОСГТК на ВКС по задължителен за съдилищата път се приема, че
в нормата на чл. 82 ЗЗД действително се визират единствено границите на
гражданската отговорност при имуществените вреди, но нарушаването на договорно
задължение може да причини и неимуществени вреди, които подлежат на
обезщетяване. Според тълкуването на ВКС, когато неимуществените вреди са
причинени от деликт, на обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането съгласно чл. 51 ЗЗД (деликтната
отговорност е по-строга от договорната), а когато такива неимуществени вреди са
причинени от неизпълнение (или неточното изпълнение) на договорни задължения, на
обезщетяване подлежат само вредите, които са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а при
установена по делото недобросъвестност на длъжника (знание на фактите, обуславящи
по-тежката му отговорност) – на обезщетение подлежат всички преки и
непосредствени неимуществени вреди.
Като се съобрази становището на ВКС в посоченото ТР и последвалата съдебна
практика по този въпрос следва, че в обхвата на договорната отговорност се включва и
тази за причинени неимуществени вреди.
В случая обаче следва да се сподели становището на СРС, че в производството
не е проведено пълно и главно доказване, че за ищеца са настъпили неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнение на конкретни
договорни задължения на Б.та, още по – малко се установява, че такива вреди са могли
да бъдат предвидени при пораждане на задължението - т. е. към момента на сключване
на договора за кредит на 15.05.2007 г., по който е поръчителствал ищеца.
Като съобрази обсъдените от СРС писмени и гласни доказателства, в това число
заключението на СМЕ, въззивният състав споделя изводите на СРС, че ищецът не е
доказал предпоставките обуславящи договорно отговорност на Б.та за неимуществени
вреди. Безспорно се установи, че на 15.05.2007 г. между ответника и трето за делото
лице е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит с обезпечение, по
който ищецът се е съгласил да отговаря за изпълнение задължението за връщане на
получените по договора от кредитополучателя суми. Именно поради неизпълнение на
10
задълженията по договора за кредит по заявление на Б. „ОББ“ АД, в PC - Варна е
образувано ч. гр. д. № 13811/2010 г., по което в ползва на Б.та е издадена заповед №
7893/14.09.2010 г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК срещу длъжниците С.Й. С. и И. П. Д. (ищеца) за солидарно
заплащане на заявителя на сумата от общо 14 169, 30 лв., включваща главница и лихви,
ведно със законната лихва върху главницата и направените разноски. В срока по чл.
414 ГПК настоящият ищец е подал възражение. Установено е, че против настоящия
ищец и кредитополучателя, за сумите, за които е била издадена заповедта за незабавно
изпълнение е постановено и решение № 4880/28.11.2012 г. по гр. д. № 5596/2011 г. на
Варненски районен съд, с което исковете на Б.та по чл. 422 ГПК са уважени. Това е
доказателство, че Б.та е била изправна страна по договора, която е имала право да
претендира несъбраните си вземания по договора за кредит, както от
кредитополучателя, така и от поръчителя.
Отмяната на решението на варненски районен съд е било на основание неспазен
6 - месечен срок за подаване на заявлението срещу поръчителя по чл. 147 ЗЗД, поради
което впоследствие е прието, че основанието за ангажиране отговорността на
поръчителя (настоящ ищец) спрямо кредитора „ОББ“ АД е отпаднало. Това
обстоятелство не води до извод за виновно неизпълнение на задълженията на „ОББ“
АД по договора за кредит.
Доказателства за такова виновно неизпълнение на процесния договор от страна
на Б.та не са представени от ищеца. Още по - малко са ангажирани доказателства, че
именно във връзка с това неизпълнение той е търпял твърдените неимуществени вреди,
състоящи се в разваляне на колегиални и приятелски отношения, в невъзможност
ищецът да започне нова работа и собствен бизнес, пропускане на възможност за
създаване на семейство, както и болки и страдания, свързани с изолиране от външния
свят, нервни кризи, изпадане в дълбока депресия, получени хронични заболявания, за
периода от 01.10.2010 г. до 03.02.2016 г.
Даже напротив - от заключението на приетата СМЕ се установява, че
хроничните заболявания на ищеца не могат да се обвържат със страданията в семейния,
битовия и служебния живот, доколкото последните са плод на настъпила психическа
депресия от житейските несгоди, а не на самите визирани диагнози. За състоянието на
ищеца през процесния период свидетелства единствено неговия брат, чийто показания
СРС е съобразил при спазване разпоредбата на чл.172 ГПК и обосновано е приел, че
единствено от тях не се установяват по безспорен и категоричен начин търпените от
ищеца вреди.
По изложените съображения, съдът споделя изводите на СРС за недоказаност, а
от там – за неоснователност и на евентуалния иск по чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. с чл. 82 ЗЗД
- за заплащане на сумата от 8 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в периода от 01.10.2010 г. до 03.02.2016 г., В резултат от неизпълнение на
договорни задължения на Б.та.
Следователно - допълнителното решение също е постановено в съответствие с
материалния и процесуален закон и следва да се потвърди.
По частната жалба на ищеца И. П. Д. срещу определението от 23.08.2019 г.
на 43 с-в СРС, по посоченото по – горе дело, постановено по реда на чл. 248 ГПК,
настоящият състав намира следното :
С оспореното определение СРС е оставил без уважение искането на ищеца за
изменение на решението в частта по разноските. Въззивният съд констатира, че в
11
основното решение съдът е изложил мотиви относно разпределение отговорността за
разноски и приложимите разпоредби от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. МРАВ, като е
разгледал възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК – за прекомерност на
разноските. Приел е, че размерът на разноските за адвокат, съобразно чл. 7, ал. 2
НМРАВ, за всички предявени искове за имуществени и неимуществени вреди е общо
2 089, 29 лв. Съдът се е позовал на чл. 7, ал. 8 от Наредба № 1 от 2004 г. МРАВ, според
която, при защита по дела с повече от две съдебни заседания за всяко следващо
заседание се заплаща допълнително по 100 лв., като е посочил, че при определяне на
дължимото адвокатско възнаграждение и произнасяне по възражението по чл. 78, ал. 5
ГПК, е взел предвид горепосочената правна норма и е определил адвокатско
възнаграждение на ответника от 2 289, 29 лв.
Настоящият състав споделя по принцип изводите на СРС относно определяне
размера на адвокатското възнаграждение. За разлика от СРС обаче, въззивният състав
счита, че за да се присъди адвокатско възнаграждение в полза на ответника, следва по
делото да е представен договор за правна защита и съдействие с адвоката в който, да е
уговорено изрично както размерът на възнаграждението, така и начина на неговото
заплащане. (арг. от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК). В
случая по делото липсват доказателства за уговаряне на конкретно адвокатско
възнаграждение. Следва да се посочи, че отговора на исковата молба е изготвен от
юрисконсулт на Б.та. Поради изложеното, въззивният съд счита, че в полза на
ответника не следва да се присъждат разноски за СРС за адвокат.
Определение № 200488 от 23.08.2019 г. на 43 с - в СРС, постановено по реда на
чл. 248 ГПК, следва да се отмени и вместо това - да се измени решението на СРС, като
се отхвърли искането на Б.та за присъждане на разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК за СРС.
По разноските пред СГС :
С оглед изхода на спора, право на разноски има ответника - въззиваем.
Доколкото той не претендира разноски, такива не се присъждат в негова полза.
Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 62797/12.03.2019 г. на СРС, 43с - в по гр. д. №
21080/2016 г., с което са отхвърлени предявените от И. П. Д., ЕГН ********** срещу
„О.Б. Б.“ АД, ЕИК *******, искове с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД
за сумата от общо 17 311, 36 лв., представляваща обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди, вследствие виновни и противоправни действия от страна на
служители на ответника, както са описани по отделно в решението.
ПОТВЪРЖДАВА допълнително решение № 20073052 от 22.03.2021 г. на СРС,
43 с - в по гр. д. № 21080/2016 г., с което е отхвърлен евентуалния иск, предявен от И.
П. Д., ЕГН ********** срещу „О.Б. Б." АД, ЕИК *******, с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 82 ЗЗД - за заплащане на сумата от 8 000 лв., обезщетение за
претърпени неимуществени вреди за периода от 01.10.2010 г. до 03.02.2016 г.,
настъпили от неизпълнение на договорни задължения на ответника.
ОТМЕНЯ определение № 200488 от 23.08.2019 г. на СРС, 43 с - в по гр. д. №
21080/2016 г., по реда на чл. 248 ГПК и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 ГПК решение № 62797/12.03.2019 г. на СРС,
12
43с - в по гр. д. № 21080/2016 г. в следния смисъл : ОТХВЪРЛЯ искането на „О.Б. Б."
АД, ЕИК ******* срещу И. П. Д., ЕГН ********** - за заплащане на разноски за
адвокатско възнаграждение пред СРС, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13