РЕШЕНИЕ
№ 57
гр. Бургас, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Яни Г. Гайдурлиев
Членове:Цвета Ж. Попова
Ангел Д. Гагашев
при участието на секретаря Евдокия Р. Недкова
в присъствието на прокурора Румяна Иванова Славова (ОП-Бургас)
като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20212100601016 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на адвокат Валентин Калчев от САК,
действащ като упълномощен защитник на подсъдимия М. С. М. с ЕГН
**********, против Присъда № 260101 от 14.07.2021 г. по НОХД №
4110/2020 г. на Районен съд – Бургас.
С атакуваната присъда подсъдимият М.М. е признат за виновен затова,
че на 03.04.2019 г., около 09:02 часа, в гр. Бургас, ул. „Крайезерна“, на
кръстовище с Фуражен комбинат в посока пътен възел „Запад“, при
управление на моторно превозно средство – товарен автомобил „**“ с peг. №
**, нарушил правилата за движение, установени в:
- чл. 6, т.1 от ЗДвП: „Участниците в движението съобразяват
своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да
регулират или да контролират движението по пътищата, както и със
светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка“;
1
- чл. 50, ал.1 от ЗДвП: „На кръстовище, на което единият от
пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни
средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни
средства, които се движат по пътя с предимство”;
- чл. 46, ал.2 от ППЗДвП: „Пътен знак Б2 указва на водачите на
пътни превозни средства, че са длъжни да спрат на „стоп-линията“, очертана
с пътна маркировка или ако няма такава – на линията, на която е поставен
знакът. Преди да потеглят отново водачите са длъжни да пропуснат пътните
превозни средства, които имат предимство“,
и не е пропуснал ППС – лек автомобил „**“ с peг. № **, който се
движел по пътя с предимство по ул. „Крайезерна“, в резултат на което
възникнало ударно съприкосновение между двете МПС, вследствие на което
по непредпазливост причинил на водача на лек автомобил „**“ с peг. № ** –
И. Р. Р., средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на долните резци
със счупване на алвеоларния гребен от 2 долен в дясно до 2 долен в ляво,
довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето – деяние,
представляващо престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „Б”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК,
поради което и на основание чл. 78а, ал.1 от НК е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
1000 (хиляда) лева.
Със същата присъда, подсъдимият М.М. е осъден да заплати в полза на
Държавата, по сметка на ОД на МВР Бургас, сумата от 1570,80 лева (хиляда
петстотин и седемдесет лева и осемдесет стотинки), представляващи
направени разноски в хода на досъдебното производство, както и 5 лв. като
държавна такса за издаване на изпълнителен лист, платими по сметка на РС –
Бургас.
С атакуваната присъда, подсъдимият М.М. е осъден да заплати по
сметка на Районен съд – Бургас сумата от 2115 (две хиляди сто и петнадесет)
лева за направените в хода на съдебното следствие разноски. На подсъдимия
е възложено да заплати също и направените от частния обвинител И. Р. Р.
разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 (хиляда)
лева.
Първоинстанционна присъда е обжалвана като незаконосъобразна,
неправилна, необоснована, постановена при нарушения на материалния закон
2
и при съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното
наказание – като явно несправедливо, от защитника на подсъдимия с
бланкетна жалба. От въззивния съд се иска да отмени присъдата и да признае
подсъдимия за невиновен по повдигнатото му обвинение и да го оправдае, а
алтернативно – да върне делото за ново разглеждане на първоинстанционния
съд.
В съдебно заседание, представителят на прокуратурата изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба. Твърди, че фактическата
обстановка по делото е детайлно изяснена посредством събраните и
проверени по реда на НПК доказателства, в това число и с допуснатата, и
изпълнена в хода на съдебното следствие тройна автотехническа експертиза.
Намира наложената санкция за правилна и за съответстваща на извършеното
деяние. От друга страна прокурорът предлага първоинстанционният съдебен
акт да бъде изменен, като подсъдимият М. бъде оправдан за вмененото му
допуснато нарушение по чл. 6 от ЗДвП, предвид общият характер на тази
норма и фактът, че е налице допуснато нарушение на специалното правило по
чл. 50, ал. 1 от ЗДвП.
В съдебно заседание, частният обвинител и нейният повереник, редовно
призовани не се явяват и не вземат отношение по постъпилата въззивна
жалба.
В съдебно заседание, подсъдимият М.М., редовно призован се явява и
поддържа въззивната жалба. Твърди, че не е извършил престъплението,
смята, че обвинението към него е неправилно, отрича да е нарушил
задължението си да спре на знак „СТОП“.
Защитникът на подсъдимия поддържа въззивната си жалба. Изразява
недоволството си от начина, по който първостепенният съд е анализирал
събраните доказателствени материали по делото, което се е отразило на
правилността на съдебния акт. Твърди, че събраните по делото доказателства
оборвали обвинителното твърдение на прокуратурата, че подсъдимият не е
спрял на знак „СТОП“. Според защитника, районният съд въобще не се е
съобразил със становището, изложено в писменото заключение по АТЕ, която
кредитира, че за настъпването на пътно-транспортното произшествие вина
има и пострадалата като водач на другото МПС, след като в края на краищата
неговият подзащитен е бил признат за виновен и е бил санкциониран с
3
административно наказание. Според защитника, признаването на подсъдимия
за виновен по повдигнатото му обвинение, без съдът да е съобразил
съпричиняването на общественоопасните последици от страна на
пострадалата, щяло да доведе до тежки извънпроцесуални последици за М. с
оглед бъдещи претенции за обезщетение. Възразява се срещу
обстоятелството, че превозното средство, управлявано от пострадалата е било
върнато на същата в хода на производството, което лишило от възможност
провеждането на следствен експеримент по искане на защитата. Моли за
отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на съда.
Бургаският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след
като се запозна с изложеното в писмената въззивна жалба, като изслуша
явилите се страни в с.з., като обсъди изтъкнатите от тях доводи и
съображения, като прецени наличния по делото доказателствен материал и
като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен
акт по реда на чл. 313 и чл. 314 ал.1 от НПК, изведе следните фактически и
правни изводи:
Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съд, се явява
процесуално допустима, доколкото е предявена в законоустановения срок от
легитимна страна в наказателното производство, имаща правен интерес и
процесуално право да иска проверка на не влязъл в сила съдебен акт,
подлежащ на въззивен контрол по реда на глава ХХІ от НПК. По същество,
въззивната жалба се явява частично основателна, но не на посочените от
защитата основания.
От приобщените по делото доказателства се установява следното от
фактическа страна:
Подсъдимият М.М. е роден на ** г. в гр. **, живее в същия град, **
гражданин е, има завършено ** образование, **, работи като ** към „**“ *,
** е – **. Подсъдимият е правоспособен водач на МПС с придобити
категории „С", „В", М", „АМ", „ТКТ" и притежава свидетелство за
управление № ********* от 26.10.2012 г. Същият е бил санкциониран по
административен ред за извършени от него нарушения на ЗДвП.
На 03.04.2019 г. подсъдимият М.М. управлявал товарен автомобил
марка „**" с peг. № **, собственост на „**" *, представлявано от свидетеля К.
4
М., като се движел в гр. Бургас, в района на Фуражен комбинат.
По същото време по ул. „Крайезерна" в гр.Бургас, в посока пътен възел
„Изток", се движел лек автомобил „*" с peг. № **, управляван от
свидетелката И.Р.. Автомобилът й се движел по главен път с предимство, при
сухо и ясно време, добра видимост, по прав и равен пътен участък. Пред нея
се движел лек автомобил „**“ с рег. № **, управляван от свидетеля Б. К., а
пред него – товарен автомобил „**“ с водач св. Д. Я., също собственост на
„**" *.
Около 09:02 часа, подсъдимият М.М., управлявайки посоченото по-горе
превозно средство, предприел излизане от крайпътен участък на Фуражен
комбинат като имал намерение на Т-образното кръстовище, образувано от
този участък с ул. „Крайезерна", да се включи в движението по главния път в
посока пътен възел „Запад". На това кръстовище, по посока движението на
товарния автомобил, се намирал знак Б2 - „Спри! Пропусни движещите се по
пътя с предимство". Този знак задължавал подсъдимия да спре преди знака,
да пропусне движещите се пътни превозни средства по ул. „Крайезерна" и
едва след това да предприеме желаната от него маневра.
Приближавайки се към кръстовището със скорост от 22 км/ч., М.
забелязал движещите се по пътя с предимство автомобили, включително и
лекият автомобил на пострадалата с peг. № **, но преценил, че същите са на
достатъчно далечно разстояние, и доколкото идващият му отляво друг
товарен автомобил на дружеството, където работел, бил подал сигнал, че ще
извършва маневра „завой надясно“, за да се отправи към Фуражния комбинат,
М., вместо да изпълни задължението си да спре на знак „Б2" и да пропусне
идващите от лявата му страна по път с предимство превозни средства,
продължил движението си, като предприел маневра „завиване надясно".
Междувременно, пострадалата, като водач на лекия автомобил „**" с
peг. № **, предприела маневра изпреварване на движещите се попътно пред
нея лек автомобил „**“ с рег. № ** и товарен автомобил.
Поради големите габаритни размери на товарния автомобил, при
извършване на маневрата управляваният от М. товарен автомобил частично
навлязъл в лявата пътна лента на ул. „Крайезерна", по която в този момент в
процес на изпреварване, със скорост от 83 км/ч. се движел лекия автомобил
на пострадалата Р.. Последната възприела товарния автомобил, който не
5
спрял на знак Б2 и предприела аварийно спиране. Въпреки това, настъпило
ударно съприкосновение между двата автомобила, като ударът между двата
автомобила бил страничен и настъпил в лявата лента в процеса на завиване на
камиона надясно и в процеса на изпреварване и аварийно спиране на лек
автомобил „**". Непосредствено след удара, двете превозни средства
преустановили окончателно движението си около средата на пътното платно.
Видно от заключението по назначената съдебномедицинска експертиза,
в резултат от настъпилото ПТП пострадалата И.Р. е получила мозъчно
сътресение; разкъсно-контузна рана на долната устна през цялата й дебелина;
избиване на долните резци със счупване на алвеоларния гребен от 2 долен
вдясно до 2 долен в ляво; лентовидно кръвонасядане на гръдния кош вдясно;
кръвонасядане по двете подбедрици и оток в лявата париетална област.
Според вещото лице, получените увреждания са резултат от
съприкосновението на тялото с твърди тъпи предмети вътре в автомобила при
ПТП и са в пряка причинна връзка с настъпилото пътнотранспортно
произшествие. Мозъчното сътресение е оценено като лекостепенно (15 точки
по скалата на Глазгоу) и се квалифицира като временно разстройство на
здравето, неопасно за живота на пострадалата. Избиването на долните резци е
квалифицирано като трайно затруднение на дъвченето и говоренето,
разкъсно-контузната рана е квалифицира като временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Останалите травми са довели до болки и
страдание.
Видно от заключението на назначената по делото оценъчна експертиза,
средната пазарна цена за лек автомобил „**" с peг. № ** е 1000 лв. Съгласно
заключението, вследствие на настъпилото ПТП по товарен автомобил **" с
peг. № ** са причинени щети в размер на 304,80 лв.
Видно от заключението на вещите лица по назначената в хода на
първоинстанционното съдебно следствие нова тройна автотехническа
експертиза, скоростта на движение на автомобила на пострадалата преди
възникване на ПТП е била 83 км/ч., а непосредствено преди удара е била
38,08 км/ч. Опасната зона за спиране на автомобила на пострадалата при
скорост на движение 83 км/ч, според вещите лица, е била 61,44 метра и се
изминава за 4,08 секунди. Съгласно същото заключение, скоростта на
движение на управлявания от подсъдимия товарен автомобил, в момента на
6
удара му с автомобила на пострадалата, е била около 22 км/ч. М. е имал
възможност да възприеме автомобилът на пострадалата като участник в
движението, когато същата е била на 47 метра от знака Б2, намиращ се
попътно на движението на товарния автомобил на подсъдимия.
Видно от заключението на вещите лица по назначената допълнителна
АТЕ, при движение на лекия автомобил, управляван от пострадалата, с
разрешената максимална скорост в този участък от пътя, а именно 50 км/ч,
опасната зона за спиране на автомобила е 28,69 метра, които се изминават за
2,94 сек. Според вещите лица, в момента, в който пострадалата е реагирала на
опасността, управляваният от нея автомобил се е намирал на разстояние на
около 45 метра от мястото на навлизане на товарния автомобил по ул.
„Крайезерна“ и от този момент тя е преценила, че пътят й ще бъде препречен
от товарния автомобил, следователно, доколкото това разстояние е по-малко
от опасната зона при движение на автомобила със установената скорост от 83
км/ч, но по-голямо от опасната зона при движение със законоустановената
скорост, пострадалата е имала възможност да предотврати ПТП, ако се е
движела със скорост от 50 км/ч.
Техническото състояние на автомобилът „**“ е било изследвано от
вещите лица, които установили, че същият е бил технически изправени с
изправна спирачна система, но същият не е бил преминал годишен
технически преглед.
Според заключението на вещите лица, пътнотранспортното
произшествие е настъпило поради неосигурено предимство от водача на
товарния автомобил – подсъдимият М.М., който излизал от крайпътен имот и
завивал надясно, за да се включи в движение по главния път, по който в този
момент се движел с предимство лек автомобил „**“. Вещите лица сочат, че
М. е бил длъжен, предвид скоростта на движение на лекия автомобил „**",
който го приближавал отляво по главния път, да извърши маневрата си след
като го пропусне.
Гореизложената фактическа обстановка бе установена от въззивния съд
въз основа на извършен самостоятелен анализ и оценка на доказателствените
материали по делото, в съответствие с правомощието му да извършва
цялостна проверка на правилността на съдебния акт, както и правото му да
приема за установени и други фактически положения (когато има основания
7
за това). Същата съвпада, по отношение на съставомерните факти и
обстоятелства, както и по отношение на тези, явяващи се предмет на делото, с
фактическата обстановка, възприета от първостепенния съд и намира своята
несъмнена доказателствена опора в доказателственият материал по делото –
показанията на свидетелката И.Р. от досъдебното производство, прочетени по
реда на чл. 281 от НПК в първоинстанционното следствие (л. л. 30-31, т. І от
ДП); показанията на свидетелите Б. К. (л. л. 28-29, т. І от ДП) и Д. Я. (л. л.
141-142, т. ІІ от ДП) – както тези, от съдебното следствие, така и тези, дадени
в хода на досъдебното и прочетени по реда на чл. 281 от НПК; показанията на
свидетелите К. М. и К. М. от съдебното следствие; заключенията на вещите
лица по назначените експертизи: съдебномедицинска експертиза (л. л. 35-37,
т. І от ДП), повторна тройна автотехническа експертиза (л. л. 90-105, т. І от
ДП), автотехническа оценъчна експертиза (л. л. 144- 148, т. ІІ от ДП),
комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза (л. л. 180-195, т.
ІІ от ДП), справка за нарушител от региона на сектор ПП при ОДМВР (том I,
л. 51), справка за съдимост (том I, л. 50) и др.
Настоящият въззивен съд констатира, че в мотивите си районният съд е
посочил ясно и недвусмислено доказателствените материали, които е ползвал,
за да изгради своите фактически изводи, като е изложил и кратки, но
достатъчно разбираеми доводи защо кредитира едни доказателства, а други –
не (напр. досежно заключенията на първоначалната АТЕ, относно
показанията на св. Я. дали подсъдимият е спрял на знак „СТОП“ и т. н.),
които настоящият въззивен състав споделя. Доказателствата и
доказателствените средства са били изследвани и анализирани задълбочено,
както в тяхната съвкупност, така и поотделно, като в тази връзка районният
съд не е допуснал логически грешки. Извършената от първостепенният съд
аналитична дейност е описана в мотивите на обжалваната присъда достатъчно
ясно, което позволява на въззивната инстанция да разбере каква е
действителната воля на решаващият съд и как е формирана. Следователно
първостепенният съд е изпълнил задължението си, произтичащо от
разпоредбата на чл. 305 ал.3 от НПК.
Настоящият въззивен състав възприема изцяло не само направената от
районния съд преценка на събраните в първоинстанционното съдебно
следствие доказателствени материали, но и обоснованите в резултат на тази
преценка доказателствени изводи относно фактите. Няма основание да се
8
приеме, че фактическата обстановка по делото е останала неизяснена.
Настоящият въззивен състав напълно споделя изводите на решаващият съд, че
посочените от него и събрани по делото писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства са не само относими към предмета на делото, но и
достатъчни за изясняване на фактическата обстановка по правния спор.
При така установената фактическа обстановка, след преценка на всички
релевантни за делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка
съгласно чл. 14 от НПК, настоящият въззивен състав намира за обоснован
правният извод на първоинстанционния съд, че следва да се ангажира
наказателната отговорност на подсъдимия М., доколкото същият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.
343, ал. 1, б. „б”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Настоящият въззивен състав намира
за безспорно установено по делото, че с действията си, подсъдимият М. е
допуснал две нарушения на правилата за движение, установени в ЗДвП, като
те са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и последвалия от
него общественоопасен резултат.
Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал.2 от ППЗДвП, пътен знак Б2 указва
на водачите на пътни превозни средства, че са длъжни да спрат на "стоп-
линията", очертана с пътна маркировка, или ако няма такава – на линията, на
която е поставен знакът, а преди да потеглят отново – да пропуснат пътните
превозни средства, които имат предимство. Подсъдимият не изпълнил това
свое задължение, като не спрял на мислената стоп-линия, а я подминал.
Законосъобразното изпълнение на това задължение е щяло да даде
възможност на подсъдимия М. да прецени обективно пътната обстановка и
безпрепятствено да извърши маневрата, която е решил, като пропусне
движещият се по път с предимство лек автомобил „**” и по този начин да
предотврати ПТП. Неоснователни са възраженията на защитата за
недоказаност на обвинителното твърдение, че подсъдимият не е спрял на знак
„Б2“. Единствени в тази насока са обясненията на подсъдимия М., като и
показанията на колегата му – св. Д. Я., който поради личното и служебното си
познанство с него е заинтересован от изхода на делото. От друга страна, в
подкрепа на тезата, че М. не е спрял на стоп-линията са показанията на
пострадалата, която твърди, че подсъдимият изобщо не е спирал, както и
косвените показания на св. К., от които може да се направи извод, че той
също не е видял М. да спира пред знак „СТОП“. Показанията на св. Р., която е
9
безспорно заинтересована от изхода на делото, следва да се кредитират
въпреки това, тъй като се подкрепят от заключенията на вещите лица по
назначената в хода на съдебното следствие нова тройна АТЕ. Видно от
същата, подсъдимият е забелязал пострадалата, когато същата е била на 47
метра от знака Б2, пред който М. е бил длъжен да спре. Доколкото скоростта,
с която се е движела Р. в този момент, е била 23,1 м/сек., очевидно е, че това
разстояние би било изминато от нея за около 2 секунди. От друга страна,
доколкото вещите лица твърдят, че изминатото разстояние от товарния
автомобил на М., от края на улицата, по която се е движел, до мястото на
удара е 10,5 метра, а скоростта на товарния автомобил е 6,15 м/сек., то
очевидно е, че тези метри са изминати за малко повече от 1,5 сек. При това
положение, доколкото на пътя, по който се е движел товарният автомобил,
управляван от подсъдимия, не е имало ясно начертана стоп-линия и за такава
следва да се приеме мислената линия, на която е поставен знака, очевидно
невярна е тезата на подсъдимия, че е спрял пред знака „СТОП“, видял е
автомобила на пострадалата, но въпреки това е предприел маневрата „завой
надясно“, тъй като тези действия щяха да му отнемат много повече от 2 сек.
време за осъществяване, преценка и реакция.
Нарушението на чл. 46, ал.2 от ППЗДвП от страна на подсъдимият М. е
довело и до нарушение на чл. 50 ал.1 от ЗДвП. Тази разпоредба задължава
водачът на превозно средство, движещо се не по път с предимство, да
пропусне на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като
път с предимство, пътните превозни средства, които се движат по пътя с
предимство. Видно от доказателствата по делото, включително и от
признанието на подсъдимия, същият е видял автомобилът на пострадалата,
констатирал е, че се движи с висока скорост, но въпреки всичко не се е
съобразил с факта, че този автомобил се движи по път с предимство, и
навлязъл в кръстовището, като пресякъл лентата за движение на този
автомобил в неговата опасна зона. Неизпълнението на задължението по чл. 50
ал.1 от ЗДвП е резултат от погрешната преценка на подсъдимия М. за
действителната пътна обстановка. Спирането на стоп-линията би дало
възможност на подсъдимия да изследва внимателно особеностите на пътя и с
оглед пътната обстановка и габаритите на управлявания от него автомобил, да
вземе своевременна и обективно обусловена преценка за безопасния начин за
извършване на заплануваната маневра.
10
Налице е пряка причинно-следствена връзка между виновното
нарушаване на конкретни правила за движение от страна на подсъдимия и
причинения съставомерен резултат. В резултат на неизпълнение на вменените
му с чл. 50, ал.1 от ЗДвП и чл. 46, ал.2 от ППЗДвП задължения, подсъдимият
М. навлязъл в лентата за движение на лекия автомобил „**“, която е част от
пътя с предимство, с което е предизвикал предприемане на аварийно
задействане на спирачната система на лекия автомобил на пострадалата с
последващ удар между нейния автомобил и този на подсъдимия. В резултат
на този удар, под въздействието на инерционните сили, тялото на
пострадалата се е придвижило напред като главата й, в областта на устата, се
е ударила във волана, предизвиквайки, описаните в съдебномедицинската
експертиза телесни увреждания, част от които – избиването на долните резци
със счупване на алвеоларния гребен от втори долен вдясно до втори долен
вляво, представляват средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.1 от
НК, тъй като са довели до трайно затруднение на дъвченето и говоренето на
пострадалата.
Предвид изложеното и с оглед указанията за правилното приложение на
Особената част на НК, касаеща престъпленията по транспорта, дадени с
ППВС № 1 от 1983 г., а именно, че нарушаването правилата за движение при
управление на превозните средства следва да е в пряка причинна връзка с
настъпилите общественоопасни последици, настоящият въззивен състав прие,
че следва да измени обжалваната присъда, като я отмени в частта й, с която
подсъдимият е признат за виновен, че е извършил престъплението,
нарушавайки разпоредбата на чл. 6, т.1 от ЗДвП. Тази норма е такава от общ
характер, тя не създава конкретни задължения за водачите на МПС и
следователно не може да бъде предмет на самостоятелно нарушение, затова
безспорно не е в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
В отговор на доводите на защитата и на подсъдимия за оневиняването
му, настойчиво поддържани и пред въззивната инстанция, БРС много ясно
посочил приноса на пострадалата Р. за настъпилото ПТП. Действително е
налице съпричиняване от нейна страна, поради допуснато нарушение на
режима на скоростта, което е довело до увеличаване на опасна зона на лекия
автомобил „**“, правещо невъзможно спирането му, дори и при задействана
спирачна система, пред предизвиканата от подсъдимия опасност за
11
движението му. Приносът на пострадалата за ПТП, обаче, напълно
необосновано се преувеличава от защитата и по същество се свежда до
единствената причина за настъпването на удара между двете МПС. Напротив,
именно виновното поведението на подсъдимия М. е поставило началото на
причинно-следствения процес, приключил с увреждането на пострадалата.
Изводът на БРС, че виновното поведение на пострадалата Р. не оневинява
подсъдимия, е в пълно съответствие с правото и обективния анализ на
фактите по делото (виж в този см. Р-1063-76-ІІІ, но също и Р-549/2011-ІІІ, Р-
473/2011-ІІІ, Р-55/2010-ІІІ и др.).
Деянието е извършено по непредпазливост – подсъдимият М. обективно
е причинил съставомерния резултат без да е предвиждал настъпването на
неговите общественоопасни последици, но като дългогодишен правоспособен
и професионален водач, който поради това би трябвало да познава много
добре правилата за движение, както и поради наличието на достатъчно
житейски опит и шофьорска практика, той е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди и предотврати.
Не търпи критика решението на първостепенният съд да освободи
подсъдимия от наказателна отговорност за извършеното от него
престъпление като му наложи административно наказание „глоба“ по реда на
чл. 78А от НК – М. е **, никога не се е ползвал от привилегията на чл. 78А от
НК, с деянието му не са причинени съставомерни имуществени вреди, а за
същото се предвижда наказание „лишаване от свобода“, чийто максимален
размер е под установения в чл. 78А, ал.1 б. „А“ от НК праг от пет години
лишаване от свобода.
Възражението на защитата относно размера на наказанието „глоба“ е
неоснователно. При определяне размера на административното наказание
„глоба“ първостепенният съд се е съобразил с всички смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, включително и с наличието на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, като е
определил на подсъдимия административно наказание глоба в най-ниския,
предвиден в чл. 78А от НК размер от хиляда лева. Нещо повече,
първостепенният съд правилно е приел, че не следва да прилага разпоредбата
на чл. 78А, ал.4 от НК и да налага на подсъдимия наказание по смисъла на чл.
37, ал.1, т.7 НК, каквото е предвидено съобразно разпоредбата на чл.343г от
12
НК, отчитайки смекчаващите отговорността обстоятелства, включително и
добрите характеристични данни на подсъдимия, сочещи за неговата ниска
степен на обществена опасност. Следователно, не е обосновано да се твърди,
че наложеното на подсъдимия наказание е прекалено тежко и поради това –
несправедливо.
В съответствие с правният извод относно вината и наказуемостта на
извършеното от подсъдимия престъпно деяние, правилен се явява изводът на
първостепенния съд, че подсъдимият М.М. следва да заплати направените по
делото разноски. Този извод на съда е в съответствие с разпоредбата на чл.
189 ал.3 от НПК.
По реда на служебната проверка и предвид правомощията си,
въззивният състав прецени и процесуалната законосъобразност на
проверявания съдебен акт. Не се установи в някой от стадиите на това
наказателно производство да са били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са довели до ограничаване или накърняване
на правото на защита на подсъдимия, както и на процесуалните права на
страните в производството въобще.
Ръководен от изложеното и на основание чл. 337, ал.1 т.2 и чл. 338 от
НПК, вр. чл. 334, т. т. 3 и 6 от НПК, Бургаски окръжен съд,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 260101 от 14.07.2021 г. по НОХД № 4110/2020 г. на
Районен съд – Бургас, като признава за НЕВИНОВЕН и оправдава
подсъдимия М. С. М. с ЕГН ********** за това да е извършил
престъплението, като е нарушил чл. 6, т.1 от ЗДвП.
Потвърждава присъдата в останалата й част.
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13
14